Дивото зове към една далечна галактика - GLORYHAMMER и POWERWOLF в София

   Бягството от реалността във въображаеми светове може да е клинична картина на душевна болест или просто забавление, с което да отпуснеш парата. Нима стотици хиляди счетоводители, продавачи или учители по света не мечтаят да са знатни рицари, галактически пътешественици или (защо пък не) върколаци? А когато халюцинацията е масова и се случва под съпровода на тежка музика, диагнозата е: "щастливо опиянение". Точно това раздаваха щедро в нощта на 28 ноември веселяците от GLORYHAMMER и вълчите братя от глутницата POWERWOLF.

   Съвместният концерт на двете банди в столичния клуб "Music Jam" се разпродаде напълно дни преди събитието. В обявения час за отваряне на вратите - 19:00 в четвъртъчната вечер на 28 ноември - пред входа се тълпяха стотици фенове, а сред тях се мяркаше и не едно боядисано в сиво-бяло лице. Десетина минути по-късно вече можеше да се влиза, но опашките бяха толкова дълги, че дори в началото на сета на GLORYHAMMER все още имаше чакащи отвън.

   Пет минути преди стрелките на часовника да се спрат на 20:00, в тъмнината зазвуча песента на Tom Jones "Delilah", но след края ѝ започна истинското пътешествие едновременно към алтернативни космически измерения, към средновековна Шотландия и към земята на еднорозите. GLORYHAMMER е сравнително млада банда, основана от клавириста на ALESTORM Christopher Bowes, която през 2013 г. с дебюта си "Tales from the Kingdom of Fife" грабна вниманието на метъл общността. А българските фенове на петимата безподобни образи вече горяха от нетърпение да ги видят на живо, особено след като участието им на фестивала "Hills of Rock" в Пловдив преди точно 6 месеца бе осуетено от проливен дъжд.

   Докато в залата се носеше интрото "Into the Terrorvortex of Kor-Virliath", на сцената един по един изскачаха и се представяха героите в пълно бойно снаряжение: Ralathor, мистериозен командир на подводница от Каудънбийт (барабани), The Hootsman, астрален полубог на Анст (бас), Ser Proletius, велик магистър на Рицарите на Смъртта от Крейл (китара)... Накрая нахлу стремително и Негово Синеоко Височество, Angus McFife XIII, принц и престолонаследник на Файф (вокали), който запя новия химн "The Siege of Dunkeld (In Hoots We Trust)" от актуалния трети албум "Legends from Beyond the Galactic Terrorvortex", излязъл в началото на тази година. Но къде се губеше черният магьосник Zargothrax, мрачен император на Дънди? Ето го и него, загърнат в роба с качулка, зае мястото си зад клавирите точно навреме за зловещия речитатив насред песента.

   И настана една бомбастична епичност, каквато българската сцена не е виждала - принц Angus (който денем е швейцарски нотариус на име Thomas L. Winkler) размахваше лазерния чук Гоблинотрепач, проблясваха прилепнали сребърни панталони, полубогът Hootsman се наливаше и бе наливан с бира и дори изпрати лорд Иво от Инвърнес (фен от публиката) на краудсърфинг мисия за алкохол до Галактическата крепост (т.е. бара), а с "омагьосания" си глас и нажежена китара Ser Proletius надъхваше "нелицеприятната" тълпа. Вокалистът изказа задоволство, че пътешествията му най-сетне са го отвели в "Земята на розите и ракията" и си спечели бурни овации.

   На фона на целия този театър човек би казал, че музиката остава някъде на заден план, но всъщност епичните трели и тук-таме пронизителни писъци на фронтмена не можеха да останат незабелязани. Пластове от оркестрални клавири, хорове, знойни рифове и маршови ритми се преплитаха в стремителни и увличащи мелодии, от които малцина останаха недокоснати. С най-голямо удоволствие, разбира се, феновете припяваха на вселенския хит "Angus McFife", както и на "Goblin King of the Darkstorm Galaxy" и заключителната касапница "The Unicorn Invasion of Dundee", в която отново наблюдавахме как чукът на принца сразява злия магьосник. Сетлистът запълни цял час и бе представителна извадка от трите албума на бандата. Накрая, под звуците на националния химн на Анст, полубогът на острова бе коронован и GLORYHAMMER сложиха удивителна (точка би било твърде прозаично) на първото си пришествие на българска земя.

Сетлист на GLORYHAMMER:
Intro: Into the Terrorvortex of Kor-Virliath
01. The Siege of Dunkeld (In Hoots We Trust)
02. Gloryhammer
03. Angus McFife
04. The Land of Unicorns
05. Questlords of Inverness, Ride to the Galactic Fortress!
06. The Hollywood Hootsman
07. Goblin King of the Darkstorm Galaxy
08. Hootsforce
09. Masters of the Galaxy
10. Universe on Fire
11. The Unicorn Invasion of Dundee
Outro: The National Anthem of Unst

   И ако някой си е мислел, че представянето на GLORYHAMMER е било славно, не е сгрешил. Но какво ни чакаше след това разбрахме, когато постепенно започнаха да се разкриват истинските мащаби на сцената: малко по малко декорите си идваха по местата, сценичните работници тестваха осветлението. В дъното грейна огромен транспарант с илюстрацията от обложката на актуалния албум на POWERWOLF - издадения миналата година "The Sacrament of Sin". Пред публиката вече се издигаха призрачни руини на катедрала, стойката на микрофона в центъра бе украсена с меч, чийто ефес бе във формата на кръст. Барабаните и синтезаторът бяха разположени на подиум, а клавишните сякаш бяха кацнали върху възлести клони.

   Песента на Ozzy Osbourne "Mr. Crowley" и мракът в залата дадоха сигнал, че вълчата глутница ще щурмува всеки момент. Не се наложи да чакаме много - в 21:30 под съпровода на "Lupus Daemonis" и оглушителните аплодисменти в препълнения клуб на сцената излезе вокалният звяр Attila Dorn, а от двете му страни - братята по "оръжие" с китари като сестри близначки, Matthew и Charles Greywolf. На подиума зад тях се възкачиха клавиристът Falk Maria Schlegel и барабанистът Roel van Helden. Без предисловия POWERWOLF се хвърлиха в скоростната "Fire and Forgive" от последния си албум, за да зададат от самото начало темпото и настроението на целия концерт.

   Тъй като това бе първо самостоятелно посещение на германската шайка в България (преди това POWERWOLF са ни гостували само веднъж, като част от фестивала "Sofia Metal Fest" през април 2016 г.) и то се случваше в рамките на турнето им "Sacrament of Sin 2019", разбираемо акцентът падна върху актуалната им творба, като тя бе застъпена с цели шест парчета, сред които и споменатото "Fire and Forgive". Химнът "Incense & Iron" изискваше прикадяване с тамян и енергично подскачане на цялата публика, за което даде тон самият Attila. Пак той показа на феновете как да вдигнат ръце и да ги кръстосат над главите си, докато заедно с колегите си изпълняваше ритмично-маршовата "Killers With the Cross". С едно от първите разпявания на тълпата могъщият вокалист прикани дамите да дадат всичко (гласовито) от себе си и да се насладят максимално на песента, посветена на нежния пол: "Demons Are a Girl's Best Friend". Получихме ударен съкратен курс на немски по молитви на латински със "Stossgebet", а единствената засега балада в дискографията на POWERWOLF, "Where the Wild Wolves Have Gone", бе красиво допълнена от светлинките в тълпата и реквизитния сняг, който заваля над сцената на финала.

   За малко повече от година новите парчета явно са влезли под кожата на феновете, защото отвсякъде се чуваше припяване на текстовете им, но пък нищо не можеше да се сравни с реакцията на някои от по-старите класики: "Army of the Night", "Amen & Attack", "Armata Strigoi", "Blessed & Possessed", "Kiss of the Cobra King" и, разбира се, дръзката "Resurrection by Erection", която Attila Dorn представи с история за сутрешното му преживяване в леглото в тур буса. Вокалистът вдигна наздравица със старинен бокал преди "We Drink Your Blood" и каквото и да пи от бокала, то хвана и него, и публиката, в колективно опиянение.

   Представянето на Attila бе зашеметяващо и като че ли той използваше всяка възможност, включително паузите между песните, да демонстрира забележителните си вокални умения, повлияни от изучаването на оперното пеене и православните християнски напеви. За разлика от митологичния Самсон, неговата сила явно не е в косата му, защото по-късата му нова подстрижка ни най-малко не се е отразила на зверското му пеене.

   Каквото и да кажем за динамичния китарен дует с невероятна спойка, ще е малко да опише силата, която са заедно - Matthew и Charles Greywolf контактуваха непрестанно с публиката с погледи и жестове, припяваха текстовете или свиреха в синхрон на високия подиум под пламтящи прожектори.

   Тук трябва да споменем, че POWERWOLF сякаш имат двама фронтмени - клавиристът Falk Maria използва всяка секунда, в която не е зад инструмента си, за да тича по сцената, да се закача със събратята си и с феновете, да размахва епитрахила, който е неизменна част от сценичния му костюм, или да развява огромния черен флаг с монограма на POWERWOLF.

   Близо час и половина продължи основният сет на POWERWOLF, но за щастие това не бе достатъчно нито на хората (или вълците) на сцената, нито на тези пред нея. Празничната хеви метъл литургия се вихри още двайсетина минути с нестихваща сила: покосени бяхме от експлозивната мощ на "Sanctified with Dynamite", мъжете получиха поздрав с "Coleus Sanctus", а финалното разпяване преди "Werewolves of Armenia" само по себе си продължи колкото цяла песен, докато Attila Dorn и Falk Maria Schlegel дирижираха разделената на две тълпа.

   След 23:15 ч. дойде мигът на раздялата под звуците на "Wolves Against the World". Малцина късметлии си тръгнаха с перца, палки или сетлистове, верните фенове на GLORYHAMMER (които успяха да ги разпознаят без костюми) се снимаха с любимците си във фоайето, а всички отнесоха в сърцата си спомена за една шеметна нощ и надеждата за нови срещи с музикантите от GLORYHAMMER и POWERWOLF и магията, която те творят.

Сетлист на POWERWOLF:
01. Lupus Daemonis (Intro)
02. Fire and Forgive
03. Army of the Night
04. Incense & Iron
05. Amen & Attack
06. Killers With the Cross
07. Demons Are a Girl's Best Friend
08. Armata Strigoi
09. Stossgebet
10. Resurrection by Erection
11. Where the Wild Wolves Have Gone
12. Blessed & Possessed
13. Kiss of the Cobra King
14. We Drink Your Blood
15. Lupus Dei
Бис:
Opening: Agnus Dei
16. Sanctified with Dynamite
17. Coleus Sanctus
18. Werewolves of Armenia
Outro: Wolves Against the World

Текст: Florimel
Снимки: UnTonia