Christian Hermsdorfer (SERENITY): "В албумите ни историческата истина е по-важна"

   Само година след успешния концептуален албум за Леонардо да Винчи - "Codex Atlanticus", SERENITY зарадваха почитателите си с още една история, претворена в музика. В края на 2017-а австрийската банда издаде "Lionheart" - диск, посветен на крал Ричард Лъвското сърце. Китаристът Christian Hermsdorfer разказва подробностите около творбата, както и много други интересни неща за групата.

   Интервюто с Christian е излъчено в предаването "От другата страна" по радио "Варна" на 8 януари.

От другата страна: Привет, Chris, доста скоро, само година след "Codex Atlanticus", изкарвате новия албум на SERENITY "Lionheart"...
Christian Hermsdorfer: Просто е. Закъсняхме с издаването на "Codex Atlanticus". Между него и предишния албум "War of Ages" имахме промени в състава. Thomas напусна, след това отново ни напусна Clementine. Групата имаше нужда от време, за да се възстанови. След това и аз се присъединих. Разбира се, че дълго време бях с тях за концерти, но не бях пълноправен член на SERENITY. Сега съм равноправна част от нея. След това трябваше да фиксираме процеса на създаването на песните, защото всичко, което правим, трябваше да бъде свързано с изпълненията ни на живо. Това е ключът в нашата работа. Вече всичко е наред. "Codex Atlanticus" се прие много добре. Забавлявахме се докато го създавахме - Jan, който ни е продуцент, Georg и аз. Казахме си, че след края на "Codex Atlanticus" трябва незабавно да започнем работа по нов диск. Дадохме си година и половина, не е много, защото не искахме феновете ни да чакат повече, отколкото е необходимо.

Кой реши да създадете концептуален албум за крал Ричард Лъвското сърце?
Идеята е стара. Всички идеи за съдържанието на текстовете и темите в албумите са на Georg, защото той е учил история. Наясно е с нея, повече от който и да било от останалите. За това и идеите идват от него. След което решаваме коя ни харесва най-много и този път избрахме да направим албум за Ричард Лъвското сърце. Темата е добре позната. Има много филми за него. Много подробности от живота му са известни. Както се получи в предишния ни албум, в който говорихме за Леонардо да Винчи - това дава възможност да се създадат добри песни. За Лъвското сърце везните наклони и кръстоносния поход, които е водил към Йерусалим - страхотна тема за пауър и симфоник метъл.

Когато създавате подобни концептуални албуми, какво издирвате - основните факти за тези личности или не много известни моменти от живота им?
Повечето текстове в двата последни албума са мое дело. Задаваш въпроса на правилния човек. Разбира се при нас няма точно определен текстописец. Това прави онзи, който има идея. Например аз написах доста песни за албума. Имах вече готови идеи за какво точно ще се разказва в песните, защото основната тема вече беше ясна. Вторият сингъл "United" е мой. Когато се роди идеята за него, вече имах мелодиите, които звучаха химново, представях си как една армия марширува нанякъде. След което се появи и текстът. Когато започвахме да композираме на база основната тема за Ричард Лъвското сърце, всеки един от нас, който пише като Georg, Fabio и аз, започнахме да четем много, да гледаме документални филми за Ричард I. Освен Georg разбира се, защото той знае всичко заради образованието си. При мен нещата стояха по друг начин. Темата не ми е много близка и за това започнах за издирвам всякаква информация за Ричард Лъвското сърце, гледах филми, след което се опитвах да комбинирам идеите, които вече имах за песните, с реалните факти от живота на английския крал, а също така и с по-малко известните неща за него. Като пример ще ти дам песента "Iniquity" от "Codex Atlanticus". Всеизвестно е, че Леонардо да Винчи е бил много интелигентен и е имал много интереси, създавал е и е откривал какво ли не. Но в същото време той постоянно е наблюдавал хората около себе си, хората на улицата, следял е какво става в обществото. Песента носи информация точно за това. Всеки знае онова, което се представя в документалните филми за него. За това и я създадох по този начин от различна гледна точка.

Когато подготвяше текстовете за Ричард Лъвското сърце откри ли нещо за него, което те изненада?
Имаше, да. Нещо, което не знаех за него, преди да го прочета, беше, как е приключила войната му срещу Саладин. Смятах, че е типичен кръстоносен поход - бият се известно време, едната страна губи и това е. Но се оказва, че Саладин е търсил равен нему противник, противник, който е на неговото ниво. Когато е получил сведения, че Ричард идва в Йерусалим, за да се застъпи за християните и да застане срещу него, се е зарадвал, че най-накрая има някой, срещу когото ще се изправи. Сега звучи забавно, но тогава е било война. След всички битки, които двамата водят един срещу друг в района, Саладин казва - всъщност песента "The Fortress" е точно по темата, в последния припев, в последната част на композицията стоят неговите думи - че религията не е създадена, за да противопоставя хората и вярванията им, религията се е появила, за да ни обединява, да създава любов, всичко друго, но не и война. Саладин е проумял това и е предложил мир, достъп на християните до Йерусалим, само и само войната да спре. Този момент ме изненада, защото преди да попадна на него, смятах, че е ставало дума за победа на една от страните - едната печели, другата губи. Оказва се, че Саладин не е бил толкова глупав, а е бил много умна личност и е имал визията за нещо много по-голямо отколкото просто да спечели една война.

Според теб митовете, които битуват за тези исторически личности повече ли са от реалните факти за тях?
Винаги е трудно да се отговори на този въпрос. Изборът е между думите на историците, митовете и слуховете. Кой може да отговори дали онова, което е написано в древните книги, е истина или мит. Никой не може да каже. Някой го е написал преди векове и това е. Едва ли някой някога ще разбере, кой е създал тези книги, какъв човек е бил. Смятам, че историята е комбинация от митове и факти. Днес правиш снимка, пускаш я във "Фейсбук" и всеки знае как изглеждаш. Просто всички живеят в настоящето. А тогава е било различно - имало е някой, който е бил до Ричард, видял е нещо и го е записал, но може да е бил подпийнал или в друго състояние. Видял е какво става около него, описал го е, то е стигнало някъде, където друг го е прочел, разбрал го е погрешно или го е преразказал със собствени думи. И така до безкрай. Едва ли никой ще узнае, какво точно е станало. Смятам, че има много истина в древните писания, но и много измислица.

Ако Ричард Лъвското сърце имаше шанса да чуе албума ви, би ли го харесал?
Смятам, че в някаква степен ще го хареса, защото разказваме много за него, не се отклоняваме от истината в историята му, ако разбира се тя е истина и той наистина е направил тези неща в живота си. А ние сме комбинирали неговата история по добър начин с музиката. Сигурно ще бъде шокиран от нея, защото тогава е нямало електрически китари. Ударни може и да са съществували, но не във вида от днес и ако не използваме ревове през цялото време и той не смята, че заради тях сме обладани от демони, а това е начин на пеене и мелодиите ни са хубави, със сигурност ще го хареса. Също така човекът, който направи оркестрациите, се опита да използва инструменти от онзи период като в моряшката песен "Eternal Victory" - когато я създавах си представях, как свиря на акордеон, типичен моряшки инструмент. Обаче Georg ме отрезви, като каза, че по време на кръстоносния поход на Ричард Лъвското сърце акордеоните не са съществували. Тогава го попитах има ли инструмент, който можем да използваме и той посочи клавесина, който може да наподоби акордеон. Звукът е друг, но прочетох доста добри ревюта за тази песен. И все пак може да се намери някой, който да се учуди, защо в моряшка песен няма акордеон. Историческата истина е по-важна. В интрото Ричард може да разпознае клавесина и да хареса онова, което сме направили особено в текстовете. Смятам, че албумът би му харесал, защото е добър, основан е на истината, ударен е, дори смятам, че тази музика би му била необходима във времената на кръстоносните походи.

Обаче, ако музиката ви звучеше тогава, със сигурност щяхте да имате проблеми с църквата...
Със сигурност. Обаче вече щяхме да сме изгорени на клада заради "Codex Atlanticus". Тогава нямаше да имаме възможност да създадем "Lionheart", защото Църквата вече щеше да ни е унищожила в друг времеви период. Нищо, че първо сме писали за по-късни времена, а "Lionheart" е за времената преди Леонардо да Винчи. В нашата хронология направихме първо "Codex Atlanticus", което изключва шанса да бъдем живи по времето на Ричард I.

За щастие живеете в 21 век...
Което е много добре за всеки един от нас...

И днес религията взема жертви, но не както в миналото...
Различно е наистина, но засягаш един интересен момент от диска. Обсъждахме темата, когато решихме да създадем албум за Третия кръстоносен поход, който, както и останалите, всъщност противопоставя западния срещу източния свят. Днес тероризмът е на дневен ред, заедно с терористите, които имат погрешна представа за исляма. Ислямът не е проблем, проблем за онези скапаняци, които го използват, за да воюват. В основата си религиите не са проблем. Проблем са хората, които тълкуват религиите погрешно. За това и ние се запитахме дали е подходящо да се занимаваме с темата за кръстоносните походи. Няма ли да е опасно за нас, защото хората може да ни разберат погрешно. Да си помислят, че имаме проблем с Израел или Йерусалим, с хората, които са избрали исляма. За това наблегнахме на думите в изреченията и текстовете. Те не противопоставят религии, не омаловажават някоя от тях. Религиите не са проблем, проблем са хората, които ги използват, за да сеят проблеми.

Как мислиш - ако пауър метълът съществуваше през 12 век, кръстоносците щяха ли да го припознаят за тяхната музика?
По някакъв начин би могло да стане. Ако погледнеш днешната метъл сцена и групи като викингите AMON AMARTH или SERENITY с техния исторически пауър метъл, или всички пауър метъл банди, в основата на тяхната музика са рицарите, викингите, бойците. Музиката е свързана с епичната история. Ако ни видиш как изпълняваме на живо "Legacy of Tudors" от "War of Ages", ще чуеш интрото, което е автентична мелодия от онези времена. Същата мелодия използваме в припевите. Така парче мелодия от онези времена, се връзва с нашата модерна метъл музика. Ако всяка една песен я преаранжираме за старите струнни инструменти, за клавесин или пиано, ударни инструменти от тогава, тя пак ще звучи смислено. Не смятам, че композициите ни, създадени днес, но изсвирени на тогавашните инструменти, ще им се сторят странни. Със сигурност ще ги харесат. Обаче ще трябва да променим текстовете, защото бихме имали проблеми.

Като говорим за Ричард Лъвското сърце, случайно да си срещал днес подобен харизматичен лидер, който би могъл да обедини хората?
Бих искал да има поне един. Една ръководна личност би направила нещата по-лесни, ако съществува и наистина я харесат. Не е необходимо да е крал или боец, както Ричард Лъвското сърце, но ако е интелигентен и впечатлява всеки, има идеи, които хората да следват, може и светът да стане по-добър. Проблемът идва от там, че всички харизматични лидери са и воини. Всяка завладяваща историческа личност, освен Ганди и Иисус, е била лидер, който в един момент се превръща в диктатор. И в това се корени проблемът на тези хора. Защото властта ги променя. Те започват да си мислят, че могат да бъдат владетели на света и тогава ситуацията става нездравословна. Защото все ще се намери някой, който да не е съгласен с тях. И какво е решението? Премахване на недоволните. Защото онзи на върха си мисли, че е винаги прав и трябва да бъде следван. Ако не мислиш така, махай се от пътя му. Няма как да напуснеш планетата жив, ако ме разбираш. Това е проблемът с лидерите. Със сигурност би било добре, ако има една умиротворяваща идейна личност, която да посочи пътя и който иска да я следва, без да се водят войни. Трудно е да си го представиш дори. Историята ни учи, че лидерите и диктаторите никога не са били умиротворители. А добрите... Добрите винаги са ги убивали в началото...

Ти си германец, но защо австрийска метъл банда прави албум за английска историческа личност? Вие нямате ли си герои, които да възхвалявате?
На първо място историята на групата обхваща едва шест албума. Така че имаме достатъчно време, за да създадем дискове за всички исторически личности. Фактът е, че имаме герои, за които да пишем. Със сигурност Georg има идеи и ние ще го направим един ден. Ако говорим за Австрия, SERENITY вече имат някои песни за нея като "Coldness Kills", в която пеят за страната си, без обаче да е нещо историческо. Проблемът идва от там, че ако вземем историята на Австрия и Германия, първата историческа личност, за която всеки се сеща, е Адолф Хитлер. Бих искал да разкажем за Втората световна война и Третия Райх, но просто не можем да направим албум за тях. Само докато си го помислим и вече ще ни сочат с пръст. Това не е нашето време. Знаем всичко около този период. Обаче не знаем защо е толкова страшно да се казва истината. Гледали сме толкова много филми, които разказват за нацисткия режим. Защо ние да не бихме могли да създадем албум за него? Проблемът е, че ако го направим, ще погледнат на нас погрешно. Разбира се, в миналото двете страни имат страхотни исторически постижения и предполагам, че ще направим нещо за тях. Най-важното за нас обаче е, че трябва да се спрем на личност, която всички познават. Както с Ричард Лъвското сърце - още като дете ми бяха попаднали комикси за него. Израснах с името му. Това също е много важно за групите. Дори хора, които не познават историята в детайли, да са наясно за какво става дума в албумите.

Името на групата означава спокойствие, тишина, а вие не сте много спокойни и тихи...
Мислиш ли? Сега ще ти дам един пример с мой ученик по китара. Когато беше на 14 или 15 години смяташе, че SERENITY са много агресивна банда. Докато не чу една песен от "Codex Atlanticus" и се учуди, че музиката му харесва. Винаги е смятал, че метълът е бой и рев, а всъщност в един момент се оказа слушаем за него. Отговорих му, че метълът не е само агресия и бруталност, той е пеене, балади, бавни и бързи песни, както в музиката на SERENITY. В "Lionheart" имаме и брутални вокали, защото аз го исках, правя ги и защо да не ги използваме... Музиката на SERENITY е бърза, но не и агресивна. Обаче от друга страна агресията е въпрос на интерпретация. Знам какво означава името на бандата, наясно със и с идеята зад него. Знам също така, че има и един електронен проект, който се казва SERENITY. И името им пасва по-добре, защото музиката им е спокойна, равномерна. А ако не познаваш метъл групата SERENITY и съдиш за нея по името, сигурно в съзнанието ти ще изникне картина на акустична фолк банда, която свири спокойни песни за природата, вълците, елфите. Смятам обаче, че не сме агресивна група. Създаваме метъл музика. С "Lionheart" се завърнахме на пътя на хващащия метъл, който не е толкова кинематографичен, а е комбиниран със симфонични части. Отново има рифове, сола, добри барабани, добри мелодии, зарибяващи припеви, комбинирани със симфонични елементи, което е много важно. Защото това е метъл, а не оркестър с китари - групата го постигна в първия албум, след което загуби пътя, но сега отново сме на него. Ако свържеш името на групата с последния ни албум ще го усетиш. Спокойствието по принцип го има в дълбочина във всеки стил в метъла и това може да се усети по един и същ начин. В "Lionheart" няма 12 песни, които да натягат пружината през цялото време. Напротив, някои песни са нагнетяващи, след което "Heaven" връща лежерното състояние, после идва друго, появяват се пиано и флейта в "King's Landing", където можеш да видиш как Ричард Лъвското сърце стъпва на брега в една далечна страна, след което скоростта те отвежда на друго място, където музиката е купонджийска, темпото отново се забързва... Получава се страхотно.

Ревовете в "The Final Crusade" са се получили много добре в комбинация с чистото пеене на Georg...
Те са мои. В миналото, в първия и във втория албум на бандата, имаше ревове, но след това останалите така и не са успели да намерят кой да пее по този начин и са го изоставили. Сега обаче имат мен. Имам подобни изпълнения в соловите ми проекти, както и в другата банда, в която се подвизавам - BEYOND THE BLACK. Предложих им да "порева" в последната песен, която аз написах с тези модерни метъл части, които си плачеха за тежки вокали. Те пък паснаха на историята, защото в текста се говори за края на Ричард Лъвското сърце. Аз изпълнявам ролята на Смъртта, която трябва да бъде агресивна, когато му казва, че е дошла, за да го отведе и тук, във финалната част, се включва с ангелския си глас Federica. Съвършено се получи. За мен това е най-добрата песен на SERENITY, защото в нея присъстват всички елементи от историята на групата - женски вокали, ревове и агресия, хващащи елементи, класическа музика - всичко, което една симфонична метъл група трябва да представя.

Най-смелата идея, която някога сте осъществили?
Тя е в този албум. Някой ще каже, че е типичен пауър метъл, но ние се опитахме да комбинираме толкова много стилове. Нетипични неща с типичен пауър и симфоничен метъл, различни вокалисти и различни стилове на пеене. Но за това не се изисква смелост. Смело би било, ако бяхме направили албум за Адолф Хитлер. Това щеше да е наистина смело. И в комбинация с музиката, би било много повече от смело поведение. Би било равносилно на последния албум на RAMMSTEIN, които пуснаха първия си сингъл в порно канал. Това е смело решение и им донесе успех... Всъщност зависи от гледната точка. При SERENITY през последните две години се промени начинът на създаване на песните. Опитвам се да внедря моите идеи и моите моменти, за да постигна стила, който според мен им подхожда най-добре. Старая се да използвам и да изведа на преден план предимствата на групата. Смелост бих нарекъл темата на последния ни албум. Някой може да я разбере погрешно. Има текстове, които не са написани погрешно, но могат да бъдат интерпретирани погрешно от хора, които ги мързи да ги прочетат в детайли. Да извадят смисъл от контекста, да си помислят, че пеем срещу Саладин и Йерусалим, да предизвикат мнения, че дори заставаме срещу Израел, което не е истина. Харесваме страната и жителите ѝ, както и всички на Земята. Бихме били щастливи да свирим във всяка една държава по света. Обаче днес дневният ред е толкова натоварващ. Дори и да не пишеш за съвременните проблеми, пак ще се намери някой, който да те разбере погрешно, независимо че нямаш нищо против него. И то защото е бил твърде мързелив, за да вникне в текстовете и да помисли над тях. Получава се неразбирателство и колелото се завърта в погрешната посока. Наистина смела постъпка от наша страна в момента няма, защото първо мислим, а после действаме. Май смелите подходи не са много типични за пауър метъла. Да подхождаме смело в музиката би било по-лесно, ако се подвизавахме в индъстриъл сцената. Вземи RAMMSTEIN. Те са типичен пример, както и SLIPKNOT. Смятам, че някои стилове са по-отворени за смели идеи, отколкото други.