Barney Greenway (NAPALM DEATH): "Новият ни албум отразява времето, в което е създаден"

   Пет години след "Apex Predator - Easy Meat" грайндкор величията NAPALM DEATH се завърнаха с "Throes of Joy in the Jaws of Defeatism". Той е 16-и в дискографията на британците и отново се рови в проблемите, пред които е изправено човечеството. Повече за албума, който излезе на 18 септември от "Century Media Records" - от гърлото зад микрофона на NAPALM DEATH Mark "Barney" Greenway.

   Интервюто е излъчено в "От другата страна" по радио "Варна" на 31.08.2020 година.

Привет, Barney, какво се случва около NAPALM DEATH напоследък?
В момента нито правим концерти, нито турнета. Основно даваме промо интервюта за албума, тъй като не свирим заради корона пандемията. Shane Embury се грижи за семейството си, Danny Herrera си е в Лос Анджелис, аз съм си тук и говоря с теб. Това правим, в общи линии онова. Имаме предвидени концерти, но дали ще станат, никой не знае.

Много години NAPALM DEATH предупреждаваха с музиката си, че ще стане подобна екстремна ситуация, както в момента..
Не, не мисля, че сме били способни да предвидим пандемия като тази. Това е ситуация, свързана със здравето, и май не е нещо, с което сме се занимавали с групата. Повече ни вълнува грижата за хората. Да не бъдат забравени живеещите в страните с по-малко ресурси, където има повече бедност. Те са изложени на същата опасност, както и ние. За това и продължаваме да говорим за тях. В тази посока са концентрирани усилията на NAPALM DEATH.

Каква е идеята зад заглавието на новия албум "Throes of Joy in the Jaws of Defeatism"?
Заглавието може да се разглежда като оксиморон. Това е английският начин за изразяване - да има както позитивна, така и негативна страна като главни части на изречението. "Throes of Joy" е позитивната, "Jaws of Defeatism" е негативната. Обяснението е следното - представи си капан, в който си заловен. Попаднал вътре, си много нещастен. Негативното е, че си в капана, позитивното е, че имаш стимул да се измъкнеш и да не се предаваш. NAPALM DEATH винаги са се стремили да са актуални по темите, които вълнуват обществото. В последните години сме свидетели на много негативно отношение и дискриминационен език дори от страна на политици спрямо различни социални групи, без значение дали става дума за бежанци, ЛГБТ движението, хора с увреждания -физически или умствени... Свидетели сме на обиден език към представителите на тези групи. А те не са никак малко. Винаги съм искал, а и NAPALM DEATH винаги са били против подобно отношение и винаги сме се противопоставяли на прокарването на идеи, които водят до негативни последици спрямо тези групи. Към тях не трябва да има отрицателно отношение. Това са човешки същества. Те са като нас. Няма причина да са дискриминирани. Дори и с аргументите, които се използват например срещу представителите на ЛГБТ движението. Биологически те не се различават по нищо от останалите хора. За тях се говорят пълни глупости, а те не представляват никаква заплаха за обществото. Всички аргументи срещу техните представители са пълна глупост. NAPALM DEATH защитаваме тези човешки същества, както сме го правили винаги.

Защо според теб живеем в подобна дискриминационна среда?
Защото такава среда е удобна за хората с власт и за тези, които се домогват до нея. Ако могат да прокарат идеи, които да карат останалите да се боят от различните, като например бежанците, ЛГБТ общността, хората с увреждания и всякакви други, ако успеят да накарат останалите да се страхуват, ще могат да получат тяхната подкрепа. По този начин е много лесно да получиш съдействие. Това е класическо действие. Така е било при Хитлер, Мусолини, Франко... Те са постъпвали по абсолютно същия начин. Хитлер например хвърля вината върху евреите, прави ги изкупителна жертва, обвинява ги за икономическите проблеми на страната и ги подлага на геноцид, преследва ги, избива ги, унищожава ги. Същото се случва и с други хора, и с циганите. Те също са били дискриминирани, преследвани и избивани. По този начин са действали и фашистите. Историята се повтаря. Това е голям проблем. Близо до България има правителства, които прилагат тази тактика. Някои от аргументите, които хората с власт използват, можеха и да са смешни, ако не бяха толкова глупави. Основният проблем, е че става дума за човешки живот. Говорим за хора, които нито за секунда не заслужават подобно отношение. Опитвам се да намеря баланса, опитвам се да не се ядосвам, но подобна дискриминация ме вбесява. Не мога да търпя хората, които използват предразсъдъците, за да трупат дивиденти. Искам да им кажа да се разкарат, защото се опитват да доведат невежеството до крайност, като стъпват на него. Тъжно е, че такива предразсъдъци съществуват и през 2020 година.

Хората се делят на две групи - такива, които се учат от миналото, и такива, които не могат. Защо не се учим от добрите примери в миналото?
Нямам обяснение. Това е човешко състояние. Ако условията са добри за всички, то всички ще бъдат добре. Моето най-голямо желание е да живея в свят, в който всички са равни, всеки е третиран с уважение, не се бои, че ще остане гладен, не се притеснява откъде ще намери храна, не се притеснява, че може да му падне бомба на главата. И то бомба, която съвсем законно е продадена от чужда държава на неговата. Ние просто не се учим от уроците на миналото. Това е част от човешката психология, а би ми се искало да е различно, защото отнема страшно много усилия да накараш хората да разберат, че разделението не води до по-добър свят. Онези, които разделят обществата, дискриминират и сеят предразсъдъци, всъщност сами се поставят в лоша ситуация и ще бъдат по-потърпевши в свят, в който има неравенство. И това е иронията в случая. Накрая сеещите омраза ще бъдат много по-зле, а не по-добре.

Аз съм оптимист, но виждам, че хората имат разрушително отношение. Нещо е сбъркано...
Винаги ще има хора, които в определен период от историята казват, че в този момент светът е по-добро място. И това е така без съмнение. Но има и такива, които винаги ще твърдят, че светът е зле. Само си представи, ако живееш между 1914 и 1918 година и си от Северна Европа, щеше да има голяма вероятност да те мобилизират в една абсурдна война, подготвена и организирана от генерали и хора с високи позиции. Които са си играли на убийствена партия шах. И точно така е било, защото в основата на тази война не става въпрос за завладяването на територии. Била е една патова ситуация на територия между Франция и Белгия. Едно продължително стоене в кал и окопи край една определена територия. Никой не е имал предимство. Това са безумни примери в историята, при които са убити толкова много хора. И това е само един от примерите. Светът винаги е бил скапано място в много отношения. За съжаление, нямам магическо решение за поведението на човешките същества. Нещата са такива, каквито са. Смятам, че трябва непрекъснато да напомняме на хората, че става въпрос за света, в който живеем, и ако искаме да стане по-добро място, трябва сами да го постигнем. Ние, в NAPALM DEATH, се стараем да правим това. Трябва да продължаваме в тази посока и да се надяваме, че в някакъв момент хората ще си променят гледната точка. Наблюденията ми сочат, че те наистина го правят. Трябва обаче да сме много внимателни, когато става въпрос за групата, за да не прокарваме идеи и да не пропагандираме. Искаме не да налагаме вижданията си, а да накараме хората да мислят и да осъзнаят какво се случва. Това е много деликатен процес.

 

Това ли е и идеята в новия албум?
Да, абсолютно. Всичко, което обясних до момента.

Каква е разликата между този албум и старите?
Текстовете в "Apex Predator - Easy Meat" отразяват времето, в което е създаден. Така е и с "Throes of Joy in the Jaws of Defeatism". По отношение на музиката сме направили няколко крачки напред. Винаги сме били експериментатори и винаги сме държали на бързия и хаотичен звук, с който се свързва бандата. Буквално музиката е няколко стъпки напред в много отношения. Това е добре, защото няма смисъл да тъпчем на едно място. Имаме вече 16 албума и не искаме да се повтаряме. Повторението по никакъв начин не служи на целта ни.

Имате песен с френско заглавие "Joie de ne pas vivre". За какво става дума в нея?
Заглавието се превежда като "Радостта да не живееш". Текстовете са за тази обсесия, която те кара да сочиш другите с пръст, вместо да живееш своя собствен живот. Говориш с други хора или просто ги поглеждаш отстрани и виждаш, че повече ги интересува да хулят останалите, да ги дискриминират, вместо да живеят собствения си живот. Заглавието на песента в буквален превод означава "Радостта да не живееш". Харесва ми да ползвам други езици, когато мога, и наистина исках да го направя. Песента в музикален аспект е вдъхновена от една група, THE YOUNG GODS от Швейцария. Те са създадени отдавна. Много експериментална индъстриъл банда, която винаги пее на френски. Това е една от причините за френското заглавие. Иначе в това парче няма китара, всичко е изсвирено на бас с различни настройки. Обичаме да експериментираме и тази песен е един от начините - без китари, само бас. Това е историята на "Joie de ne pas vivre".

А обложката?
Гълъбът е световен символ на мира, толерантността и много други възвишени неща. Ръката в ръкавицата символизира потискането на мира и толерантността. Гълъбът е мъртъв. Много ясен знак за насилието по света. Но има и позитивен момент. Говорихме за това, когато стана дума за заглавието, за оксиморона, за положителната и отрицателната страна. На гърдите на гълъба в кръвта се вижда символът на равенството, който е под всичко негативно. На фона на насилието се вижда равенството, което винаги е там, дори и в най-лошата ситуация. Това е всичко, за което говорих - равенството, което надделява над негативизма.

Какво е мнението ти за Брекзит?
Това е интересна ситуация. ЕС е финансова институция, към която бях много критичен и бях много разочарован в миналото. Испания, Португалия и Гърция минаха през тежки икономически кризи с голяма безработица и голяма бедност. И това само преди няколко години. Чудех се, защо се случва на ниво Европейски съюз? Винаги съм мислел, че идеята зад ЕС е да помага на отделните държави, които са в съюза. Ако са в тежка ситуация, помагай им по всякакъв възможен начин. Но ЕС ги наказа и за мен това беше голяма грешка. Още повече, че става въпрос за една общност, в която всички живеят заедно. Бях много разочарован. От друга страна обаче, харесвам идеята за социална солидарност между държавите. Харесвам тази идея. Роден съм в Обединеното кралство, но не съм патриотично настроен. Аз се чувствам европеец, харесвам цялата идея зад ЕС, харесва ми да пътувам свободно между страни, които са напълно различни. Една от темите в новия ни албум е изолацията. Много хора във Великобритания настояваха да си върнат острова и идентичността. Те искаха да изолират страната. Идентичност - изолация! Тези неща са свързани. Ако отида малко по-напред и обхвана човечеството, за мен да си националист, националната идентичност, самоизолацията са безсмислени. Защото, на първо и единствено място, става въпрос за хората. И тези, които искат изолация, какво постигат с лозунгите си, че сами ще решават съдбата на страната си, не приемат чуждо мнение и ще правят, каквото си искат? Нищо. Всъщност имаме едни смели приказки, мачо приказки, които са напълно безсмислени. Самото поведение тип мачо е безсмислено. Това са глупости, за които не ми пука. Хората трябва да са солидарни помежду си и всеки трябва да е способен да пътува свободно, където пожелае. Предпочитам в социален аспект да съм част от Европейския съюз. Всички се подкрепят, когато минават през лоши моменти. Не ти трябват визи и всякакви усложнения при пътуванията. Това е най-важното за мен. А Брекзит? Брекзит е пълна глупост.

Мислил ли си да се преместиш в Европа?
Знаеш ли? Сериозно го обмислям. Оглеждах се за различни места. Мислех да не е много далече, мислех да се преместя в Шотландия. Те искат независимост и да останат в ЕС. Всъщност това е моя стара идея от преди години. Преди Брекзит. Много харесвам Шотландия. Страхотна страна. В един момент сигурно ще се преместя да живея там.

Въпроси ли задавате чрез музиката си, или давате отговори?
И двете. Не искам да сме само негативни. По природа критиката носи отрицателни емоции. Искам не само да сме критични, но и да предложим позитивна гледна точка, дори и да не успеем да дадем решение, защото все пак не сме ясновидци. Винаги даваме и антитеза. Върни се на заглавието на последния ни албум. Нашата антитеза е твърдо "Не на дискриминацията!" Тя не е необходима и води до тотална подмяна. Всички, които използват аргументи, водещи до дискриминация, подменят дневния ред. Затова представяме друга гледна точка. Както задаваме въпроси, така даваме и отговори. Опитваме се да сме критични и в същото време даваме и отговори, дори те да не водят до конкретни решения.

Имате и фенове, и врагове. Кои са повече?
Не искам да говоря за врагове. Ако гледаш на хората като на врагове, както обикновено се постъпва, няма да стигнеш доникъде. Защото попадаш в един безкраен кръг от битки. Където лошото се заменя с още по-лошо. Трябва да се мисли по малко по-различен начин. Не подкрепям насилието. Не искам да се боря с никого. Отвратен съм от света, в който все някой се припира с някого. Приятели/Врагове са две крайности. Винаги говоря с хората. В албума съм засегнал този момент. Заставам и говоря с тях. Може и да не съм напълно съгласен със становищата им, но се опитвам да водя диалог. Трябва да сме наясно, че далеч не всички хора са на нашето мнение. Не искам обаче да мисля за тях като врагове или приятели. За NAPALM DEATH е много важно да достигне до опоненти, които не подкрепят нашата гледна точка. Ако ни слушат само съгласните с нас, какъв е смисълът? Трябва да се научиш да приемаш хората, които не са съгласни с теб.