Falk Maria Schlegel от POWERWOLF: "Всичко, което правим, го правим с голяма страст"

   От метъл банда с рок елементи POWERWOLF се превърнаха в пауър страшилище, което свири като хедлайнър на едни от най-големите фестивали в Европа. Днес, 16 юли, немската вълча глутница издава албума "Call of the Wild". Той е осми в дискографията на бандата и към него има бонус диск със заглавие "Messa Cantorem", в който стари композиции на групата се изпълняват от други вокалисти като Ralf Scheepers (PRIMAL FEAR), Alissa White-Gluz (ARCH ENEMY, екс-THE AGONIST), Johan Hegg (AMON AMARTH), Doro Pesch, Matthew Kiichi Heafy (TRIVIUM), Bjorn "Speed" Strid (SOILWORK) и Christopher Bowes (ALESTORM).

   По-долу може да прочетете разговор с клавириста на POWERWOLF Falk Maria Schlegel по повод новата творба. Интервюто е излъчено в предаването "От другата страна" по радио "Варна" на 5 юли.

Привет на Falk Maria Schlegel! Новият албум на POWERWOLF се казва "Call of the Wild". Ако се върнеш на първия албум набандата "Return in Bloodred", кой от двата създадохте по-лесно?
Труден въпрос. Да издадеш албум никога не е много лесно. Разбира се, когато основеш банда, започнеш с нова група, при работата по песните всичко е ново - влизането в студиото, различните етапи от създаването на композициите. При едно начало все още не знаеш в каква посока би искал да тръгнеш. Като пример ще ти дам следния факт – в миналото използвахме много хамънд орган, т.е. моята част беше изнесена на преден план. Имаше повече рок елементи в музиката ни. Вече сме издали седем албума, с "Call of the Wild" и осем. Което смятам за страхотно постижение. И с всички тези албуми преминахме през голямо развитие. Израснахме в композирането, добавихме хорове и оркестрации, църковен орган. Създадохме много музика и нагазихме в пауър и хеви метъла като поизоставихме рок елементите. Прерботихме и много песни от миналото ни като "Kiss of the Cobra King". Записахме ѝ нова версия за сборния албум "Best of the Blessed". Развитието ни е голямо и към това ще добавя стотиците концерти, които сме направили. Имали сме турнета навсякъде по света. В началото реакциите бяха добри. С течение на времето ставаха все по-добри, както и ние. За да стигнем до хедлайнъри на фестивали като "Wacken Open Air", "Summer Breeze", "Masters of Rock". Това е наистина страхотно и през цялото време сме благодарни за онова, което ни се случва.

Къде беше поставено началото на новия ви албум "Call of the Wild", както и на бонус диска към него "Messa Cantorem"?
Началото беше поставено веднага след турнето, което направихме в Северна Америка с нашите приятели от AMON AMARTH. Заради COVID кризата се наложи да отменим три концерта, което означаваше, че трябваше да се приберем у дома по-рано. Наложи се да летим от Мексико, вместо от Богота, както беше предварително планирано. Иначе според предварителните графици началото на новия албум трябваше да бъде поставено през март 2020-а. Това не се промени кой знае колко. Трябваше обаче да участваме на различни летни фестивали, което означаваше да спрем с работата по диска. Между композирането и записите също трябваше да имаме участия, за да заредим както нашите батерии, така и тези на феновете. Но всеки знае какво точно стана. Това обаче ни се отрази положително, защото бяхме много повече фокусирани върху новия материал и се занимавахме само с новите песни. Концентрирахме се изцяло върху тях. Смятам, че успяхме да създадем един много добър и здрав албум на POWERWOLF. С него достигнахме нивото да заявим, че групата е дива, че феновете ни са диви, можем да повдигнем духа на всички, да ги насърчим, да не се предават и да не се депресират от положението, в което всички се намираме. С новия албум искаме да ги насърчим да бъдат силни, да гледат напред в бъдещето, към мечтите си и онова, което ни очаква там. С бонус диска положението беше почти същото. Една сутрин по време на северноамериканското турне, след страхотния купон, който си спретнахме с AMON AMARTH, попитах Johan Hegg дали не би искал да изпее "Nightside of Siberia", песен, която смятам, че подхожда идеално на гласа му. От тук решихме да се обърнем и към други вокалисти, които са ни близки и приятели, които харесваме и които подхождат като пеене на музиката ни, за да участват в наши композиции. Двете идеи за двата диска се появиха по едно и също време. Логистичните проблеми не се оказаха пречка, а само ни стимулираха още повече, да се справим със ситуацията и да създадем два добри албума – основния и бонус диска. Щастлив съм с постигнатото в момента.

Променихте ли начина си на работа заради пандемията?
Всъщност работихме по всякакви начини. За нас като група е много важно да сме на едно място, да репетираме песните, да ги изпълняваме на живо, за да ги усетим, да видим дали са подходящи за концерти, ще проработят ли от сцената. Това е много важен аспект от работата на групата. Трябва да имаме представа как композициите биха звучали на живо. В същото време ги изпълняваме в репетиционната, за да ги усетим, за да станат част от нас. След това идва ред на записите. Певците, които участват в бонус диска, бяха напълно свободни сами да решат къде да записват. Дали ще е в тяхното студио или ще използват друго, изборът беше техен. Johan например работи във "Fascination Street Studios" в Швеция. Там записвахме "The Sacrament of Sin". Също така го използвахме за миксирането на "Call of the Wild". Както виждаш доста елементи трябва да бъдат събрани на едно място, за да се образува голямата картина. Новият ни албум беше проект, по който работихме 24/7. Обаче не обичам определението "работен проект", защото това означава, че е имало неудоволствие от процеса, защото работата винаги носи една негативна връзка. А ние вложихме много страст в създаването на албума. Защото сме пристрастени към музиката. За това и за нас тази работа не е нормална, а е истинско удоволствие за POWERWOLF. Мисля, че всеки музикант би се припознал в тези думи. Това не е работа, това е шанс да създаваш музика. И съм щастлив, че го имам и се възползвам от него.

Има ли част от процеса на създаване на музика, която намираш по-удовлетворяваща днес, отколкото в началото на групата?

Може би онова, което чувстваме много персонално днес, е че вече сме си изработили и сме имали възможността да създадем наши отличителни знаци, неща, които са единствено наши. Така се озовахме в сигурно положение, което ни позволява да стъпим на основа, от която всяка песен, която създадем, да звучи като POWERWOLF. Тук не става въпрос само за това, което прави единствено Attila Dorn или аз, или братята Greywolf, или барабаниста ни Roel van Helden. Тук става въпрос за уникалния ни стил и звук, които ни позволяват да надграждаме, да даваме все повече от себе си на групата. Всички усещаме нещата еднакво. Знам, че всеки един от нас чувства по един и същ начин участието си в група като POWERWOLF, както и съвместното създаване на музика и излизането заедно на сцена. Та, съставът ни не е променян от самото начало. За тези 20 години сме направили само една смяна. Ние сме група приятели, ние сме вълча глутница. Така че всички се чувстваме по един и същ начин. Разбира се, че имаме зад гърба си осем албума. Със сигурност сме научили много. В противен случай щяхме да стоим в началото. А за нас това не е опция. В края на краищата създаването на мелодия или измислянето на идея за песен винаги изисква едни и същи усилия. Всяка композиция се нуждае от основа, преход, припев. Без тези части не можеш да я създадеш. Но трябва да надграждаш. Може да си невероятен китарист, да изпълниш всяко едно соло, да си най-добрият, да си китарен бог, но ако онова, което правиш, не пасва на песента или на вокалите, значи си създал едно голямо нищо. Самият аз ненавиждам самоцелните китарни сола, които нямат посока. За какво са ми такива изпълнения? За мен е важно солото да носи съдържание. Да е истинска част от песента. Всички в POWERWOLF подхождаме по този начин към собствените си части и композициите. Не добавяме китарно или клавирно соло просто, за да го има. Разбираш ме. Този подход е много важен за нас.

Каква част от новия албум на POWERWOLF "Call of the Wild" е резултат на страст, рутина и опит?
Всичко, което правим, го правим с голяма страст. Дори когато репертираме, ние не просто свирим парчетата, за да подобрим тяхното техническо изпълнение или да си порепетираме. Докато репетираме, ние правим представление, все едно сме на сцената. Жалко е, че в момента това е почти невъзможно. Обикновено, когато подготвяме хоровете и оркестрациите, всички сме в студиото и се забавляваме много. Сега ги направихме по друг начин заради COVID ограниченията. Не бяхме заедно и ни беше малко странно. И все пак, когато си пуснеш албума, ще чуеш и ще усетиш отдадеността на всеки един от POWERWOLF. Това е най-важното, това е резултатът. И след време, когато се върнем към процеса на създаването на диска, се надявам, че няма да помним само пандемията и начина по който сме го записали, а и отношението ни към албума. Може и да забравим за ситуацията, но няма как да забравим песните в "Call of the Wild". Защото дискът съществува и съдържанието му е вечно. За един творец е много важно да остави след себе си произведение, което ще съществува "завинаги". Това е невероятно и тази мисъл подържа духа на всеки творец. При нас е точно така.

"Call of the Wild" повлиян ли е от пандемията?
По никакъв начин. Категоричен съм, че композиционният процес няма нищо общо с действителността. Винаги, когато създаваме музика, се изолираме от света. Все едно се затваряме в клетка, докато не приключим процеса. В такива моменти се пренасяме в нашата собствена вселена. Разбира се, че четем вестници и гледаме телевизия. Реалността е пред очите ни. Но тя не оказва никакво влияние по отношение на работата ни. Същото се отнася и за текстовете ни. Разбира се, влиянието на пандемията се разпростира върху факта, че не можем да свирим на живо, което е тъжно за всички, но е без значение при създаването на песните. Когато работим, сме много концентрирани. В настоящите времена обаче трябва да сме още по-силни. Наша е отговорността да вънем музиката на феновете. Те заслужават да слушат нови албуми и се надявам, че с нашия ще успеем да ги заредим и да им дадем сила. Нашите фенове не са спирали да ни подкрепят. И точно заради това и ние им дължим музиката на POWERWOLF.

Кое е голямото предимство на "Call of the Wild"?
Добър въпрос. На ден излиза много музика, студиата са непрекъснато заети. Но аз съм щастлив, че имаме нашата музика, която има фенове, които са фенове на POWERWOLF. Това води след себе си нов епизод от изкуството на POWERWOLF. Убеден съм, че "Call of the Wild" носи познатия звук на групата въпреки новите елементи. От една страна "Blood for Blood" не е много типична за POWERWOLF заради фолклорните детайли в нея. От друга страна тя е типична песен на групата заради мелодичните линии и вокалите на Attila. Мисля, че предимството ни се крие в запазените знаци, които само ние имаме, а другите не притежават.

Запазените знаци обаче са доста задължаващи и трябва да подхождате отговорно към тях.
Абсолютно. И ние сме. Никога не ги изоставяме.

А те ограничават ли ви по някакъв начин?
Не, защото имаме определен звук, в който се чувстваме свободни. Да, той съществува в определени граници, но в същото време можем да създаваме песни като "Glaubenskraft" или като спомената вече "Blood for Blood". При нас едно е сигурно – никога няма да издадем прогресив метъл албум. Това не ни влиза в работата. Не искаме да променяме стила си, но винаги можем да променим някой детайл или да внесем нов. Най-важното за мен е да имаме добри песни. Надявам се, че сме стъпили здраво на тази основа и я защитаваме. Мога да го обясна по следния начин – аз обичам новите ни песни. Друго би било прекалено глупаво. В края на краищата обаче решението е в ръцете на феновете и публиката ни. Те ще отсъдят дали композициите са добри или не. Не можем да планираме дали ще им се харесат или не. Надявам се, че ще ги одобрят.