Erik Danielsson (WATAIN): "Бих взривил Интернет, ако имаше бутон за това"

   По-малко от десет дни остават до третия концерт на блек метъл "екстремистите" WATAIN в София. Дарк церемонията, в която ще участват още BOLZER и CONCRETE WINDS, е организирана от "EventEase". На 11 май в София WATAIN ще представят албума, който издадоха точно преди година - "The Agony & Ecstasy of Watain". А самият диск е номиниран в категорията "Хард рок/хеви метъл албум на годината" за шведския еквивалент на наградите "Грами". По-долу може да прочетете разговор с Erik Danielsson - лидерът и фронтмен на WATAIN. Който е спрял колата си встрани на пътя в гората близо до родния град Упсала, за да отговори на въпросите.

   Интервюто е излъчено в предаването "От другата страна" по радио "Варна" на 2 май.

Привет, Erik, къде те намирам?
Erik Danielsson: В Швеция. Всъщност всички от WATAIN живеем много близо един до друг в гората на север от родния ни град Упсала. Цялата банда се премести извън населеното място преди четири години по време на пандемията. От тогава сме тук и е страхотно. Живеем много добре в провинцията, ако трябва да сравняваме живота в града. Перфектното място за почивка между турнетата и така с останалите от групата сме близо един до друг.

Важно ли е това за вас, защото има банди, които са разположени на няколко континента?
Разбира се, но зависи и в каква банда участваш. За WATAIN обаче винаги е било важно отношенията в групата да са много повече от репетиции и съвместни турнета. За мен ще е малко странно да имаме връзки от подобен тип в групата. За нас WATAIN е много повече от житейска мисия. Бандата е делото на живота ни, тя е живота ни. Всеки един от нас е много важен в живота на останалите. Така че определено ще заявя, че е важно да живеем на едно място. И в същото време е това важен фактор от историята на WATAIN. Заедно сме вече 25 години. Там където сме, има много работа за вършене. Постоянно се грижим за отношенията вътре в групата, за да сме сигурни, че всеки един от нас е на същата вълна като другите.

Миналата година издадохте албума "The Agony & Ecstasy of Watain". Представяте го и на турнето, което ще мине през България. Според теб той продължава ли да носи същите усещания година по-късно?
Смятам, че песните все още се усещат доста свежи. Поне за мен е така. Не ги приемам като острели. Все още има композиции от албума, които не сме изпълнявали на живо. Така че дискът е все още новия албум на WATAIN за мен, ако го сравнявам с останалите шест, които сме изкрали преди него. В "The Agony & Ecstasy of Watain" има енергия и дързост, които носят напрежение, опасност и чувство на сила. В песните се усеща една изригваща енергия, все едно лава се спука по склоновете на планината. В "The Agony & Ecstasy of Watain" присъства нещо, което не може да бъде овладяно - като ловец, който дебне плячка. В този албум има много енергия, която година по-късно продължава да изригва със същата сила. Единствената разлика за мен след 12 месеца е, че познавам песните на много по-дълбоко ниво, може би на много по-духовно ниво. Имам възможност да общувам с тях вече година и това прави разликата. Което ме кара да се чувствам по-сигурен за материала.

Говорим за новия албум на WATAIN, но ако се върнеш на първия "Rabid Death's Curse", коя линия продължавате да следвате от тогава?
Интересен въпрос. Защото тази линия трябва да е нещо като гръбнака на групата, нали така? Нещо като есенцията на WATAIN. Наистина е важно да се обръща внимание на тези неща. Според мен червената нишка, която сме запазили, са енергията, силата и мощта. От самото начало движещата ни сила е бил огънят, неоспоримата страст, която много групи някак си губят през годините, като стават по-леки и по-уморени или музикантите вече са родители, създават семейство и се хващат на нормална работа. А според мен водещата нишка при WATAIN е, че все още притежаваме тази страст, този огън, който ни водеше в началото. С тази разлика, че днес той гори още по-бурно. Станал е още по-голям. Започна като свещ, а днес е огнена стихия. Той е първото нещо, за което се сещам, когато става въпрос за отличителните черти на групата. Ако говорим в музикален аспект, ние продължаваме да използваме същия език, както в началото. Още тогава бяхме навлезли много дълбоко в традициите на блек метъла и в същото време и в метъл традициите като цяло. Винаги сме били, както големи фенове на DARKTHRONE и в същото време големи фенове на MOTORHEAD или на JUDAS PRIEST. И това винаги е присъствало в музиката на WATAIN - мелодичността и по-хеви метъл страната. И, разбира се, и текстовете - те са още една нишка, която пресича историята на групата. Ние продължаваме да експлоатираме едни и същи теми, независимо че за тези 25 години като основен текстописец преживях толкова много неща. Но продължавам да изследвам същите обекти, да изследвам тъмната страна душата, пустошта в душите и фигурата на Дявола, която заема централно място в моята система от вярвания. И за да отговоря на твоя въпрос, през цялата ни история май има доста неща, които твърдо присъстват в групата. Което страхотно, защото не мисля, че се среща толкова често.

Къде се намира изворът на огъня, за който говориш? С какво го поддържаш?
Източникът на този огън е вековното магическо преживяване, което продължава да се променя. В момента говоря на по-символично ниво. Причината, заради която запалихме огъня на WATAIN преди 25 години, може би се различава от тази, заради която продължаваме да хвърляме дърва в него днес. Но на първо място не е причината, на първо място не е и промяната, а най-важен е огънят, какво е неговото предназначение и как той се разпространява по света. Бих отбелязал, че източникът на този огън е някъде в самите нас. Това е тъмна мистерия, която се намира в нас самите. Тъмно тайнство, което искаме да изучим. За това и запалихме огъня. Така може да видим какво е съдържанието. Продължаваме с нашите търсения, продължаваме с нашите изследвания и това чувате в нашите песни, и прочитате в текстовете ни - изследването, търсенето и изучаването на това тайнство, което е заровено в нас.

Колко дълбоко копаете в себе си и тези, които слушат музиката на WATAIN, стигат ли до значението, което сте закодирали в нея?
Винаги се ровя и съм го правил на толкова много различни нива в самия мен. WATAIN е много добър инструмент за тези изследвания. Открил съм много неща. Някои от тях съм ги споделил в песните, други - в текстовете, а много от тях съм запазил за себе си. Дали хората, които уважават групата по една или друга причина, разбират онова, което съм открил, наистина не е от значение. От значение е, че те силно усещат онова, което им представям. Ако членовете на WATAIN стоят от едната страна на масата, а от другата са хилядите фенове, които ни ценят и ние поставим нещо на масата, всеки един от хилядите фенове ще има различно разбиране за него. Мога да поставя черен камък на масата. Тогава всеки един от множеството ще види различни състояния и форми. Някои ще коментират, че изглежда смотано, други ще кажат, че е красиво и могат да се свържат с него на по-дълбоко ниво. Това е главната идея на първо място, когато създаваш изкуство в социална среда, както ние правим. Не мисля, че разбирането на нещо е най-важно. Най-важни са усещанията и емоциите, които хората получават от WATAIN. С WATAIN не сме проповедници, които да казва на хората в какво да вярват и какво да мислят. Ние им представяме храна за мисълта им и им даваме възможност да изградят собствено мнение и емоции за нещата.

Твоето определение за изкуството какво е?
Голям въпрос. За мен изкуството е резултат от творческото начало, което се заражда по всякакви различни причини. За моето творческо вдъхновение причините са духовни. Креативната ми сила е рожба на моите духовни търсения, магически, религиозни изследвания. Моето изкуство е резултат от тях. За други артисти творческа сила и вдъхновение може да са природата, пътуванията, взаимоотношенията, любовта, омразата, каквото се сетиш. Моите причини, за да съм креативен са други. Изкуството е резултат от това, какви са творческите ти търсения. Има изкуство, което за мен е безполезно и друго, което е много важно. Това зависи от творческата визия и мотивацията за неговото създаване. Някой беше казал нещо много интересно. Не съм сигурен дали съм напълно съгласен с него, но смятам, че си заслужава - целта на изкуството не е да бъде красиво или да създава красота, в която да се взираш, или хубави песни, които да накарат хората да се чувстват щастливи. Целта на изкуството е да провокира революция в съзнанията, да накара хората да се замислят, да спомага за изграждането на собствено мнение, без някой да им казва какво да мислят. Това е идеята на независимостта и свободата на индивида. Според мен това е интересен поглед към изкуството.

Как се запазва независимост в политкоректна среда?
За мен това не е проблем. Хората винаги ще имат различни мнения за религията, за политиката, как да се грижат за семействата си, как да живеят живота си, как да си вършат работата. Всеки има собствено мнение за всичко. И това е чудесно. Надявам се, че нещата ще продължават в същата посока. Надявам се, че винаги ще има търкания и напрежение сред човешката раса, защото това са единствените причини да вървим напред. Ако всеки е съгласен с всичко, хората ще се превърнат в безполезна сива маса. За това и понякога си мисля, че точно това е целта на Интернет - да превърне всичко в голяма сива каша. Според мен е много по-добре, когато хората имат собствено мнение и го отстояват. Аз самият не се чувствам ограничен. Блек метълът и основната концепция на WATAIN, възможността да мога, да се изряза в границите на групата и в живота ми, това е великата свобода. Ние не робуваме на политкоректността, не сме коректни спрямо религията, в групата подобни правила не съществуват. Във WATAIN изследваме тъмната страна на всичко. А за това няма ограничения. Продължаваме да копаем и ще видим какво ще открием. Това за мен е свободата. Така че като творец се чувствам неограничен. Има разбира се и друга страна - дали си свободен в живота си, но това е друга история, за която също мога да говоря много. Когато обаче става въпрос за свободата на твореца, трябва да си безстрашен и да спреш да мислиш за онова, което мислят хората. Тогава ще си свободен.

Спомена Интернет. Той отрази ли се добре на метъл сцената или не?
Питаш грешния човек, защото съм от тези хора, които биха взривили Интернет, ако съществуваше червен бутон за това. Веднага щях да го натисна. Не отричам, че от появата на Интернет в началото на 2000 година, сме спечелили, но когато става въпрос за блек метъл, дет метъл, за екстремните стилове и за хеви метъла като цяло, преди Интернет всичко беше по-добре. Днес нищо не е по-добро от ерата преди появата на глобалната мрежа. Музиката беше по-добра, отношението беше по-добро, цялата идея зад тази екстремна субкултура беше истинска и реална. Но с Интернет... Не знам, блек метълът не е получил нищо добро от него. Струпват му се само лоши неща. Но не е необходимо повече да мърморя по темата. Разбира се, че Интернет има и много положителни страни. Но ти питаш за метъла и Интернет, а аз съм 101 порцента олдскул настроен и не харесвам онова, което става с екстремния метъл в Мрежата.

И последно - причината за това интервю е предстоящия концерт на WATAIN в България. Той ще е трети за групата и феновете тук. Обогатихте ли ритуалите и духовното преживяване?
Духовно преживяване! Харесва ми това определение. Ритуалите са нещо коренно различно. Те са свързани с организация и контрол. Никога не използвам думата "ритуал", когато става въпрос за концерт на WATAIN. Наричам нашите концерти церемонии. Това е тържество, не е рок концерт. Ако отидеш да гледаш MARDUK или DARK FUNERAL, ще присъстваш на стандартно рок шоу. Но с WATAIN няма да получиш онова, което си виждал до момента. Ние прославяме първичните сили на мрака и огъня. Дори и да не харесваш музиката, по един или друг начин шоуто ни ще ти повлияе. Ние общуваме по магически начин със сили, които са много по-велики от блек метъла, много по-велики от музиката, много по-велики от това, което човешкото съзнание може да приеме. Има много по-велики неща, с които се свързваме, когато свирим на живо. Това също така се отразява и на начина, по който изглежда сцената. Ние винаги гледаме на нашата сцена като на храм, като на церемониална площадка и се опитваме да изградим атмосфера и среда, които да ни помогнат да свършим онова, заради което всяка нощ сме там. Онова, което виждаш на сцената е Храмът на WATAIN с групата WATAIN, която служи в него. Това винаги присъства във WATAIN. Имаш храм, който е магическо пространство, необходимо за дълбокото, духовно и велико дело, което сме дошли да свършим и в същото време имаш и групата WATAIN, която е дива, пиратска, рокендрол, олдскул блек метъл същност. Винаги присъстват и двете страни. В този смисъл WATAIN има два образа - от едната страна е дивата и свирепа природа, а от другата - красивата, епична и възвишена част. Тези неща се опитваме да комбинираме, когато сме на сцена.