Урок по летене с David Gilmour в град Пула на 12 септември

   Заглавието, разбира се, е алегорично. Защото когато някой прочете израза "урок по летене", вероятно си представя инструктор и кандидат-пилот в кабината на самолет. Не такова нещо видяха около 7000 зрители (в това число и значително количество българи), дошли от цял свят в Хърватия, за да се докоснат до музиката на един от най-гениалните съвременни (а и не само) китаристи и композитори на планетата. Онова, на което станаха свидетели те, бе висш пилотаж. Пътуване в Космоса. Нещо, което разчупва рамките на Времето и Пространството. Макар и само за два часа. И те води на места, за които до този момент не си си и представял, че съществуват. Рисуване на картини чрез музика. Защото именно това правят композициите на PINK FLOYD. Рисуват картини. През годините, много групи са се опитвали да направят същото нещо. Някои от тях почти успяват. Но само почти. А музиката на FLOYD го прави с една изящна лекота. Сякаш така, между другото. Не може да има спор - David Gilmour е брилянтен художник. Докосне ли струните, картините сами изникват пред теб. И тръгваш на пътешествие. Не знаеш накъде, но се оставяш в ръцете на опитния пилот. Gilmour знае точно какво трябва да направи, за да се почувстваш така, сякаш наистина летиш.

   Още когато преди повече от половин година David обяви краткото си европейско турне, на което ще представя новия си студиен албум "Rattle That Lock", много хора се изненадаха от това, че първият от десетте концерта (пет в континенталната част на Европа и пет в легендарната зала "Royal Albert Hall") ще бъде в Пула - малко крайбрежно градче с население от около 60 хиляди души, намиращо се в северната част на адриатическия бряг на Хърватия. Говорим за музикант, който само преди една седмица продаде 40 хиляди билета за концерта си в Чили в рамките на десет минути. Причината в град Пула да бъде даден старт на турнето на David Gilmour, а не в някоя от големите европейски столици, е ето тази:

   Амфитеатърът в Пула е единственият съществуващ и до днес подобен римски архитектурен паметник, с напълно запазени четири кули. Завършен през 68 г. от н.е., той е сред шестте най-големи оцелели римски арени в света и е най-добре запазеният монумент от античността в Хърватия. По време на Втората световна война Мусолини е поискал амфитеатърът да бъде разглобен камък по камък, пренесен в Италия и отново изграден до Колизеума в Рим. Когато са му съобщили колко ще струва това начинание, се е отказал от идеята си. Днес, Пулска арена, както е другото име на античното съоръжение, се използва за провеждане на филмов фестивал, както и концерти на открито. Сред изпълнителите, които са се изявявали в амфитеатъра, са Luciano Pavarotti, Andrea Bocelli, Josep Carreras, Elton John, Sting, а отскоро вече и David Gilmour.

   Точно 24 часа преди началото на концерта, група от 200-300 човека се беше събрала до стените на амфитеатъра и в продължение на около час видя и чу последната репетиция, която Gilmour и неговата група направиха преди старта на турнето. Бяха изпълнени всички нови композиции, попадащи в сетлиста, както и две песни на PINK FLOYD. David изпя "Wish You Were Here" и "High Hopes" заедно с тези няколкостотин човека, които, макар и дошли от съвсем различни държави и дори континенти, в този момент се чувстваха като едно голямо семейство. А същинското шоу, пред вече препълнената Пулска арена, започна с чудесното инструментално парче "5 AM", което е и откриващо в новия соло албум на Gilmour. Зрителите имаха някаква представа какво да очакват - все пак в голямата си част те са дългогодишни FLOYD-фенове, но въпреки това не бяха подготвени за онова, което предстоеше. Напълно разбираемо, защото няма как да предвидиш магията, да я напъхаш в рамка и да и сложиш начален и краен час. Тя те връхлита, сварва те неподготвен, стоварва се върху теб, изсмуква вътрешното ти аз и го заплита между струните на китара, запращайки те под клавиши, удряйки те с палки за барабани и окончателно те довършва, всмуквайки те в бас саксофон. С две думи, разпилява те на молекули. В общи линии точно това се случи с феновете, в продължение на повече от два часа.

   Радиофоничната "Rattle That Lock" е избрана за първи сингъл от едноименния нов албум на китариста. На живо песента звучи доста добре, а още с първите ѝ акорди стана ясно, че тази вечер публиката ще се наслади на, меко казано, кристален звук. В този репортаж няма да прочетете дълги изречения, включващи в себе си задълбочени размисли, касаещи именно звука или пък гигантския кръгъл екран в дъното на сцената, който е неизменна част от концертите на PINK FLOYD и David Gilmour. Няма да прочетете и нищо за невероятното светлинно шоу или излъчваната мултимедия, които бяха съпътстваща и неразделна част от представянето на David. Когато едно нещо носи марката "Gilmour", на всеки е ясно, че технически всичко ще е на космическо ниво, затова нека си спестим излишните приказки. След "Rattle That Lock", китаристът представи трета нова композиция - "Faces of Stone". Завършвайки песента, той поздрави зрителите с думите: "А сега ще чуете нещо, което познавате доста по-добре." За втори път в рамките на 24 часа от сцената прозвуча една от визитните картички на PINK FLOYD - "Wish You Were Here". И за втори път, всички присъстващи пяха с Gilmour, който не пропусна да демонстрира изключително свирене на акустична китара. Импресията "A Boat Lies Waiting" (отново нова композиция) преля в "The Blue", която е една от най-стойностните песни от предишния солов албум на китариста "On an Island". Флойдската "Money" пък беше единственото изсвирено парче, което е написано и композирано изцяло от Roger Waters. Точно както е и в гениалния албум "Dark Side of the Moon", след него прозвуча и "Us and Them", придружена от изящно соло са саксофон. Първата част на концерта завърши с познат камбанен звън и "High Hopes", което предизвика бурните аплодисменти на зрителите. Изключително пеене на Gilmour, чийто глас с годините става все по-улегнал и сякаш придобива една леко дрезгава нотка, която го прави още по приятен за слушане. Едва успяла да си вземе глътка въздух в 20-минутната пауза, публиката беше връхлетяна от "Astronomy Domine". Песента, която е от дебютния албум на PINK FLOYD и е от времената, в които бандата свири предимно психеделичен рок, се превърна в изненадата на вечерта. Това бе и най-твърдата композиция, която David и групата му представиха пред феновете в Пулска арена.

   Ето, че дойде време и за една от най-прекрасните и стойностни музикални пиеси от времето на класическите композитори насам. "Shine On You Crazy Diamond" е истински апотеоз на музикалното съвършенство и синоним на великолепие. А изпълнението на Gilmour нито може да се опише, нито да се разкаже. Трябва да се преживее. Десетминутно изящество, по време на което от публиката не се чу дори и звук. 7000 зрители бяха притаили дъх, потопявайки се в доста дълбоки води. Композицията логично се превърна в един от най-силните моменти на вечерта, а след нея David представи на публиката музикантите на сцената. Тук е моментът да кажем, че да си част от неговата група от една страна е прекрасно нещо, но от друга - доста неблагодарна работа. Защото колкото и да са добри като музиканти - а те са не просто добри, а уникални - хората около Gilmour остават някак си незабелязани. Очите на зрителите са почти непрекъснато вперени в David, който съвсем заслужено "обира" цялото внимание. Когато концертът приключи, човек започва да се замисля кого изобщо е видял на сцената, освен Gilmour. И все пак, нека споменем имената на тези музиканти, защото те го заслужават. Бас китарист е Guy Pratt (PINK FLOYD, Jon Lord, Michael Jackson, Madonna, Rod Stewart и мн. други); Jon Carin (PINK FLOYD, Roger Waters, THE WHO), когото познаваме от гостуването му с Waters в София, е клавирист, китарист и вокалист; Stevie DiStanislao отговаря за барабаните и перкусиите; Kevin McAlea е втори клавирист; Phil Manzanera (ROXY MUSIC) е китарист; партиите на саксофон са поверени на Theo Travis; Bryan Chambers и Louise Marshall са беквокалистите в групата.

   "Fat Old Sun" продължи серията от композиции на PINK FLOYD. Gilmour се беше погрижил да има достатъчно количество от тях (всъщност, те никога не могат да бъдат достатъчно много - колкото повече, толкова по-добре), за да може публиката да остане доволна. Защото, нека не се лъжем - феновете отиват на концертите на David Gilmour и Roger Waters главно заради творчеството на FLOYD. Е, нека не забравяме все пак, че китаристът представяше и нов албум, от който чухме още две песни. "The Girl in the Yellow Dress" е изградена изцяло в най-добрите традиции на творчеството на Sting. Леко джазирано, леко грууви, много мелодично и придружено с чудесна анимация, която кореспондира с текста му, парчето бе последвано от "Today", която май ще бъде избрана за втори сингъл от албума "Rattle That Lock". Не се мина и без едноименната песен от албума "On an Island", която бе поредното доказателство, затова че когато говорим за бавни и мелодични композиции, придружени с демонстрация на високо китарно майсторство, то в това отношение Gilmour е един от водещите музиканти в световен мащаб.

   От тук до края на концерта беше време само и единствено за FLOYD класики. Силен момент бе изпълнението на "Sorrow". Китарните еквилибристики на Gilmour в началото и в края на песента безпроблемно смилат мозъка на всеки зрител, а последвалата "Run Like Hell" изправи на крака цялата публика, слагайки точка на основната част на шоуто. След повече от пет минути викане и ръкопляскане, множеството пред сцената успя да върне музикантите и те излязоха за задължителния бис. В "Time" чухме поредното феноменално свирене на китара от страна на дългогодишния член на PINK FLOYD, а концертът, абсолютно очаквано, завърши с "Comfortably Numb" и най-разпознаваемото китарно соло в дългогодишната музикална кариера на David Gilmour.

   Напълно логично, шоуто на David Gilmour е съвършено. В технически, музикален и музикантски аспект. Всичко е перфектно. Няма нищо излишно и почти целият спектакъл е концентриран върху фигурата и музицирането на David Gilmour. А той е изумителен професионалист. Пее и свири на метафизично ниво. Освен това, чарът и осанката му са с големината на външния дълг на Щатите. Дирижира групата само с усмивки и това прави музикалната среда още по-красива, а обстановката - още по-одухотворена. Със сигурност, ще трябва да мине доста време, преди всеки един от присъствалите на този концерт да успее да осмисли добре на какво е станал свидетел и да започне да си задава въпросите: "Бях ли там? Случи ли се? Или участвах в магия с размери на супернова звезда нейде от висините?" Що се отнася до това какво точно чуха зрителите в Пула, то много може да се обсъжда по въпроса кои композиции е трябвало да влязат в сетлиста и кои не. Някои фенове тъгуват по първите два солови албума на Gilmour. Други съжаляват за липсата на някои емблематични песни от пост Уотърсовия PINK FLOYD ("Learning to Fly" и "On the Turning Away" са достатъчно добър пример в това отношение). Трети пък се чудят защо David не включва в концертите си нищо от изключителния албум "Animals". Истината, обаче, е една: без значение какво изпълни Gilmour в Пула, благодарение на него, присъствалите на концерта му се научиха да летят. Наистина.

   Ето и пълен сетлист от представянето на David Gilmour в град Пула, състояло се на 12 септември, 2015 г.:

Set 1:
01. 5 A.M.
02. Rattle That Lock
03. Faces of Stone
04. Wish You Were Here (PINK FLOYD)
05. A Boat Lies Waiting
06. The Blue
07. Money (PINK FLOYD)
08. Us and Them (PINK FLOYD)
09. In Any Tongue
10. High Hopes (PINK FLOYD)

Set 2:
11. Astronomy Domine (PINK FLOYD)
12. Shine On You Crazy Diamond (Parts I-V) (PINK FLOYD)
13. Fat Old Sun (PINK FLOYD)
14. On an Island
15. The Girl in the Yellow Dress
16. Today
17. Sorrow (PINK FLOYD)
18. Run Like Hell (PINK FLOYD)

Бис:
19. Time (PINK FLOYD) / Breathe (Reprise) (PINK FLOYD)
20. Comfortably Numb (PINK FLOYD)

 

Текст: Ози, Violator, CRainbow
Снимки: Anastazija Vrzina за Perun.hr
Благодарности на marillion