Dan Fondelius (COUNT RAVEN): "Свикнал съм със сравненията с Ozzy Osbourne"

   Култовата шведска дуум метъл банда COUNT RAVEN идва в България. За "децата на 90-те", които не понасяха гръндж, музиката на бандата беше спасителен остров. Нищо че мислехме, че това е всъщност страничен проект на бащицата Ozzy заради вокалите на Dan "Fodde" Fondelius. Липсата на информация беше смазваща... И все пак в един момент стана ясно, че всъщност COUNT RAVEN са от Швеция, нямат нищо общо с Ozzy и както бяхме вече разбрали, създават убийствен дуум метъл. Е, най-накрая, 20 години по-късно бандата идва у нас. Щастието е пълно в буквалния смисъл на израза... COUNT RAVEN са хедлайнъри на второто издание на фестивала "Doom Over Sofia", който ще бъде в клуб "Live & Loud", където освен дуум легендите ще свирят още OBSIDIAN SEA, GRIMEGOD и AGNES VEIN... Или казано с други думи - Doom or Be Doomed!

   Интервюто с Dan "Fodde" Fondelius е излъчено в предаването "От другата страна" по радио "Варна" на 18 септември.

От другата страна: Привет, Dan, какво ще представите на първия си въобще концерт в България?
Dan Fondelius: Просто, ако трябва да се пошегувам, ще представим музиката на COUNT RAVEN. Предполагам... Ще изкараме нашата музика и нашите текстове. Виж, сетът ще бъде разнообразен. Ще има композиции от първия до последния албум на бандата. Ще предложим и нов материал от предстоящото ни издание. Ще има от всичко по-малко.

Кога ще излезе този нов материал?
В момента сме в преговори със звукозаписна компания и не мога да разкрия никакви детайли. Единствено мога да спомена, че ще бъде договор за три албума. Датата за първия обаче все още не е определена. Не мога да изнеса никаква информация, защото и ние не знаем все още подробности. Преговорите продължават. Няма нищо конкретно още.

Би ли сподели някои детайли за новия COUNT RAVEN? Предишният Ви албум излезе през 2009-а...
В голяма степен следваме пътя на последния ни диск "Mammons War". Музиката е в същата посока, но мисля, че се получава малко по-агресивна. По традиция ние като група просто продължаваме онова, което сме направили в предишните албуми. Нещо като книга, на която предстои да прочетем следващата страница. Музиката е същата, но в нейните граници сме развили някои неща. Не сме тръгнали да свирим диско или нещо от този род. Оставаме там, където сме били. Стилът е същия, но с повече смени в темпото - всичко от екстремния дуум, през среднотемпови пасажи, до по-бързи песни. Всичко обаче звучи по същия начин, както в последния албум.

Защо ви отне толкова време за продължението на "Mammons War"?
Защото в един момент групата не функционираше. След "Mammons War" бандата се разпадна. Имах определени ситуации в семейството - имам две деца с увреждания, за които трябваше да се погрижа. Няколко години по-късно започнах да се оглеждам за хора, с които да възродя бандата. Намерих барабанист, който се задържа твърде малко, вече обаче имаме постоянен басист. Опитахме в един момент да работим с оригиналния басист на групата, това продължи около половин година и той си тръгна. Така се върнахме в началото. За няколко години през бандата се изредиха доста хора. Това ме умори. Всеки път с някой нов музикант, репетициите започваха отначало. Сега обаче имаме стабилен състав. Хората в COUNT RAVEN са много готини.

Трудно ли ти беше отново да откриеш вдъхновението?
Наистина не. Дори и групата да не е била активна, не спирах да създавам музика. Правех го вкъщи за себе си. Така че винаги съм бил един вид в репетиционната. Музиката е била част от всеки един мой ден. Което е добре, защото винаги съм имал много идеи и най-накрая те ще получат своята реализация. Все пак ни предстои договор за три албума, което означава, че трябва да имаме доста материал. Добре се получи, че групата не беше активна. Така си починах и натрупах много идеи, което е страхотно.

Знаеш ли, че навремето в България заради липсата на информация мислехме, че COUNT RAVEN са страничен проект на Ozzy Osbourne заради вокалите ти?
Доста често чувам подобни предположения. В началото тези сравнения ми харесваха. Но след това започнах да страня от тях. Не винаги ми беше забавно от тези подмятания. Но всичко е наред. Свикнал съм вече. Аз съм дете на 70-те и никога не съм се опитвал да копирам Ozzy. Никога не ми е хващал вниманието. Дори никога не ми е бил любим вокалист. Това сигурно звучи нереално за някого, но е истина. Ако обаче някой някога ми каже, че в някаква степен звуча като певеца на HAWKWIND, които са любимата ми банда, тогава може би за малко бих се изчервил, защото съм взел това-онова от тях. Иначе нямам проблеми със сравненията с Ozzy.

Най-необикновения коментар, който си получавал за музиката на COUNT RAVEN?
Беше за албума "High on Infinity". Третият на COUNT RAVEN. Просто не се сещам за детайлите. В онзи момент бяхме в много добър период с него и "Destruction of the Void". Пикът дойде с "High on Infinity". Всъщност във всеки албум влагам душата си. Но "High on Infinity"се получи много специален. Както и "Mammons War". Това са двата ми любими албума. Самият аз след края на създаването на музиката за тези два диска, изкарах още пет седмици в студиото. Беше много натоварващ период. Но и двете издания са връх в кариерата ми. Най-ниската точка - "Messiah of Confusion". Ако говорим за живота, 90-те бяха невероятни. Макар, че трябва да се върна толкова назад, имам страхотни спомени от онези времена. След "Mammons War" през 2010-а също имахме силни моменти, особено участието ни на "Bang Your Head" в Германия. Много добър концерт се получи. Дори сега нещата са доста добре. Свирихме в Париж, Франция на фестивала "Fall of Summer", където също се получи наистина много добро шоу. Мисля, че дълго ще си спомням за него. Публиката беше фантастична.

Съжаляваш ли за нещо?
Съжалявам, че през 90-те не бях достатъчно активен и не обръщах достатъчно внимание на бизнес делата на групата. За първите албуми подписахме с немска компания, които имаха пълни права върху всичко свързано с бандата и разбира се, нещата се прецакаха. Когато погледна назад, мисля, че съм можел да бъда по-настоятелен за разрешаването на проблемите. За това съжалявам днес. Трябваше да си отредя по-голяма роля в тези процеси.

Тогава смяташ ли, че COUNT RAVEN са получили онова, което заслужават?
Така мисля. Защото интересът към групата нараства с годините, което е много хубаво. Бяхме изчезнали за определен период. Не притежавах дозата самоувереност, която ми е била нужна, за да се справя с проблемите. Но нарастващият интерес към групата през годините е и малко шокиращ. Днес обаче всичко е наред. Свикнах със ситуацията. Сега се надявам, звукозаписният договор да се получи, искам, да свирим пред хора и да издавам албуми. Надявам се днес да успея да се реванширам в някаква степен и да се възползвам от втория шанс, който ми се предоставя.

Като се обърнеш назад, как виждаш музикалното наследство на COUNT RAVEN?
Dan Fondelius - По-голямата част от материала продължава да е добра. Предполагам, че някои неща в старите албуми бих могъл да направя малко по-добре. Единствено съжалявам за някои текстове, но с музиката всичко е наред, а с лириките - около 90 на сто стават.

Има ли нещо, което винаги си искал да пробваш, но не си успял заради страх примерно?
Нямам много страхове... Понякога се страхувам от летенето. Вземах обаче малко уроци за поведение в самолет и вече всичко е наред. Когато се събрахме отново през 2009-а, не се бях качвал на самолет от 11 години и бях позабравил някои неща. Бях много притеснен при първия ми полет, след което ходих при специалист, за да обуздая нервите, които ме връхлитаха от самолетите. Уроците бяха полезни. Страхът изчезна и сега летенето ми носи удоволствие.

Какво обичаш да правиш въпреки всичко, макар да знаеш, че не те бива?
Да се грижа за дома си. Май е това. Да сложа в ред всичко вкъщи, се оказва доста дългосрочен проект.

Коя песен описва най-добре начина ти на работа и защо?
Всяка една. Когато работя по студиен албум, както отбелязах, влагам в него 110 процента от себе си. Всеки един диск, който сме издали, сочи към нашата работна етика и начина ни на работа. Създаването на албум ми доставя истинско удоволствие. За това и нямам търпение да се захвана със следващия.

Ако не знам нищо за COUNT RAVEN, кое е първото нещо, което трябва да науча за групата?
Предполагам - че свирим дуум метъл с екстремна душа, музика, в която сме вложили нравът на севера. Дуум метъл със северни корени.

Трудно ли е да даваш обяснения за работата ти и групата ти?
Понякога да, понякога не... Музиката е технична, текстовете са философия без значение от темите. Може би останалите от бандата биха могли да ти отговорят по-добре. За мен COUNT RAVEN са пътешествие, душевно преживяване.

Каква е голямата цел пред това пътешествие?
Да постигнем възможно най-много и да забием знамето на върха.

Ако имаше шанса да срещнеш 20-годишния Dan, какъв съвет би му дал?
Охо, това е въпрос за един милион долара (оригиналът на тв-играта, известна в България като "Стани богат", е "Кой иска да бъде милионер" и голямата награда там е 1 млн. долара, б. ред.)... Сигурно ще ми отнеме шест месеца, за да му обясня всичко... 20-годишният Dan беше много хубав млад човек, но без опит. Но пък всеки преминава през това. Винаги е едно и също - ако можех да съм пак на тази възраст, не бих предприел това или онова... Бих му препоръчал да набляга на свиренето, защото с годините ще може да свири по-добре и ще може да разбира музиката по-добре. Няма какво да се двоуми. С времето започваш да се учиш да заместваш едно състояние с друго. Като млад отношението ми беше много праволинейно, по-скоро пънкарско. Което не е лошо. Но с възрастта все по-добре започвах да разбирам музиката. Това щях да обясня на 20-годишния Dan... Малко настойнически прозвуча. Ще му кажа, че ако изсвири това, ще бъде по-добър или там, каквото и да било. Извън музиката, всичко опира до самообучението. Учиш от всичко - религия, наука, история. Моята гледна точка се попромени с навлизането ми в независимата история. Животът е училище. Може да прозвучи клиширано, но сме тук, на Земята, за да се учим.

Какво става с албума на проекта ти DOOMSDAY GOUVERNMENT?
Никога не излезе. Направихме 10 или 12 песни в едно демо с идеята да сключим сделка, но това никога не стана.

Кой е твоят най-"Spinal Tap" момент?
Никога не сме се губили в бекстейджа. Чувал съм забавни истории, че китаристът на JUDAS PRIEST е имал подобни преживявания - на път за сцената е объркал коридорите, озовал се е на улицата, поискал е да се върне, но не са го пуснали, защото не са повярвали, че е част от групата. Аз обаче никога не съм преживявал подобни моменти.

Снимки: Албена Цолова - Бета