Doro Pesch: "Много съм щастлива, че отново се връщам в България"

   До момента Doro Pesch има три концерта в България - един в София и два в Каварна. Само след седмица "Метъл кралицата" ще излезе за четвърти път пред българските си фенове на фестивала "Midalidare" в "Долината на виното" в село Могилово (поръчай билет онлайн). По този повод ви представяме специален разговор с певицата, който може да прочетете по-долу.

   Интервюто с Doro Pesch (DORO, екс-WARLOCK) е излъчено в "От другата страна" по радио "Варна" на 29 май и в предаването "Евробокс" на програма "Хоризонт" по БНР.

"От другата страна": Привет, Doro, съвсем скоро отново ще бъдеш в България. Ще участваш на фестивал, който се организира от организаторите на фестивала в Каварна...
Doro Pesch: Много съм щастлива, че отново се връщам в България. Нямам търпение това да стане. Много се вълнувам. В Каварна фестивалът беше невероятен. Два пъти сме свирили там. Спомням си кмета, който се оказа голям фен на рок музиката. Имахме невероятно парти по повод рождения ми ден. Всъщност рождените ни дни с него съвпаднаха, защото и двамата сме родени на 3 юни. Последното ми гостуване при вас беше невероятно и съм много доволна, че отново ще направя концерт в България. Знам, че този път ще бъдем на "Мидалидаре". Подготвили сме невероятен сет и ще изпълняваме само хитове.

Спомена сетлиста - би ли споделила повече подробности?
Само най-доброто от DORO и WARLOCK - "All We Are", "I Rule the Ruins", "Burning the Witches" - химни, които хората винаги искат и пеят заедно с нас. Разбира се, "Raise Your Fist in the Air" от последния албум на DORO, както и всички хитове от всеки албум, като "Hellbound" например. Също така може би ще направим съвместно изпълнение с вокалист от другите участници. Може би с нас ще излезе певецът на GOTTHARD Nic Maeder. Понякога някой скача на сцената и правим съвместно изпълнение. Но сетът ще бъда само от класики - без да губим времето на никого, само най-доброто от нас.

Често ли се случва с теб на сцената да излизат гости от други групи?
Не толкова, но когато някой прояви желание, няма проблем да го направим. Забавляваме се, импровизираме, дори понякога се получава по-добре, отколкото онова, което сме постигнали на репетициите. Харесват ми подобни авантюри. Може да не се получи перфектното изпълнение, текстът да е объркан, думите различни, но за феновете подобно спонтанно изпълнение е винаги специално. Обожавам подобни уникални моменти, нищо че не са перфектни. Важното е, че са спонтанни и забавлението е пълно.

Имаш ли подобни моменти, които са ти много ценни?
Дуети съм правила много пъти. С Lemmy например. Той беше гост на концерта по повод 20-годишнината ми на сцената. Направихме "Love Me Forever", Тогава с нас се появи и барабанистът Mikkey Dee и сам изяви желание да изпълни песента. Получи се страхотно. Цялата зала настръхна, наздравиците следваха една след друга, беше много емоционален момент. Харесвам подобни прояви. Няколко пъти съм излизала с Udo Dirkschneider. На 30-годишнината ми, изпълнихме "Fast as a Shark" и "Balls to the Wall". Беше фантастично. Направихме и невероятната балада "Dancing with an Angel". Мога да споделя, че буквално колекционирам такива специални моменти. Веднъж имахме много дълго турне с Ronnie James Dio в Америка. Най-върховният момент от него беше последният концерт във Флорида. Ronnie ме покани на сцената, за да пея с него на бисовете. Обясних му, че не съм много добре подготвена, за да изпълнявам неговите песни, а той ми каза, че това е без значение. Посрещна ме много топло. Заедно изпълнихме последните три песни от сета му - бяхме рамо до рамо, куфеейки заедно, феновете пееха с нас, беше невероятно преживяване. За съжаление това стана през 2000 г., когато още нямаше мобилни телефони с камери и нямам нито едно видео от този концерт. Нищо не беше заснето с камера. Имам няколко снимки, които ми напомнят за преживяното, но никога не съм гледала видео. Това обаче си остава един от най-яките моменти в кариерата ми. Всеки път, когато някой се качи с нас на сцената, е специален. Няма значение дали е от голяма група или от съпорта, важното е да се забавлявам. Докато се забавляваме, ще го правим. А за мен е винаги чест, когато някой ни придружи по време на изпълнението ни.

Доста интересни истории имаш за разказване...
Толкова много съм събрала през годините. Мога да напиша не една, а пет книги. Имам и падения, и върхове, и приключения. И никога не съм очаквала, че ще ми се случат. Но определено един от върховите ми моменти е концертът ми в Каварна на рождения ми ден. Нямам търпение да се върна. Също така в България имаме невероятни фенове. Във "Фейсбук" имам страхотна страница, която поддържат, качват винаги най-яките и най-актуалните снимки. Дори понякога успяват да ни изпреварят и да качат нещо, преди ние да го направим. Това винаги ме е учудвало. Хората са толкова всеотдайни и толкова много ни подкрепят. Обичам това отношение. То винаги ме е карало да продължавам напред, да работя все по усилено, да правя най-доброто шоу, на което съм способна, и то благодарение на тези страхотни хора. Голяма късметлийка съм и съм много щастлива.

Спомена, че би могла да напишеш книга с историите си, какво обаче заглавие ще избереш за нея?
Труден въпрос. Със сигурност обаче това ще бъде книга за феновете. Вече съм направила нещо за тях. Имам татуировка на ръката. Направих я за 30-годишнината ми и тя означава "The One Who Love THE Fans - Fur Immer". Като "fur immer" е "завинаги". Така че със сигурност ще посветя една книга на феновете, в която ще разкажа за страхотните моменти с тях и това ще бъде най-невероятната книга, писана някога. Всичко друго ще бъде просто за бизнес, за други банди, но феновете - това е любов, дълбока приятелска връзка извън времето. "The One Who Love the Fans - Fur Immer" ще бъде първото заглавие на първата ми книга и това ще бъде най-важната книга в живота ми.

Ще има ли моменти, които няма да споделиш в книгата?
За тези години съм натрупала толкова много, че няма да повярваш. В началото бяхме невероятно наивни, бяхме тийнейджъри, барабанистът ми беше на 15, а аз на 16 или 17 години. Вярвахме, че хората около нас ще бъдат добри, ще харесват групата и музиката. Отрезвяването, че някои са с нас само заради парите и не им пука нито за групата, нито за музиката, беше жестоко. Понякога съм преживявала разочароващи моменти и имам доста истории от тях, особено за хора, които съм смятала за много близки. Знам, че това е доста често срещано в този бизнес и много групи са минали през него - хора, които смяташ, че те подкрепят, следват те, мислиш за приятели, стоят до теб, когато не си във форма и в един момент, когато нещата с групата се сгромолясат, те напускат без обяснения. Това ни се случи през 90-те, когато метълът не беше толкова голям, както през 80-те. Но пък това е животът - живееш, учиш се, трупаш опит и колкото повече трупаш, толкова повече научваш как да се справяш в различните ситуации и с не дотам добрите моменти. За това и трябва винаги да вървиш напред, да си силен, издръжлив, да правиш онова, което обичаш, без значение какво е. Научила съм много от негативния опит,който ми се е струпал на главата.

Спомена , че първата книга ще бъде за феновете, а има ли моменти, в които те са прекрачвали границата спрямо теб?
Не, никога! Винаги са зачитали личното ми пространство. 100 процента джентълмени са. Винаги са ме подкрепяли и подкрепата им е била страхотна. Получавам толкова много обич от тях. Никога не са си позволявали нещо, което да определя и да приема като прекалено. Все още не ми се е случвало. След толкова много години те останаха джентълмени. Феновете ми са страхотни, знаят къде да спрат и никога не са ме провокирали с лошо. Надявам се, че и никога няма да го направят.

А най-странното желание, което фен е отправял към теб?
Не мисля, че има нещо странно. Но пък са ми предлагали да се оженя за тях. Отговаряла съм, че не ме познават и едва ли ежедневието в тур буса с още 20 души, ще има допадне. Не, винаги са искали от мен нормални неща, обикновено приятелски и обвързани с приятелството. Когато някой ми предложи брак, му обяснявам, че съм омъжена за метъла и за феновете ми. В живота ми няма твърде много пространство за истински съпруг. Държа да го знаят. Спомням си едно момче, фен, изглеждаше много млад. По време на една сесия за автографи, ми подаде снимка, подписах я и след като му я върнах, ми предложи да се омъжа за него. Попитах го на колко е, а той ми отговори, че скоро ще стане на 16. Казах му, че може да съм му майка, а той - че това въобще не го притеснява. Тогава се поинтересувах колко мои записи има. А той отговори, че притежава само последния - "Само последния?" - не се сдържах, - "Та, ние сме издали 17!" Въобще не беше наясно. Мисля, че имаше единствено "Raise Your Fist", защото възрастта му не предполагаше да е запознат със старите. Беше много сладко преживяване.

Последният албум на DORO е издаден през 2012 г. Скоро ще чуем ли нова музика от теб?
По средата сме на нов албум. Доста сме напреднали. Завършили сме 60-70 процента от записите. Дискът трябва да се появи в края на тази или в началото на следващата година. Между другото, след "Raise Your Fist" записахме прекрасно DVD "Strong and Proud - 30 Years of Rock and Metal". В него сме включили концертите по повод 30-годишнината ми. Единият е от "Wacken", другият е с оркестър. Участват много големи музиканти и наши приятели. Излезе в средата на 2016-а. Работихме по него две години. Състои се от три диска. Исках да съм сигурна, че ще изглежда и звучи наистина перфектно. Сега работим по нов албум. В него ще има една песен за Lemmy, която се казва "Living Life to the Fullest", ще има още страхотни химни, убийствени бързи метъл парчета, балади, Доволна съм от развитието на материала. Всичко се получава страхотно и се надявам, че и феновете ще го харесат.

Говорихме за преживяванията на сцената с други музиканти, но ти участваш в албумите на толкова много артисти. Имаш ли любим момент?
Много са. Като например съвместното парче с Udo Dirkschneider "Dancing with an Angel". Записите бяха страхотно преживяване. Наскоро записах песен с AMON AMARTH за техния последен концептуален албум. Беше внушително. Няколко пъти я изпълнихме и на живо. Също така мисля, че отново ще я направим на някои от летните фестивали. Голям фен съм на AMON AMARTH, много ги харесвам, както и музиката им. Обадиха ми се преди година и половина, веднага приех, записахме композицията в Бирмингам с големия продуцент Andy Sneap. Винаги съм искала да работя с него и тази песен се оказа невероятен шанс. Получи се страхотно. Включена е в албума "Jomsviking". Смятам, че се получи много добър дует с Johan Hegg. Записите бяха голяма забава. Харесвам викинг метъл бандите и специално AMON AMARTH. Те са страхотни момчета и страшни купонджии. А Johan е невероятен фронтмен. Напомня ми малко за младия James Hetfield. В него има толкова много добра и позитивна енергия. Обичам го.

Има ли песен, която би ти се искало ти да си написала, но тя вече е създадена от друг?
Винаги съм искала да създам песен с Ronnie James Dio. С удоволствие бих изпълнила нещо с него. Любимата ми композиция е "Egypt (The Chains Are On)". Винаги съм искала да я изпея в дует с Ronnie. За съжаление това вече няма как да стане. Да направя нещо с Dio, няма значение какво, щеше да е чудесно. Той беше толкова емоционален. Любимият ми вокалист. Мечта, която никога няма да се осъществи. Може би в следващия живот...

Тогава да те попитам, какво мислиш за опита с холограмата на Dio по време на концерт на DIO DISCIPLES?
От една страна е страхотно, че всеки може да го види. От друга е тъжно, защото е изкуствено. Но съм убедена, че са го направили по най-добрия възможен начин. Била съм част от DIO DISCIPLES. Преди няколко години заедно с Tim "Ripper" Owens, бяхме в Испания, за мен беше изключителна чест да изпълнявам песните на Ronnie James Dio и да изляза на една сцена с DIO DISCIPLES. Харесва ми, че пазят наследството на Dio живо. Но все пак е тъжно. Както при дуета, който направих с AMON AMARTH. Песента е за една мечта, която няма как да стане реалност. Болезнено е, когато нещо вече не съществува. Но съм щастлива, че DIO DISCIPLES продължават да свирят и да дават най-доброто от себе си. Те са страхотни музиканти и хора. Обичам ги толкова много. Когато имах шанса да бъда на турне с тях в Испания, всички бяха много готини, отнасяха се с мен много добре, станахме големи приятели. За това и смятам, че е важно Dio да продължава да живее, без значение по какъв начин и под каква форма. Убедена съм, че DIO DISCIPLES правят най-доброто, на което са способни. То звучи невероятно и е класа само по себе си.

Сменяме темата - чувстваш ли се отговорна за навлизането на жените в тежката музика?
Когато започнах да се занимавам с музика, нямах идея, че ще ѝ казват хеви метъл. Това беше просто първична енергия - онова, което излизаше от мен, без значение как се казва. Когато основах първата си група през 1980-а, хората я определиха като хеви метъл. Приех го, защото звучеше готино. Но, за да съм честна, когато започвах, идея си нямах как наричат стила. В последствие вече нямаше значение дали зад микрофона са жени или мъже. Метълът е в сърцето, в душата, в съществото ти. Който го носи вътре в себе си, го прави от цялото си сърце и душа, влага страст. Дава му всичко. За това и няма значение дали идва от мъж или жена. Винаги съм обичала стила и ако бях мъж, щях да правя същото, каквото правя и като жена. Смятам, че е имало страхотни дами, които са се занимавали и преди мен с твърда музика - ROCK GODDESS от Англия - обожавам ги, GIRLSCHOOL, разбира се THE RUNAWAYS, HEART - Ann и Nancy Wilson имат красиви гласове. Има невероятни жени, които се занимават с музика. Обожавам Lee Aaron. Аз обаче си имах моите идоли и те всички са мъже, като Rob Halford, Ronnie James Dio, David Coverdale, което всъщност няма никакво значение. Днес има и страхотни вокалистки. За мен да се занимавам с музика, се получи естествено.

Как реагираха родителите ти, когато им заяви, че ще се занимаваш с музика?
Отидох при тях и им казах, че напускам работа, защото тръгвам на турне с JUDAS PRIEST. Те въобще си нямаха и идея за какво им говоря - "Да не си се побъркала!" Това им беше реакцията. За тях да напуснеш работа, за да бъдеш артист или музикант, означаваше постоянно да гладуваш и да робуваш на клишето "секс, наркотици и рокендрол", обилно полято с алкохол. Опитвах се да им обясня, че обичам музиката и тук не става дума за наркотици и алкохол. Тя е единственото нещо, с което искам да се занимавам в живота си. Винаги съм си мечтаела да бъда певица. Бях наясно, че искам да пея още на три годинки. Винаги съм искала само това. Тогава родителите ми ми дадоха благословията си и оттогава винаги са ми вярвали и подкрепяли. Обещах им, че могат да ми имат доверие и един ден ще се гордеят с мен. Разбира се, отнеми ми известно време, но стана. Колкото повече постигах, толкова повече родителите ми разбираха. И ми вярваха, че няма да проваля живота си и всичко ще бъде наред. В началото обаче бяха леко притеснени, като всички родители.

Накрая любимите ми въпроси - кой е твоят най-Спайнъл Тап момент?
Веднъж (имах същия мениджър, който се казва Hans) на едно турне се обърнах към него и му разказах, как съм имала ужасен кошмар - сънувах, че групата е на сцената, а аз закъснявам, не съм готова, стоя си с халата в автобуса и пропускам концерта. Той ми отговаря, че това няма как да стане, аз пък продължавам да му се оплаквам от кошмара. Няколко дни по-късно с мениджърът тотално забравихме кое време е. Винаги преди шоуто си позволявам лека дрямка и докато съм била в унес, чувам музика. Помислих си, че е някакъв запис. А се оказа, че е бандата, която е вече на сцената, интрото звучи, а аз тотално закъснявам като си лежа по халат в автобуса. Добре, че сценичните ми дрехи бяха наблизо. Грабнах ги и стигнах до сцената през публиката, през цялата зала. Там захвърлих халата, преоблякох се, а бандата вече беше изпълнила две или три песни без мен. На всеки от групата на лицето му беше изписан въпрос - "Какво става?" Извиних се на феновете, разказах им, как няколко дни по-рано съм сънувала, че пропускам концерт, защото не съм била готова и ето, че това се случи днес. Бях на сцената без да взема душ, без грим, просто облечена с някакви дрехи. А винаги ми отнема около час, за да се подготвя за шоу. Феновете обаче бяха облагодетелствани, защото свирихме много повече от стандартния сет. Останахме на сцената с час повече. Всички бяха щастливи. Изпълнихме някои стари неща, които не бяхме свирили от много време. Концертът продължи над три часа. Независимо, че не се бях облякла, както трябва, нямах грим, се забавлявахме много. Но много неща се случват както във филма "Това е Спайнъл Тап". Понякога не сме могли да открием сцената, точно както момчетата от филма. В големи зали, чуваме интрото, вървим и не можем да намери пътя. Много пъти сме попадали в подобна ситуация. Понякога сме излизали през пожарния изход, а вратата зад нас се заключва. И това много пъти, не веднъж. Винаги обаче шоуто продължава. По някакъв начин, въпреки тези моменти, успяваме да го направим.

Последен въпрос - ако имаш шанса да срещнеш 20-годишната Doro Pesch, какъв съвет би ѝ дала?
Направи всичко така, както си го направила. Никога не се предавай. Винаги се опитвай дай дадеш от себе си 180 процента, винаги помни, че онова, което правиш, го правиш зарази хората, заради феновете. Знай, че има много фенове и приятели, които нямат търпение да те видят. Не позволявай някой да те отклони от пътя. Давай най-доброто, на което си способна, бъди себе си, влагай сърцето и душата си, давай всичко за феновете, колкото можеш по-дълго. И никога не поглеждай назад. Дори и денят да е бил лош или шоуто скапано, просто продължавай. Мисли за позитивните неща. Бъди себе си, прави онова, което трябва и следвай сърцето си. Това е най-важното - следвай сърцето си, така няма как да сгрешиш!