GOGOL BORDELLO вилняха три часа в София

   Нали знаете тези моменти, които те докарват до кататоничен ступор, само единият ти клепач притреперва, а в главата ти се върти единствено "Е, братле, няма измисляне това!" Ей такъв почти четиричасов момент имахме снощи по време на концерта на GOGOL BORDELLO. В моите представи няма как да се появи човек, който, независимо дали харесва цигански пънк, жица с източен привкус или както-желаете-наречете-това-което-не-бихте-харесали, да не може да оцени по достойнство събитие като това, което ни се стовари снощи. Но нека започнем отначало.

   Подгряващата банда MAIKA цепи секундата и в 20:00 ч. вече е на сцената. Ние тях не ги познаваме, а и по-голямата част от публиката също не ги познава, ако се съди по тълпата, която, макар и влязла вече в залата, седи до задния вход и пуши или пък си говори сладки приказки, защото то пушенето и сладките приказки къде да ги практикуваш, ако не на концерт. Знам, че много от вас няма да се съгласят, но мен лично винаги много ме дразни пренебрежителното отношение към подгряващите групи. В този момент в залата има около 200 човека.

   Не мога да определя стила на MAIKA. Първо си казвам - това са KATZENJAMMER с яко електроника, после си казвам - това са DIE ANTWOORD, ама с добавен черпак гето-пънкария. Вокалистката е с висока червена маска, пола, сякаш ушита от онези, класическите анцузи с трите бели линии и шарено горнище. Да, като извадена от балканско гето е. Подскача и се дере, без да спре. Докато съм се съсредоточила в ставащото на сцената и се опитвам да определя стила на това, което чувам, залата е започнала да се пълни. Явно, докато хората са били навън, са ги чули и са се изкефили. Връщам си назад думите за неглижирането, пушенето и раздумката.

   Тези, които вече са вътре, се дерат с цяло гърло. Ето на това му се казва истинско подгряване. Обикалям залата, за да се опитам да хвана място с по-добър звук, защото там, където се намирам, чувам само крясъци и мазеляк. Разглеждам публиката и виждам хора, които никога не бих си представила събрани на едно място. Първо на първо - пълно е с възрастни хора, разбирай - горе-долу трета младост. Второ - пълно е с деца. Но най-шокиращото за мен лично беше наличието на страшно много сериозно бременни жени. Толкоз за убеждението, че когато забременееш, трябва да седиш в цвят от лотос, в поза лотос и да ти веят с лотосови листа. С приятели се бъзикаме, че дамите преносват и са дошли за кик тук, да станат по-бързо работите.

   Пълчищата метъли, пънкари и хипари са пределно ясни. Всички заедно скачат и си записват името на подгряващата група, да не би да се озоват на самотен остров без интернет и да установят, че са забравили как се казват ония, дето пееха "Poison/fire over Balkans they wil need your guns..."

   По някое време отнякъде се появява платно с матрьошка, с което вокалистката се загръща, докато танцува. На платното пише "Balkannibalism". Това са обложката и името на чисто новия албум на MAIKA. При всички случаи, крада думата "балканибализъм" и ще я използвам под път и над път завинаги. След хвърляне на дребни подаръци за публиката, MAIKA слизат от сцената, представили се впечатляващо в ролята си на подгряваща група точно за GOGOL BORDELLO.

   Чакаме хедлайнерите, а през това време момчета и момичета в пиратски костюми хвърлят доволно количество шапки с логото на "Captain Morgan". Май почти няма някой, който да е размахал ръце и да не се е сдобил с червена пиратска шапка.

   След малко повече от половин час GOGOL BORDELLO се качват на сцената и всичко започва без излишни церемонии с интрото на първата песен от последния албум - "Did it All". В самия албум това интро е музикално свързано с третата песен от албума - "Break into Your Higher Self" и именно това е парчето, в което то прелива. Публиката избухва веднага, не е нужно никакво подканяне. Eugene Hutz излиза, а в дясната част на колана си е затъкнал калъф с червени цветя. В предната част на сцената вече са поставени две по-малки подвижни платформи. Няма прекъсвания, поклони и благодарности, втората песен е познатата на цялата публика "Not a Crimе".

   Скупчването става все по-плътно, градусът се вдига, всички подскачат и крещят. Eugene Hutz е хванал китарата си, тя винаги изглежда като някаква неразделна част от неговото тяло. Така и няма да разбера как е възможно човек да свири на китара и в същия момент да се върти около себе си на един крак със скорост, с която аз не бих могла да се движа, дори да ме подхване торнадо. Обръщам се назад, залата е претъпкана. Между 1500 и 2000 души напират все по-напред към сцената. Градацията продължава с "Wonderlust King", една от най-любимите песни на феновете на GOGOL BORDELLO.

   Eugene Hutz дивее на сцената и хвърля стойката на микрофона, в залата нещата изглеждат като врящ бульон. Навсякъде скачащи и танцуващи хора, ръцете са вдигнати, от време на време се появява някой и друг крак на фен, вдигнат високо над главите. Следват "I Would Never Wanna Be Young Again" и "Saboteur Blues". На сцената, както и пред нея, настава абсолютна лудост, Eugene се мята като риба, отворил е една бутилка червено вино и я удря по платформата отпред, тя пръска навсякъде, после я взима в ръка и виното започва да хвърчи навсякъде. Ей тук един дядо не издържа и започва да вика "Хвърли я насам бе, момчеее, пръскай по-силнооо!". Е, честно - не ми се е случвало често да видя дядовци и баби в пого! Хора, които до преди малко са били непознати, вече са се прегърнали в редица и танцуват кан-кан заедно. А със следващата песен, "My Companjera", която също е една от любимите на феновете, месомелачката става пълна. Навсякъде летят ръце, крака, празни пластмасови чаши, които никой не хвърля, просто от вълната подскачащи и движейки се като едно 2000 човека, се случва така - явно предметите наоколо оживяват и се опитват да се спасят.

   Почти без пауза "My Companjera" прераства в друга любима песен - "Alcohol". Всички знаят текста. Някои куфеят, други танцуват, трети просто седят на едно място и си упражняват фалцета. До мен един пънкар със сериозен рус гребен и сериозен басов глас крещи "Грабвайте телатааа!" Уж май никой не го чува, но в този момент като по поръчка покрай главата ми прелита едно хлапе (?!) Оказва се, че е вдигнато от баща си, който явно вече не може да го опази от дивеещата тълпа. Eugene вече е вързал бялата си риза отпред, на корема. На гърба на ризата пише "Protect yo HEart". Едното от цветята, които висяха на кръста му, вече е в ръката, държи го заедно с микрофона. Следват "Rebellious Love" от "Trans-Continental Husle" (2010) и "Love Gangsters" от последния албум. Тук нещо започва да ме гложди. Отивам назад и преглеждам списъка на песните от сетлиста, чиито имена съм записала досега. Навързвайки ги, осъзнавам, това не е просто концерт, в който GOGOL BORDELLO ни разхождат из различните албуми. Те разказват история! Всеки един човек на сцената не е просто музикант, той има определна роля, определен образ, в който влиза и с който също разказва историята.

   Е, направо ми се прииска да легна на земята и просто да умра. Но няма време за такива лигавщини. Преминаваме към "The Last One Goes the Hope", отново от албума "Trans-Continental Husle", а след това - едноименната от същия. Гледам Eugene и имам чувството, че този човек е не просто като Многоръкия Шива, който използва китарата си по всякакви начини (включително и за да барабани по нея), а освен хилядите си ръце, той има и хиляда крака, заради които точно когато го гледаш в единия край на сцената, той изведнъж изчезва и го виждаш в другия край, по-бърз дори от погледа ти. Следват любимите "Immigraniada" и "Mishto!". Следва добре разпознаваемото испанско начало на "Passport" (Voi-La Intruder) и реге-подложката на "Illumination" (Gypsy Punks). "Undestructable" е комбинирана с "Baro Foro". По някое време се чуват първите звуци от песента, която никой не може да сбърка "Start Wearing Purple". Публиката откача, но GOGOL BORDELLO не бързат да ѝ дадат това, което иска. Когато накрая започва текстът, всички избухват, а цялата зала се облива в лилава светлина. Гласът на Eugene не се чува от пеенето на публиката, която се дере. Дори хлапето, което няколко песни по-рано прелетя над главите ни, носено от баща си, отново се е измъкнало, блъска се навътре в тълпата и се дере с цяло гърло. Започва "Think Globally, Fuck Locally". Червена метална кофа се озовава върху стойката на микрофона и се използва за ударни, а останалите червени цветя от колана летят към публиката. Песента е комбинирана с края на "The Wonderlust King" и GOGOL BORDELLO слизат от сцената. След съвсем кратка почивка, в която Eugene се е преоблякъл, a разлятото по сцената вино е попито, групата се връща. Предстои ни да чуем "Най-първата песен, от най-първия ни албум". Започва "Sacred Darling". Следва "Familia", а после Eugene остава сам на сцената, за да изпълни великолепно соло. Следващата песен е "Sun Is On My Side", която също по-голямата част от публиката знае. Песента, която започва след това, не ми говори нищо, но в един момент Sergey Ryabtsev запява текста - думи, които със сигурност всички знаем наизуст: "Maybe I didn't treat you/Quite as good as I should have..." Песента е "Аlways on My Mind" на Elvis Presley. Дали заради акцента, дали заради това, че Sergey Ryabtsev прилича на стар пират, но кавърът е наистина трогателен.

   Тълпата осезаемо започва да се изморява, някои дори си тръгват. Eugene се качва на сцената и казва колко е впечатлен от България. Защото, разказва той, тези дни били другаде, където публиката умряла за половин час, а тук песните, скачането и куфеенето не спират въобще. Е, той казва коя е държавата, в която била умряла публиката, ама няма да го пиша тук, защото последния път, когато я споменах, доста дни получавах имейли с "мили" думи на езика на баба ми. Важното е, че ние сме "Fucking Great!" и това е положението. Явно това да ти кажат, че си "Fucking Great!", може да ти влее бензин във вените, защото всички избухват с нова сила, точно навреме за последната песен. Започва "Pala Tute" и хора, които се бяха приготвили да си тръгват, се връщат на бегом. Всички знаят текста и гласът на Eugene не се чува въобще.

   Почти три часа продължи участието на GOGOL BORDELLO. Излизам и не ме държат нито краката, нито гласа, нито нищо. Мисля си за музикантите и че май си падат нещо парчета безсмъртни, иначе нямам никаква представа как може да практикуваш тази нечовещина в толкова поредни вечери. И въпреки това - интересното тук не е нито професионализмът, нито великото шоу, нито подозренията в безсмъртие. Истината е, че това една група да събере хора, които имат различни музикални вкусове, не е рядкост. Рядкост е това на един пънк концерт освен всички останали да има и толкова деца, и толкова наистина възрастни хора, които да се хвърлят в най-горещата точка пред сцената, скачат и пеят с цяло гърло и се прегръщат дори когато не се познават. Независимо дали си фен на тази музика, или не си, просто няма как да не оцениш високо вечер като тази. GOGOL BORDELLO наистина са едно семейство със своите фенове. И всяка тяхна семейна среща просто няма измисляне.

   Сетлист от концерта на GOGOL BORDELLO, състоял се на 30 май в София по покана на "Loud Concerts":

01. Break Into Yоur Higher Self (Did It All intro)
02. Not a Crime
03. Wonderlust King
04. I Would Never Wanna Be Young Again
05. Saboteur Blues
06. My Companjera
07. Alcohоl
08. Rebellious Love
09. Love Gаngsters
10. Last One Goes The Hope
11. Trans-Cоntinental Hustle
12. Immigrаniada
13. Mishtо!
14. Passport
15. Illumination
16. Undestructable / Barо Foro
17. Start Wearing Purple
18. Think Locally, F*ck Globally (Wonderlust King outro)
----------
19. Sacred Darling
20. Familia Bonfireball
21. Sun Is on My Sidе
22. Always on My Mind (Elvis Presley cover)
23. Pala Tutе

Автор: Morrigan