Fernando Ribeiro (MOONSPELL): "За мен всяко шоу трябва да е страхотно"

   Концертният живот започва лека-полека да си връща старата форма. Лятото, например, изглежда концертно-лудо, но и преди това феновете има с какво да задоволят жаждата си. Съвсем скоро, на 14 май, MOONSPELL, DARK TRANQUILLITY, ENSIFERUM, PYOGENESIS и родните GWENDYDD ще бъдат обединени под шапката на втория "Sofia Metal Fest", зад който отново стоят "BGTSC". Мястото е откритата сцена "Арена София", бившия Колодрум в Борисовата градина (поръчай билет онлайн). И за да подгреем събитието, с помощта на организаторите, ви представяме разговор с фронтмена и лидер на MOONSPELL Fernando Ribeiro.

   Интервюто е излъчено в предаването "От другата страна" по радио "Варна" на 2 май.

Привет, Fernando, какво е усещането отново да можете да правите концерти с MOONSPELL?
Бих отбелязал, че в момента наблюдаваме най-добрия възможен сценарий, защото отново сме свободни. Ние като група, както и други метъл музиканти, не сме спирали да говорим за "Изолацията" и "Апокалипса". Но е по-хубаво, че това става само в текстовете и музиката, а не около нас. Надяваме се, че новите времена настъпват. Говорих с един приятел, че тези години са много сложни. Преди с COVID-19, сега с инвазията и войната. Изглежда, че няма да попаднем на обстоятелства, които да ни позволят да живеем заедно. Липсват ми 90-те, тогава бяхме наистина свободни, хората бяха изпълнени с надежда. В момента все едно прохождаме като новородено, с малки стъпки. Но съм доволен, че сме достатъчно големи късметлии и имаме предимството да се върнем на пътя. И имаме възможност да правим онова, което не само ни стимулира, но и ни дефинира. Което означава да се върнем на пътя, да се срещнем с феновете ни, да бъдем с тях без маски и усложнения. Не е много лесно да живееш в 21 век, не само като музикант, а изобщо като личност. 21 век не е никак хубав, отвратителен е до момента. Надяваме се, че музиката може да поднесе някаква утеха на хората. С MOONSPELL вече направихме няколко концерта. Видяхме, че феновете наистина са много запалени. Радват се, че имат възможност да присъстват на концерти, както и че имат възможност в определена степен да се върнат към някаква реалност, която не е същата и някак си е доста ненавременна. Надявам се обаче на най-доброто. Защото нямаме никакви други решения. Смятам, че точно в момента музиката е много важна, за да обедини хората, да излекува душите им, да изгради мостове. Смятам, че настъпи времето на всички музиканти, за да изпълнят мисията си, да свършат работата си, което се изразява в поднасянето на развлечение, както и да помогнат на феновете за час или няколко часа, да забравят лошите неща около тях.

Как пандемията се отрази на музикантите и бандите като творци според теб?
Трябва да отбележа, че като част от бизнеса и като музикант повече от 30 години, всеки, който е част от сцената - ние, екипите, техниците, сме решителни и с голяма воля. Повечето от нас. Разбира се, че има и изключения. Всеки се справя с трудностите по свой начин. От друга страна ние знаем как да се приспособяваме, как да бъдем с много хора и как да се преоткриваме. Музикантите са тези, които не само стъпват на миналото, но се оглеждат и в модерните възможности на съвремието, когато създават нов материал. Ясно е, че бяхме по някакъв начин в застой, защото нямаше турнета, не се забавлявахме, не изпитвахме удоволствие, живеехме без пари. И все пак сме едни от първите "трудещи се", които бързо се окопитиха и се върнаха обратно. С MOONSPELL например създадохме много неща като стрийминг видеа и онлайн концерти. Те не са перфектни, но от друга страна бяха единствения ни шанс, както и за други банди, че дори и за по-големите, да се опитаме, да запазим духа жив. Не по най-перфектния начин. Никой не обича да свири в условия, които налагат ограничения. Ситуацията ми напомня на най-лошите сценарии, прозрени от антиутопичните книги. Все пак успяхме да се върнем и се надявам това, което отмина, никога повече да не се повтори. Надявам се, че няма да спрем отново. Ще е много трудно да се справим с още една санитарна криза. Нека изчакаме, за да видим какво ще стане, но силно вярвам в устойчивостта на музикантите и капацитета им да се преоткриват. И в същото време да предложат нещо и на обществото. Опитът на групи като MOONSPELL, които са обикаляли света и са разговаряли с хора от различни националности като Мексико, Китай, България, Испания, е много ценен. Нека видим какво ще ни поднесе бъдещето, но ние ще дадем най-доброто от себе си, за да можем отново да се върнем към нормалния живот.

Войната и позицията на португалското общество?
Много е трудно да говориш за войната и да споделяш още едно становище или политическа позиция за това, което става. Моето мнение е, че тази война е престъпление. Хората днес говорят за военни престъпления. Вярвам в простия факт, че войната е между две страни, които са били много близки и едната не е направила абсолютно нищо сериозно, за да предизвика такава агресия. Нападението и агресията са по политически и икономически причини. Аз съм португалец и през последните 30 години съм много далече от войната. Последният военен конфликт тук, в Португалия е от Средните векове и е бил за територия. След това водим войни с бившите ни колонии в южна Африка, които ограбват и травмират цели поколения - родителите ни и техните родители. Войната винаги води до пълен упадък на всичко. Тя променя към по-лошо начина ни на живот, води до провал на политиците, разрушава икономики. Войната е знак, че приоритети на света са тотално сгрешени. Нищо не оправдава една война. Нито необходимостта от нови територии, нито развитието на икономиката, нито водените политики. В Португалия сме много натъжени и разтревожени, но не нашата страна е бомбардирана. От тук не мога да направя кой знае колко, освен да се надявам, както и много други, че един ден ще се събудим и огънят, и страданията ще са приключили. Не вярвам, обаче, че този ден е близко. Защото по света освен войната в Украйна има доста конфликти, които продължават. Всичко, което наблюдаваш, вече сме го споменавали в творчеството на MOONSPELL. Тази война или ще сложи край на света или с времето ще ни предостави нови възможности. Смятам, че в момента човечеството е в най-ниската си и примитивна точка на развитие, откакто аз съм се родил. Което никак не ме прави щастлив. Това, което правим ние тук, в Португалия, е да посрещаме бежанци, помагаме им, опитваме се да им осигурим работа и домове, където да живеят. Чувстваме се много безсилни. Не притежаваме военната мощ, да се противопоставим на Русия или да помогнем на Украйна. Положението е трагично. Бил съм и в двете страни. Вярвам, че там хората искат да живеят в мир, както навсякъде по света. Искат да са спокойни, да имат определено материално благополучие, да посещават концерти. Няма значение дали са от изток или от запад, те искат нещо много обикновено - да са щастливи. За съжаление съществуват определени политици, които са преяли с власт като Путин, който заради собствената си параноя и маниакалност не иска хората да живеят спокойно. Това не е никак добре. Един огромен провал, особено за европейските страни, които живеят в просперитет и успяват да държат войната далече от териториите си. Въпреки че тези, които страдат, не сме ние, ние страдаме от перспективата, че всичко се проваля. А да не можем да направим нищо, е много разочароващо.

Сменяме темата, защото разговорът стана много тежък. Кой е концертът, който няма никога да забравиш или най-странният, който сте имали?
Със сигурност има разлика. Ако се спра на най-запомнящия се, бих отбелязал първото ни хедлайнинг шоу тук в Лисабон през 1996 г. Свирихме в стар манастир. Тогава бяхме напълно непознати. Нямахме идея какво да очакваме от концерта. Мястото, на което свирихме, беше много голямо. И в един момент се оказа, че сме го разпродали. Имаше над 3000 души. Не можехме да повярваме какво се случва. Тогава още живеех с родителите ми. След шоуто се прибирах към къщи с мисълта, че ще имам проблеми, защото доста бях закъснял. След този концерт ни се отвори възможност да попътуваме по света. Понякога и турнетата или някои концерти се получаваха доста странни, ако не и нереални. Свирили сме в Китай, в Сибир, срещали сме хора от Монголия, били сме в Южна Америка, Еквадор, Боливия и понякога всичко около някой концерт е някак си странно. Друг път просто действахме на момента без да имаме време дори, да се замислим. И всичко ни се е струвало някак си странно, защото ние сме група от Португалия. Тук дори и да имаме добра хеви метъл сцена, навремето нямаше много банди, които да свирят в чужбина. В момента, за щастие, са повече, но когато ние започвахме, това беше рядкост. Сега като се замисля, май целият ми живот се оказва един странен момент за мен. Когато съм си вкъщи и се замисля за това, докъде съм стигнал и особено днес, когато и Ковидът си отива, си казвам, че животът ми, в някаква степен, е нещо ненормално. Не искам да се спирам твърде много на тази посока, защото със сигурност ще получа някое психично разстройство. Това е някаква лудост и хаос. Сещам се за първия ни концерт в Полша, където имаме много почитатели. Тогава ни направи впечатление, че полските фенове се различават доста от останалите. Нещата там тепърва набираха скорост. Феновете бяха някак си по-агресивни. Концертите бяха много интензивни. Бяхме в чужда страна, валеше сняг, което за мястото от където идваме, Португалия, не е много типично, спяхме във ван. Самият ни живот не е нещо обикновено. От друга страна не съм мислил много за тези неща, защото в същото време водя щастлив живот, който не бих променил и едва ли има нещо, което би ми се искало да променя за тези 30 години. Наистина сме се срещали с интересни хора, посещавали сме интересни места, за които сме смятали, че никога няма да видим. Дори и да са ни казвали, че сега ще отидем в някой град от арабския свят, не сме вярвали, че ще стане. Няма как да ни се случи. Обаче идва един момент, в който всичко става реалност и така обикаляме целия свят.

Има ли нещо в миналото, което е оказало голямо влияние, за да се превърнеш в днешния Fernando Ribeiro?
Днешният Fernando Ribeiro не е резултат от нещо голямо или следствие на нещо значимо, което е станало в миналото. При мен всичко се е получило и се е развило бавно и постепенно. Обичам хеви метъла и тази музика. Но не съм имал голямата мечта да стана музикант. Бях в сцената тогава, издавах фензин, свирех в някакви банди и това по някакъв начин промени живота ми, но не беше чак толкова драматично. В края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век водех постоянна кореспонденция с много хора, чиято музика харесвах. Това не ставаше с помощта на "Скайп", "Зуум" или електронна поща, а с хартиени писма. Така започнах да откривам една действителност, която много се различаваше от португалската. Действителност, която ни позволяваше да бъдем себе си, където хората са като нас и то извън Португалия. Мисля, че доста фенове са преминали през подобни изживявания. Участието ми в група ме е научило на много неща особено в случаите, когато някой си тръгва от нея. В MOONSPELL също имаме промени. Не се отнася за цялата банда, разбира се. Не виждам нищо лошо в промените и хората, които са си тръгнал, и са били заменени, но това ме навежда на два извода. Първият е, че MOONSPELL са достатъчно важна група за нас, за да продължим без определени личности. Вторият е, че винаги има обстоятелства, които приспиват вниманието ни и успокояват съзнанията ни, което води до редица несполуки за бандата. Тези разтърсващи събития винаги ми припомнят каква всъщност е реалността, когато си част от една група. В момента съм в MOONSPELL, не мисля още утре да напускам, може и никога да не стане, но не приемам нищо за даденост. За да си в една банда, трябва малко късмет, трябва талант и трябва да имаш точните хора на своя страна. Когато работиш като графичен дизайнер, винаги се вглеждаш и в най-малкия детайл. Когато си в група обаче, понякога е необходимо да отстъпиш встрани, за да видиш цялата картина. Много пъти се опитвам да правя точно това при MOONSPELL. Най-вече в случаите, когато имаме проблеми и затруднения. В такива моменти е много важно да отстъпиш, за да видиш цялата картина.

Има ли случай в историята на MOONSPELL, който без малко да сложи край на групата?
Разбира се. Дори е в близкото минало. Бяхме на турне с ROTTING CHRIST и SILVER DUST. Дори направихме концерт в София. Обиколката беше наистина много голяма. Бяхме на път повече от два месеца. Имахме над 50 дати. Това турне промени много неща за мен. Стана точно преди пандемията през 2019-а. Беше много стресиращо и носеше голямо напрежение. Поради тези неща, когато се прибрахме през лятото на 2019-а, се разделихме с барабаниста ни Miguel Gaspar. По това време не исках повече да съм в основата на MOONSPELL, смятах, че сме стигнали до края на съществуването на групата. Дори бяхме отменили няколко концерта в Гърция. Честно, тогава си мислех, че краят на MOONSPELL е настъпил. Всъщност за първи път ми минаваха подобни мисли през главата. Спомням си когато в началото на групата бяхме на турне с MORBID ANGEL и IMMORTAL. Пътувахме с едни ван шест седмици. Албумът ни "Wolfheart" се оказа успешен. Тогава след обиколката се прибрах при родителите ми. Много ги обичам, но е и много странно да си хеви метъл музикант, да обикаляш Европа, да раздаваш автографи и в един момент да се прибереш при родителите си и да спиш в едно легло с брат си. Няколко дни по-късно, това беше през 1995 г., трябваше да започнем турне с TIAMAT. Смятах, че се намираме в добра форма, но не беше така. Бяхме в същия ван, при същите условия. Тогава се научих да си затварям устата. Просто трябваше да го направя. Но не съм мислил да се отказвам. Сега, на турнето с ROTTING CHRIST, през повечето време чувствах, че онова, което е желателно за една група, когато е на сцена - да има химия между музикантите, липсваше. MOONSPELL-искрата я нямаше. Между нас наричахме обиколката "Турнето на всички турнета". Беше много голямо европейско турне, съпътствано от много проблеми. Спомням си, че закъсняхме за концерта в София. Имахме проблеми при напускането на Турция. Беше някакъв кошмар. И през 2020-а за мен MOONSPELL бяха свършени. След някакъв период време отново започнах да си говоря с Ricardo и Pedro, албумът "Hermitage" вече беше изкристализирал в главата ми. Тогава удари пандемията. Просто трябваше да направим нещо. За нещастие, пътищата ни с Miguel се разделиха. Сега като се замисля, периодът беше много странен. Пандемията, начинът, по който бяхме лишени от нашия свят и благосъстояние, а някои хора пострадаха здравословно, промениха мисленето ми. Осъзнах, че MOONSPELL са привилегия, че са предимство за мен. Извинявам се, но тогава феновете бяха на заден план. По-късно се замислих и за тях. Така реших да продължа напред. Днес искам да сме активни, колкото е възможно повече. Докато практически сме уместни като група и музика, и докато хората харесват онова, което издаваме. През онези две години все едно бяхме в някакъв затвор. През 2022-ра отбелязваме 30-годишнина, но бих казал, че сме на 28, защото последните две години бяха наистина много странни. Не ги броим, независимо че имаме албум и направихме някакви концерти. Когато започвахме, бяхме на принципа - "забравяш и продължаваш". Турнето с ROTTING CHRIST през 2019-а беше много тежко, както за MOONSPELL, така и за мен. За щастие, успяхме да превъзмогнем трудностите. Както казах и по-рано, музикантите имат способността и капацитета да се самовъзстановяват. Като гущерите - понякога губим опашките си, но те отново порастват. Така заедно с помощта на албума, с приятелството, с работата, MOONSPELL са все още тук.

Последен въпрос - посочи три неща, които помагат на един музикант, за да оцелее по време на турне?
Първото е търпението. Търпение по отношение на това как да изчакаш до настъпването на твоя час. Обичам турнетата и в момента повече от всякога нямам търпение да тръгна на турне. Животът обаче се променя. Създаваш семейство, градиш дом, ставаш баща. И в един момент осъзнаваш, че повече време прекарваш в пътуване, почивка, четене или занимавайки се с хобито си и само един или два часа си на сцена и свириш. Търпението е нещо много важно. Второто е възможността да се възстановяваш. Хората не са съвършени. Понякога допускат грешки. Винаги съм казвал на колегите ми, приятелите ми, на музикантите от групата, на другите банди, че турнетата са нещо много специално в живота на всеки, защото ако днес направиш нещо грешно, утре или на следващия концерт винаги можеш да се поправиш. Така че понякога не е важен концертът, на който в момента свириш, а следващият. Това помага да останеш фокусиран. Също така трябва да имаш нещо, което да те кара да се чувстваш пълноценно. Да те кара да се чувстваш уверен. Като хобито например. Не става въпрос за пушене и пиене, които можеш постоянно да правиш, както и много хора точно това правят, а нещо, което да ти помага да запазиш душевния си контрол. Защото едно турне има много дати, които изискват много от един музикант. Не мисля, че феновете в София трябва да присъстват на скапано шоу, защото съм се напил преди това в Германия. За мен всяко шоу трябва да е страхотно. Онова, което наистина ме поддържа постоянно концентриран, е четенето. Винаги вземам със себе си роман, нехудожествена литература и поезия. Понякога и повече. Преди имах киндъл, но го счупих и сега нося със себе си книги. Което и предпочитам. Четенето е нещото, което ме отвлича от случващото се около мен. Хубаво е да се занимаваш с нещо любимо по време на турнетата. Това ми помага да съм по-неподправен. Има моменти, в които се чувствам страшно зле заради продължителното пътуване, много уморен след концерт, дори раздразнен. И това, че има къде да се отнеса, че ще взема книга, която ще ме отвлече нанякъде, е много приятно и много полезно за психиката. Понякога ме питат как след 30 години кариера, пеене на много концерти с вокален стил, който е агресивен и мелодичен, все още успявам да се справя? Отговарям, че добрият вокалист, трябва да е психически устойчив и стабилен. Това е най-добрата основа за продължителна кариера. В противен случай всичко ще пострада - глас, представяне, поведение. За да останеш стабилен психически по време на турне, ти трябват тези три неща.