Прочетете интервю с W.A.S.P. по повод концерта им в Бургас

   Да говориш с ерудит като Blackie Lawless винаги е интересно. Защото лидерът на W.A.S.P. винаги има какво да каже, както за миналото, така и за настоящето, и за бъдещето. До предстоящия концерт на американците в Бургас на 4 август по покана на "MOE Music" има време, но никога не е прекалено рано или прекалено късно за един разговор с Blackie Lawless.

Каква година очакваш за W.A.S.P.?
Интересен въпрос. Последните две години бях в студиото и не съм видял много от света навън. Но смятам, че това ще е добра година за нас. В личен план бях фокусиран върху работата в студиото. Още 2-3 седмици ще бъдем затворени и албумът ще е готов. Чакам с нетърпение реакцията на хората. За мен това е важното, а и ни предстои голямо турне. Очертава се интересна година.

Албумът вдъхновен ли е от ситуацията по света, както беше "Babylon"?
По-различен е. Различен е като настроение. Най-важното за мен, това към което винаги съм се стремял, е да направя перфектния албум, защото досега не съм го постигал. Няколко пъти съм бил много близо. Но никога не съм го постигал. Това е целта пред мен в момента. И когато съм готов, ще я предоставя на света, за да реши как съм се справил.

Какво представлява перфектният албум за теб?
Все още не съм го създал. Вдигнал съм летвата много високо и не знам дали съм в състояние да я прескоча, да постигна нещо повече. Въобще не съм сигурен, дали е възможно. Но опитвам. Не знам, колко още ще бъда в състояние да правя албуми. Причината да става по-трудно е, че нещата които ме задоволяваха преди 15-20 години, вече не са ми достатъчни. Сега подбирам много по-внимателно, което ме прави по-добър композитор. Но е много труден и болезнен процес, когато става дума за работа, а аз искам да запиша перфектния албум. Знам, че някой вече го е постигнал. Това се опитвам и аз.

Каква е основната тема в бъдещия албум?
"Babylon" имаше обща идея, но този албум ще е сбор от отделни идеи. Убеден съм, че това е много труден въпрос. Това лято ще давам много интервюта. Албумът трябва да излезе в началото на септември. Така че, когато сме по фестивали, ще давам много интервюта. Знам, че този въпрос ще ми го задават много често, но когато това стане, не знам какво ще отговоря. Хората просто трябва да чуят. Оставям всеки да прецени сам за себе си.

В "Babylon" имаше два кавъра. Ще има ли кавъри в този албум?
Не, единствено наши песни.

Празнувате 30 години от излизането на дебютния албум. Вярваше ли тогава, че този албум ще е популярен и след 30 години?
Никой не си го е представял. Това все пак са цели 30 години - много време. Спомням си какво си мислех тогава – по време на първото турне, давах интервюта и като нова група в повечето случаи тогава ни питаха един основен въпрос. Осъзнавам, че този въпрос е задаван на всички нови групи: „Колко дълго смятате, че ще ви помнят хората? Дали този албум ще се слуша след пет години примерно?” И аз отговарях, че не знам. Та той излезе току-що. Може да е забравен след пет месеца. Не знам. Просто се радвах тогава, че съм там. Нямах представа къде ще бъда след пет години и дали въобще ще ни има след пет години. Въпросът ми се стори абсурден, защото не мога да предвиждам бъдещето. За това и не ми пукаше, какво ще стане след пет години. Но тогава осъзнах, че всяка млада група е била принудена да отговаря на този въпрос. Това го научих много бързо, защото при всяко интервю този въпрос ми беше задаван. Сега като се върна 30 години назад - ако някой беше казал, че след 30 години албумът ще се помни, нямаше да му повярвам.

Каква е тайната на продължителната слава?
Искреност. Искрен албум от искрена група. Това е нещото, което ни направи това, което сме днес. Смешно е, защото преди няколко години гледах много стара снимка на METALLICA. Бяхме с тях на първото им турне в Америка. Но преди това вече се бяхме срещали в Сан Франциско през 1983 година. Dave все още беше в състава, също и Cliff беше на баса. Тогава те свиреха на едно място, където следващата вечер щяхме да свирим и ние. Бяхме в града и отидохме да ги видим. Гледах ги внимателно. Не толкова слушах музиката, колкото ги гледах какво правят като група. Това, с което най-много ме впечатлиха беше отношението. Дотогава не бях виждал друга банда като нас - за първи път виждах банда със същото отношение като W.A.S.P. Бяха искрени. Не беше толкова до шоуто, колкото до хората. Те правеха същото като нас. Разбира се, че и други банди правеха театър на сцената. Това, което ни отличаваше е, че ние плашехме хората, защото бяхме искрени. Когато три-четири години по-късно гледах наши концерти на видео, осъзнавах какво точно вижда публиката. В началото не го осъзнавахме – бяхме само ние. Но когато видях METALLICA за първи път – те ми напомниха за нас. Ще ти е интересно да видиш онова турне, което направихме заедно, защото тогава двете групи си приличаха. И ние, и METALLICA бяхме много ядосани на света.

Смяташ ли, че искрените хора имат проблем със света?
Не знам. Светът е станал твърде политкоректен, което е форма на цензура. Когато убиеш речта, когато спреш правото на хората да изразяват идеите си, тогава става опасно.

Къде е решението?
Страхът е първопричината. Преди 15 години диктаторите заплашваха и цензурираха с оръжие, а сега с политкоректност. И двете са за сплашване. Политкоректността те кара да вярваш, че това, което казваш, е прието за коректно, но това не е вярно. Това е просто цензура. Хората започват да се притесняват, да изразяват мнението си. И когато това стане глобална политика, истината изчезва. Това е опасно.

Смяташе ли, че "I Wanna Be Somebody" ще стане химн на цяло едно поколение?
Когато я създадох, просто изразявах себе си. Едва преди пет години осъзнах, че идеята от първия албум, всъщност присъства във втория, в третия, присъства във всеки мой албум, който съм създал. И идеята е, това което казвам е „кой съм и къде отивам”. Тя присъства във всеки наш диск и до преди пет години не съм го осъзнавал. "I Wanna Be Somebody" е началото. Затова и хората могат да се идентифицират с тази песен. За да съм честен в музикално отношение смятам, че песента не е нещо особено. Но идеята е важна. Защото грабва въображението на хората. Имал съм и по-добри песни, но идеята държи тази композиция жива. За това и 30 години по-късно все още говорим за нея.

Знаеш ли кой си и накъде отиваш?
Върнах вярата си в Бога. Това е важното в моето пътешествие. В началото му бях на същото място. Направих пълен кръг и се завърнах там, откъдето тръгнах. Това е моето пътуване. Останалите трябва да намерят собствения си път.

Приключи ли пътуването си?
Не мисля, че пътуването изобщо приключва. По отношение на вярата - си или нагоре, или надолу, няма средно положение. Това осъзнах. Въпреки че пак се връщам към началото, положението не е същото, защото пътешествието, което започва отново, е друго. Нещо като ново начало.

Два последни въпроси отново за музика - какви са спомените ти от проекта „Hear 'n Aid” 28 години по-късно и защо според теб групите, участвали в този проект, са все още живи?
Помня че с Chris бяхме от последните, които влязоха в студиото. Бяхме закъснели. Беше като в училище, когато закъснееш за час и когато влезеш в стаята, всички се взират в теб. Представи си го така, само че в случая всички, които се взираха в нас, бяха супер известни. Това, което осъзнах по време на работата същата вечер, беше, че всеки в студиото беше притеснен от всеки. Спомням си, че записвахме припевите. Вече бяхме направили няколко сесии. В един момент Ronnie Dio спря записа докато пеехме, влезе при нас и ни каза да се отпуснем, защото сме изглеждали като уплашени до смърт и адски сковани, а това все пак е рок'н'рол. Когато се върна в контролната стая, излязох напред и поех инициативата. Всеки беше притеснен от другите. А групите, които бяха тогава, оцеляха и са все още живи, заради качеството на песните, които правят. Това е тайната. Те бяха разбрали как да пишат добри песни, а сега не знам дали има подобни групи. Качеството е причината все още да се говори за тези банди.

Ще има ли нещо специално за 30-годишнината?
Искаме да запишем искрен албум. Това е основната ни цел. Като човек – аз съм различен от личността, която записа онзи албум. Продължавам да обичам усещането, че съм искрен с публиката и феновете. Вече съм различен човек, по-добър съм като композитор, но не знам дали бих могъл да запиша албум като този отново. Доволен съм, че съм го направил, защото той е вечен.