Steve Hackett свири над два часа и половина в София

   С превъзходен звук и сетлист-мечта премина първият концерт на Steve Hackett в България в последния ден на месец май тази година. Бившето кино "Македония", преживяло славни години като вече култовия клуб "Black Box", живее третия си живот като клуб "Music Jam" и освен програмата, подбрана от "Sofia Music Enterprises", приютява и концерти със средна посещаемост - там имахме удоволствието да чуем U.D.O., пак там ще гледаме TESTAMENT и SKID ROW.

   Преместването на концерта на прог законодателя Hackett от Зала 1 на НДК беше закономерно - твърде амбициозни са размерите на залата, а и звукът в клуба определено беше по-добър. За видимостта и удобството не може да се каже същото, но поне персоналът на клуба бе изключително любезен и се стараеше да измисли най-добрите варианти за всеки.

   Преди датата в България почти всеки ден в Европа имаше концерт от това турне и всякакви изненади бяха сведени до минимум - предварително се знаеше какво ще се свири и кой ще го свири. Първата част на концерта бе отделена за представяне на новия албум на Steve Hackett, излязъл в края на януари - "At the Edge of Light" (25-ия студиен албум на почти 70-годишния музикант, който продължава да прави над двучасови гигове, понякога ден след ден - изумително, откъдето и да го погледнеш!), както и за своеобразно честване на 40-годишнината от издаването на "Spectral Moments", може би най-известната от всички солови творби на композитора. Втората част бе посветена изцяло на знаковия за прогресив рока албум на GENESIS "Selling England by the Pound" (1973), пети в дискографията на групата и трети с участието на Steve.

   Много може да се напише за Steve Hackett и дори само сухите факти биха заели цели страници текст. Няма смисъл да се повтарят всеизвестни неща - въпреки слабата посещаемост за творец от този ранг, не смятам, че любителите на прога у нас имат нужда от припомняне кой е Hackett... а дали има почва у нас, за това вече може да се спори. Но при всички положения около 300 меломани, сред които и гости от околните държави, имаха удоволствието да се докоснат до гения на британеца на живо и да се насладят на изпълнението на неговата "британско-шведска" (по собствените му думи) група, в която видяхме и нови лица - Craig Blundell неотдавна замени зад барабаните любимеца на множество фенове Gary O'Toole, напуснал по лични причини. Craig, бивш барабанист на PENDRAGON и Steven Wilson, няма никакви проблеми в техническо отношение, но все пак при неизбежното сравнение липсват някои елементи от уравнението, които правеха работата на Phil Collins толкова уникална - и това можеше да се чуе в шедьовъра "Cinema Show" например, който освен това звучи и една идея по-обрано от оригиналния запис. Останалите в екипа са вокалистът Nad Sylvan, басистът Jonas Reingold и титулярите Rob Townsend (духови) и Roger King, на чийто клавир деликатно бе изписано "FCK BRXT", а темата за Брекзит бе засегната и от Steve в едно от кратките му обръщения към публиката, когато с подхвърленото на шега, но недвусмислено Je suis European даде ясно да се разбере цялостното отношение на музикантите към казуса.

   За над два часа и половина концерт Steve бе изключително пестелив с думите, най-вече съобразявайки се с това, че едва ли всеки би разбрал дълги тиради на английски. А и, честно казано, нямаше нужда от много говорене - въпреки че всякакво общуване с музиканти от тази величина не е за изпускане. След откриващото "Every Day", начално парче и на "Spectral Mornings", с впечатляващо китарно соло на финала, последваха композиции от новия албум и завръщане към "юбиляря" - "The Virgin and the Gypsy" с акустична китара, съкратена версия на "Tigermoth" и черешката на тортата - "Spectral Mornings", композиция, превърнала се в емблематична за соловото творчество на Steve Hackett. За финал - по-енергична версия на "Clocks - The Angel of Mons" с шеметно соло на барабани.

   Двайсетминутна пауза даде възможност и на музикантите да си поемат дъх, а на меломаните - да затаят дъх, преди да прозвучат първите акорди "Dancing with the Moonlit Knight" и залата да изпадне в състояние, близко до екстаз. Отново ще се въздържа от пространни излияния за ролята на "Selling England by the Pound" в прогресив рока и световната музика като цяло, а ще наблегна на конкретното изпълнение. От години Steve Hackett постоянно разработва идеята "Genesis Revisited" и поддържа жив огъня на създаденото от групата в периода с неговото участие, с "класическия" състав. Разбира се, изпълненията на живо са с нови аранжименти и крайният резултат не винаги е това, което феновете очакват или харесват, но за вкусове не може да се спори. Представеното ни в последната пролетна вечер беше вълшебно и до голяма степен предаде истинско усещане за GENESIS. След като пя вокални партии, написани от Steve за Steve, Nad Sylvan имаше нелеката задача не само да се справи, но и да предаде на високо ниво вокалите на Peter Gabriel и Phil Collins, допълнително усложнена от много високото пеене на Collins в "More Fool Me" и от характерното сценично поведение на Gabriel. Nad, който по принцип е експресивен и театрален, този път беше малко по-сдържан, но интерпретираше със собствения си почерк жестовете на Peter. Отново е въпрос на вкус дали това се харесва на зрителя, или не, но вокално Nad е в много добра форма.

   "I Know What I Like (In Your Wardrobe)" достигна до нас в удължена форма, с щипка блус и джаз в аранжимента, а с "Fifth of Fifth" имахме не само удоволствието, но и привилегията да чуем на живо едно от най-великите китарни сола в прогресив рока, едно от върховите авторски постижения на Steve, създаващо магия не толкова със сложност и виртуозност, колкото с проникновената елегантност на музикалната фраза, зашеметяващата привидна простота и лекота на творческия изказ.

   Прелестна "More Fool Me", нетипична за онзи период от творчеството на GENESIS романтична балада, бе последвана от колосалното количество думи, натъпкани от Peter Gabriel в "The Battle of Epping Forest", от битката с които Nad Sylvan излезе с чест. Драматичната "The Cinema Show", за чиито барабани вече споменах, е поредната композиция, която почитателите на групата очакват и слушат с огромно вълнение. Условно структурирана в две части, първата отредена на китарата и вокалните хармонии, а втората - на клавирно соло, съвсем естествено се преплита с текста, вдъхновен от поема на Т. С. Елиът. Елегантното преливане във финалната за албума "Aisle of Plenty", реприза на "Dancing with the Moonlit Knight" с препратки към имена на британски супермаркети, слага точка, напомняйки основната идея на творбата - застрашената от американско влияние английска култура.

   За биса бе оставена "Deja Vu", написана от Hackett за "Selling England by the Pound", но не намерила място в него, записана за първия "Genesis Revisited" (1996). Последва традиционният финален финал с "китката" "Myopia/Slogans/Los Endos" - две парчета от соловото творчество на Steve и композиция от "A Trick of the Tail" (1976) на GENESIS.

   Минаваше вече 22:30 часът, когато музикантите слязоха от сцената, оставяйки след себе си състоянието, в което се рееш след срещата с големи професионалисти и поне един музикален гений. Мнозина биха искали подобно преживяване с "The Lamb Lies Down on Broadway", но дали ще се случи и ако се случи, дали ще имаме възможността да го видим и чуем на родна земя, само времето ще покаже.

Сетлист:
Part 1 (40 years "Spectral Mornings" + new album "At The Edge Of Ligh")
01. Every Day
02. Under the Eye of the Sun
03. Fallen Walls and Pedestals
04. Beasts in Our Time
05. The Virgin and the Gypsy
06. Tigermoth
07. Spectral Mornings
08. Clocks - The Angel of Mons

Part 2 ("Selling England by the Pound")
09. Dancing With the Moonlit Knight
10. I Know What I Like (In Your Wardrobe)
11. Firth of Fifth
12. More Fool Me
13. The Battle of Epping Forest
14. After The Ordeal
15. The Cinema Show
16. Aisle of Plenty

Бис
17. Deja Vu
18. Myopia/Slogans/Los Endos

Автор: Гергана Стойчева - Нуша