ALAN PARSONS LIVE PROJECT - където се сбъдват мечтите

Когато споменавах на познати за предстоящия концерт на Alan Parsons в НДК, много често срещах празни погледи. "Кой?" После, при прослушване на големите хитове, се оказва, че "ама тази песен я знам, разбира се!" Има и такива имена – с хитове не един и два, но кой е изпълнителят, та дори и името на песента, някак си убягва. Затова и отначало подозирах, че в зала 1 на НДК ще са предимно най-върли фенове на групата, меломани и заклети почитатели на арт и прогресив рока. За щастие не се случи нищо подобно, залата бе съвсем пълна и явно нетърпеливата публика започна, малко след 20 ч., да подканя с ръкопляскане музикантите да се появят на сцената.

   Като се замисли човек, след толкова години, направо десетилетия чакане, какво са няколко минути. Но от друга страна, когато си на именно няколко минути да се сбъдне още една мечта, нещата стоят различно.

   А мечтите, както и именитите музиканти, понякога могат да изиграят лоша шега. Да оставят горчив вкус в устата, да отбият номера и да си тръгнеш със смесени чувства. Такава опасност обаче нямаше във вечерта на 28 септември. При първите звуци на "I, Robot" залата сякаш си пое трепетно дъх и го задържа в очакване, за да го изпусне облекчено, когато към P.J. Olsson (вокали), Alastair Greene (китара), Danny Thompson (барабани), Manny Focarazzo (клавир), Guy Erez (бас) се присъедини и Alan Parsons, със спокойното и достолепно излъчване на добродушен мечок. Малко по-късно бляскавата формация, която турира от години под името "ALAN PARSONS LIVE PROJECT", е в пълния си настоящ състав с появата на вокалиста и саксофонист Todd Cooper.

   Излишно ще е дори накратко да обяснявам кой е Alan Parsons и кои са ALAN PARSONS LIVE PROJECT – едва ли някой, заинтересуван от темата, има нужда от напомняне. В близо два часа Alan, не особено разточителен на думи, бе разточителен на музика и поднесе сетлист – мечта, който накара предпазливата в началото публика няколко пъти да става на крака (въпреки че не успя особено да я разпее).

   За да се получи вълшебството на вечерта се преплетоха не едно и две – като започнем от самата същност на композициите, притегателни и красиви късове музика, доказала се с проверката на времето; преминем през аранжиментите, много точно дозирани за концерт; отдадем подобаващото се на енергичния, магнетичен P.J. Olsson, стрелкащо се кълбо заразителна с доброто си настроение енергия, като в същото време пленяваше с вокални способности (безспорен връх в насладата се превърна "Don't Let It Show"). Добавяме магнетичната харизма на Alan Parsons (която обаче не му попречи да се "скара" на зрител, че прави клипче за YouTube), не пропускаме и професионалния подход, ошлайфан до съвършенство, който караше всичко да изглежда толкова плавно, гладко и без усилия, че да няма никакви прегради между музиката и зажаднелите за нея сърца и умове в залата.

   Представете си концерта като дреха, шита от скъп и ценен плат дълго, много дълго време, с много внимание и много сърце. Изглежда прекрасна и лека, а по трептящата й повърхност блестят скъпоценности. Например парчетата, чиито вокали изпълни сам Alan, или вдъхновената от великия Гауди "La Sagrada Familia", или пък цялата Б-страна на албума от 1980 г. "The Turn of a Friendly Card" ("Сега искаме да се върнем към времената, когато музиката се правеше по друг начин"), или полу-ипровизираната акустична "Ammonia Avenue" ("По принцип не я изпълняваме, но ми казаха, че е много обичана у вас"), а и шеметните инструментали ("Lucifer", "Mammagamma"), ами онзи разтапящ саксофон на точното място в точния момент...

   Всичко това – изпипано, музикантски, и с много удоволствие. Когато на сцената преживяването е приятно, няма как да не е такова за цялата зала. И когато някак неусетно е дошло време за шеметен финал с "Eye In the Sky", всички са отново на крака и пеят. Наоколо тече толкова много музика, че прелива и от биса, завършил шеметно с "Games People Plaу", остава след поклона на музикантите и продължава да вибрира в тананиканията, с които се разотиват в есенната вечер хилядите хора, сбъднали още една своя мечта. И заменили я с нова. Същата.





   Разгледайте и галерия със снимки на ALAN PARSONS LIVE PROJECT.

Сетлист:

-- Intro
01. I Rоbot
02. Damnеd If I Do
03. Don't Answer Me (sung by Alan Parsons)
04. Breakdown / Raven
05. Time
06. La Sagrada Familia
07. I Wоuldn't Want to be Like You
08. The Turn of a Friendly Card
- The Turn of a Friendly Card (Part One)
- Snake Eyеs
- The Ace of Swords
- Nothing Left to Lose
- The Turn of a Friendly Card (Part Two)
09. What Goes Up
10. Lucifer / Mammagamma
11. Psychobabble
12. Don't Let It Shоw
13. Ammonia Avenue (sung by Alan Parsons)
14. Prime Time
15. Sirius / Eye In the Sky (sung by Alan Parsons)
Бис:
16. (The System of) Dr. Tarr and Professor Fether
17. Old and Wise
18. Games Pеople Plaу