13 юни 2009 г. - MARILLION забавят, но не забравят!
Около двайсетина минути след 20 ч. - предварително обявения за начален час на концерта, светлините в залата угаснаха и сърцето на сцената затуптя в синтетичния бийтов такт на "Splintering Heart". Под оглушителните аплодисменти на публиката облеченият в дълга роба и облян в демонична светлина Steve Hogarth започна своя вербален танц с въображаемите призраци наоколо. В сюблимния момент след вокалното интро към него се присъединиха и останалите музиканти от групата, чиито инструменти събудиха вулкана "MARILLION" и до края на шоуто той започна да изригва периодично. Песен след песен.
Хитовите ударници "The Uninvited Guest" и "Between You And Me" раздвижиха залата след изпепеляващото начало и разбиха на пух и прах опасенията, че настроенията тази вечер ще бъдат предимно минорни. Перкусиите, с които бе въоръжен микрофона на фронтмена, както и неговата екзотична мини китара влизаха периодично в употреба, а кристално чистата звукова картина изостряше чертите на пространството. Знаковата за групата "Man Of A Thousand Faces" продължи енергичната линия. Акустичната й ведрина и щекотлив текст заразиха с усмивка всяко едно лице в залата. Неистови аплодисменти обагриха края й. Групата върна жеста с последвалото ведро приветствие и искрен комплимент към прекрасната родната публика. Изящната "Fantastic Place", за изпълнението на която Steve Hogarth застана зад портативно пиано, върна спектакъла в познатите меланхолични дълбини, а наситеният й финал разпори вълните на кръвта във вените ни, проправяйки път на авангардния мастодонт "The Man From The Planet Marzipan", който прецапа из тях със силата на композиционно-стиловия си нихилизъм. Ембиънт и програминг заигравките на Mark Kelly си позволяваха да флиртуват с фънкарския бас на трансатлантика Pete Trewavas, но само в моментите, в които не бяха завихряни в емоционалната центрофуга на певеца. Клавирно-вокалната импресия "Out Of This World" се разля тъкмо навреме, за да онагледи факта, че спокойната съзерцателност не е чужда на двамата лудетини в групата - Kelly и Hogarth. Последният не чака дълго след края й, за да представи специално Steve Rothery. Само един акорд изпод вълшебните ръце на китарния чародей беше достатъчен, за да взриви обстановката. Напълно неочаквано за мнозина зазвуча разтуптяващата-сърца-всякакви "Kayleigh" - песента, която за добро или зло ще остане завинаги най-ярката емблема на MARILLION пред широката публика. Последва втора сърдечна атака в същата класическа стилистика, която причини почти физическа болка на по-вещите в материята - горчивата изповед "Sugar Mice". Китарните вопли надянаха трънен венец върху елегантната й композиция, а солото сякаш искаше да прободе мозъците ни по начина, по който го прави всяка думичка от тежкия текст. Макар и двете парчета да са в оригинално изпълнение и авторство на митичния първи фронтмен на групата - Fish, Steve Hogarth ги изпя с нужната почит и уважение. Нееднократно подаваше микрофона на публиката в ключовите моменти и сам искрено се наслаждаваше, пресъздавайки великите песни на предшественика си.
Светлината продължи да заобикаля сцената, подплашена от изпълнението на "Afraid Of Sunlight". Специално за нея вокалистът надяна китара, но това не намали налягането в пръскащия енергия фонтан, който представлява този човек, когато кракът му стъпи в музикална среда. Сервираната порция раздвижващ рокендрол "This Town" беше фино разбъркана от палките на Ian Mosley, който винаги е показвал афинитета си към по-тежкия и бърз звук. Не случайно на пресконференцията предния ден заяви, че е фен на групи като System Of A Down и Tool. "The Rakes Progress", явила се като притаено аутро на дисторш забежката, се вля в тихите води на "100 Nights" и заедно потекоха към най-ниската точка на концерта. А там ни очакваха два подводни камъка - "The Great Escape", в която Hogarth изнесе открит урок по пеене и артистизъм и "Neverland", където Rothery демонстрира за пореден път защо в енциклопедиите срещу думата "китарист" трябва да стои неговият лик. След тази разходка по дъното музикантите се прибраха за момент зад кулисите, а вечно раздаващата се българска публика ги възнагради с дежурните възгласи и аплодисменти, които и без това получаваха след /и по време на/ всяко парче. Само видът на дванадесетструнната красавица в ръцете на китариста беше достатъчен, за да разберем, че ще последва дългоочакваната "Easter", презентирана от Steve Hogarth като една от първите песни, композирани след неговото предопределящо нахлуване в редиците на MARILLION. В изненадата на вечерта се превърна присъствието в менюто на "The Space". Песента бе обилно накисната в синтетичната марината, забъркана от Mark Kelly. Изглежда фактът, че предния ден той документира в блога си наличието на труп в двора на софийско заведение, не е развалил апетита на енергичния симпатяга, чиито клавирни фантазии обагриха детството на мнозина от нас с ослепителните си краски и премерен размах.
Групата се гмурна във втория бис с квази-нюуейв свежарката "Whatever Is Wrong With You", а едноименната композиция от актуалния албум "Happiness Is The Road" заключи вратата след себе си. По време на финалната песен изобщо в турнето Steve Hogarth отново не пропусна да се разпилее на органични парчета по подиума. Превзе последователно двете кули от тонколони в краищата на сцената и дори скачайки и катерейки се по тях - лицето и тялото му не спряха да изживяват всяка думичка в текстовете и да бъдат проводник на звуковите вибрации.
На изпроводяк душата и сърцето на MARILLION подаде на хората отпред вместо десница - рефрена на песента си. Вероятно с надеждата, че по колкото повече пътища се разпилее той, толкова повече щастие ще донесе.
Ето пълен сетлист от концерта на MARILLION в София на 13.06.2009 г., а над 60 снимки от събитието може да разгледате тук.
01. Splintering Heart
02. The Uninvited Guest
03. Between You And Me
04. Man Of A Thousand Faces
05. Fantastic Place
06. The Man From The Planet Marzipan
07. Out Of This World
08. Kayleigh
09. Sugar Mice
10. Afraid Of Sunlight
11. This Town
12. The Rakes Progress
13. 100 Nights
14. The Great Escape
15. Neverland
………..
16. Easter
17. The Space
………..
18. Whatever Is Wrong With You
19. Happiness Is The Road
MIlena Marinovska
24.06.2009 16:41:02
отговори
+ 0 – 0
Да, за всеки влак си има пътници.Радвам, се че имаше достатъно пътници, които се качиха сгордост и страст на влака на Мерилиън на 13.06.2009г.За мен това беше велик и уникален концерт, неповторим по рода си.
А за сравненията между Фиш и Хогарт,това са безумици, породени от крайна степен на некомпетентност.
Marillion са несравними в двата си периода и същевременно са еднакво величествени и с Фиш и Хогарт.
Щастлива съм,че успях да ги видя всичките на живо(Фиш на 16 август 2003г).
И съм невероятно щастлива, че истинска музика продължава да има, както и истински почитатели.Но това е причинно-следсвена схема, така че трябва да ни има нас-истинските ценители, за да я има и истинската музика.
lapurowski
22.06.2009 21:27:55
отговори
+ 0 – 0
Ivan Apostolov - 2009-06-18 18:00:38
Най великия концерт провеждан в БГ!!!!това е!
Мухаха,значи не си ходил на 99% от концертите в БГ!
mm
17.06.2009 11:40:18
отговори
+ 0 – 0
това и правя. 
заслушан съм много вглъбено.
не "замълчах царствено", защото не съм цар. А тази група е достатъчно ценна, за да не се замълчава.
и не, не "критикувам останалите" - всеки е свободен да харесва/не харесва каквото си иска. За всеки влак си има и пътници, нали? Няма никакъв проблем.
И по двата въпроса. )
Но все така смятам, че всякакви сравнения между Фиш и Хогарт кой бил по- от другия, са дърти глупости - обичайната практика субективното качествено нравене да се конвертира по навик в някаква универсална количествена оценка по незнайноколкобална система, за която, като не е достатъчно (или е прекалено) уверен в преценката си човек, веднага се търси потвърждение отвън. С други думи - егото говори. С още по-други думи - музиката е твърде интимно преживяване, че да се "оценява" отвън.
Ако си се почувствал критикуван - не е от мен, сори. Нещо друго ще да е.
deville
17.06.2009 10:06:05
отговори
+ 0 – 0
mm, критикуваш останалите и правиш точно това, против което заставаш. Защо не си замълча царствено и по двата въпроса, вглъбено заслушан в м-у-з-и-к-а-т-а като такава........
mm
17.06.2009 09:33:10
отговори
+ 0 – 0
@ Raingod
Точно така!
Обикновено хората, които сравняват двама певци/групи/композитори кой е по-по-най - просто нищо не разбират от пеене и музика. Седнете, слушайте и толкова. Ако ви харесва - прекрасно, ако не ви харесва - пропуснете. Това, че на вас не ви "говори", не значи, че не "говори" на други хора.
А ревюто горе нарочно ще пропусна, поради факта, че експресивния матафорично-описателен жълто-алегоричен стил на ревюиращия, обикновено ми идва в повече. Не ща да чета сравнения на Мерилиън с друго... освен със самите Мерилиън.
Цветана Иванова
16.06.2009 15:35:25
отговори
+ 0 – 0
Бях на концерта с дъщеря ми и нейна приятелка-за нея това беше първи концерт.
Всички сме очаровани от групата и най-вече от вокалиста. Той не само изпя, но и изигра с цялото си същество песните. За него и за групата едно голямо "машала".
Raingod
16.06.2009 00:08:27
отговори
+ 0 – 0
А докато тука се спори за простотии, аз си слушам Мерилиън. Редувам песни с Фиш с песни с h и соло Фиш и въобще, ама въобще не ми пука какво си мислите и какви ги плещите.
Can't you stay away?
Just leave me alone with my thoughts
Just a runaway, just a runaway
I'm saving myself
marillion
15.06.2009 16:57:55
отговори
+ 0 – 0
@Вайгашот Лейтърян, закачлив псевдоним си избра за невинни закачки по коментарите, че и гледам последователи намери... 
Тази глупава полемика, стара като света, както вече споделих за огромно мое съжаление няма да престане никога. Не само по нашите ширини се сравняват h и Fish, но как да обясниш на "чугунени глави" /казано в добрия смисъл на думата/, че това е същото като да сравняваш Чоко и Боко, Чопър и Яки, Том и Джери.....Neverland със Script, Incubus с Ocean Cloud, The Great Escape с Blind Curve.....едното дете с другото в семейството...
Всеки си има своите предпочитания, разбира се и в това няма нищо лошо. Лично за мен, говорим за две различни групи. Едната порочно зачената в символизъм, другата творяща в сюреализъм. Само преди няколко години съвсем официално Родърс в интервю сподели, че една от най-големите грешки на Марилос през годините е липсата на кураж да сменят името през далечната 1988, а идеи в тази връзка е имало още тогава, но за жалост Луси тогава е била все още само стажант в EMI...
Венци
15.06.2009 16:44:51
отговори
+ 0 – 0
Концертът беше страхотен, космичен и аз не знам как да го нарека. Не мога да твърдя,ч е ги познавам толкова добре, но стига сте коментирали Фиш та Фиш. Тези момчета са страхотни, а на който не му харесва, просто е трябвало да си тръгне. Този концерт за дълго ще остане в сърцето ми, защото тези момчета са супер музикални. Надявам се пак да дойдат някой ден. Насладих се на истинска музика, която слушам и в момента. Браво и Поклон!
Вайоладзе Лейтършвил
15.06.2009 16:35:15
отговори
+ 0 – 0
"Анонимен - 2009-06-15 15:24:47
....Фиш е с класи над Хогарт..."
А шоколада "Милка" го увива в станиол един мармот и го разбъркват две говорящи мечки.
veskob
15.06.2009 16:00:45
отговори
+ 0 – 0
Фиш не е с класи над Хогарт,както и Хогарт не е класи над Фиш-просто са коренно различни изпълнители.Не трябва да се правят сравнения между двамата.С Хогарт Marillion следват естествения си път на развитие вече 20 години-не е малко,нали?А за това ,че публиката можеше да е повече,спор няма.Но тези 2000-3000 викаха и пяха като 10000.
Анонимен
15.06.2009 15:24:47
отговори
+ 0 – 0
Концертът беше добър,разбира се Фиш е с класи над Хогарт,но въпреки това ми хареса.
Публиката беше не повече от 1500-2000-за огромно съжаление...Все пак тва са Мерилиън!?
Бирата беше на корем и нямаше опашки,но нямаше и мърч :-(
Сега идва ред на Куинсрайк & Тиътър
ChrisDeBug
15.06.2009 15:16:19
отговори
+ 0 – 0
И аз съм от тези, за които Marillion започна да заема много специално място в музиката през 80-те, така че онова, което започна със "Script for a Jester's tear" и завърши с "Clutching at straws" си остава непреходна стойност. Харесват ми и много от нещата от ерата H, но за да не подхващам и аз темата с паралелите, ще се върна на концерта: невероятно добър звук за българските условия, още повече за тази зала, прекрасни изпълнения на песните и в края на краищата - шоуто надмина очакванията ми. А това обикновено е най-доброто усещане, с което човек може да остане след такова събитие!
Благодарности и от мен към тези, които направиха това възможно и към човека, който е дал ценния "жокер" за сетлиста!
Вайгашот Лейтърян
15.06.2009 12:16:37
отговори
+ 0 – 0
Трябва да имаш затъкнати буби в ушите и бронирани кавалерийски капаци на очите, за да не чуваш и виждаш, че Steve Hogarth e безценно музикално съкровище.
Неговото перфектно срастване с Marillion не само че е неоспоримо, ами е жизнено необходимо. Привличането му в групата е най-успешната трансплантация на сърце в сериозната музика.
Съпоставките с Fish са неизбежни, но винаги са ме изумявали с безумието си! Щеше да има резон в тях, само ако групата беше продължила да върти гуми по трасето на нео-прога. А те имаха благоразумието да се отлепят моментално и безболезнено от този коридор и не просто да преминаха в друг, а направо полетяха в друго измерение. Също толкова красиво и необятно.
Не може и не бива да се сравняват две толкова различни вселени.
deville
15.06.2009 11:35:58
отговори
+ 0 – 0
Yanni, прав си така е. И разбира се, за това не се спори, или поне вече не. Макар че.... много водка е изпита в моята компания, нищейки темата
За мен лично е интересно и важно обаче, как се случват нещата в музиката, затова постоянно съм склонна да анализирам такива казуси. Предполагам истината тук е, че навремето, когато сме чули за Първи път Мерилиън, магията се е получила, защото такава е била настройката ни, музикалната среда, музикалният ни багаж... Тогава, признавам без бой, малко неща, включващи клавир, можеха да трогнат моето метално сърце..... Какво да говорим за разни прогресив мамбо-джамбо Обаче стана - чух го, удари ме като с чук и ме отнесе. Ако бяха се появили първо с Хогарт..., прав си дълъг разговор и не е за тука.
Относно посещаемостта, да сигурнА съм, както съм сигурна и в количеството присъствали. Ако има официална информация, нека я изнесат, но досега не ми се е случвало да греша в преценката на количеството публика.
grey
15.06.2009 11:15:50
отговори
+ 0 – 0
Мечтан концерт отпреди 15 години, когато си пуснах касетката на Brave за пръв път, думите са слаби... Благодаря на Violator за прекрасната статия и на потребител marillion от форума за сетлиста
@Yanni, marillion, deville
Ако преди 20 години си бяха намерили някое копие на Фиш, тогава пък щеше да има други оплаквания (пример: драмата Journey и Стив Пери, или пък Халфорд и Рипъра). Те някои не могат да прежалят още Род Евънс в Пърпъл или Ди'Ано в Мейдън, оправия няма За мен това е едно от най-прозорливите решения в музикалната история изобщо - четиримата да поканят някой си Ейч... И добре, че е приел. Този вълшебник спаси групата в тежък момент тогава с присъствието си. Рибата си остана същият симпатичен шотландец, който прави същата хубава музика. Мерилиън с Хогарт започнаха да се променят с всеки следващ албум и промяната засегна не само музиката, а и други неща, като участието на феновете в целия процес. Рисковано, да, може да останеш неразбран или охулен. Еволюция, революция... This is the 21st century. Щяхме ли да имаме всичките шедьоври като вселените Brave, Afraid Of Sunlight, Interior Lulu, Ocean Cloud, Happiness Is The Road и т.н. без Ейч? Не. Така е трябвало да стане.
За уникалност и сравнение едва ли е уместно да си говорим. Обичам и двете ери, но за мен лично с Хогарт музиката им е дори по-уникална и съвременна по мерилиънски, просто защото познавам периода на Дженезис с Питър Гейбриъл и е ясно младите Мерилиън от кого са най-много повлияни
Както и да е. Добре, че се насладихме на изкуството на тези велики музиканти и личности най-после (и с красив звук... който си го може, явно и в БГ-зала си може
Yanni
15.06.2009 11:00:18
отговори
+ 0 – 0
@deville, абе може да се получи една доста просторна дискусия по темата, но ще е твърде банално и безсмислено. На мен ми харесват както с F, така и с H! И двете формации са прекрасни, но по различен начин. Проява на тесногръдие е да отричаш която и да е от двете (не казвам, че ти го правиш). Но както и да е де, не ми се навлиза в дълбоки води. ;-)
Key
15.06.2009 10:43:55
отговори
+ 0 – 0
deville ти сигурен ли си , че беше там?Според мен нямаш реална представа за количество публика.
deville
15.06.2009 10:43:00
отговори
+ 0 – 0
Относно противопоставянето Fish Vs Hogart, ами сам го каза - минали са 20 години и хората още тъгуват за него. Според мен - не КОНКРЕТНО за него, а за това, което беше групата с него. То се видя идеално по реакцията на публиката в момента, когато засвириха именно тези парчета.
Обичам Мерилиън и уважавам цялата им история, както и способността им да се превърнат в друга и също толкова стойностна група. Като уникалност на музиката обаче, сравнение на двата периода просто не може да има. Концертът само затвърди това усещане - за песните от "новия" трябва да си мааалко напушен, за да ти е яко. За песните от първия - не се сещаш даже да се почешаш...
mrblond
15.06.2009 10:38:28
отговори
+ 0 – 0
грандиозно ...SUGAR MICE... велика група...
Steve Rothery, Pete, Mark - благодаря, че ви има...
да жалко, че нямаше мърчандайз
deville
15.06.2009 10:25:06
отговори
+ 0 – 0
Публиката не беше повече от 1500 души, не знам как ги преброихте 3000 хиляди. Залата изглеждаше неприятно празна.
marillion
15.06.2009 09:51:32
отговори
+ 0 – 0
@Yanni, драмата приятелю е повсеместна и не е от вчера, няма да приключи и днес. По този повод преди няколко години Ейч пусна в продажба закачлива своя тениска с надпис "Mr. h: New lead singer since 1989" на гърба...
Yanni
15.06.2009 09:45:11
отговори
+ 0 – 0
Тази кретения с противопоставянето "Fish vs. H" трябва да престане. Рибата вече не е в Marillion, ОК? Някой като толкова се е затъжил за него да си слуша соловите му албуми. Не разбирам къде е драмата... Минаха 20 години, събудете се!
Marian
15.06.2009 09:09:10
отговори
+ 0 – 0
Сега, след като видях моята икона Мерилиън, спокойно мога да дам Богу дух!
Аз съм луд Фиш фен, но не отричам периода Хогърт.
Long live Rock&Roll and Marillion.
gels
14.06.2009 19:39:29
отговори
+ 0 – 0
Много добър концерт!!супер беше!!Голямо браво на хората довели тази велика група в смешната ни родина!!БРАВО Wonder Music Браво!!!!
Ivann Apostolov
14.06.2009 11:42:47
отговори
+ 0 – 0
Най добрия концерт,който България е виждала и слушала!!!
Fanatik_Priest
14.06.2009 11:31:01
отговори
+ 0 – 0
От гледната точка на един не-фен на групата концертът беше наистина много добър, много емоционално поднесен (въпреки че на моменти театралниченето на Хогарт ми идваше в повече, но може би другите това очакват от него), а и с наша помощ се получи с изключителна атмосфера. Само очаквах, че хората ще пеят непрекъснато (не, че пяха малко де).
S.I.D.
14.06.2009 11:10:10
отговори
+ 0 – 0
Не, не сме доживяли да ги видим! Това не са Мерилиън! Фиш беше и остава Мерилиън! Точка!
Вик
14.06.2009 10:56:37
отговори
+ 0 – 0
Прекрасен концерт! Настръхвах постоянно... беше наистина приказно. Поклон пред ведрия дух и уникалния професионализъм!
asparuh
14.06.2009 09:45:58
отговори
+ 0 – 0
Дам,много добро изпълнение-раздадоха се музикантите,звукът беше приличен,публиката -на ниво,но като,че ли не бехме чак 3 хиляди.
Лошото е ,че немаше мърчандайз!
Seaborn
14.06.2009 01:05:59
отговори
+ 0 – 0
Чудесен концерт, който надмина очакванията ми! Хубав звук, прекрасни музиканти, велик вокал, безгрешен синхрон, красива музика! ))
Key
14.06.2009 00:23:22
отговори
+ 0 – 0
къде ги подаряваха тези неща?!Към организаторите - поздравления! Без никакво блъскане премина всичко.Звукът беше доста приличен.А Меррилиън....за тях просто нямам думи!
Arcturus
14.06.2009 00:13:57
отговори
+ 0 – 0
подариха ми перце и палка...и да... ТОВА са Marillion!!!!!..и както преди мн години написаха за тяхната музика в един вестник-"..като космически кораб блъснал се в катедрала"....др не мога да добавя
veskob
13.06.2009 23:47:04
отговори
+ 0 – 0
Феноменален концерт,Феноменален звук,феноменални музиканти,феноменален синхрон,феноменални парчета,феноменална публика,феноменални.....Много е хубаво, когато очакванията бъдат надминати.
the jack
13.06.2009 23:40:41
отговори
+ 0 – 0
Страхотен концерт. H беше уникален. А и успях да си хвана 2 перца и сетлист
WeRock.bg не носи отговорност за мненията към новините на този сайт.
Забранено е: писането на български език с букви от латинската азбука; писането на коментари, съдържащи груби обидни изрази, независимо срещу кого са насочени; писането на коментари от един и същи потребител, но с различни имена с цел манипулация; писането на конфликтни, провокативни, нецензурни и др. подобни коментари; писането на коментари, представляващи явна или скрита реклама.
WeRock.bg си запазва правото да заличава и всякакви други коментари, които прецени като некоректни или ненужни.
ВАЖНО: Коментарите НЕ са начин за контакт с WeRock.bg. Ако имате въпроси към нас, пишете на имейл адресите, посочени в "Контакти".
