Chris от SEPTICFLESH: "Не можеш да съдиш артист по това колко сложна или елементарна е музиката му"

   Братята Antoniou от Гърция със сигурност са от онези братя в метъл сцената, на които нещата са им се получили, получават им се и днес и не е трудно да се предскаже, че ще продължат да им се случват по начин, по който е написано в най-добрия сценарий. Родени и отрасли в държава с народ, подвластен на строги религиозни привички дори в ежедневието – като спазване на всякакви канони в честването на ортодоксалните празници, кръстене при минаване в близост до християнски храм и прочее, двамата се радват на детство, в което си "правят каквото си искат", както споделя Christos Antoniou. "Родителите ни никога не са ни спирали било то да свирим на китари, да си направим пиърсинг или да се татуираме...". Говорим си с него в ранния следобед на 4 март, докато е във фамилната кооперация, в която дефакто и до ден днешен живее цялото семейство. Той е по-малкият от двамата братя, но той е и шефчето, когато става дума за SEPTICFLESH – най-мащабното произведение на Antoniou в живота им.

   Басирам се, че си в студиото в момента?

   Ами, да, ама в моето собствено, което е малко и се намира над жилищната част, а не в онова голямото и професионалното, което е под нея, т.е. на подземно ниво, и което всички знаете под името "Devasoundz Studios".

   Съзнанието ми веднага рисува картината на стаите и тази обширна подземна част тип мазе, където момчетата репетират като банда, а пък Spiros "Seth" ползва и като арт ателие, в която преди 15 години момчетата учтиво са ме поканили за провеждане на интервю по заръка на Sakis от ROTTING CHRIST. Става ми някак уютно и по време на разговора се усеща голям комфорт и за двете страни. Всъщност, студиото "Devasoundz" е собственост на Chris, но споделена такава с Fotis Benardo – бившият барабанист на SEPTICFLESH. Ясно е, че нещата няма как да останат същите при това разместване на пешките, но засега студиото си върви както преди, не е спирало да функционира макар да има известни затруднения във взаимоотношенията Chris – Fotis. Към момента събеседникът ми не вижда проблем, даже споделя, че имат планове да разширят дейността си. Няма да ровя за юридическите детайли и без това сложността на ситуацията е видима. И все пак Chris дали следи какво се случва там и коя е последната банда, която е работила студиото?

   Всъщност в момента Fotis миксира записите на ACID DEATH. Вече мога да кажа и коя ще е следващата банда – това ще е ROTTING CHRIST, които ще влязат в студиото ни, за да запишат новия си албум. Аз по това време ще съм в Америка на турне, но Sakis е много добър приятел и знае, че може да прави каквото пожелае в студиото. Аз неведнъж съм му казвал, че усещам така нещата – това студио е и негово студио, колкото е наше! Напомних му го и когато ме попита ще може и да го ползват отново, отговорих: "Да, разбира се!". Ще направим всичко по силите си, за да помогнем албума да звучи възможно най-добре.

   Докато ми обяснява как няма конкуренция помежду им и за дружбата с тази друга голяма банда от Гърция - ROTTING CHRIST, осъзнавам, че се познаваме повече от 15 години и сякаш нищо не се е променило - все същата история, приказки за студия, концерти, музика, за общи приятели... И преди, и сега споделяме една голяма страст – тази към музиката. Знам че, въпрос от рода на: "Дали някога би захвърлил музикалните партитури настрана?", си е направо болезнен, но му го задавам, реакцията е категорично натъртено "НЕ!". Занимавам се с музика цял живот, музиката – това всъщност Е моят живот. Моето образование е музикално – аз съм композитор на класическа музика и съм изключителен късметлия, че вече дори мога да се издържам с музика и не се налага да работя каквото и да било друго. Не се виждам жив без музиката, аз съм роден единствено и само заради нея.

   Прекъсвам го и му подсказвам как би могъл да изкарва повечко пари като свири по-лесносмилаема музика, по-елементарни за възприемане мелодии като тези на SABATON например, при това без да се налага да изписва чаршафи с партитури за оркестър от 100 човека и да пътува в чужбина, за да ги записва... Той избухва, че това никога не би се случило, а и освен това какво значи "сложна" и "лесна" музика? Разказва надълго как SEPTICFLESH са това, което са, не са се променили и няма да се променят занапред, тъй като се чувстват добре да бъдат себе си. И в бъдеще оркестралната част ще продължи да е "тяхното оръжие, тя ще е тази, която ще играе главната роля и в следващия албум на групата". По повод на закачката за по-достъпните мелодии, влиза остро: "Ние не свирим комерсиална музика, кому са необходими лесни мелодийки при SF? Нито пък свирим някаква супер сложна музика като OPETH например. Намерили сме баланса в музиката си, намерили сме собствената си идентичност и нямаме намерение да мърдаме от там! Не са ни потрябвали рецепти за успешни хитове и по-големи продажби."

   Какво хубаво зрънце за провокация. Как да не го питам, дали това че дадена група свири сложна музика, прави музикантите в нея по-големи и по-добри музиканти от тези в банда, която предлага не чак толкова засукани композиции? Chris не е вчерашен и хваща хитруването ми, като в крайна сметка става ясно, че "няма, просто няма как да се правят заключения за качествата на един артист като музикант по това колко сложна или елементарна е музиката, която прави! Просто няма място за подобни сравнения. Нещата опират до това как пишеш музиката си, как се изразяваш. Ето например OPETH го правят със сложна музика, но пък DREAM THEATER имат още по-сложна ритмика, ние в SF пък го правим по тотално различен маниер – по-атмосферичен и симфоничен; CELTIC FROST пък по свой си начин..."

   Кой беше първият ти собствен музикален инструмент и на каква възраст се сдоби с него?

   Беше електрическа китара и я получих, когато бях на 14 години. Тогава с брат ми вече слушахме метъл и в един момент си казахме: "Що пък и ние да не си направим банда?". Така тръгнахме ни на частни уроци – аз на китара, брат ми на бас. Аз обаче бях много лош – изобщо не репетирах, не се стараех, бях зле. Това обаче продължи само докато не срещнахме Sotiris [Vayenas], с който сформирахме бандата. Sotiris беше много, ама много напред с материала и просто нямаше как да се лигавим с него, трябваше да го догоним. Когато дойде време да записваме първото си демо, аз станах послушен и се фокусирах в свиренето на китарата, а и брат ми наблегна повече на баса. През 1990-а записахме първото си EP "Temple of the Lost Race", после дойде и договора с "Holy Records" и дебютният ни албум "Mystic Places of Dawn"...

   Хубаво е, че по онова време сте имали подкрепата на родителите си.

   Да, хубавото е, че по принцип майка ни и баща ни не бяха много строги с нас, правехме си каквото си искаме. Иначе не са даровити по отношение на изкуствата - искам да кажа, че не съм от род, който се занимава с изкуства и ей така наследствено да се е предало и на мен и брат ми. Само дето дядо ми, който е родом от о-в Корфу, е свирил на тромпет. Иначе нашите са далеч от изкуството. Обаче аз избрах музиката, а брат ми изобразителното изкуство като свое призвание.

   Не се знае дали на двамата младежи е дадено да избират или са били избрани от боговете, но изумителният талант на двамата Antoniou, който познаваме предимно от оркестралните композиции на Chris, а този на брат му от безброй корици на дискове (обложки) за стотици банди по света, оформя едно сякаш съвършено и завършено цяло в общото им дело SEPTICFLESH (което по-рано – преди реюниъна през 2007-а изписвахме като две отделни думи).

   Миналата година SEPTICFLESH издадоха трети албум след събирането си, който носи заглавието "Titan". Отзивите за него са също толкова хвалебствени, колкото и за предните два – "Communion" (2008) и "The Great Mass" (2011). Но както ни е известно - един гений винаги би намерил кусури в работата си, винаги би се вглеждал и анализирал резултата. Chris също: "вероятно бих пипнал малко самите оркестрации - бих работил по цветовете им. Струва ме се, че се получиха ма-а-алко по-студени, отколкото исках,- ще ми се да са по-топли... На моменти ги чувствам като изкуствени, а те са изсвирени на живо... Но като цяло сме много доволни от резултата и без съмнение "Titan" е най-доброто от групата досега.

   Явно това е специален момент в кариерата на групата след като тя се чувства вече готова да заснеме второто официално видео в 25-годишната си кариера. Chris ми е споменал предварително за видео записите по "Prometheous" от актуалния албум, но все още не му се ще да издава повече детайли, освен името на песента и на човека, който ще се погрижи за клипа. Това е Jon Simvonis – китарист и вокалист на DESCENDING, режисирал и заснел и DVD-то "The Making of the Great Mass". Материалът вече е записан и клипа, за който момчетата внимателно са "подбрали елементите за пресъздаването на собствен артистичен свят, без мазни комерсиални трикове", ще бъде пуснат скоро. "Държахме, да е на едно ниво с високите ни музикални стандарти. Видеото ще е бомбастично.", добавя още маестро Chris. Преди това обаче бандата ни изненада с визия от репетициите си с новия барабанист Kerim "Krimh" Lechner.

   Именно с него зад барабаните бандата ще гостува в София на 9 март. Идват за трети път, а шоуто ще е в "Mixtape 5". Казват три е за щастие.

   Преди всичко трябва да кажа, че имаме нова барабанист, сега групата изглежда по-различно и ще звучим по-мощно. Сетлистът ще е съставен от песни от последните три албума, като наблегнем на тези от "Titan". Спомням си съвсем добре с какъв ентусиазъм ни посрещнаха феновете в България, особено на последния ни концерт там, заедно с AMON AMARTH и AS I LAY DYING. Хората подивяха и енергията беше уникална, затова и сега нямаме търпение да се върнем при вас. Това ще е най-силното от трите ни гостувания – добавили сме обогатяващи елементи към сценографията, нови банери със сцени от "Titan" и прочее.

   Новото този път ще са и вашите специално сценични костюми, с които не сме ви виждали тук.

   Да, естествено ще излезем на сцената с костюмите.

   А ще има ли някакви визии, прожекции и подобни чудесии?

   Честно казано, в началото обмислях да има такива, но реших, че имаме достатъчно начини да се изразим и за момента нямаме нужда от тези допълнителни детайли. Иначе по-нататък бих добавил светлини, които да се разстилат по пода, но само това, нищо повече.

   Има и още нещо, което не сте правили преди у нас – идвате за официално бифорпарти, ден преди концерта. Първият път бяхте в същия бар, "Black Lodge", където ще е купонът и този път, но на афтърпарти.

   Да-а-а, помня афтърпартито през 2009-а... Това е супер, защото рядко имаме почивен ден по турнетата. Ще бъде готино, защото след това ни предстои истински напрегната програма – европейско турне, след което летим за Норвегия, за да свирим на фестивала "Inferno", от там се мятаме на самолет за Южна Америка, после турне в Щатите с MOONSPELL. Тази спирка в България ще е много важна за нас и възможността да купонясваме, а и да си починем, ще ни е от голяма полза.

   И накрая, ако ми позволиш, ще благодаря на всички наши фенове в България. Ще се видим на 9-и и съм убеден, че ще подпалим клуба, а публиката ще се наслади на шоуто! Още повече, че има и много силни подгряващи банди. Едната е от Гърция - LUCIFER'S CHILD на George Emmanuel, който е много талантлив младеж, работил със SEPTIC като китарен техник. А другата е българската банда, - извинявам се, но срещам затруднения в произнасянето на името й - UPYR - също звучи уникално. Чух техни записи и музиката им ме заинтригува – съдържа в себе си толкова много елементи от разнообразни стилове. Абе, ще се получи жестоко шоу!

Автор: Албена Цолова - Бета