SYLOSIS - "Dormant Heart"

2015, Nuclear Blast Records/Wizard

В последните месеци на изминалата 2014 г. имахме удоволствието да си поговорим за страхотните нови албуми на Revocation и Unearth. Същевременно надавахме и по едно ухо към задаващата се 2015-а, която не само заплашваше да избухне със стойностни издания още в първите си седмици, ами още не е спирала да гърми. Начело на колоната от снаряди е четвъртият албум на тех-траш агентите на Нейно Величество, Sylosis. Още новината за "Dormant Heart" хвърли ръкавицата към гореспоменатите колоси на модерния метъл и събуди любопитството ни - дали Josh Midleton и компания ще смогнат да дадат отпор на толкова силния наплив от Бостън, Масачузетс?

   Честно казано, бяхме малко скептични. Sylosis са доказали таланта си и в студиото, и на световната сцена, че даже и на стадион "Калиакра". Но последните им два албума бяха доста, хм... неувлекателни. Момчетата демонстрираха перфектна техническа форма, но песните им ровеха в окопите на харчещия се по онова време нео-траш и Sylosis позагубиха индивидуалността и свежестта, с които ги запомнихме от дебюта "Conclusion of an Age" (2008). Е, нео-трашът вече е мил спомен от недалечното минало, а Sylosis отдавна не са млади дебютанти. Седем години и три албума по-късно, англичаните най-после достигат онзи кулминационен момент на израстването си, когато за всеки е ясно, че групата е открила себе си и има капацитета да покаже пълния си потенциал. Това обяснява защо "Dormant Heart" представя най-доброто от Sylosis в най-завършения му и "ошлайфан" вид.

   Атлетичното свирене и епичните интерлюдии на предните два албума се срещат с последователността и мелодичността на дебюта, а към това е прибавена дълбока емоционалност и композиторска зрялост. Sylosis вече не разчитат само на сложността, за да издигнат музиката си до следващото равнище. Напротив, те са по-сдържани в свиренето и вместо да бомбардират с идея след идея, оставят музиката да "диша" с моменти, където фокусът пада над атмосферата и емоционалната тежест. Не, не че Josh и аверите му нещо са се "емосали"! Става дума за постигането на един много ефектен контраст, без който "Dormant Heart" щеше да е поредният тех-метъл албум, който впечатлява с виртуозността си, но не оставя диря в душата, да ме простите за романтиката. Вместо това, Sylosis дават сърце на един целенасочено надменен, опериран от емоции стил в метъла - и резултатът е брилянтен.

   На "Dormant Heart" не му липсват нито бруталност, нито живец. С него англичаните официално могат да се похвалят, че притежават собствен стил и отново са една от най-интересните съвременни банди. Сега спираме с приказките и оставяме музиката да разкаже останалото.


111111111o

Nespithe