20 години PAST REDEMPTION - изкуплението продължава!

Може и да не говорим твърде често за него, но понятието "old-school Bulgarian death metal" наистина съществува и на 3 ноември PAST REDEMPTION отново го доказаха, празнувайки 20 години на сцената със самостоятелен концерт в столичния клуб "Три Уши". Името на софиянците е едно от най-старите и важните в историята на българската екстремна музика. Въпреки десетгодишната "дупка" в свиренето фактът, че цели две деситилетия по-късно PAST REDEMPTION не само са активна група, но и кроят нови планове за бъдещето, за които ще научите от краткото интервю с Краси след концерта, е само една от причините за уважението, което изпитвам към тях.

 Поради ЕГН-то си не мога да твърдя това със сигурност, но в навечерието на концерта за няколко часа сякаш наистина беше 1992-1993 г. За пръв път от цяла вечност PAST REDEMPTION бяха на сцената с оригиналния вокалист Ицо и изсвириха немалко стари песни. Значителна част от уважилите събитието навярно по абсолютно същия начин са се тълпили пред "Три Уши" или други софийски клубове с мешки, бири и цигари, за да гледат български дет метъл в действие. Сред VIP-гостите бяха Киро от HYPERBOREA, Илко от EMBRACE BY DARK и прочее стари кримки. Нищо не можеше да скрие приятелската, дори направо "семейна" атмосфера на този концерт. Ако това не е истински ъндърграунд, то какво е?

   На този рожден ден нямаше торта и стриптизьорки, но всеки гост имаше възможност да си вземе двата диска с "Unleashed Emptiness" от 2010 г. - рождениците черпят. Клубът постепенно се изпълни с познаващи се хора и към 21 ч. прастарият дет метъл от уредбата затихна и тържествената сеч започна, без приветствени речи и ръкомахане към миналото. Групата застана на добре познатата сцена, Димитър даде тон със своята "брадва" и рождениците се впуснаха във "Fraud". Микрофонът на пременения в типичната бяла "фирмена" тениска Георги първоначално отказа да му служи, но нито този, нито другите технически проблеми притесниха бандата особено. Краси очевидно още беше в настроение за Хелоуийн, защото беше тунинговал късата си подстрижка с черна перука и мистериозна маска на очите, а уважаемите гости мятаха гриви (който още си има, де) в такт с урагана от барабаните на титуляра Стефан.

   Движението пред сцената прерасна в движение по нея. Овен приятели на групата на подиума се качиха и нейните бивши фронтмени за неповторими "all-star" изпълнения. Старият-нов вокалист Георги крещя в дует както със задържалият се четири години в състава Благо, така и с най-първото гърло на групата Ицо, който се върна назад в историята с кавъра на вечния NAPALM DEATH - "Suffer the Children". Покрай най-доброто от четирите си албума - над 15 песни, сред които "Under the Hammer", "Passion", "I Am", "Moral Insanity", PAST REDEMPTION изсвириха и ново парче в познат, но различен стил, загатващо за бъдещата им посока на развитие. Между песните Георги раздаваше благодарности към феновете, но се ограничи само до ироничното "Остаряхме!", вместо да изпада в ретроспекции.

   PAST REDEMPTION не искат да се хвалят с това, че съществуват от 1992 г., а с това, че 20 години по-късно, напук на времето и скапаното ежедневие, са пълни с идеи, живот и хъс. Юбилейното им шоу беше една част празненство и среща със стари приятели, една част напомняне за себе си и една част демонстриране на отлична форма. Без никаква церемониална натруфеност. Събитието отново доказа, че родният ъндърграунд може да няма мащаба на американския или скандинавския, например, но като изключим това, не му липсват нито сплотеността, нито талантът, нито дори легенди. Сега ви оставяме с думите на Краси.

"Формален" сетлист:
1. Untitled Pain (intro)
2. Fraud
3. Under The Hammer
4. Moral Insanity
5. Creeper (industrial)
6. Oblivious Of Pain
7. I Am
8. Cutting Your Throat
9. Soul Slaves
10. Revelation
11. The Doom Of Them All
12. A Lesson In Exploitation
13. Passion
14. Soul Eater
15. Degradation

Интервю с Красимир Петров (китара, 1996-днес)

   Какви са впечатленията ти от концерта?
   Аз излях всичко, което мога да дам от себе си. Би трябвало феновете да кажат дали е било добре - това е важното за мен.

   Какво е чувството да се събереш отново с толкова много стари приятели и членове на състава?
   Чувството е... чувстваш какво е било в началото. Предполагам знаеш, че за всеки един албум за тези 20 години, с изключение на паузата, която имахме, сме имали нов вокал. Дори е имало само сингли с по едно парче, които са били с различен вокал. И тази вечер успяхме да съберем почти всички вокали, които са били част от PAST REDEMPTION и се получи много интересно. Предполагам, че на всеки един от тях им доставя удоволствие да се върнат назад и да усетят какво е било.

   Кой е най-хубавият ти спомен от миналото на групата?
   Най-хубавият спомен е, че бяхме по-млади. Но за музиката няма млади или стари. Въпросът е да имаш силата да продължиш и да ти харесва да го правиш. Минали сме през времена, в които ни е било трудно, имали сме много смени на членове на групата и сме правили концерти непосредствено след като сме сменили някой човек и е било трудно... имало е много грешки, имало е хубави, силни концерти, имало е и по-слаби. Но дори когато виждам, че нещата не се получават, се стремя да стават добре..." В този момент бившият вокал Благо сяда зад барабаните и изтропва кратко, съдържателно соло.

   Смяташ ли, че за тези 20 години сте достигнали тавана на развитието си?
   Не, по никакъв начин. Има какво още да дадем от себе си. Интересното е, че в момента сме подготвили материал за следващ албум, който е леко по-различен, малко по-брутален и предполагам, че е интересен. Чу някои от новите парчета, така че се опитваме да сменим концепцията - да останем верни на стила си, но в момента материалът, по който работим е малко по-различен и предполагам, че ще се хареса на по-голяма аудитория.

   Нещо по-технично в крак с времената, или завръщане към олдскуул звученето?
   По-скоро е... предполагам чу, че имаме едно индъстриъл парче, което направихме, но в стил PAST REDEMPTION. Така че когато дойде моментът да чуеш новия албум ще видиш, че половината парчета звучат олдскуул, като първите албуми на NAPALM DEATH, но със смесени идеи от сорта на BEHEMOTH. Не се хвърляме директно на по-нови неща, искаме да останем верни 100% на себе си. Ще има от всичко по малко и предполагам, че хората ще се зарадват.

   Кога евентуално ще чуем новия албум, и има ли си вече име?
   Всеки път, когато трябва да записваме албум усещам, че се повтарям и казвам едно и също. Ще направим албума по-различен, ще му отделим повече време и ще го направим както трябва. Тоест, когато го направим. Предполагам, че към средата на другата година ще бъде готов. Има си име - то е "Last Redemption".

   Това краят ли означава?
   Никой не знае. Трябва да има някаква тръпка.

   Последни думи за читателите на Katehizis и феновете?
   Единствено мога да си пожелая за себе си да продължава да има такива големи сайтове като Katehizis, които поддържат българската и световната метъл музика, и да си пожелая да има такива фенове като днешните, които идват и уважават българските групи. Мога да им благодаря и да им се поклоня. Това е.