Филмът за QUEEN "Bohemian Rhapsody" е номиниран за пет "Оскар"-а

Феникс на грил 23.01.2019 02:10:41 + 10 – 6
Прекрасен филм, центриран във фигурата и таланта на Фреди и неговите емоционални терзания.
---
Той сигурно затова е пълен с откровени лъжи, които всеки ще разкрие само след едно отиване до ИМДб. Едно време кинаджиите като се вдъхновиха от историята около заменянето на Роб Халфорд с Тим Оуенс в Judas Priest, барем имаха доблестта да сменят имената на групите и действащите лица, та да се вихрят както си искат после. (И "Рок звезда" беше сто пъти по-хубав филм, бтв, макар и доста по-непретенциозен.) "Бохемска рапсодия" има претенциите да показва истинска история. Толкова ли по-лош щеше да е филмът, ако бяха показали, примерно, че Фреди е бил добър приятел на вокалиста на Smile, преди да заеме неговото място в групата? Или ако бяха показали не Фарук, а баща му да се бъхти на летището, както е била реалната ситуация? Или ако бяха показали връзката на Брайън Мей с Мери Остин? И т.н., и т.н., и т.н. Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

анти-терлик 22.01.2019 18:58:40 + 10 – 6
П.С. А който не едоволен от филма и иска точната история на Куин или Фреди Меркюри, може да си пусне докментален филм или да прочете книга. "Бохемска Рапсодия" преди всичко е произведение на изкуството, не учебник. Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

Владо 22.01.2019 22:05:12 + 13 – 8
Филмът е съвсем повърхностно и напълно изкривено виждане за историята на Фреди Мъркюри. С въпиющи неточности, преднамерени грешки и съшити с бели конци епизоди. В сравнение с филма за Дорс, който все пак имаше атмосфера и творческо виждане за времето и личността на Джим Морисън, "Бохемска рапсодия" е един немощен гърч. Реми Малек действително демонстрира силно вживяване в образ, който е карикатура на личността на Фреди. Въпреки многото музика, идеята на филма е една завоалирана пропаганда на хомосексуалността. Поднесена по изключително дървен и нескопосан начин. Уважавам творческия заряд и ярката личност на Фреди. Изобщо не ме интересуват сексуалните му предпочитания (както и на всички останали музиканти, художници, политици, съседи и цялото човечество). Те са част от него, приел съм ги и нито ме дразнят, нито ме възхищават. Представянето му в този филм е една гавра с яркото му дарование и неповторимата му индивидуалност. Всъщност, тук има за всичко по малко и в крайна сметка - абсолютно нищо за никого. Не се разказва историята на Куин. Не се разказва и историята на Фреди. Има един разпокъсан набор от хаотични епизоди, които не дават цялостна картина нито за групата като феномен, нито за Мъркюри като явление. Няма предаване на духа на времето и смяната на музикалните вкусове, отразила се и на творчеството им. Няма и представяне на значението на "Куин" като културен фактор, толкова силно повлиял на музикалната среда във Великобритания и в целия свят. Вместо всичкото това получаваме терзанията на един слаб, неорентиран и лутащ се човечец. Какъвто Фреди никога не е бил. Скромен, срамежлив - да, но в никакъв случай такава хилава фигура, перфектно изиграна от Малек. Ако не беше силната му игра, цялото това недоразумение щеше да се провали с гръм и трясък.
Жалко за Фреди. Той не заслужава такава гавра с паметта му. Жалко за феновете на "Куин". Заради хубавата музика са длъжни да изтърпят два часа глупави псевдо-исторически дилетантски упражнения. Жалко за киното - защото предложеният филм в никакъв случай не е изкуство, а мизерно упростенческо виждане на една многостранна, сложна и деликатна личност. Единственото добро в него беше музиката - защото поне тя звучи в оригинал. Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.