BB King и John Mayall в Прага – една вечер с легендите на блуса

   На 12 юли в Прага се състоя концерт за блус ценители. На една сцена излязоха двама изпълнители, за които спокойно можем да кажем, че са дефинирали този музикален стил в последните 5-6 десетилетия. Кралят на блуса BB King и легендарният John Mayall свириха пред напълно разпродадената зала “Конгресна” в чешката столица (умалено копие на Зала 1 в НДК, с 2 500 седящи места), а публиката ги изпрати, станала на крака.

   С около 20-минутно закъснение първи на сцената се качи John Mayall. Считан за пионер на европейския блус, той е изпълнител и мултиинструменталист, който е повлиял изключително сериозно върху развитието на кариерите на множество музиканти, част от които са Eric Clapton, Jack Bruce, Peter Green, Mick Fleetwood (и четиримата свирили в групата му The Bluesbreakers в средата на 60-те години на миналия век), както и много други. “Another Man” откри концерта, като за това изпълнение Mayall беше абсолютно сам на сцената. Всъщност, “сам” не е точната дума, защото през цялата вечер хармониката бе неотлъчно в ръцете му и двамата заедно направиха цялото едночасово представление вълшебно. След края на песента блусарят покани на сцената музикантите от групата си и “разходи” публиката почти изцяло в дебрите на шейсетарския блус. Китаристът Rocky Athas показа завидни умения и с лекота изсвири партията на Eric Clapton в “All Your Love” (песента е от втория албум на John Mayall, в който китарист е именно Clapton и е кавър по Otis Rush). Най-силната композиция в сета на британеца безспорно беше “Chicago Line” от далечната 1965 година, като тя беше значително удължена. В над десетминутното блус съвършенство бяха вплетени множество импровизации и завидна техника, а над всичкото това се открояваше неуморимия глас на John Mayall.

   “Blues For the Lost Days” бе в памет на “всички онези блус изпълнители, които за жалост вече не са сред нас”. Класиката “California” върна зрителите чак в 1969-а – перфектно изпълнение от страна на Mayall, който освен че тук направи чудеса с хармониката, не пропусна да се изяви и като добър клавирист. Не се мина и без композиция от албума “Along for the Ride: John Mayall & friends”, в който са включени негови колаборации с едни от най-известните блус музиканти. В конкретния случай чешката публика се наслади на “Early In the Morning”, в чийто оригинал на Mayall партнира не кой да е, а самият Chris Rea. За финал на това пътуване във времето белокосият музикант представи и песен от последният си засега студиен албум (“Tough” ’09) – “The Sum of Something”. След нейния край започна подготвянето на техниката за следващия изпълнител, а през това време, в продължение на повече от 15 минути, John Mayall раздаваше автографи от сцената на всички, които пожелаха. Хората подаваха билети си, снимки или обложки, като не пропускаха да благодарят на изпълнителя за чудесното му представяне.

   Точно в 21:00 часа на сцената настъпиха тежки времена. Тежки, но в буквалния смисъл на думата. Защото осемте чернокожи музиканти от бенда на BB King, които застанаха пред зрителите, тежаха доста над един тон. Всъщност, от тях един-двама са под 100 килограма, а останалите са доста над тази тежест. Брас секция от четири човека (два тромпета и два саксофона), бас китарист, барабанист, клавирист и соло китарист – всички те се подредиха по местата си и започнаха изпълнението на инструментала “Strung Out”, демонстрирайки удивителен синхрон по между си. Втората композиция, която трябваше да представи музикантите на публиката, беше “Two I Shot”, а в нейния край на сцената се появи и Той – Кралят на блуса! В този момент цялата зала се изправи на крака, за да посрещне една жива легенда. Човек, който изпълнява и създава музика вече повече от 65 години. В една статия бях прочел следното изречение за него: “През първите десет години от новото хилядолетие, също както и през 90-те, 80-те, 70-те, 60-те и 50-те години на миналия век, има само един Крал на блуса и това е BB King”. Трябва просто да го видиш на живо, за да се убедиш, че това е точно така.

   Веднага щом застана в средата на сцената, BB King бръкна в джоба си, извади 3-4 перца и ги хвърли към зрителите (едно от тях вече се намира на територията на България). След това седна, взе в ръцете си Lucille (така е кръстена неговата китара “Gibson”) и започна да свири заедно с бенда си “I Need You So”. Изключително удоволствие е да се наблюдава изпълнението на този музикален титан. Той не застава пред публиката, за да представи определен брой песни. Той е на сцената, за да се забавлява. Въпреки преклонната си възраст (през септември ще навърши 86), BB King не е загубил нищо от всеизвестното си чувство за хумор. През целия концерт не спираше да се шегува както с членовете на групата си, така и със себе си. Пееше, свиреше, разказваше истории, отговаряше на отделни подвиквания от публиката. И накара 2 500 зрители да се почувстват така, сякаш се намират в някой задимен клуб в щата Мисисипи, а не в конгресната зала на бившата комунистическа партия на Чехословакия. “Every Day I Have the Blues” – толкова енергия имаше в това изпълнение! BB King дори се разтанцува по средата му. Седнал, разбира се. Човекът ходи вече доста трудно. А когато докоснеше струните на китарата си, цялата зала притаяваше дъх, за да може да чуе всеки един отделен акорд. Слава Богу BB King все още е запазил в сравнително добра форма свиренето и пеенето си. Да чуеш точно той да се провиква в микрофона “I’m a Blues man!” – човекът икона на блус музиката... Безценно е!

   На “Rock Me Baby” част от зрителите станаха и започнаха да танцуват в такт с музиката. Нещо, което за чешката публика не е характерно, тъй като тя по принцип винаги е почти едноличен лидер в класацията “най-заспала публика в света”. Това се доказа по време на “You Are My Sunshine” (кавър по Jimmie Davis), когато безкрайните усилия на BB King да разпее хората се оказаха почти безуспешни. Тук се появи и лек технически проблем – коланът на китарата му се откачи и до края на концерта техниците така и не можаха да го оправят. Това нито стресна, нито притесни BB King, който продължи да извайва блус мелодии на своята Lucille, подпирайки я на крака си. В най-силен момент за вечерта се превърна последната композиция – изключителната “The Thrill Is Gone”, превърнала се през годините в блус стандарт. За финал, 85-годишният изпълнител попита зрителите: “Имате ли нещо против някой ден да дойда отново тук?” Да се чуди човек откъде взима тази енергия! А преди да си тръгне, след малко над час доста силно присъствие на сцената, BB King подари на хората от първите редове множество значки и различни видове сувенири с неговото име изписано на тях. Те от своя страна, изпращайки легендата с аплодисменти, знаеха, че са видели късче история. Макар и в нейния край. Thrill is gone? Не и за Краля – тръпката все още я има!