Авторските права за музика ще важат 70 г. след смъртта на автора, а не 50 г. след написването на песента

Авторски права върху музикални произведения вече ще се плащат в продължение на 70 години след смъртта на автора, а не 50 г. след написването на песента.

   Грандиозното увеличаване на срока на закрила на авторските права беше направено без много шум на вчерашното заседание на Министерски съвет. За да влязат в сила поправките трябва да бъдат гласувани и от парламента. Досегашният закон гласеше, че авторското право има 50-годишна давност, която обаче важи след написването на песента, а не смъртта на твореца.

   Старият закон бе подобен със законите за авторското право в повечето страни. В тях от няколко години лобито на музикалната индустрия води борба за увеличаване срока на авторските права.

   Аргументите са известни като "Казусът Бийтълс" или "Казусът Ролинг Стоунс". Двете групи все още са сред най-пусканите от радиостанциите. Но най-големите им хитове са писани в средата на 60-те години и защитата върху авторските им права изтича всеки момент. На някои от песните вече дори е изтекла.

   Лобистката кампания започва след като музикалната индустрия отчита загубите си от отпадането на авторските права върху първия много продаван изпълнител – Елвис Пресли. Те обаче са капка в морето в сравнение с голямата вълна от качествена музика от средата и края на 60-те. Освен, че често се излъчва по радиа и телевизии, тази музика е харесвана и за звуков фон на реклами, озвучаване на филми и за кавъри на съвременни изпълнители, откъдето също идват значителни приходи.

   Шегобийският превод на казуса на български бе "Казусът Лили Иванова". Повечето от големите хитове на примата на българската музика също са писани през 60-те.

   Във всички обсъждания досега, музикалната индустрия и дружествата за защита на авторските права са коментирали, че е възможно срокът да бъде увеличен, като най-споменаваната цифра беше 70 години, а най-честият аргумент, че не е редно един музикант още приживе да загуби права върху песента си.

   Никога обаче публично не е коментирано увеличаване на срока 70 години след смъртта на автора. В казуса с Лили Иванова това ще рече, че някои от песните й ще бъдат с авторски права и през XXII век.

   Срокът започва да тече след смъртта на последния автор, без значение дали той е композиторът, текстописецът или авторът на аранжимента.

   Големият печеливш от поправката не са авторите и техните наследници, а големите музикални лейбъли.

   У нас има две основни дружества, които защитават авторското право. ПРОФОН защитава правата на продуцентите, а "Музикаутор" – на авторите на музиката, текста и аранжимента. Сумите, които се плащат на ПРОФОН са между 3 и 4 пъти по-високи, отколкото на "Музикаутор". Те са събират не само от телевизиите и радиата, но също така от всички ресторанти, дискотеки и организатори на концерти и събития с озвучаване.

   На теория новите поправки ощетяват съвременните автори на музика. Събраните от радиата и телевизиите суми се разделят според подадените от медията плей листи. Така би следвало, че ако отпаднат авторските права върху старите хитове, по-младите автори ще получат повече пари.

   В действителност приходите за авторите от излъчвания са символични и рядко надминават няколко лева годишно. Значими приходи има само от концерти. На теория от всеки концерт за авторски права се плащат 5% от стойността на продадените билети. Организаторът предава списък на всички изпълнени песни и времетраенето им, а приходите отиват при авторите на конкретната песен.

   В действителност и това се случва изключително рядко, а за българска група е по-скоро изключение. Най-спечелилата от авторски права българска група е КОНКУРЕНТ, която подгрява концерта на AC/DC. Организаторът е платил авторските права върху 5% от продадените билети, а сумата бе разделена спрямо минутите, които са свирили КОНКУРЕНТ и AC/DC.