Christopher Ward Norman, по-известен като Chris Norman, е роден на 25 октомври 1950 година в Редкар, Великобритания. За първи път се качва на сцена едва на 3-годишна възраст. През 1965 година, заедно с Terry Uttley, Alan Silson и Ron Kelly, основава групата The Yen. След няколкократна смяна на името музикантите решават да кръстят бандата Smokie. Големият им успех идва в средата и края на 70-те години на миналия век, когато Chris Norman и колегите му достигат върховете на класациите по целия свят, с множество хитове, част от които са "If You Think You Know How to Love Me", "Don't Play Your Rock 'n' Roll to Me", "Living Next Door to Alice", "Lay Back in the Arms of Someone", "Mexican Girl", "Oh, Carol" и др. През 1978-а Norman записва успешния дует със Suzi Quatro "Stumblin' In", а в началото на 80-те години Smokie стават и една от първите западни рок групи, които изнасят концерти в България. През 1986-а, след записани осем плочи, Norman напуска Smokie и се отдава на соловата си кариера. Оттогава до днес той издава над 20 албума, от които излизат хитове като "Midnight Lady", "Some Hearts Are Diamonds", "No Arms Can Ever Hold You", "Broken Heroes", "Sarah" и др. Благодарение на успешните композиции, изпети от него през годините, Chris Norman се превръща в един от най-ярките представители на британския поп-рок. Женен е за Linda Norman от 43 години, с която имат пет деца. Живее на остров Ман, където има собствено звукозаписно студио.
-
Metal Katehizis: Здравей, Chris! Добре дошъл отново в България. Помниш ли последната си визита в София през 2010-а? Залата тогава беше напълно разпродадена няколко седмици преди шоуто.
Chris Norman: Здравей! Да ти кажа честно, не си спомням много добре самия концерт. Помня обаче, че свирихме в тази сграда (НДК, бел. ред.). Също така в съзнанието ми е останало чувството, че всеки път, когато дойда в България, си прекарвам наистина добре. Със сигурност така е било и през 2010-а.
-
Този път ти ще направиш два концерта - в София и Велико Търново. Има ли някакви промени в групата ти от последното ти идване тук?
Да. Имаме ново момиче, което свири на китара и пее. Казва се Ina Morgan. Останалите членове на групата ми са същите.
-
Какво да очакват феновете ти този път? Ще има ли някакви изненади?
Със сигурност ще изпълним доста неща на Smokie, както и хитове от соловата ми кариера. Хората искат да чуят именно това. Така че в това отношение изненади няма да има. Сега обаче ще чуете и някои песни, които не съм свирил отдавна. Подбрах няколко от ранните композиции на Smokie, както и такива от моите албуми, които не съм изпълнявал от много, много години. Също така смятаме да представим две или три песни от новия ми албум, който предстои да излезе на пазара през тази година. Разбира се, не мога да изсвиря всичките парчета от него, защото още не е издаден. Ако мога да обобщя - този път ще има различни неща в сетлиста ни, но като цяло, шоуто ни няма да е много по-различно от последния ни концерт в София.
-
Първите ти концерти в България бяха по времето на комунизма, в началото на 80-те години на миналия век, със Smokie. Вероятно не си спомняш много детайли от тогава, но няма как да не те попитам: защо според теб вашата музика беше толкова популярна зад Желязната завеса по време на Студената война? Дори и днес вашите песни са обичани и слушани навсякъде в Източна Европа.
По онова време нямахме никаква представа защо музиката ни е толкова популярна по тези места. Когато направихме първите си концерти в комунистическите страни, доста се изненадахме, че хората знаят всичките ни песни и албуми. Как се случваше това!? Навсякъде - в Русия, в България, в целия Източен блок. Така и не разбрахме точните причини за това. Прекрасно е усещането, когато видиш, че музиката ти се харесва на място, на което никога не си бил. Тук нямахме никакви продажби, защото албумите ни не се издаваха в тази част на Европа. Нямаше как да знаем и да очакваме, че сме популярни и музиката ни се слуша от хората. С останалата част на света нямахме този проблем - през 70-те години на миналия век получавахме пари за авторски права от продажбата на музиката ни и съответно имахме много точна представа къде сме популярни и къде не. Освен това, в тези държави имаше и музикални класации. Виждаме например, че наша песен е на първо място в класацията на Австралия, и ни става ясно, че там ще сме известни на публиката, феновете ще знаят песните ни и концертите ни ще се разпродават. В Източна Европа нямаше класации, от там не идваха никакви пари за продадени албуми и нямаше как да знаем, че там песните ни се знаят. Беше истинска изненада за нас, когато разбрахме колко популярни сме в тази част на Стария континент. И до ден днешен не знам защо това е така, но съм истински щастлив, че нещата са се случили по този начин.
-
Във връзка с предния ми въпрос, бих искал да те попитам дали според теб има разлика между публиката в Източна и Западна Европа?
Не бих разделял нещата на Източна и Западна Европа. По-скоро бих казал, че има разлика между публиката и феновете в различните страни. Хората в Германия са различни от тези в Холандия, които пък са различни от тези в Русия, а те от своя страна са различни от поляците, българите или англичаните. Всеки народ има своите особености, а оттам и публиката на концертите в отделните държави няма как да е еднаква. На някои места феновете са доста по-резервирани, примерно. Особено в началото на шоуто. Седят си кротко по местата и от време на време пляскат с ръце. Трябва да ги "разпалиш" малко, ха-ха-ха! В други страни още от самото начало на концерта хората са станали на крака, крещят, пеят и танцуват. Публиката в България е именно такава. Вие определено имате отношение към рок музиката, а това е най-доброто, което може да се случи на изпълнител като мен. Още от момента, в който стъпя на сцената, знам, че всеки човек в залата иска да се забавляваме и да пеем заедно от началото до края на концерта.
-
Изпял си толкова много хитове. Част от тях си написал ти, част са написали други композитори. Как всъщност се прави хит? Има ли някаква формула за това?
Не, няма нито формула, нито рецепта за правене на хит. А и аз не работя по този начин. Просто пиша песни. Току-що завърших записите за новия си соло албум, в който ще има 14 нови композиции. Докато работехме върху тях, не съм мислил дали някои ще станат хит или не. Ако имаме късмет, може би с една или две това ще се случи. Но реално погледнато, това са просто песни.
-
А можеш ли да избереш и да отделиш една-единствена твоя песен от всички останали? Ако трябва да посочиш само една композиция, която смяташ за най-добра, коя би била тя и защо?
О, това е доста труден въпрос. Само една песен? Нека да помисля... От нещата на Smokie, бих избрал "If You Think You Know How to Love Me". И до ден днешен това е една от най-любимите ми композиции, а причината за това е, че с нея всъщност започна всичко за нас. Това беше първият ни голям хит. И днес, 38 години след като я записахме, понякога я чувам по радиото. Все още я пускат! Всеки път, когато я чуя, се връщам много, много години назад, чак до самото начало на музикалната си кариера. От соловите си неща сега бих посочил една от песните в новия ми, все още неиздаден албум. Затова също си има причина - винаги правя нова музика с голямо желание и въодушевление. В новия диск има едно или две парчета, които са много близко до моята душевност, и всеки път, когато ги слушам, се вълнувам и се чувствам радостен.
-
Няколко пъти вече споменаваш новия си албум. Кога точно се очаква той да излезе на пазара?
Албумът все още няма име, но както казах, записите по него вече приключиха. В момента разговарям с различни хора в Англия, които могат да ми предложат добри условия за издаването му. Идеята и желанието ми е да пуснем първия сингъл преди лятото, а няколко месеца след това да издадем и самия албум. Надявам се това да случи в тези срокове.
-
Има ли песен на друга група или изпълнител, която би искал да бъде твоя?
Много са, ха-ха-ха! "Hey Jude" на The Beatles, "Don't Give Up" на Peter Gabriel, "Honky Tonk Woman" на The Rolling Stones... Наистина, не са една и две песните, които ми се иска да бяха мои.
-
А има ли някой изпълнител, с когото искаш да направиш дует, но до момента това не се е случило? Нещо като песента "Stumblin' In", която ти записа със Suzi Quatro.
В интерес на истината - не. Към настоящия момент подобни дуети не ме вълнуват особено. И ако трябва да съм честен, те не са ме вълнували дори и в миналото. Когато съм записвал подобни песни, това е ставало общо взето по случайност, а не е било специално търсено от мен. Никога не съм тръгвал с идеята, че задължително трябва да направя дует с някого. Нещата просто са се случили. Така разсъждавам и днес: ако ще става нещо подобно - ОК, ако някой предложи добра идея - да, ще я приема. Но аз лично не търся целенасочено подобен тип песни.
-
Смяташ ли себе си за успял човек? И какво за теб е успехът?
Да, общо взето мога да кажа, че съм успял човек. Но може би не чак толкова успял, колкото би ми се искало да бъда. Зависи точно какъв смисъл се влага в тази дума. Успял в музиката за мен означава Paul McCartney или Elton John. Това са хора, които са постигнали огромен успех. Не си падам много по музиката на Elton John, но няма как да се отрече онова, което е постигнал той. Неговата кариера е успешна от много, много години. Още отпреди съществуването на Бог, ха-ха-ха!
-
Ти напусна Smokie преди цели 25 години. И все пак, липсва ли ти понякога онова време?
Ако ме питаш конкретно за сега - не, не бих казал, че онова време ми липсва. Но имаше моменти, в които изпитвах носталгия. Това се случваше в първите няколко години след като напуснах Smokie. Днес вече не е така. Доволен съм от соловата си кариера, от групата си и от начина, по който протича животът ми. Със сигурност обаче са ми останали много хубави спомени от времето, в което бях член на Smokie. Радвам се, че съм бил част от нещо наистина хубаво.
-
Много от хитовете на Smokie са написани от легендарните за британския поп-рок композитори Nicky Chinn и Mike Chapman. Поддържаш ли днес някаква връзка с тях и възможно ли е някога да работите отново заедно?
Отдавна не съм имал контакти с тях. Поне от пет години - тогава за последно се чухме. Напълно е възможно някой ден да работим отново заедно. Човек никога не знае какво ще се случи. Спомням си, че през 90-те години работих с Mike Chapman по различни мои солови неща. Нещо, което също не съм очаквал, че ще стане. Няма причина да не го направим пак. Отношенията ни са добри, ние сме приятели. Просто аз не си падам по постоянните контакти, когато става въпрос за работата ми.
-
Chris, благодаря ти за това интервю и за отделеното време. Накрая, би ли казал няколко думи, специално за нашите читатели?
Бих искал да им кажа, че съм много радостен и ми е много приятно всеки път, когато съм в България. Също така искам да ги поканя на предстоящите си концерти тук: елате, много ще се забавляваме!
