Грандиозно посрещане на Новата година в Каварна

Спусналата се заради мъглата млечнобяла пелена в околоностите на Каварна няма нищо общо с другата завеса, стелеща се вътре в града - звуковата. Още със стъпването в рок столицата разбирам, че съм позакъснял и затова ускорявам крачка към площада. Бързането се оказва напразно - на сцената все още се изявяват вездесъщите Б.Т.Р., които изпълняват стандартния си в последно време сетлист, където освен авторски парчета присъстват и кавъри на класически рок песни. След като привършват (около 21:10), музикантите от групата отговарят на няколко шеговити въпроса, зададени им от водещите на таз вечершната програма. Б.Т.Р. се скриват зад кулисите (съпроводени от възгласи на вярна агитка настояваща за още) и на тяхно място се появява Joey DeMaio, за да покачи градуса на напрежението.
   Точно в 21:30 ч. вокалистката Maria Breon извежда колегите си от HOLYHELL под светлините на прожекторите, а публиката вече наброява около 700-800 човека, които са се преборили с желанието да си останат на топло вкъщи в името на качествената музика. Да се говори за перфектното озвучаване в Каварна вече стана клише, затова просто ще спомена, че и този концерт не прави изключение от правилото. Сетът на HOLYHELL трае около 45 минути и е почти идентичен с този от лятото, когато бандата подгряваше MANOWAR - авторските "Eclipse", "Last Vision", "Apocalypse", баладичната "Wings of Destiny" (кавър на RHAPSODY OF FIRE), преработката на "Rising Force" на YNGWIE MALMSTEEN’S RISING FORCE (на която бандата имаше леки технически проблеми, които бяха отстранени своевременно) както и "Phantom of the Opera" от едноименния мюзикъл на Andrew Lloyd Webber (по традиция изпълнена в дует с Eric Adams). Изненадата идва в края когато ангелогласната вокалистка споделя, че следващата песен е разработена специално заради кмета Цонко Цонев. След което ни разтърсват с тяхното собствено виждане за "Holy Diver" на DIO.
   Пауза за пренареждане на сцената - покривалата се отместват, за да разкрият стената от Marshall-усилватели, пред която са сложени две рампи и всичко това е на фона на огромно пано, идентично с обложката на последния студиен албум на SAXON "The Inner Sanctum". Именно с откриващото парче от него - "State of Grace" - около 22:40 ч. започва изпълнението на отряда на Biff Byford. Прави впечатление, че липсва каквото и да е напрежение - британската петорка свири освободено, с настроение, а вокалистът от време на време надига чаша (а в края и бутилка) българско вино и хвали качествата му. Бандите, които защитават с постоянство постулатите на NWOBHM в продължение на толкова години могат да се преброят на пръстите на дясната ръка на майстор стругаро-фрезист и саксонците определено са една от тях. Макар и ограничени от времето те успяват да се разгърнат в пълния си блясък и демонстрират що е то опит и класа. Басистът Nibbs Carter е най-деен, но е трудно човек да отдели очи от емблематичния фронтмен. След шеметното начало сме пометени от силата на SAXON с "Let Me Feel Your Power". Скок до ключовата 1980-а със "Strong Arm of the Law", "To Hell And Back Again" (от "Strong Arm of the Law") и "Motorcycle Man" (от "Wheels of Steel"). Biff споделя, че това е една от най-добрите години за групата заради новоиздадения и добре приет албум и многото концерти, направени в подкрепата му. Именно от него е последвалото парче - прекрасната, посветена на падането на комунизма "Red Star Falling", на която предните редове пеят с цяло гърло. Разходките из дискографията продължават до самия край, възвестен от "Princess of the Night", след която британците слизат от сцената. Скандиранията обаче ги връщат. Прозвучава прелюдията "Empire Rising", за да ни въведе в първия бис - прогресарската, пропита с източни мотиви "Atila The Hun". Стрелките вече се гонят по циферблата, но квинтета решава, че има време за още една песен. Изборът пада върху "Wheels of Steel", но от първите редове фен гръмко скандира за "Lionheart", при което Biff обещава, че при следващо идване ще я изпълнят специално за него.
   Завършекът е с разпявания и благодарности, а старата година вече е на умиране - остават й пет минути. На сцената е поставен екран, а секунди преди кулминацията се появяват кмета Цонко Цонев и специалните гости Eric Adams и Joey DeMaio. Гръмко обратно броене. Честита Нова Година! От колоните се носи записът на българския химн от 30.06.2007 г., а по екрана бягат кадри от DVD-то. Хвърчат тапи от шампанско. Заря осветява небето, докато присъстващите се поздравяват с блеснали очи. Във всеобщата еуфория хората на сцената се опитват да кажат нещо, но вече думите се губят сред всеобщата глъчка. Като потвръждение на максимата, че музиката трябва да събира хората, а не да ги разделя, на последвалото хоро се хващат всички - и фенове, които до преди малко са клатели глави на вечни метъл химни, и случайни зяпачи.
   Вземаме си довиждане с Каварна, благодарни за многото емции, с които бяхме дарени през изминалата 2007 г. Ще очакваме и изненадите, които ни се готвят с надеждата да се запази тенденцията всяка следваща година да е по-добра от предходната.