16 септември - THERAPY?, NAPALM DEATH в София - "Кланица 5"

   "Интер Експо Център" се издига като внушителна тенекия край вълните на Цариградското шосе, и, ако се съди по строежите наоколо, едва ли ще е последната.
   Тази дума "тенекия" някак ми остана докрая, и досега свързвам основно с нея всичко което се случи на концерта.

   За мен този център винаги е бил място, където разни хора ходят да зяпат (лапат?) меса, вина и мебели, които други хора им показват. Досега. Сега, малко след началото на учебната година в продължение на три дни той ще стане свърталище на всевъзможни видове култура, изкуство и музика - един мултифестивал събрал геймъри и манга-маниаци, рок-фенове и графити драскачи на едно място. Събитието беше ‘"отворено" от две много сериозни банди - NAPALM DEATH и THERAPY?, подкрепени от четири български формации - COLLAPSO, BASTARDOLOMEY, СВЕТЛЬО & THE LEGENDS и D.S.O.L.

   Пристигам забързано пред сградата - закъснявам, разбира се - и още щом зървам тълпите, усещам тръпката от предстоящия концерт. Срещата ми с THERAPY? на живо ще е за първи път, а NAPALM DEATH не съм гледал от онзи славен лайв, на който Barney Greenway пя с патерица.

   Докато вървя към Зала 5, удачно предвидена за клането и с номера, и с размера си, от нея се разнасят мощни рифове. Това са пловдивчаните COLLAPSO, който се славят с мощен, тежък саунд. Звуците, които се носят отвътре ми се струват доста прилични.

   Когато пристъпвам в самата зала обаче, разликата между вътре и вън е доста разтърсваща, и то не само като децибели. Сякаш добрият звук е останал... отвън. Известно време гледам пловдивските диваци на нещо като нямо кино и недоумявам какво се случва. След няколко парчета трещенето, слава богу постепенно намалява, и макар и слабо, вокалните партии полека изплуват.

   BASTARDOLOMEY се появяват в целия си блясък и добре познатият ни Нуфри на свой ред повежда война с ламаринените стени на залата. Откривам, че ако застана съвсем пред сцената, успявам да различа отделни рифове. Мощните дръм-бийтове постепенно дърпат все повече хора навътре, въпреки че преди концерта дочух репликата "Ще вляза чак за Напалма". Стар български обичай, уви.

   Следва саундчек, по време на който успявам да си взема една бира... и "Напалма" взривява Зала 5.
Озвучителят определено си е свършил работата по-добре този път - различавам барабаните, схващам някой китарни ритми и най-вече чувам змейския рев на Barney.
   Публиката най-сетне се е нанесла изцяло в залата - всички се натъпкват максимално близо пред сцената и още първите ритми на "Downbeat Clique" оформят задължителното колело на погото. Това явно впечатлява бирмингамската шайка, защото те започват да се раздават здраво на сцената: Barney подскача и ръкомаха, вбесен както обикновено на цялата политическа гнилоч, Mitch Harris свири виелици и припява с ревящ фалцет, големият Shane Embury кове баса, като трудно можеш дори да проследиш ръката му, а отзад с невъзмутимо спокойствие, все едно още си пие кафето, Danny Herrera сипва върху ни мощна атака от каси, брейкове и смазваща, убийствено бърза ритмика. Ритмика, именно заради която NAPALM DEATH са придобили славата на най-екстремната банда в света.

   Интересно беше, че по-време на "The Code Is Red… Long Live The Code" - едно яко антиполитическо парче, из залата обикаляха девойки, които събираха подписи за кандидатурата на Светльо Витков за президент...

   Малко след това обаче "When All Is Said and Done" от последния албум на бандата кара публиката да достигне нови висоти в скоковете, тръскането на глави и бясното пого. В дългия цели двадесет и две парчета сет не липсват и хитовете от далечното минало - "Scum", "Suffer the Children", които явно се помнят добре от доста фенове.
   Безкомпромисният завършек със "Silence Is Deafening", без бисове и театрални поклони, оставя публиката да скандира "NAPALM DEATH!" дълго след като музикантите са слезли от сцената.

   За отбелязване е, че групите изоставаха само с трийсетина минути от обявените си начални часове - доста кратко закъснение за подобни мероприятия.

   Струва ми се някак, че най-силната част от вечерта е минала, но избухването на първите бийтове на THERAPY? ме убеждават в обратното.
   Тайфата на Andy Cairns има доста по-чист звук от грайндкор машините, но това съвсем не означава, че нивото на мощта пада. Мощните пънк-ритмики на Нийл Neil Cooper и агресивните китари продължaват успешно да карат публиката да скача и да се върти. Тук, разбира се припяването е много повече, а и на много места се появяват девойки, които танцуват, обградени от кълчещи се младежи. Залата гръмва след мегахита "Die Laughing", пеят дори фенове с фланелки на NAPALM DEATH. Агресивната бърза версия на "Diane" и кавъра на JOY DIVISION - "Isolation" са гвоздеите в програмата, но THERAPY? продължават да вадят хит след хит, за да поддържат градуса на купона. След "Going Nowhere" вече нямам глас, но не усещам и доста други части от тялото си...

   Целият този купон се помрачи по време на изпълнението на СВЕТЛЬО AND THE LEGENDS, след като по неясни причини полицията прекрати концерта. Момчетата от севлиевската банда D.S.O.L въобще не стигнаха до сцената, независимо от феновете, които чакаха напразно пред нея.

   Въпреки неприятните моменти свързани с озвучаването и внезапния финал, този концерт бе яко преживяване - две значими групи, които определено си струва да се видят. И най-вече да се чуят.