ENTER SHIKARI: "Имаме най-добрата работа, за която човек може да си мечтае"

   Предстоящият на 14 октомври втори концерт на ENTER SHIKARI в България и първи в София стана причина да отворим архивите, откъдето извадихме непубликувано интервю с групата. То е взето във Великобритания от нашия автор Davidian, който се среща лице в лице с ENTER SHIKARI за, без преувеличение, приятелски, но доста интересен разговор с Roughton "Rou" Reynolds и Liam "Rory" Clewlow.

   "Съжалявам момчета, бандата имаше доста тежка вечер в Ливърпул снощи и всички спят все още. Няма да е проблем да дойдете след 1-2 часа, нали?". С тези думи бяхме посрещнати от тур-мениджъра на ENTER SHIKARI, който ни накара да потърпим още известно време преди разговора ни с екстравагантните британци да започне. Часът е 14:30, слънцето навън ярко пече, най-ревностните почитатели на групата вече пазят местата си, апаратурата се приготвя за предстоящото шоу, всеки от внушителния екип на групата върши задълженията си, а ние разбираме, че те сладко си почиват. И защо после най-разпространената мечта е да бъдеш рок-звезда. „Ами, готови са, Rou си взима душ, а другите се приготвят за саундчек. Погледайте ги, докато го правят, и после идва вашето време”. Още едно отлагане, на което обаче не се сърдим, защото кой би изпуснал възможността да види любимата си група да репетира бекстейдж? Така че прекарваме още около час, гледайки как Rou Reynolds, Chris Batten, Rory Clewlow и Rob Rolfe се опитват да влязат във форма възможно най-бързо, докато с J Hurley от Hacktivist спорим кой е най-добрият отбор във “FIFA 14”. Сериозни неща. Скоро обаче получаваме сигнал, че всичко е готово и интервюто може да започне и се насочваме към малка стаичка, където Roughton "Rou" Reynolds, заедно с Liam "Rory" Clewlow (съответно вокалист и китарист на ENTER SHIKARI), ни чакат весели и готови да направим едно наистина свежо и хубаво интервю, изпълнено с доста интересни и любопитни моменти.

   Здравейте момчета, как върви турнето до този момент?
   Rou: Забавно. И прекалено бързо, това е последното ни шоу, не усетихме кога минахме през толкова много места.

   Обявяването на турне, на което свирите най-вече в малки градове и зали, не е нещо, което можеш да видиш всеки ден от известни банди, което и направи много ваши фенове доста щастливи. Какво ви накара да започнете такава инициатива?
   Rou: Ами, не е само един фактор. Група сме повече от десетилетие, затова решихме да направим турне, което да ознаменува тази ни малка годишнина и да се върнем към местата, където започнахме всичко това, където започна кариерата ни. Освен всичко, сме наясно, че феновете в големите градове са един вид доста разглезени напоследък и сметнахме, че да опитаме да зарадваме и другите си почитатели, които нямат възможност да ни гледат толкова често, е достатъчен повод да минем през всички „чупки” и „скрити местенца” на страната.

   Сигурен съм, че феновете ви оценяват това и ще получите още по-голямо уважение от тях. Измина повече от година откакто “A Flash Flood Of Color” е на пазара. Как той ви помогна да се развиете и мислите ли, че може да се каже, че той изигра важна роля в израстването ви като група?
   Rory: Определено, бих казал, че това вероятно е албумът, с който сме най-горди. Е, знам, че групите винаги казват това за последните си записи, но ние наистина го мислим. Мисля, че прогресът в “A Flash Flood Of Color” спрямо предните ни два албума е очевиден. Самия факт, че ни е най-забавно да свирим новите си песни по концертите е достатъчно показателен. Може би затова бих казал, че този концертен цикъл ми е и един от най-любимите. Просто е приятно, когато имаш достатъчно материал зад гърба си и можеш да избереш най-доброто и това, което ти прави най-голямо удоволствие да изпълняваш.

   Мислите ли, че следващия ви албум ще продължи тенденцията на песните от “A Flash Flood Of Color” или ни подготвяте нещо в съвсем различна посока?
   Rory: Всеки наш албум е много различен и предлага нещо ново, спрямо всичко, което сме правили до този момент. Никога не планираме как трябва да звучи музиката, която правим или нещо подобно. В интерес на истината, в повечето пъти дори не знаем какво ще записваме докато не започнем да го правим. Предполагам, че това как звучат песните ни зависи от настроението и музикалните ни предпочитания в момента, в който ги пишем.

   Мислите ли, че “The Paddington Frisk” може да даде добра представа за това какво чака феновете ви за в бъдеще?
   Rou: Ъм… Определено, в никакъв случай, не (смее се). Честно да си кажа, дори и аз не знам какви ще са бъдещите ни парчета и как ще звучат, но знам, че ще звучат различно. Така или иначе, материалът за новия албум пък ще бъде от съвсем друго ниво, искаме да вплетем в него различни идеи, да го направим още по-интересен и атрактивен за феновете ни.

   Можете ли да ни кажете някаква информация за предстоящия ви албум?
Rou: Няма нищо по-значимо, поне до този момент.

   Има ли някаква концепция или заложена идея във видеото на “The Paddington Frisk”?
   Rou: Видеото, по свой собствен, странен начин, представя концепцията на лириките, чрез темата на тези детски, японски предавания. Звучи още по-ненормално, когато го обяснявам така (смее се). И, да, текстът на песента е достатъчно луд сам по себе си, общо взето става въпрос за това какво е да бъдеш обесен през 16 век, оттам и идва заглавието на песента, затова си казахме, защо да не представим всичко това чрез детско, японско шоу. Леле, ние наистина сме болни (смее се). Знам, наистина е много налудничаво, просто искахме да покажем какво ни причиняват медиите и как ни влияят в днешно време, въпреки че не го осъзнаваме, по един по-различен и не толкова натоварващ начин.

   Планирате ли да правите танца на живо? Онзи, в края на клипа? Предполагам, че това би било интересно за много хора.
   (Бурен смях) Rou:Това всъщност е доста добра идея като се замисля. Спомняш ли си го? (към Rory)
   Rory: Ами, нека си помисля…
   (В този момент, ставаме свидетели на един доста интересен опит за танц)
   Rory: Онзи ден, между другото, видях в мош пита едно момиче да го танцува. Свирихме песента, тъкмо ударих последния акорд, вдигнах погледа си, а тя беше там, съвсем сама, и правеше онова движение, с ласото, нали се сещаш. От много време нещо не ме беше забавлявало толкова много.

   Какви са плановете ви за бъдеще, какво искате да постигнете сега?
   Rory: Точно сега, нищо по-специално. Искаме да се насладим изцяло на фестивалния сезон и на всички нови места, които ще посетим и на които ще свирим за пръв път. След това идва времето за нов албум, отново турнета и така. Просто искаме да се забавляваме и да радваме хората, които ни харесват, надяваме се да не ги разочароваме и да дадем най-доброто от себе си.

   Какво мислите, че отличава вас и музиката ви от всички останали банди?
   Rou: Не знам, никога не съм приемал, че ние сме хората, които трябва да изказват такива изводи. Предполагам обаче, фактът, че сме толкова различни личности и имаме коренно различни влияния един от друг, ни помага да създаваме нещо различно, нещо наше и неповторимо.

   Откъде идва вдъхновението ви да правите всичко това, с което се занимавате в момента?
   Rou: Ох, опитвам се да измисля нещо, което да не звучи клише, но…
   Rory: Да, когато си в такава позиция, винаги можеш да отбиеш номера с: „Правя го заради самата музика!”(смее се). Но при нас е така. Как няма да имаме вдъхновение да продължаваме всичко това – имаме най-добрата работа, за която човек може да си мечтае, влияем на хората по някакъв начин, това, което казваме има смисъл. Какво повече може да искаме и какъв по-силен и мотивиращ стимул ни трябва?

   Съгласен съм. Добре, каква е най-добрата и най-лошата част от това, да бъдеш част от Enter Shikari?
   Rory: Най-добрата част – погледнете предишния въпрос (смее се). Най-лошата – знам, че е странно – но е това, че си далеч от мястото си за дълги периоди. Далеч от семейството си, приятелите си, това просто понякога може да има наистина силно влияние върху теб.

   Какво правите преди и след концерт?
   Rou: Преди концерт винаги си пускаме някаква музика на онези пробити колони (посочва). Пием по бира, разтягаме се, правим дежурните си упражнения. Добре де, излъгах за последните две(смее се). Но, наистина, нямаме някакви точно определени…

   Ритуали?
   Rou (Смее се): Да, всичко е спокойно, всеки гледа да разпусне по някакъв начин. Предполагам, че някои очакват да чуят, че си разменяме шамари, за да се надъхаме преди концерт, но не е така, няма график, който да спазваме (смее се).
   Rory: Освен Rob, който постоянно трака на тренировъчния си барабан, толкова е досадно наистина.
Rou: О, да, съвсем забравих за това. Ужасно е, в продължение на 2 часа чуваш само тап-така-тап-така-тап-така. Наистина може да те изкара извън нерви (смее се).
   Rory: И Chris с неговите вокални упражнения. Когато видя да гледа Melissa Cross знам, че ще станем свидетели на какви ли не странни звуци.

   Не скучаете значи. А каква е най-шокиращата случка с фен, която сте преживявали?
   Rory: Хм, доста се бях изненадал, когато едно момче дойде при нас и ни показа, че си е татуирал автографите ни на ръката си. Така де, това е наистина нещо нетипично. А и винаги е много стряскащо, когато при теб дойдат някакви хора и започнат да плачат. Постоянно се стъписвам и си мисля: „О, боже, какво направих, това сълзи от радост ли са или съм ти причинил нещо без да знам?”. Тези моменти винаги са ме озадачавали.

   Кой е въпросът, който мразите, който не понасяте и не бихте искали да чуете никога повече?
   Rory: Доста интересен въпрос…
   Rou: Най-вероятно това би било „Какво означава Enter Shikari?. Този, или „Как се събрахте заедно?”. Не мога да преброя колко пъти са ни задавали тези въпроси. Откакто групата съществува, сигурно са ни питали тези неща стотици пъти и наистина не се шегувам. Дано повечето хора са разбрали отговорите на тези въпроси, та да не ни се налага да ги отговаряме отново някога.
   Rory: За мен, лично, това би бил въпросът „Откъде идва прякорът ти?”. Хората ме питат това всеки ден. Абсолютно всеки ден. Понякога наистина ме изкарват извън нерви.

   Какъв е въпросът, на който винаги сте искали да отговорите, но никога не ви е бил задаван?
   Rory: Хм, хубав въпрос… Може би „Би ли желал бутилка отлежало уиски?” (бурен смях). Отговорът би бил твърдо „да”.

   Какво съобщение бихте желали да разпространите навсякъде, ако имахте тази възможност?
   Rory: Бихме искали просто да благодарим за подкрепата и за вниманието, което хората ни отделят, нищо повече. Това за нас означава много, много повече, отколкото предполагате.
   Rou: Да, и да отбележим, че оценяваме всичко, през което минавате за да ни гледате от първите редове (смее се).

   Rory, разбрах, че умееш да правиш някои доста интересни магически трикове. Можеш ли да ни кажеш нещо повече?
   Rory (Смее се): Откъде разбра за това? Подготвен си добре, признавам ти го. Ами, всичко дойде от това, че за известно време работих в един ресторант и по стечение на обстоятелствата, там се научих на някои дребни трикове, с които си изпросвах бакшиши. Отдавна спрях да ги практикувам, но може би трябва да си припомня някои, току-виж ми помогнали по някакъв начин, никога не знаеш (смее се).

   Добре момчета, благодаря ви изключително много за това интервю, беше ми изключително приятно да си поговорим. Последни думи?
   Rou: Ние също ти благодарим, много се забавлявахме и с нетърпение чакам да посетим отново България, надявам се да се покажем в най-добра светлина и хората да ни харесат, ще дадем най-доброто от себе си.
   Rory: Да, също искам да благодаря за хубавото интервю и дано да се видим в България! Благодаря и на всички фенове в страната, които ни подкрепят и са чакали толкова време за да ни видят. Ще се постараем да не ви разочароваме!

Автор: Davidian
Снимки: Ian Thorpe (facebook.com/IanThorpePhotography)