BRIT FLOYD (почти) като PINK FLOYD в "Арена Армеец" на 6 ноември
Обикновено рекламните послания са силно преувеличени. За да не казваме измамни или лъжливи. Независимо за какъв продукт става въпрос, щом започнe прекалено много да бъде хвален или превъзнасян, това означава само едно: създателите му искат да ни го пробутат. Да ни накарат да се "вържем" на поредното ала-бала и да си го купим. Съществуват и изключения, разбира се. Малко, но все пак ги има. И BRIT FLOYD е едно от тях. "Най-великото PINK FLOYD шоу в света" - така бе анонсиран концертът на британската формация, създадена от Damian Darlington. И трябва да признаем, че определението е съвсем точно. Снощи около 5000 души станаха свидетели на едно своеобразно пътуване из дългогодишното творчеството на една от най-известните и уважавани групи в световен мащаб. От началото на шоуто до самия му край музикантите на сцената показаха изключителен професионализъм и умения да пресъздават песните на PINK FLOYD по начин, на който би завидял всеки, държал някога музикален инструмент в ръцете си. И ако сте истински фен на PINK FLOYD и по една или друга причина не сте били в "Арена Армеец" във вечерта на 6 ноември, знайте, че сте изпуснали. И то много.
Още в началото на концерта, организиран от "Sofia Music Enterprises", стана ясно, че в следващите близо три часа зрителите ще чуят и видят общо взето всичко, което преди това са си пожелали BRIT FLOYD да им изсвирят. "Space and Time World Tour" представя най-доброто от любимите на няколко поколения флойдски албуми и като доказателство за това Damian и колегите му започнаха изявата си с цялата първа половина на фундаменталния албум "The Dark Side of the Moon". Самата сцена също бе максимално близка като визия до тази, която навремето използваха PINK FLOYD, а и Roger Waters и David Gilmour по време на самостоятелните си турнета. На големия кръгъл екран се прожектираха както снимки от миналото на легендарните музиканти, така и анимации и видеоклипове, идейно свързани с творчеството им и специално създадени за шоуто на BRIT FLOYD от режисьора и аниматор Bryan Kolupski. Осветлението и звукът бяха на очакваното за концерт от такъв тип високо ниво, а заслугата затова бе на Gareth Darlington, който отговаря за техническата страна на нещата във всеки един концерт на групата от създаване ѝ до днес.
Веднага след феноменалното пеене на Ola Bienkowska и последните акорди на "The Great Gig in the Sky", публиката чу една от най-разпознаваемите композиции на PINK FLOYD - "Shine On You Crazy Diamond". Свирейки я, музикантите на сцената наподобяваха оригинала до степен, в която у зрителите се прокрадваше заблудата, че на сцената пред тях са не BRIT FLOYD, а Roger Waters, David Gilmour, Richard Wright и Nick Mason. Ако човек за миг затвореше очи, дори и те щяха да се появят. Подобни моменти в концерта имаше не един и два. "See Emily Play" - единствената песен от дебютния албум на PINK FLOYD "The Piper at the Gates of Dawn", която присъстващите в "Арена Армеец" чуха тази вечер, ни върна във времената на 60-те години на миналия век, когато композитор, китарист и основен вокалист на групата беше Syd Barrett. "Another Brick in the Wall" подкани публиката дружно да запее "We don't need no education!" и "Hey, teacher, leave us kids alone!" и въпреки че в този момент едва ли някой щеше да има нещо против, ако групата бе продължила с изпълнения на композиции от албума "The Wall", музикантите решиха да обърнат внимание и на Постуотърсовия PINK FLOYD. Станахме свидетели на великолепно изпълнените "Keep Talking" и "On the Turning Away", в които и двамата китаристи на групата демонстрираха брилянтно свирене. Тук е и мястото да споменем имената на хората, които са част от BRIT FLOYD. Музикален директор, китарист и вокалист на групата е Damian Darlington, а до него на сцената бяха: Rob Stringer (клавишни, вокали), Ian Cattell (бас, вокали), Edoardo Scordo (китара, вокали), Karl Penney (барабани), Jay Davidson (саксофон, перкусии, бас) и беквокалистките Emily Jollands, Jacquie Williams и Ola Bienkowska. Музикантите не подминаха и албума "Animals", от който чухме "Sheep" - десетминутно късче съвършенство, след чийто край групата слезе от сцената за кратка почивка.
Втората част на концерта не започна в толкова спокойно темпо, както първата. Беше ред и на Ian Cattell да покаже музикалните си способности и той го направи в буреносния инструментал "One of These Days". Най-новото творчество на PINK FLOYD също бе представено на софийска сцена. От излезлия точно преди една година "The Endless River" чухме сингъла "Louder than Words", а от тук до края на вечерта бе време само за класики. Jay Davidson, който до този момент се изявяваше като перкусионист на групата, сътвори първокласно соло на саксофон в "Money". Изящното му свирене продължи и по време на "Set the Controls for the Heart of the Sun", когато "Арена Армеец" бе превзета от психеделични образи и мелодии. Задължителната за всеки концерт на PINK FLOYD, BRIT FLOYD, Roger Waters или David Gilmour "Wish You Were Here" бе изпята от болшинството зрители в залата, а основната част на вечерта завърши с едноименната песен от антивоенния флойдски албум "The Final Cut".
Най-вероятно точно в този момент голяма част от зрителите са си казали: "Само една песен от "Стената"? Сигурно се шегуват!", забравяйки, че следва бис. А за него, групата беше подготвила цялата четвърта част на емблематичния за PINK FLOYD албум, който самият Waters представи на българската публика по време на концерта си през 2013-а в София. Започвайки с "Comfortably Numb" и изключителното китарно соло на Damian Darlington (този човек наистина свири (почти) като Gilmour!), минавайки през "In the Flesh", "On the Run" и съдебния процес срещу лирическия герой от "The Wall" и завършвайки великолепното си представление с "Outside the Wall", музикантите на сцената нагледно показаха как трябва да се прави концерт с музиката на PINK FLOYD. И няма как да не кажем, че британските легенди заслужават точно такъв трибют. Феновете им могат да бъдат (отчасти) спокойни: да, любимата им група не съществува от около две десетилетия, но BRIT FLOYD ги има и творчеството на Roger, David, Richard и Nick ще продължава още дълги години да бъде представяно по най-добрия възможен начин пред публиката в целия свят.
Ето и пълен сетлист от концерта на BRIT FLOYD, състоял се на 6 ноември, 2015 г., в зала "Арена Армеец":
Част 1:
01. Speak to Mе
02. Breathe
03. On the Run
04. Time
05. The Great Gig in the Sky
06. Shine On You Crazy Diamond (Parts I-V)
07. See Emily Play
08. The Happiest Days of Our Lives
09. Another Brick in the Wall Part 2
10. Keep Talking
11. On thе Turning Away
12. SheepЧаст 2:
13. One of These Days
14. Louder Than Words
15. Money
16. Set the Controls for the Heart of the Sun
17. Have a Cigar
18. Wish You Were Here
19. The Final CutБис:
20. Comfortably Numb
21. The Show Must Go On
22. In the Flеsh
23. Run Like Hell
24. Waiting for the Worms
25. Stop
26. The Trial
27. Outside the Wall
Текст: Ози
Снимки: Герасим Трифонов
В галериите ни може да разгледате и снимки от концерта на BRIT FLOYD в София.
Лао Джъ Джъ Джъ
9.11.2015 08:32:30
отговори
+ 0 – 12
Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.
RazoR
7.11.2015 22:07:26
отговори
+ 23 – 4
Жесток концерт... на няколко пъти се просълзих...
Да, през първата част нещо ми липсваше - чуваш Флойд, но на сцената са някакви други хора... това някак спря магията за мен... Имаше и някакъв технически проблем, защото на The Great Gig in the Sky трябваше да има steel guitar. Даже я изнесоха на сцената.. но така и не я използваха. Освен това, мацката която изпя The Great Gig имаше някак тенекиена бленда... технически страхотно изпълнено, но просто този глас не е с дълбочината на онзи от записа. От друга страна, от трите бек-вокалистки, негърката имаше СТРАХОТЕН глас.... би го изпълнила много по-силно.
Но, както и да е - това са бели кусури.
Пичът, който пееше частите на Уотърс го беше докарал 1:1... направо ако затвориш очи, ще кажеш че слушаш Роджър... Колкото до пеенето на Гилмор - то уж не е трудно... но е много дълбоко и меланхолично. Там не беше чак толкова близо до оригинала. Но така е в рок-музиката. Нито Боб Дилън, нито Леми Килмистър или пък Марк Нофлър са някакви велики гласове като диапазон, октави и техника на свирене. Но са разпознаваеми до степен че като чуеш 2 секунди пеене, можеш да кажеш че са те. Така че - чувах Уотърс.... Гилмор - не толкова...
Втората част на концерта обаче ме грабна напълно. Тези хора бяха изпипали всичко до съвършенство - не само свиренето, саунда, ефектите на китарата (Деймиън използваше миди-китарна пристака на Roland, с която правеше много модерни неща, но напълно в целта да пресъздаде оригиналния винтидж Флойд)... визуално беше феерия.... Размазаха ме като тънък слой масло върху безкрайно голяма филия....
Ако първата част някак и трябваше време за ме грабне, втората направо ме запокити из най-яките дълбини на Флойд. Парчета, изпълнени абсолютно зашеметяващо.
Залата беше пълна с фенове на Флойд. Някои пееха текстовете дума по дума.. други вдигаха ръце, все едно преживяваха някаква среща с Божеството (хехе)... а на няколко пъти просто ставахме на крака, за да отдадем уважение към това, което тези музиканти ни караха да преживеем. Вярвам, че за мнозина от нас Флойд са си направо божествено преживяване, и който не е бил, наистина е изпуснал.
Едва ли някога ще може фен на Флойд да се приближи повече до любимата си музика на живо от това. Не го пропускайте където можете да видите Brit Floyd
WeRock.bg не носи отговорност за мненията към новините на този сайт.
Забранено е: писането на български език с букви от латинската азбука; писането на коментари, съдържащи груби обидни изрази, независимо срещу кого са насочени; писането на коментари от един и същи потребител, но с различни имена с цел манипулация; писането на конфликтни, провокативни, нецензурни и др. подобни коментари; писането на коментари, представляващи явна или скрита реклама.
WeRock.bg си запазва правото да заличава и всякакви други коментари, които прецени като некоректни или ненужни.
ВАЖНО: Коментарите НЕ са начин за контакт с WeRock.bg. Ако имате въпроси към нас, пишете на имейл адресите, посочени в "Контакти".