Барабанистът на HALESTORM Arejay Hale: "Никога няма да издадем албум, който ние не харесваме"

   Турнетата са животът на американската рок група HALESTORM. Всъщност бандата е една от най-концертиращите в световен мащаб. Понякога концертите им достигат внушителната бройка от 250 на година. И някак си в кратките почивки HALESTORM успяват и да записват нова музика. С предстоящия им албум положението е по-различно. COVID кризата буквално замрази музикалния живот. Групата използва свободното време, за да създаде може би най-специалния албум в кариерата си по думите на барабаниста Arejay Hale.

   Интервюто с Arejay Hale е излъчено в предаването "От другата страна" по радио "Варна" на 11 октомври.

Привет, Arejay, какво е положението при вас?
Надявам се бъдещето да е по-добро. Опитваме се да правим концерти и в същото време да сме в безопасност, докато приключи пандемията.

Новият сингъл на HALESTORM "Back from the Dead" ще бъде част от албума на бандата, който трябва да излезе в началото на следващата година.
Надяваме се да стане точно така. Все още не сме приключили работата по диска. В момента, в който се чуваме с теб, сме все още на турне. Остават ни три дати и два концерта. След което се отправяме към Нашвил, Тенеси, за да влезем веднага в студио. Надяваме се, че ще завършим албума през ноември, защото през същия месец се връщаме към турнетата с обиколка с EVANESCENCE. Вярваме, че ще се справим преди отново да започнем с концертите.

Как стои въпросът с концертите при вас?
Приемаме много сериозно собственото си здраве и здравето на всички около нас. Спазваме много строг протокол за безопасност. Носим маски. Моята е постоянно с мен. С маски сме буквално навсякъде, освен в тур-буса. Опитваме се за спазваме всички правила, за да имаме възможност да правим турнета по време на пандемията и да сме в безопасност. Прилича на експеримент и може би се престараваме, но по никакъв начин не пренебрегваме опасността и приемаме ситуацията много сериозно. Носим маски, не правим никакви срещи с фенове. Не даваме присъствени интервюта, дори не общуваме с местните организатори и банди. Опитваме се да се предпазим, което е много трудно, защото сме банда, която обича до комуникира, да се слее с тълпата, да излезе, да се позабавлява, да се снима с феновете, да раздава автографи, да се прегръщаме и да се здрависваме. За съжаление, трябваше да се лишим от всичко това. Трудно е да се ограничим в онова, което обичаме. Но сме доволни, че най-накрая имаме възможност да правим концерти и да осигурим забавление на хората, които наистина имаха нужда от живата музика. А за продължителен период от време точно тя ни беше отнета. Концертите липсваха на мнозина. И много хора нямат търпение да се върнат към нормалния си начин на живот. За изпълненията на живо изискваме ваксинационни сертификати или отрицателни тестове. Самите ние се проверяваме едва ли не ежедневно. Фотографката ни е поела ангажимента да ни тества в деня на всяко шоу, за да сме сигурни, че сме добре. Надявам се, че нашият начин ще насърчи и други групи да постъпят като нас. Ще видим какво ще стане, за всеки е различно, но поне ние засега се справяме добре.

След цялото това затваряне, преосмислихте ли значението на музиката и по какъв начин?
Със сигурност. По някакъв начин ние самите си наложихме определен локдаун, защото записвахме през 2020-а. Не бяхме планирали никакви турнета. Имахме някои малки обиколки, но ги отложихме и все още има шанс да ги осъществим. Но през по-голямата част от годината нямахме други ангажименти освен да записваме. Обаче и самите записи бяха преместени след седем месеца, защото трябваше да си стоим вкъщи, нямахме възможност заедно да влезем в студио, изолирахме се и се карантинирахме. През цялото това свободно време обаче, което ни се предостави, не променихме начина, по който композираме. Всъщност ние пишем постоянно. Самият аз никога не съм спирал. Направихме съвместни сесии със "Zoom" и те се оказаха много ползотворни. Смятам, че това, което се промени е, че всички станахме много по-добри композитори по време на пандемията. Защото никога досега не сме разполагали с толкова много време, просто да си стоим вкъщи и да работим. Обикновено пишем, след което веднага правим концерт, правим това, после онова, след което набързо се връщаме в студиото, за да изоставим процеса заради още няколко концерта. Всичко това обаче остана настрана и разполагахме с цялото време, за да създаваме музика. А и това беше единственото, което можехме да правим. За това и смятам, че станахме още по-добри композитори, което може би е светлият лъч в затварянето и ни предпази от онова, което ставаше по света, и по-специално тук, в Америка. Всички преживяхме трудни времена. И разбира се, пандемията се отрази на творчеството ни.

Т.е. новият сингъл на HALESTORM и предстоящият албум е повлиян от пандемията?
Не мисля, че е възможно да кажа, че не е. По някакъв начин разсъждаваме по-мъдро. Искаме след като всичко това свърши да се завърнем по-силни. За няколко месеца се чувствахме като удавници. Не буквално мъртви, но не можехме да правим концерти и онова, което най-много обичаме. По някакъв начин "Back from the Dead" пресъздава точно ситуацията, в която се бяхме озовали. В същото време тя кореспондира и със запазването на психичното здраве. Но наистина сме много повлияни от онова, което става около нас.

Предполагам, че това важи и за новия ви албум?
Абсолютно. Започнахме записите през 2020 г. Имахме написани някои песни. Записахме ги, слушахме ги и някак си разбрахме, че май с тях не успяваме да надскочим предишния албум. Не успяваме да се придвижим напред. Чувствахме, че просто все едно продължаваме да работим по предишния диск, да тъпчем на едно място. "Back from the Dead" беше песента, която ни поведе в желаната посока. Всеки от екипа, който я чу, беше съгласен, че сме напипали нещо. Написахме я с великия Scott Stevens, един от топ композиторите и продуцентите в бизнеса. Във всеки един цикъл, по създаването на някой албум, имаме по една песен, която поставя основната, песен, която задава посоката. "Back from the Dead" е точно това за новия албум на HALESTORM. Оставаше да я надградим. И точно това се опитваме да направим в момента. Продължихме да работим със Scott и всички песни, които създадохме с него, са на същото ниво. Това ни действа много насърчаващо, защото е плашещо, когато те спохождат мисли дали новият албум се получава добре и дали не е по-лош от предишния. А с новите композиции новият ни диск се очертава любимият ми до момента. С него наистина успяхме да надскочим създаденото до сега и да пречупим мисленето си. Сещаш се, постоянно се чудехме дали песните са лесни за възприемане, има ли атмосфера в тях... И след като постояхме толкова месеци вкъщи, сега буквално ще се развихрим, когато се върнем в студиото. Специално в моя случай с ударните е някаква лудница. Давам всичко от себе си и постоянно ме насърчават да се надскачам. Записите на новите песни са голямо предизвикателство за нас обаче ние се забавляваме много. Когато завършим албума и започнем да изпълняваме песните от него на живо, шоуто ни само заради тях ще бъде още по-силно, ако не и повече.

Всъщност трудно ли е да се съхраните, имайки предвид, че сте печелили "Грами"?
Знаеш ли, от години работим като група, която има такава награда. Но като екип едва ли осъзнаваме и знаем на какво ниво сме, какво е нивото, на което ни поставя подобна награда по отношение на успеха, сравнявайки се с останалите групи. Ние все се възприемаме като тийнейджъри, които забиват в мазето на родителите си, създават музика, свирят заедно и се забавляват. Не мисля, че сме пораснали повече от това. Има няколко неща, които продължават да ни подтикват да вървим напред. На първо място това е, че мразим да се чувстваме улегнали. Не си казваме, че сме създали достатъчно фенове и името ни вече работи за нас. Не се поддаваме на навика, не си казваме, че ще го даваме по-полека, не влизаме в студиото просто, за да запишем някакви песни, които после ще издадем и които няма как да не се завъртят по радиата. Един вид да разчитаме единствено на името ни. Никога не сме мислили по този начин. Ако го направим, означава да погребем бандата. Няма как да си позволим да спрем да работим здраво, само защото сме достигнали някакво ниво на успех, което да ни провокира да се отпуснем. При нас винаги го има страхът, че ако не продължаваме да се надскачаме, ще разрушим всичко, което сме постигнали. Този страх ни провокира да продължаваме напред. Никога няма да издадем албум, за който лично не сме сигурни, че е 100 процента железен. За всеки диск, който сме изкарали, сме напълно убедени, че самите ние сме му фенове. Разбира се обаче го има и моментът, че живеейки в този балон, който сме си създали, сме ограничили за себе разбирането на останалите за групата, как гледат на нас и как ни възприемат. Но представата ни за HALESTORM е, че сме все същите четирима глуповати тийнейджъри от Пенсилвания. Които винаги се ужасяват, че може би ще издадат албум, който не харесват и ще им се наложи да свирят песните от него всяка вечер до края на живота си. И постоянно ще си повтарят, че би им се желало да са работили по-здраво, за да го направят по-добър. Страхът ни, че можем да се озовем в това положение, е твърде реалистичен. Дори ако трябва да се върна на първия ни диск. Там има няколко песни, срещу които трябваше да се борим. Не защото не ги харесваме като песни, а защото не искаме да ги свирим. Няма как да продаваме музика, ако не сме сигурни в нея, ако не сме завладени от нея. Живеем и мислим по този начин от самото начало. И така се чувстваме и днес. Няма да издадем нов албум, ако не сме напълно увлечени от всяка една песен в него и ако тя няма да ни носи удоволствие, когато я изпълняваме на живо. Ако ние не вярваме в нашата собствена работа, никой няма да ни повярва. Всичко трябва да започва от нас самите. Преди някой друг да стане фен на музиката ни, първо ние трябва да сме нейни фенове.

Кой е основният недостатък на ранната слава?
Ами, не бих искал да знам. Занимавам се с групата от десетгодишен. Доста време мина от тогава. Не искам да разкривам проблемите, но е имало такива. Със сестра ми движим групата десетилетие преди да подпишем със звукозаписна компания. Винаги сме имали представа и визия как трябва да изглеждат нещата, какво трябва да направим и как да го постигнем. Родителите ни винаги са ни подкрепяли много. И продължават да стоят зад нас. Ако обаче започна да теоретизирам и поразсъждавам, смятам, че хората на изкуството, които много бързо стават известни, едва ли имат основата на добрата работна етика. А тя се оформя след продължителна работа и успехът, който те спохожда в резултат на нея. Работната етика се формира след като си посветил огромна част от живота си на изграждане и постоянно усъвършенстване. Тя е факт, когато достигнеш момента, в който си казваш, че хората вече те познават, че правиш големи концерти, че вече можеш да допуснеш, да оцениш онова, което често си пренебрегвал. Това е моментът, в който си позволяваш да прогледнеш колко далече си стигнал, занимавайки се с онова, което правиш толкова дълго време. В това има повече значение. Също така смятам, че колкото повече време ти отнеме постигането на определен успех, толкова страхът, че утре може вече да го няма, е по-голям и всички тези години, изпълнени със здрав труд може би са били напразни. Дали е вярно или не, там отзад в съзнанието винаги свети една червена лампичка. Ако ние не продължаваме да изграждаме работната си етика, ако спрем да се движим и разчитаме на създаденото до момента, още утре всичко може да е просто минало. Колкото повече време ти отнеме успехът, толкова по-концентриран ще бъдеш, за да не го изгубиш и да го запазиш.

Тогава страхът от провал реален ли е?
Не знам, в това се крие разковничето. Мисля, че всеки по един или друг начин се страхува от провала. Но не смятам, че той трябва да те движи напред. Не трябва страхът от провала да стои в основата на решенията, които вземаш. Най-важният съвет, който бих дал на един прохождащ музикант, е да композира музика, от която лично той се опиянява. Не създавай музика, само защото смяташ, че ще се продава или смяташ, че ще те направи успешен, ако не си ѝ отдал сърцето си 100 процента. Ако наистина създаваш музика от душа и от цялото си същество, ако влагаш цялата си страст в нея, то тази малка лична стойност, в един момент ще проработи и успехът ти е гарантиран. Дори успехът ще е по-сладък, ако е провокиран от музиката, която наистина обичаш, в която гориш, вместо да създадеш нещо, което не ти харесва, но смяташ, че ще те закачи за радио станциите или ще и донесе много харесвания в социалните мрежи. Хората могат да усетят кога се опитват да ги преметнат с нещо неискрено. Наистина трябва да даваш сърцето си за онова, което правиш. Защото само така и хората ще го харесат. Казах го и по-рано - няма да издадем албум, зад който не стоим изцяло, сто процента и не сме му фенове. Ако ние не си харесваме нещата, които изкарваме, защо трябва някой друг да ги хареса? Смятам, че щом ние харесваме собствената си музика, то това води след себе си до верижна реакция и други хора да я харесат.

Кога един изпълнител е готов за голямата сцена?
Винаги съм смятал, че на първо място трябва да си напълно убеден в способностите си преди да ги направиш достояние на света. Ние идваме и сме израснали във времена, в които социалните мрежи не съществуваха. Групата беше създадена тогава. А днес много бързо и лесно можеш да направиш изкуството си достояние на всички посредством социалните мрежи. Да бъдеш постоянно във връзка и да си създадеш онлайн последователи. Което много се различава от нашия начин за привличане на внимание. Ние раздавахме флаери и използвахме всяка възможност да свирим в местните клубове. Според мен и днес това е от значение, но вече разполагаме с още една възможност - онлайн медиите. Смятам, че е много важно да се разграничиш от всички други банди и музиканти, които бълват музика преди напълно да са се развили и преди напълно да са подготвени да го направят. Ако наистина усъвършенстваш музиката си и се изградиш като добър изпълнител преди да се афишираш пред света, ще имаш много по-добър шанс за развитие на кариера и по-добър шанс творчеството ти да бъде забелязано.

Обаче успехът днес вече не се свързва само с продажбата на дискове и стриймове.
Така е, музикалният бизнес вече не е само бизнес, който продава записи. Ще ти споделя моята теория. Доста съм мислил по-въпроса. Преди трябваше да се правят турнета, за да продаваш албумите си. А днес пускаш музиката си безплатно, е не точно, защото хората плащат по десет долара на месец за стрийминг платформите, като отчисленията към бандите са почти никакви и зависят от онлайн стриймовете, та, днес пускаш музиката си безплатно, за да продаваш билети за концертите си. Голямата разлика от миналото е, че сега бандите зависят предимно от турнетата, за да имат някакви приходи. Това е един вид нашият начин още от самото начало. Решихме да стъпим на тази основа, защото обичаме концертите и обичаме да пътуваме. И когато се появи пандемията, турнетата бяха забранени и ние не можехме да пътуваме. Доста плашещи времена настъпиха. Загубихме основния си източник на доходи. Положението ни обаче не е толкова трудно, защото получаваме определени отчисления от стриймовете, името ни е познато, ние сме познати и използваме тази популярност в други области. Аз например имам подкаст, който продължавам да поддържам, пиша музика за други изпълнители, продуцирам други музиканти, но от кризата най-много страда екипът ни. И май никой не се замисля за това. Целият ни екип - китарните техници, звукооператорите, охраната, техникът по барабаните, светлинните техници, пострадаха най-много. Ние можем да си позволим да си вземем почивка от турнетата, за да записваме, но те са тези, които са постоянно на турне. Когато групата им не е на обиколка, те работят за друга, която е на турне, за да продължат да имат доходи, за да живеят. Всъщност те преживяха най-тежко локдауна по време на пандемията. В заключение - днес светът е различен. Вече не става въпрос за продажба на музика, а за продажба на билети, за по-широка реклама на самия себе си, както и изнамирането на нови методи за осигуряване на приходи.

На вас по какви налудничави начини ви се е налагало да се рекламирате?
Сега наистина ще трябва да ни засрамя. Отвори "YouTube" и напиши "HALESTORM Commercial". Не мога да се сетя точно за името на рекламата, но ще се появи едно видео с мен и сестра ми, на което сме много малки. Там на баса е баща ми. По това време имахме китарист, който се казва Leo. Снимахме рекламата някъде около 1999-а. Мисля, че тогава съм на 11 или 12 години и я направихме в нечие мазе.