Eicca Toppinen (APOCALYPTICA): "Сега дойде моментът за втори албум с кавъри на METALLICA"

   APOCALYPTICA започнаха кариерата си с албум с кавъри на METALLICA през музикално далечната 1996-а. Близо 30 години по-късно финландците издадоха и втора част с кавъри на METALLICA. На 28 ноември групата ще представи "Plays Metallica Vol. 2" и в София по покана на "EventEase" в Зала 3 на НДК. Това ще бъде деветият концерт на финските челисти у нас. Интервюто, което може да прочетете по-долу, е с Eicca Toppinen от APOCALYPTICA и е осъществено със съдействие на организаторите. То е излъчено на 4 ноември в предаването "От другата страна" по радио "Варна".

"От другата страна": Привет, Eicca, APOCALYPTICA имат не един концерт в България, но с какво предстоящият ще е специален?
Eicca Toppinen: Той наистина ще е специален, защото на първо място програмата е напълно нова. Тя е втора част на концертите "APOCALYPTICA изпълняват METALLICA". Основата е новият ни албум. В същото време свирим и предишните ни кавъри, но в нови версии. Едно изцяло METALLICA шоу, изпълнено от нас. Отдавна не сме правили нещо подобно. Тези неща правят шоуто напълно различно. Ако феновете са ни гледали на турнето за годишнината от излизането на дебюта ни през 2018-а, сега ще присъстват на напълно различен концерт. Т.е. сега предлагаме нова продукция, нова музика, нови версии на песните, нов звук. Всичко е напълно ново. Без тримата челисти, които се забавляват на сцената.

Кога един концерт всъщност е специален за вас?
Мисля, че всеки концерт е специален. Това е нещо, което научих преди време, когато изясних за себе си каква е моята мотивация да го правя. Тогава потърсих отговор на въпросите какво ме мотивира да изнасям по 100 концерта на година и как мога да бъда мотивиран за всяко шоу. Всяко от тях е уникално. Дори и когато концертите са част от едно и също турне и всеки път представяме малко или много едно и също шоу, всяко от тях се случва заедно с публиката. А всяка публика е уникална сама по себе си. Цялата магия в свиренето на живо се крие в това, че на едно място се събират много хора, с които обменяме енергия. И така един концерт се превръща в магичен. Това е специалното за мен.

Би ли споменал най-интересната реакция от страна на феновете по време на ваш концерт?
Интересен въпрос. Не мисля, че сме виждали нещо странно или откачено по отношение на реакциите от страна на публиката. Всъщност не мога да се сетя за нищо, което се откроява.

След толкова много концерти и турнета как се променихте с годините?
С APOCALYPTICA винаги се опитваме да се развиваме и всеки път да правим нещата малко по-различно и по нов начин. Един вид сами се предизвикваме. В смисъл не просто да излезем и да свирим, независимо че това е основното. Тук става въпрос и за начина, по който свирим и звука, който сме изработили на сцената. Смятам обаче, че трябва да продължаваме да се учим. Каквото и да правим, винаги трябва да даваме най-доброто от себе си. След време отново искаме да дадем всичко от себе си, но не и по същия начин. Винаги има малки и големи детайли, които всеки път подобряваме. Това е нашият стремеж. Искаме всеки път да сме по-добри и по-добри. В противен случай чувството е, че вървим назад, а това не е никак забавно. Така че продукцията и каква е нашата представа за нея, начинът, по който възприемаме енергията на концерта, неговата драматургия, постоянно се развиват. И в същото време основата е музиката. Тя винаги диктува събитията и онова, което трябва да се случва около нея.

Обаче концертите днес стават все по-визуални.
Според мен, това е резултат от съвременните възможности. По някакъв начин концертите винаги са били визуални. Дори и да става дума единствено за винил с името на групата, разположен в дъното на сцената, както е например през 80-те и 90-те. Днес техническите възможности са много по-достъпни и с тяхна помощ можеш да създадеш нещо интересно в подкрепа на изпълнението, което ще доведе до по-пълноценно преживяване. И тук не става въпрос само за рок концертите, а за всякакви концерти. Може би само класическите носят повече, когато си фокусиран единствено върху музиката. Но когато ние свирим мощно и енергията експлодира, с визуалните ефекти и със светлините можем да надградим преживяването. То да е още по-силно и вълнуващо. Светът върви в посока, в която всеки иска все повече от всичко. Явно човешката природа е такава.

Коя е тогава крайната цел на вашето изкуство?
Определено това е много добър въпрос. Трябва да го отбележа. Мисля, че в тази посока не съществува крайна цел. Защо съществува изкуството? Защо го правим ние? Защото искаме да изразим онова, което чувстваме и знаем, че е важно за нас. Това сме ние, опитвайки се чрез него да се свържем с хората. Мисля, че ние създаваме връзки между хората. Това е и причината за изкуството. То отваря нови перспективи, създава пространства. Една от причините ние да издаваме нова музика и да изнасяме концерти е за да създадем микрокосмос в съзнанието на феновете. По такъв начин те имат възможността да изпитат нещо ново, вероятно да открият нещо ново за себе, което да им помогне да се изцелят или да изразят емоциите си. В това се крие красотата на изкуството. Чрез него може да бъде изразено нещо, което не винаги може да бъде ясно дефинирано. И в същото време то е специално за всеки поотделно. Всеки по различен начин приема и предава емоции и чувства. Различните хора по различен начин преживяват една и съща музика. А за мен това е толкова красиво. Един вид да сме заедно в своята индивидуалност.

В такъв случай каква е ролята на артиста в обществото днес?
Всеки творец сам решава за себе си. Не мисля, че за творческата роля има конкретно определение. Има творци, които имат конкретна програма, свързана с политическите им пристрастия или нещо подобно. Други искат да споделят различни ценности или поне така, както те ги разбират. И го правят чрез изкуството. То самото може да бъде и по-неутрално. В случая на APOCALYPTICA ние предпочитаме да оставим хората да мислят сами или по-скоро да създаваме основа, платформа за това. Изкуството е отражение на обществото или на представата на човечеството за света, държавите и за самото себе си. Но ние се нуждаем от него. То е голяма част от свързаността между хората. Чрез изкуството ние създаваме различи връзки помежду си.

Има ли сфера от живота, която не трябва да бъде смесвана с изкуството?
Като цяло в изкуството не трябва да има правила. Мисля, че не трябва да има толкова много дефиниции за това какво трябва да бъде изкуството и как трябва да се прави. Този подход е бил използван в страните с комунистически и диктаторски режими. През цялата им история те са се опитвали да контролират изкуството за собствени цели. Смятам, че на изкуството не трябва да бъдат поставяни никакви правила.

А културата на отричане?
Това е много трудна и широкообхватна материя. Самият аз не подкрепям възгледите, че заради онова, което се е случило в миналото, в свят, в който вижданията, знанията и разбиранията са били съвсем различни, трябва да бъде отречено нещо днес заради различния поглед и различната перспектива върху него, които днешният свят има. Онова, което се е случило в изкуството в миналото, е вид проява или впечатление от положението, в което се е намирал светът в съответния момент. Има много произведения, които днес са неприемливи, но това не означава, че историята трябва да бъде заличена. Защото тя е тук, за да се учим от нея.

Днешните артисти трябва ли да са по-внимателни в изразяването си точно заради политическата коректност и културата на отричане?
Според мен трябва да са по-внимателни. Трябва да сме по-внимателни в говоренето. Но не само творците, а като цяло всички. Това при мен никога не се е променяло. Аз например не си позволявам да коментирам местната политика на страна, в която съм отишъл, дори и да знам за някои нелицеприятни неща. Не би трябвало да имаме изградено мнение за онова, за което нямаме достатъчно знания. Но винаги има риск. Нещо, което не харесвам в съвременната култура, е че хората са много нетърпеливи в даването на оценки. Винаги съществува риск каквото и да кажеш, каквото и да направиш, да бъде разбрано погрешно или умишлено ще бъде представено погрешно. И стигаме до там, че хора са съдени от мнозинството без то да разполага с всички факти. Това е тъжната страна на съвременната култура. Самият аз отказвам да давам крайно мнение в подкрепа или не на нещо, дори и да ме питат. Когато ми зададат конкретен въпрос за определено събитие или конфликт, отказвам да отговоря, защото не съм там на мястото. Нямам достатъчно познания или по-дълбоко разбиране за нещата, за да си позволявам крайни оценки. В тази посока трябва да си по-внимателен с изказванията по определени теми. Но не трябва да си поставяш ограничения в създаването на собственото изкуство. Изкуството е предназначено да създава баланс в нас. Понякога целта пред определен вид изкуство е да предизвиква, особено в случаите, когато артистът има много ясна позиция, която иска да изложи. Обаче винаги съществува риск хората да не я харесат. Трябва да сме внимателни, но не трябва да позволяваме на лудостта в съвременния медиен свят да ни ограничава. Твърде много.

Кое е по-лошо за един артист – да не бъде разбран или да бъде разбран погрешно?
Също интересен въпрос. Не знам. Всъщност не мога да отговоря. Ако вашето изкуство всъщност не е създадено, за да се хареса на хората, трябва да приемете, че много лесно ще бъдете погрешно разбрани. И мисля, че през цялата история, повечето от най-великите, най-големите артистични и творчески умове, са били много неразбрани във времената, в които са работили.

Сменяме темата. Фокусът на турнето е новият албум на APOCALYPTICA "Plays Metallica Vol. 2". Защо се върнахте към METALLICA 30 години по-късно?
Защото е забавно. Винаги сме си говорили, че един ден ще запишем още един албум с кавъри на METALLICA. Те имат толкова много песни, които искаме да изпълняваме. Просто чакахме подходящото време. По наяква причина почувствахме, че моментът е настъпил. Направихме турнето по повод 20-годишнината от излизането на първата част. Беше супер забавно да се върнем към техните композиции и да изпълним включените в "Plays Metallica by Four Cellos". След това издадохме "Cell-0", в който музиката е изцяло авторска и инструментална. Просто почувствахме, че е нещо като ново предизвикателство. Все едно преоткриваме колелото. Вече бяхме направили един албум по, бих казал, революционен начин. Запитахме се как бихме го направили отново, но не по същия начин. Изправихме се пред доста вдъхновяващо предизвикателство. Също така не чувствахме, че правим стъпка назад. А точно обратното, че се придвижваме напред. Може би преди десет години щяхме да отхвърлим подобна идея, защото нямаше да ни се струва толкова добра и тогава щяхме да възприемем завръщането ни към METALLICA като провал. Днес всичко тръгна от една искра, която се разгоря до достатъчно голямо предизвикателство - как в музикален аспект то да звучи вълнуващо. По какъв начин APOCALYPTICA биха могли да предоставят нещо ново? Нова перспектива върху музиката на METALLICA? Или да внесем различно качество в техните песни.

Кое е по-трудно - изграждането на собствени композиции или претворяването на чужди?
Не мисля, че е много трудно да бъде направен кавър. Лесно е да направиш някакъв. Просто изсвирваш композицията така, както е в оригинала. Много по-трудно е да намерите своята вътрешна гледна точка към оригиналната идея. Отнема ми много повече време, за да стигна до решението как да създам оригинална версия на определена песен, отколкото да създам нова музика. Така че съществуват конкретни предизвикателства. Добър пример е песента на David Bowie "Helden", която направихме с Till Lindemann в миналото. Отне ми много време, за да открия погледът на APOCALYPTICA в нея. По какъв начин би звучал David Bowie като APOCALYPTICA? Тук става въпрос за пресъздаването на музика, която вече е била създадена. Вземаш едни страхотни песни, които сами по себе си са фантастични. И в следващия момент трябва от тях да създадеш нещо пак страхотно. Но не просто да повториш тяхната величина, а да се гмурнеш дълбоко в душа им, където да откриеш какво всъщност ги прави такива каквито са. След което да извадиш най-важните им елементи и да ги претвориш в своята версия. За това и създаването на кавъри може да е голямо предизвикателство. Някои се получават много бързо. За други обаче е необходимо много време и много работа.

Има ли червени линии при създаването на кавъри, които не бива да бъдат пресичани?
Не! Мисля, че ние трябва да сме напълно свободни при претворяването на нашата собствена визия за оригиналната музика, на която правим кавъри. Но без да губим уважението си към величието на оригиналите. Лично аз усещам, че трябва да постъпвам по този начин. Което означава, че винаги настоявам в кавър версиите, които правим, да присъства душата на оригинала. Нещо от нея да се усеща в нашите версии. С времето започнахме да си даваме повече свобода в тази посока. В албума "Plays Metallica Vol. 2" стъпихме на много повече от нея, за да развием песните. Но е глупаво да променяш нещо заради самата промяна. Трябва да има основателна причина за самия теб, за да направиш нещо по-различно. Това прави разликата при създаването на страхотни версии на вече велики композиции. Не смятам, че трябва да има твърде много ограничения в тази дейност.

Какво ви привлече в песента "St. Anger"? Тя е най-новата от листа, която претворявате?
Винаги съм я харесвал. Напълно съм наясно, че самият албум има определени качества. И исках в нашия да включим песен от него. Отне ми време, за да открия ъгъла, от който да я погледна. Както и да създам версия, която да проработи. Но смятам, че се получи наистина страхотно. В същото време показваме колко хубава песен е всъщност "St. Anger". Дори и след като променихме много от ключовите моменти, тя си остава "St. Anger". Тази песен е страхотен пример за креативност при промените, но без да се изгуби оригиналната идея, закодирана в композицията. За съжаление това е най-скорошната песен на METALLICA, защото установихме, че с най-новия материал на групата не можем да постигнем толкова добри версии като APOCALYPTICA. В последните албуми на METALLICA има камари със страхотни песни, но те са създадени за базата на METALLICA, за тяхното изпълнение и звук, за начинът по който James Hetfield изпява думите. В по-късния материал на METALLICA има по-малко музикални елементи, отколкото в по-ранния. Където всъщност са по-лесните за претворяване песни. Нека го кажем по този начин. Ако изключим текстовете и в същото време няма чиста вокална мелодия, какво всъщност остава? В стария материал на METALLICA има от пет до седем страхотни рифа в една песен. А в новия откриваш по два или три страхотни рифа. Което прави една песен структурирана по съвсем различен начин. Просто видяхме, че в новите албуми на METALLICA има по-малко подходящи елементи и материал за APOCALYPTICA, за да направим добра версия. Не сме си казали, че няма да направим нищо от последните им албуми, защото песните не струват. Случаят абсолютно не е такъв. За мен новите албуми на METALLICA са наистина страхотни, но основата им е върху звука и начина на изпълнение на групата днес.

Как убедихте James Hetfield и Robert Trujillo да участват в албума?
Никого не сме убеждавали. Просто им представихме идеите ни. Когато започвахме работа по този албум, нямахме никакви планове да включваме METALLICA. Но когато стигнахме до аранжиментите, идеите започнаха да изкристализират. Казахме си, че ще е страхотно, ако те се появят. Примерно в "The Four Horsemen". Просто там бас линията изисква изпълнение на бас. И ако ще имаме бас, смисълът е той да е специален. Казахме си, че ще е страхотно, ако е изсвирен от Rob. Тогава просто го попитах и той се съгласи ентусиазирано. Същото се получи и с James. Представих му идеята. Искахме кинематографична, епична, оркестрална версия. Желанието ни беше да имаме разказвач, който да влезе в ролята на поет, който цитира текстовете и историята. James хареса идеята и реши да участва. Така че не сме ги убеждавали, просто им представихме нашите идеи и искахме да знаем какво мислят за тях. Дали са вълнуващи или не са? И те се вдъхновиха. Така се получиха нещата.

METALLICA мат ли същото влияние върху вас, както в началото на APOCALYPTICA?
Трудно е да отговоря. Знаете, че когато си тийнейджър, влиянието на нещо, на което се възхищавате и музиката, която обичате, е огромно. Те стават част от Вашата идентичност. METALLICA имат влияние. Мисля, че най-голямото влияние се породи от начина, по който се справят на сцена. Това лято ги гледах няколко пъти. Те са толкова верни на себе си. Наистина обичат феновете си и уважават всички, които работят за тях. Признателни са и са благодарни на почитателите на групата и го показват. Факт е, че те все още са METALLICA и продължават да се наслаждават на онова, което правят. Когато ги видиш колко са отдадени на работата си, няма как да не се вдъхновиш. Това е наистина голямо вдъхновение. Вече не са младежи. Виждаш много от старите групи, които не се вълнуват чак толкова много днес. METALLICA обаче успяха да запазят искрата. Има едно нещо, което винаги ме е вдъхновявало и за което винаги съм ги уважавал. Те правят, каквото искат. Не просто онова, което смятат, че ще се хареса на хората. Те са достатъчно смели, за да вървят в различни посоки в това число и музикални. Понякога не толкова успешни, друг път повече. Но постоянно се развиват. Което ми показва, че го правят, защото си обичат работата. Правят онова, което искат, имат план, искат да свирят заедно, да правят концерти за феновете. Мисля, че в сърцевината на тези неща стои нещо чисто и неопетнено. По този начин те ме вдъхновяват.

В този дигитален свят как се предпазвате от клиничния звук, за да получите "Plays Metallica Vol. 2"?
Работихме с продуцента Joe Barresi. Защото за него страхотният звук е на първо място. Barresi стои зад истинските неща. При него става въпрос за олдскул продукция. Ние записахме всичко така както е. В албума чуваш онова, което сме записали. Не си позволихме просто да изсвирим нещо на виолончела и след това да го оправяме. Винаги търсехме звука на съответните части. Понякога ни трябваха часове, за да открием точното звучене на някои дребни детайли. Понякога не успявахме, друг път постигахме ниво, което ни вдъхновяваше за изпълненията ни в студиото. Един вид целта на процеса на записите беше такава, че да улови изпълнението. Не ставаше въпрос за изсвирването по някакъв начин на определени ноти, които дигитално да бъдат обработени. Много от днешните рок и метъл албуми са изсвирени така, че да бъдат редактирани при смесването. Т.е. не са вземани решение по време на записите. А от там се губи и част от магията. След което са използвани всички предимства на дигиталния свят, за да се получи перфектната продукция. Което според мен буквално убива душата на музиката. Каква е разликата между музикант, който звучи перфектно заради дигиталната обработка и компютъра, който върши всичката работа за това? Разликата не е толкова голяма. Нашите усилия бяха насочени към поставянето на фокус върху начина, по който се усеща музиката. За нас беше важно чувствата да са истински. Да се почувства, че по време на записите се е случило нещо вълнуващо. Защото в края на краищата точно това говори на хората. По този начин се усещат по-дълбоките внушения. Примерът в "Plays Metallica Vol. 2" е, че няма пълна редакция. Ударните не сме ги поставили точно в решетката на композициите и точното време не е спазено перфектно. Щяхме да убием част от груува, обхвата и динамиката. В този смисъл ги запазихме напълно раздвижени. Много по-свободни в сравнение с повечето албуми, но това придава на нашия известна жизненост. Така работихме и всичко произлезе от процеса на работа. С всички възможности, които имаме днес като изкуствения интелект, съществува голям риск да се изгубим в тях. Можем да сме много щастливи, че ги има, но да загубим сърцевината на музиката, а тя е нещо повече от самата ѝ структура. Тук влизат добрата песен, доброто изпълнение и свирене, това е вълнуващият звук и т.н. От тях идва всичко.