Bryan Beller (THE ARISTOCRATS): "Нуждата от изкуство е фундаментална част от човешката природа"

   След по-малко от един месец ще се състои второто гостуване на THE ARISTOCRATS у нас. Шоуто ще се проведе на 28 юни в столичния клуб "Joy Station" по покана на "Loud Concerts" (поръчай онлайн). Във виртуозното трио взимат участие Guthrie Govan (китара), Marco Minnemann (барабани) и Bryan Beller (бас).

   Ние от WeRock.bg се свързахме с Bryan Beller, за да си поговорим както за THE ARISTOCRATS, така и за соловата му кариера и работата му с китарния майстор Joe Satriani. Обсъдихме постпандемичната концертна дейност и дали меломаните са осъзнали, че музиката не е даденост. За финал Bryan ни разказа и защо не харесва термина "супергрупа". Какво точно си казахме може да прочетете по-долу в интервюто, което той даде за медията ни.

Здравей, Bryan! Благодаря ти, че се съгласи на това интервю. То е първото ти за нашата медия.
Здрасти, удоволствието е изцяло мое!

В момента си на турне с Joe Satriani. Как вървят концертите с него?
Адски сме развълнувани, защото отлагахме тази обиколка цели три пъти заради пандемията. Изминаха три години откакто това турне беше първоначално планирано. В рамките на този период издадохме два нови студийни албума - "Shapeshifting" от 2020 г. и "The Elephants of Mars" от 2022 г. В момента разполагаме със солидно количество нов материал, който да представим редом с познатите хитове.

Един от най-тежките удари за музикалната индустрия по време на пандемията беше именно липсата на възможност за групите да промотират новите си творби. Сега с Joe Satriani имате не едно, а цели две нови издания...
Ситуацията, в която се намираме, е необикновена. Съгласно някои неписани правила на маркетинга, е редно да тръгнеш на турне с един нов албум. Но пък така, с два, е по-вълнуващо. Винаги е забавно да комбинираш нови и стари парчета в сетлиста си.

Какви са твоите лични наблюдения относно начина, по който пандемията се отрази на музикалната индустрия?
Хората искат да се наслаждават на живата музика, а ние искаме да я изпълняваме. От гледна точка на публиката, феновете сякаш са по-енергични от преди и това е напълно разбираемо. От бизнес гледна точка всичко поскъпна драстично. Това е и най-големият проблем в случая. Поради тази причина бизнес аспектът е доста по-предизвикателен. Инфлацията удари и веригата за доставки. Музикантите трябва да умеем да се адаптираме към заобикалящия ни свят и същевременно да забавляваме хората, за да могат за известно време да избягат от проблемите си. Каквото и да се изисква от нас, за да можем чрез изкуството си да осъществим това, ние ще го направим.

Надявам се всички тези проблеми да помогнат на хората да осъзнаят, че живата музика не е даденост.
Не искам да звуча политически, но забелязвам тенденцията, при която някои хора смятат, че изкуството не е важно за човешкото общество. Мислят си, че рисуването музиката и т.н. трябва да отстъпят пред други по-важни неща. Гледат ни и се чудят "Кои са тези странни хора, които създават музика? Трябва да си намерят истинска работа." и такива ми ти работи. Изобщо не са прави. Обществата, които не подкрепят изкуството във всичките му форми, било то литература, рисуване, музика и всякаква друга свободна форма на изразяване, рано или късно стават нещастни. Нуждата от изкуство е фундаментална част от човешката природа.

Нека да отворим и темата с THE ARISTOCRATS. Най-скорошната ви творба е "The Aristocrats with Primuz Chamber Orchestra" от 2022-ра. В нея можем да чуем нови версии на вече издавани ваши песни. Как се стигна до решението да работите с оркестър?
Guthrie беше основната движеща сила в тази колаборация. Попадна на видео, в което този оркестър свири нашата песен "Culture Clash". Версията им толкова много му хареса, че ни я изпрати. На нас също ни допадна. Не след дълго изявиха желание да запишат и други наши песни. От този момент нататък започнахме да си говорим как би било най-удачно да се случат нещата. За щастие не беше трудно да се нагодим. Не бяхме сигурни как точно ще се получат нещата, тъй като бяхме в пандемия и нямаше как да бъдем заедно. Изпратихме им студийните версии на парчетата, за да им служат като ориентир. Когато ни върнаха записите си открихме, че всяка една изсвирена от тях нота беше с идеята да направи комплимент на студийните ни записи. Замислихме се, че би било странно да запишем парчетата наново, тъй като оркестърът ще е свирил с нещо, което не е част от крайния продукт. Затова решихме просто да миксираме наново студийните варианти на песните. Forrester Savell, който е отговорен именно за миксирането, свърши чудесна работа, защото парчетата звучаха като нови.

Самите вие сте страхотни музиканти, та вероятно ви е било интересно музиката ви бъде интерпретирана от други талантливи музиканти...
Създадохме THE ARISTOCRATS с идеята, че ще бъде силно трио, в което да допринесем с най-добрите си черти, за да създадем нещо наистина готино. Всеки един от нас е и умел композитор. Слушателят винаги интерпретира създаденото от нас по свой си собствен начин. Енергията и мислите, които сме имали докато сме писали песните често се различават от това, което се случва в главата на хората, които ги слушат. Когато слушащите са и добри музиканти нещата стават още по-интересни, защото тогава можем да чуем тяхната собствена идея за това как звучи написаното от нас. То има енергия, която е уникална за всеки един човек, за всеки един аранжимент. Именно в това се крие красотата на музиката - всеки я разбира по различен начин.

Кога можем да очакваме появата на наследника на "The Aristocrats with Primuz Chamber Orchestra"?
Имаме навика да сме сравнително бързи по време на записите за повечето ни албуми, но този път сме предприели друг подход. Отдаваме си нужното време, за да може докато тече постпродукцията нещата да се случат от само себе си. На този етап смятаме, че материалът вероятно ще бъде готов за издаване през февруари 2024-а. Такъв е планът в момента. Но на турнето, което предстои ще свирим песни от предстоящата творба, за да загатнем за това което предстои.

Колко често успяваш да посещаваш концерти, на които си от другата страна на сцената?
Не толкова често, колкото ми се иска, ха-ха. В повечето случаи когато ходя като фен на концерти е с идеята да подкрепя мои приятели.

Изглежда, че имаш доста натоварен график. Освен всичко дотук, ти имаш и солова кариера, в рамките на която си издал четири студийни албума. Това как ще се отрази на нея?
Честно казано сега не е моментът за нея. Най-скорошният диск е "Scenes from the Flood" от 2019 г. Той е не само двоен албум, но е и концептуален. Включва 18 песни с обща продължителност от 88 минути. Отне ми пет години да го създам покрай всичките ми останали ангажименти. Към момента му на излизане символизира всичко, което имах да кажа като солов изпълнител. Надявам се хората да си го пуснат.

Предвид състава ѝ, THE ARISTOCRATS бива определяна като супергрупа. Различава ли се създаването на такава от случаите, в които си все още непознат в жанра и започваш изцяло от нулата?
Никога не е лесно да започнеш. Независимо от това дали имаш натрупан опит и създадена музика зад гърба си. Именно поради тази причина смятам, че терминът супергрупа е странна дума. Всичко, което стои зад него е, че сме свирили с други групи и някои хора знаят кои сме. Защо това ни прави супер? Ние просто сме шепа професионалисти, които са се събрали, за да създадат банда. Разбира се, предвид музикалната история на всеки един от нас, когато се събрахме, това предизвика интерес сред хората и някои от тях започнаха да ни следят от самото начало. Но въпреки това се изправихме пред същите предизвикателства, пред които се изправя всеки един музикант при създаването на нова група. Някой трябва да плати за албума. Ще подпишете ли с лейбъл, който да финансира проекта и в замяна на това да държи определена част правата? Или ще извадите парите от собствения си джоб и ще жертвате някои неща в началото, за да запазите независимост по отношение на авторските права? Ние с THE ARISTOCRATS избрахме втората опция. Бих я препоръчал на всяка една банда. Ако си някоя млада поп звезда, която ще получи 5 милиона долара при подписването, е много по-вероятно да се съгласиш на договор, но при нас нещата стоят по малко по-различен начин. Според мен е изключително важно за една банда да запази своята независимост и дори, ако може, поне в началото да се менажира сама. По този начин ще запази пълен контрол върху дейността си и в процеса на растеж, ако е успешна, по-голямата част от приходите ѝ ще се връщат при нея, а не при външни лица, които е наела. Контролът върху музикалният каталог, особено когато си прохождаща банда, е адски важен.

Това беше всичко от мен, Bryan. Оставям последните думи на теб.
Спомням си, че при предишното ни идване свирихме в клуб, който е в централната част на София. Намираше се в един подлез, който беше в непосредствена близост до нещо като площад с фонтани. Хората, с които работихме, бяха дружелюбни, а публиката ни посрещна топло. Запомнил съм България с добро и нямам капка съмнение, че този път ще бъде същото. В заобикалящия ни свят се случват толкова луди неща, че кой знае кога ще имаме шанса да се видим отново. Затова не трябва да изпускаме шансовете, които животът ни дава, за да се наслаждаваме на музиката.

Благодаря ти за отделеното време!
Чао и до нови срещи!

Автор: Eino