Блюдо от тайни и ранен PINK FLOYD - Nick Mason с групата си гостува в София

   Безспорен факт е, че PINK FLOYD са огромно явление в музиката. И по тази тема може да се говори много дълго. Можем да споменем гениалността на албума "Dark Side of the Moon", в който присъстват образци на качествената музика като "Time", "Money", "Us and Them" и "Eclipse". Или пък изяществото на "Wish You Were Here", в който освен едноименната песен, позната на милиони хора по цял свят, е и музикалното съвършенство "Shine On You Crazy Diamond". Няма как да пропуснем социално и политически ангажирания "Animals" с великолепните си текстове или пък едно от най-стойностните произведения на 20 век - "The Wall". Дори и в по-късните албуми на групата - "A Momentary Lapse of Reason" и "The Division Bell", когато Roger Waters вече е извън борда, а рулят на кораба е почти изцяло в ръцете на David Gilmour, има песни, които спокойно можем да наречем шедьоври. Именно споменатите дотук записи са причината групата да е толкова популярна, обичана и слушана навсякъде по света. Творчеството на PINK FLOYD обаче не се ограничава само с тях. Преди това, в края на 60-е и началото на 70-е години на миналия век Syd Barret, Roger Waters, Richard Wright, Nick Mason и David Gilmour сътворяват музика, която и до ден днешен не е особено популярна сред масовата публика. Това са цели седем студийни албума с преобладаващо психеделичен и експериментален рок, силно подценявани от немалка част от феновете на FLOYD. В тях обаче има много музика, енергия, лудост, звукови експерименти и на моменти (почти) философски текстове. За да представи именно този период от творчеството на PINK FLOYD, в София дойде един от основателите на групата - барабанистът Nick Mason.

   Идеята за проекта наречен NICK MASON'S SAUCERFUL OF SECRETS (препратка към заглавието на втория албум на PINK FLOYD и едноименната песен от него) е на китариста Lee Harris, свирил в британската рок банда BLOCKHEADS. Той се свързва с басиста Guy Pratt (записвал и работил за групи и изпълнители като David Gilmour, ROXY MUSIC и Bryan Ferry, Gary Moore, Madonna, Michael Jackson, Robert Palmer, TEARS FOR FEARS, Iggy Pop, Tom Jones, WHITESNAKE, COVERDALE/PAGE - можем да изброяваме така още много, но като че ли няма смисъл) и двамата успяват да убедят Nick Mason, че идеята наистина си заслужава. Впоследствие към тях се присъединяват Gary Kemp (китарист, основен композитор и беквокалист на SPANDAU BALLET) и Dom Beken, който освен че свири на клавишни е и композитор, мултиинструменталист, саунд-инженер и продуцент, работил с David Bowie, Richard Wright и PLACEBO. Или, с други думи, този състав абсолютно отговаря на определението "супергрупа". И тази супергрупа направи един концерт като по учебник в Зала 1 на НДК снощи. Още с встъпителните акорди на "One of These Days" стана ясно, че публиката ще види и чуе нещо, което не се случва всеки ден. От една страна заради това, че голямата част от песните не са били изпълнявани пред публика от края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век досега, като някои от тях бяха чути наживо чак през 2018-а, когато тази група направи първия си концерт. А от друга, няма как да събереш на една сцена музиканти от такъв ранг и да не се получи нещо, което е изключително професионално изпипано от първата до последната секунда.

   Nick Mason и колегите му се бяха погрижили да чуем 20 композиции от така наречените психеделични години на PINK FLOYD. От всичките албуми в този период само "Ummagumma" не беше представен с нито една песен (ако не броим концертната му част), което не е нещо негативно, още повече когато имаме предвид думите на самия Mason от преди години: "Най-важното, свързано с този запис е, че слава Богу ние никога повече не направихме нещо подобно." За сметка на това публиката в София чу няколко песни, които не са влизали в никой от студийните албуми на FLOYD, като "Arnold Layne" (първи сингъл на групата от 1967-а), "Candy and a Currant Bun" и "Vegetable Man", която е от същия период, но е издадена официално едва през 2016-а. Върховите моменти на вечерта обаче бяха по-дългите и по-разнообразни откъм смяна на мелодии и темпо композиции, така характерни за творчеството на PINK FLOYD. Ярък пример за подобно нещо бе величествената "Atom Heart Mother", умело вплетена в средата на коренно противоположната като звучене и настроение "If" и, разбира се, един от бисерите в ранното творчество на FLOYD "Set the Controls for the Heart of the Sun", по време на която се насладихме както на добрите вокални възможности на Guy Pratt, така и на изключителните китарни умения на Gary Kemp и Lee Harris. Двамата са великолепни изпълнители и освен че се допълват един друг, могат да звукоизвлекат от китарите си абсолютно всичко, което си поискат. С помощта на големия екран в дъното на сцената всяка една от песните беше доукрасявана с тематична мултимедия, а добрият звук допълнително засили усещането за една специална вечер. В центъра на всичко бе застанал Nick Mason, за когото това бе второ гостуване в България (през 2006-а той посети София за да представи книгата си "Пинк Флойд отвътре"). Без да говори особено много и с достолепието на музикант видял какво ли не в над 57-годишната си музикална кариера, той успяваше да дирижира само с поглед всичко онова, което се случваше на сцената. Истинско удоволствие бе човек да наблюдава изпълнението на този легендарен музикант, който освен всичко друго е и единственият от членовете на PINK FLOYD, участвал във всеки един студиен запис на групата.

   Със "Set the Controls for the Heart of the Sun" приключи първата част от концерта, а след антракта публиката беше връхлетяна от истински музикален ураган. "Astronomy Domine" накара присъстващите поне частично да усетят какво е да си бил в някой от лондонските рок клубове в легендарния квартал "Сохо" през 1967-а. И макар на сцената да виждахме и чувахме петима музиканти, във въздуха витаеше усещането, че те са с един повече. Да, точно така, става въпрос за Syd Barret, чийто музикален отпечатък ясно се усеща дори и в албумите от психеделичния период на FLOYD, в записите на които той не участва. Отишлият си от този свят през 2006-а "луд диамант" има огромен принос за превръщането на PINK FLOYD в музикална легенда и това е признавано нееднократно от всеки един от останалите членове на групата. "The Nile Song" разтресе цялата зала, сякаш за да покаже, че в онези години британската банда е успявала добре да се впише дори и в тежкия рок. Най-хубавото обаче беше оставено за накрая. "Echoes" е не просто съвършено музикално произведение - и като мелодия, и като текст. Тази композиция е и онова ново начало в развитието на PINK FLOYD, което посочва пътя, по който групата тръгва, разделяйки се окончателно с лудостта, в добрия смисъл на думата, на първите си албуми. И именно този път впоследствие отвежда FLOYD до върховете на световния рок и им дава статуса на една от най-великите групи в музиката изобщо. За радост на българската публика "Echoes" беше изсвирена цялата (около 22 минути) и без съмнение се превърна в перлата на вечерта. Един логичен завършек на основната част на концерта, за който трябва да отдадем дължимото и на клавириста Dom Beken. Със сигурност не е никак лесно в такъв момент да си на мястото на гениалния Richard Wright, който почина през 2008-а, но Dom показа класа и се справи с непосилното за много негови колеги предизвикателство. Няма как да не отбележим и поредното изящно изпълнение на китарните виртуози Gary и Lee, оценено подобаващо с аплодисментите на публиката.

   В задължителния бис очаквано чухме "A Saucerful of Secrets", дала името на самата група, а краят на тази психеделично-музикална приказка, която ни разказаха Nick, Guy, Gary, Lee и Dom дойде с "Bike". И макар на сцената да присъстваше само един от оригиналните членове на PINK FLOYD, това беше рядък шанс за истинските ценители на музиката да се докоснат до една по-некомерсиална и позабравена част от творчеството на тази любима на няколко поколения група.

   Десетки снимки от гостуването на NICK MASON'S SAUCERFUL OF SECRETS в София можете да разгледате в нашите галерии, а ето и какво точно изпълни групата на концерта си в Зала 1 на НДК, организиран от "NuCoast" и състоял се на 8.06.2022 г.:

Част 1:
01. Оne of These Days (Meddle '71)
02. Arnold Layne (single A-side '67)
03. Fearless (Meddle '71)
04. Obscured by Clouds (Obscured by Clouds '72)
05. When You're In (Obscured by Clouds '72)
06. Candy and a Currant Bun (single B-side '67)
07. Vegetable Man (recorded in 1967, released in 2016)
08. If (Atom Heart Mother '70)
09. Atom Heart Mother (Atom Heart Mother '70)
10. If (reprise) (Atom Heart Mother '70)
11. Remember a Day (A Saucerful of Secrets '68)
12. Set the Controls for the Heart of the Sun (A Saucerful of Secrets '68)

Част 2:
13. Astronomy Domine (The Piper at the Gates of Dawn '67)
14. The Nile Song (More '69)
15. Burning Bridges (Obscured by Clouds '72)
16. Childhood's End (Obscured by Clouds '72)
17. Lucifer Sam (The Piper at the Gates of Dawn '67)
18. Echoes (Meddle '71)

Бис:
19. See Emily Play (single A-side '67)
20. A Saucerful of Secrets (A Saucerful of Secrets '68)
21. Bikе (The Piper at the Gates of Dawn '67)

Текст: Ози
Снимки: Станимир Сребър