10 години по-късно - TWISTED SISTER отново хедлайнъри на фестивала "Kavarna Rock"

   Заключителният трети ден на "Kavarna Rock 2015" започна по програмата в 16:30 ч. с победителите в "Jagermeister Battle of the Bands" – румънците AN THEOS. Ако тези, които не бяха присъствали на „Битката" , се чудеха как така формацията от северната ни съседка е успяла да грабне призовото място, то в този половин час получиха абсолютно безкомпромисен отговор. Фолк метъл бандата беше толкова свежа и различна от всичко останало, което публиката видя в събота и неделя, че усмивките и одобрението на хората бяха някак неизбежни. От сцената петимата левенти и трите дами бяха пременени в традиционни одежди (с единственото изключение на вокалистката Laura в атрактивната ѝ рокля) и сипеха парчета, издържани в най-добрите традиции на стила. Откликът, който получиха беше с танци, скандирания, ръкопляскания и ударна доза добро настроение. Дадените им 30 минути се изнизаха почти неусетно, след което групата слезе сред феновете, за да се поснима и поговори с всеки, който желаеше да ги поздрави за чудесното представяне. Дано поне малка част от енергията им живо да успее да се запечата и в дебюта им, който бандата има планове да издаде тази година.

   Чуха се много "мнения" по въпроса как така кралете на дуум метъла CANDLEMASS ще свирят по светло... Ами, ей така, свириха и то така, че ония лудите пред сцената останаха повече от доволни от това, което видяха и чуха. Опасенията, че Mats Leven няма да се справи, приказките от рода, че CANDLEMASS без Messiah Marcolin не е същата група и още повече след като и основателият и идеологът Leif Edling в момента не е с бандата, бяха стъпкани в тревата на стадион "Калиакра" веднага щом "Погребалният марш" приключи и първите акорди на "Mirror Mirror" избухнаха от говорителите. CANDLEMASS са една от малкото банди, при които няма значение, кой е зад микрофона. Композициите им звучат винаги мачкащо и убийствено. И "Bewitched", и "Black Dwarf", и "Emperor of the Void" размазваха бавно и методично, независимо че голяма част от публиката стоеше и гледаше апатично. Важното в случая е, че за първи път в Каварна, видяхме и Властелините на дуум метъла. Оказа се, че групата има верни почитатели, и те не са никак малко, защото на сесията за автографи минути преди концерта, имаше фенове, които не успяха да се доберат до музикантите. А те заедно с KAMELOT предишния ден бяха единствените, които не отхвърлиха предложението за лични срещи. Нямаше как обаче за отредения им час на сцената да чуем всичко от CANDLEMASS, но класическата ера на бандата с онези четири култови албума от 80-те, беше отбелязана подобаващо (защото "Under the Oak" е включена и в "Tales of Creation"). И за финал - "Solitude" от легендарния дебют "Epicus Doomicus Metallicus". Клишето "малко, но от сърце" пасва идеално в случая. Дори имаше изказвания, че фестивалът е започнал в неделя 28 юни малко преди 17:30 ч. и е приключил час по-късно и защо пък организаторите наричат концерт на една група, който продължава само час с думата "фестивал" така и не стана ясно... Около групата обаче се носят различни слухове, че може и да посети китната ни родина за самостоятелен концерт и че, независимо от изявленията на Leif Edling, може скоро да ни изненада и с нов албум...

   UFO са една от онези класически банди с огромен принос към развитието на твърдата музика, цитирани като вдъхновение от огромен брой групи (METALLICA и IRON MAIDEN са само две от най-известните имена), които обаче така и не станаха особено популярни у нас, извън няколкото им най-големи хита. Освен това, понякога са сочени и за една от най-подценените групи в световен мащаб. Причините могат да се дискутират дълго, но ето, че "Kavarna Rock 2015" се явяваше една идеална възможност за българските фенове да се запознаят отблизо с частица от творчеството на бандата. В 18:45 ч. това най-после се случи и Phil Mogg изведе своята вярна британска дружина с американски подправки, за да открият сета си с "We Belong to the Night". Статичното поведение на бандата (което не беше особено изненадващо предвид напредналата възраст на повечето от музикантите) беше в рязък контраст с музиката, плъзгаща се по тънката граница между хард рока и класическия хеви метъл и комбинирана с великолепни китарни изригвания от маестрото Vinnie Moore. Историята на UFO е белязана с присъствието на страхотни шестструнници, сред които най-яркото име, разбира се е това на Michael Schenker, и от 2003 г. насам Vinnie достойно продължава тази линия. Дългите инструментални разсвирвания бяха украсени с ювелирни сола и клавирно-китарни дуели между мистър Moore и Paul Raymond, от които прозираше от къде Steve Harris е черпел вдъхновение за някои от мелодиите в MAIDEN. В шеговит стил и в традициите на бокса Phil Mogg представи колегите си след "Venus", а между някои от другите парчета се обръщаше към публиката с акцент толкова английски, че на места думите му трудно се разбираха. Въпреки наличието на хитове като "Lights Out" и "Rock Bottom" в своеобразен връх на концерта се превърна композиционният диамант "Love to Love". И когато всички очакваха, че след час свирене групата ще поднесе и запазената си марка "Doctor Doctor", UFO се скриха и повече не се показаха. Явно ще се наложи българските фенове да потърпят до евентуално следващо посещение на британците, за да чуят класическата песен в изпълнена от оригиналния ѝ вокалист. Сетлист:

01. We Belong to the Night
02. Run Boy Run
03. Lights Out
04. Venus
05. Only You Can Rock Me
06. Burn Your House Down
07. Cherry
08. Love to Love
09. Messiah Of Love
10. Rock Bottom

   В 20:30 ч. удари часа за химнов хеви метъл; удари часът за HAMMERFALL. За втори път шведите се изправяха пред българските тамплиери, за да се уверят, че вярата им в твърдата музика е достатъчно здраво закалена. Във вихрено темпо Joacim Cans (вокали), Oscar Dronjak (китари), Pontus Norgren (китари), Fredrik Larsson (бас) и най-новото попълнение в състава David Wallin (барабани) превзеха сцената и стовариха "Hector's Hymn". Маршовият припев на "Any Means Necessary" вдигна хиляди юмруци във въздуха, а броят им тепърва щеше да се увеличава с напредване на сета на групата. Проблемите със звука от съботната вечер явно бяха останали в историята защото не само HAMMERFALL, но и всички групи в тази вечер звучаха убийствено добре. След "Renegade" вокалистът взе думата за малко и се извини, че им е отнело толкова време да се върнат у нас след онази първа визита през 2009 г.; припомни, че не само те, но и всички групи, както и публиката са тук с една основна цел – да се забавляват и пожела всички „да си скършим" вратовете с "B.Y.H". Шведският квинтет тепърва предстоеше да вади най-силните подкрепления от сета си, но още тук показа, че музикантите са изпипали до детайли такива ключови елементи от шоуто си като синхронното куфеене, заучените стойки и игрите с публиката. Joacim Cans помоли тези, които са били на концерт на HAMMERFALL, да научат онези, които гледат групата за пръв път, как завършва фразата "Let the hammer…". Отговори му ревът на доволно количество гърла – "FALL!". Основателят на бандата Oscar Dronjak изсвири песента с китара, оформена като стилизиран чук докато публиката уверено допълваше мантрата от заглавието. "Live Life Loud" беше последвана от инструменталното "400 Meter Medley", в което групата вплита елементи от различни свои композиции, които не присъстват в своята цялост в сета. Така свръхзвуково със сола и рифове бяхме преведени през "Legend Reborn", "The Dragon Lies Bleeding", "Trailblazers", "Riders of the Storm" и др. "Threshold" и "Last Man Standing" продължиха да газят тежко, подкрепени от певческите умения на каварненските бойни орди, за да дойде краят на сета на групата с едноименната "Hammerfall". Или поне края на основната част от сета. След кратки подканяния от страна на публиката групата се върна, за да ни дари с "Bushido" (от актуалния албум на групата "(r)Evolution") и естествено "Hearts on Fire". На финалното парче приятните изненади за "Kavarna Rock 2015" станаха с една повече защото редом до HAMMERFALL се появи Jeff Scott Soto, за да добави мощното си гласище към хора на горящите сърца. Така, под звучащата на запис "Dreams Come True" шведите се сбогувха с българската публика, но ѝ обещаха, че няма да чака толкова много за следваща среща.

01. Hectоr's Hymn
02. Any Means Necessary
03. Renegade
04. B.Y.H.
05. Blood Bound
06. Let the Hammer Fall
07. Live Life Loud
08. 400 Meter Medley
09. Threshold
10. Last Man Standing
11. HammerFall
---------
12. Bushido
13. Hearts on Fire (feat. Jeff Scott Soto)

   Паузата преди TWISTED SISTER се проточи, но тя беше оползотворена както за подготовка за американската група така и, за да се изтегли наградата от играта на "Еврофутбол" – мотоциклет "Harley-Davidson". Звезди направи и един много важен анонс – че вече се знаят датите за единадесетото издание на "Kavarna Rock" – 30.06-03.07.2016 като фестът ще се слее с традиционното честване на July Morning (30.06 срещу 01.07). Още от днес (29.06.2015) вече се продават билети "на зелено" на цена 70 лв. [поръчай онлайн] И така в приказки, бири, кебапчета, йегермайстери, блекрамове, стрелките на часовника неусетно се изтърколиха до 22:40 когато дойде времето за големите хедлайнъри на вечерта.

   "We are not Twisted; we are not Sister… We are not even Twisted Sister. We are TWISTED FUCKIN’ SISTER!". Това обръщение на Dee fuckin’ Snider от сцената перфектно описва концерта на TWISTED SISTER в Ka-fuckin‘-варна, за да ни отнесат с heavy fuckin’ metal. И не – ако не обичате думата „fuck" то този концерт (и съответно този репортаж) не е за вас. Защото по-надолу ще я срещате често. И въпреки, че от издаването на класическите албуми на бандата са минали повече от 30 години, музикантите са запазили младежкия си дух и не спират да псуват (Jay Jay French: "… the man who even put fuckin’ as his and his kids’ second name – Dee Fuckin’ Snider") да вкарват черен хумор (Dee Snider: "Да, това е групата зад онези албуми. Естествено, с изключение на A.J. Pero, но той е извинен за отсъствието си понеже е мъртъв.") и като цяло да поддържат рокендрол отношението. Заради това песни като "The Kids Are Back" продължават да звучат актуално – това са си същите онези хлапета. Вярно, поостарели, някои от тях – понапълнели, но ритат все така здраво както само уличните побойници умеят.

   Турнето, от което беше част концерта в Каварна, е под надслова "The Sound of Thunder" и е в памет на починалия на 20 март тази година A.J. Pero. А заместник му беше не кой да, а барабанното чудовище Mike Portnoy. Нееднократно по време на концерта музикантите споменаваха бившия си боен другар в различен контекст – ту с истории, ту шеговито, а по време на "Burn in Hell" (съпроводена с великолепно светлинно, демонично шоу) на видео стената беше пуснат запис на барабанно соло на A.J. Най-трогателният момент обаче беше "The Price" – песен, която Dee представи като парче, което значи за тях все повече с всяка изминала година, а с оглед на актуалните събития му е трудно понякога да го изпълнява и помоли публиката за цялата помощ, която може да му окажат както вокално така и с хилядите светлини на телефоните си.

   Но ако от горенаписаното сте останали с впечатлението, че това е бил някакъв тягостен концерт, то сте в грешка. Защото едва ли имаше друга група на този фест, която с такава лекота да извиква усмивка на лицето дори на непредубедения слушател. Публиката беше покръстена в църквата на рока ("I Believe in Rock 'n' Roll"), със все същата усмивка мина под острието ("Under the Blade") и крещя до откат на "We're Not Gonna Take It". За изказванията на музикантите между песните може да се напише отделен репортаж, но вместо да се навлиза в детайли си струва да се отбележи едно обещание: че тази и следващата година ще бъдат последните концерти в историята на TWISTED SISTER и после край (Dee Snider: "Ние няма да сме като SCORPIONS и да се върнем след няколко години защото сме решили да сме на сцена докато окапе и последното косъмче от главата на Klaus Meine!"). Точно на този стадион публиката е чувала подобни реплики и преди (ACCEPT, 2005 г.), така че остава да видим. Но все пак всички 7000-8000 човека пяха като за последно и "I Wanna Rock" (или "I Wanna Fuck" както бандата установи, че е по-силното желание на публиката) и "Come Out and Play" и "S.M.F." и така до окончателният финал и на сета и на тазгодишния фестивал. Ясно е, че рокът не може да спрян. Остава въпросът дали самите TWISTED SISTER могат да се спрат докато все още са в топ форма. TWISTED SISTER ли написахме? Прощавайте: TWISTED FUCKIN’ SISTER.

   Сетлист:

01. What You Don't Know (Surе Can Hurt Yоu)
02. The Kids Are Back
03. Stay Hungry
04. The Beast
05. Shoot 'Em Down
06. You Can't Stop Rоck 'n' Roll
07. I Believe in Rock 'n' Roll
08. Under the Blade
09. I Am (I'm Me)
10. We're Not Gonna Take It
11. The Fire Still Burns
12. The Price
13. Burn in Hell
14. I Wanna Rock
---------
15. Come Out аnd Play
16. S.M.F.

Текст: Whiplash, Alatriste
Снимки: Герасим Трифонов

   В галериите ни може да разгледате и над 170 снимки от третия ден на фестивала "Kavarna Rock 2015":

AN THEOS
CANDLEMASS
UFO
HAMMERFALL
TWISTED SISTER