Hats Off to Joe Cocker!
Да, макар самият Той да ни позволи да останем поне по шапки, истината е, че и те - всъщност, най-вече те - трябва да бъдат свалени. В Негова чест. И не, не говорим за Господ Бог, въпреки че за мнозина малкият човек с огромен глас е именно такъв: Господ. Господ Джо.
И действително, никакви забележки не могат да бъдат отправени по отношение на главозамайващото изпълнение на навършилия преди седмица 67 години британец. Макар и видимо поостарял и понапълнял, ако човек затвореше очи в задушната вечер на 28 май 2011 г., пеенето на сър John Robert Cocker спокойно можеше да го пренесе извън грозноватото туловище на зала "Фестивална" и да го изпрати... примерно в щата Ню Йорк през лятото на 1969 г., по-точно на 17 август, когато на сцената на може би най-легендарния музикален фестивал за всички времена - "Уудсток '69", се качва същият този творец, превърнал се впоследствие в жива легенда.
Всъщност, използваната преди малко дума "творец" не е съвсем точна, тъй като Joe Cocker никога не се е славил като композитор и автор, а като изпълнител на песни - без значение дали на чужди произведения или на парчета, писани специално за него. Логично, повече от половината от 17-те аудио-бисера, прозвучали при третото посещение на Joe Cocker в страната ни (след дебютния му концерт през 1994 г. и последвалата го сватбарска изява пред избрани бизнесмени и съпътстващите ги бизнесдевици през 2006 г.), бяха същите онези великолепни кавър версии, донесли му световна слава. Парадоксално е, факт, но и "Unchain My Heart", и "Summer in the City", и "With a Little Help from My Friends", и любимата на цял народ "You Can Leave Your Hat On", превърнали се във визитни картички на човека с продрания от сякаш текли с десетилетия реки от алкохол глас и нескончаеми, подобни на нервни тикове движения с пръстите на ръцете, са просто преработки, макар и майсторски аранжирани и най-вече изпълнени. Дори "When the Night Comes" от албума "One Night of Sin" (1989) - първата песен от снощното изпълнение на мистър Cocker, която успя да раздвижи софийската публика и да предизвика искрения й възторг, е написана от Bryan Adams... Но стига дребни подробности. По-добре би било да караме по същество и да направим опит да обобщим видяното и най-вече чутото във "Фестивална", пред чиито четири входа се извиха внушителни опашки повече от час преди началото на концерта.
Самото шоу започна с минимално закъснение, което почти не бе усетено от приятно пълната зала, посрещнала с бурни овации деветимата на сцената - китарист, басистка, барабанист, двама клавиристи (съответно на роял и Хамънд орган), млад мултиинструменталист, грижещ се ту за перкусиите, ту за саксофона, ту за акордеона (по време на изпълнението на "N'oubliez jamais"), две хващащи окото бекинг вокалистки (черна перла и пищна блондинка) и... Да, накрая приветствахме и деветия. Този, когото всички очаквахме. А той, в типичния си маниер, ни подхвана без излишни приказки още със стъпването си на сцената, въвличайки ни в ритъма на един от най-ранните си хитове - "Hitchcock Railway" от 1969 г. След последвалите добре познати вихрени преработки на "Feelin' Alright" на TRAFFIC и "The Letter" на THE BOX TOPS, неусетно преминали във вече споменатата "When the Night Comes", дойде ред и на първата балада за вечерта - сърцераздирателната "Unforgiven" от актуалния, 21-и студиен албум на звездата, "Hard Knocks" (2010). И макар шоуто да бе част от турнето в подкрепа именно на това издание, съдържанието му бе застъпено само с току-що споменатото лирическо отклонение и едноименното парче - всичко на всичко две песни... за неудоволствие на малцина и радост на мнозина.
Да, масовата радост от подобно стечение на обстоятелствата е неизбежна, тъй като това, за което болшинството хора ходят по концерти, са хитовете, в крайна сметка. А те, хитовете, в случая валяха буквално един след друг - като се започне от "Summer in the City" на THE LOVIN' SPOONFUL и "Come Together" на THE BEATLES, мине се през блажено оковаващата слуха "Unchain My Heart" на Ray Charles и "Up Where We Belong" от 1982 г., спечелила на сър Cocker заветното "Грами" и изпълнена в майсторски дует с чернокожата Мишел (оригиналът е с Jennifer Warnes), и се стигне до всеизвестния евъргрийн от 1986 г., съпътствал стриптийза на Ким Бейсингър пред Мики Рурк в "Девет седмици и половина" - преработката на "You Can Leave Your Hat On" на Randy Newman.
По мое скромно и изцяло субективно мнение, обаче, други две песни се превърнаха в абсолютния връх на вечерта и недвусмислено доказаха, че Joe Cocker с пълно право е удостоен с Ордена на Британската империя заради неповторимия си певчески талант. Първата бе поднесена под формата на трогателното изпълнение на "You Are So Beautiful" на Billy Preston, по време на което гласът на Joe, съпътстван единствено от рояла и от впоследствие включилия се Хамънд, изгря с пълния си блясък, разчувствайки не един и двама от зрителите в залата, а втората... Е, втората песен не би трябвало да се нуждае от кой знае какво представяне - не само, защото е на THE BEATLES, но и защото именно нейната интерпретация превръща главния ни герой в световна сензация преди цели 41 години. Става дума за заглавната композиция от дебюта на Joe Cocker "With a Little Help from My Friends", разбира се, с която завърши и същинската част на концерта, и то как... Наистина е трудно да се опише грандиозността и въздействието на изпълнението, на което станахме свидетели. След него последвалите бисове ("She Came in Through the Bathroom Window" на THE BEATLES, класиката на Arthur Hamilton от 1953 г. "Cry Me a River" и финалната вакханалия "High Time We Went") преминаха някак неусетно и... като в мъгла. Мъгла, в която продължавам да се лутам и в момента, близо три часа след края на концерта, мислейки си за преживяното и слушайки записа от паметното изпълнение на същата тази "With a Little Help from My Friends" от същия онзи "Уудсток '69"...
Сетлист на Joe Cocker - София, зала "Фестивална", 28.05.2011:
Ето и фотогалерия със снимки от концерта.
И действително, никакви забележки не могат да бъдат отправени по отношение на главозамайващото изпълнение на навършилия преди седмица 67 години британец. Макар и видимо поостарял и понапълнял, ако човек затвореше очи в задушната вечер на 28 май 2011 г., пеенето на сър John Robert Cocker спокойно можеше да го пренесе извън грозноватото туловище на зала "Фестивална" и да го изпрати... примерно в щата Ню Йорк през лятото на 1969 г., по-точно на 17 август, когато на сцената на може би най-легендарния музикален фестивал за всички времена - "Уудсток '69", се качва същият този творец, превърнал се впоследствие в жива легенда.
Всъщност, използваната преди малко дума "творец" не е съвсем точна, тъй като Joe Cocker никога не се е славил като композитор и автор, а като изпълнител на песни - без значение дали на чужди произведения или на парчета, писани специално за него. Логично, повече от половината от 17-те аудио-бисера, прозвучали при третото посещение на Joe Cocker в страната ни (след дебютния му концерт през 1994 г. и последвалата го сватбарска изява пред избрани бизнесмени и съпътстващите ги бизнесдевици през 2006 г.), бяха същите онези великолепни кавър версии, донесли му световна слава. Парадоксално е, факт, но и "Unchain My Heart", и "Summer in the City", и "With a Little Help from My Friends", и любимата на цял народ "You Can Leave Your Hat On", превърнали се във визитни картички на човека с продрания от сякаш текли с десетилетия реки от алкохол глас и нескончаеми, подобни на нервни тикове движения с пръстите на ръцете, са просто преработки, макар и майсторски аранжирани и най-вече изпълнени. Дори "When the Night Comes" от албума "One Night of Sin" (1989) - първата песен от снощното изпълнение на мистър Cocker, която успя да раздвижи софийската публика и да предизвика искрения й възторг, е написана от Bryan Adams... Но стига дребни подробности. По-добре би било да караме по същество и да направим опит да обобщим видяното и най-вече чутото във "Фестивална", пред чиито четири входа се извиха внушителни опашки повече от час преди началото на концерта.
Самото шоу започна с минимално закъснение, което почти не бе усетено от приятно пълната зала, посрещнала с бурни овации деветимата на сцената - китарист, басистка, барабанист, двама клавиристи (съответно на роял и Хамънд орган), млад мултиинструменталист, грижещ се ту за перкусиите, ту за саксофона, ту за акордеона (по време на изпълнението на "N'oubliez jamais"), две хващащи окото бекинг вокалистки (черна перла и пищна блондинка) и... Да, накрая приветствахме и деветия. Този, когото всички очаквахме. А той, в типичния си маниер, ни подхвана без излишни приказки още със стъпването си на сцената, въвличайки ни в ритъма на един от най-ранните си хитове - "Hitchcock Railway" от 1969 г. След последвалите добре познати вихрени преработки на "Feelin' Alright" на TRAFFIC и "The Letter" на THE BOX TOPS, неусетно преминали във вече споменатата "When the Night Comes", дойде ред и на първата балада за вечерта - сърцераздирателната "Unforgiven" от актуалния, 21-и студиен албум на звездата, "Hard Knocks" (2010). И макар шоуто да бе част от турнето в подкрепа именно на това издание, съдържанието му бе застъпено само с току-що споменатото лирическо отклонение и едноименното парче - всичко на всичко две песни... за неудоволствие на малцина и радост на мнозина.
Да, масовата радост от подобно стечение на обстоятелствата е неизбежна, тъй като това, за което болшинството хора ходят по концерти, са хитовете, в крайна сметка. А те, хитовете, в случая валяха буквално един след друг - като се започне от "Summer in the City" на THE LOVIN' SPOONFUL и "Come Together" на THE BEATLES, мине се през блажено оковаващата слуха "Unchain My Heart" на Ray Charles и "Up Where We Belong" от 1982 г., спечелила на сър Cocker заветното "Грами" и изпълнена в майсторски дует с чернокожата Мишел (оригиналът е с Jennifer Warnes), и се стигне до всеизвестния евъргрийн от 1986 г., съпътствал стриптийза на Ким Бейсингър пред Мики Рурк в "Девет седмици и половина" - преработката на "You Can Leave Your Hat On" на Randy Newman.
По мое скромно и изцяло субективно мнение, обаче, други две песни се превърнаха в абсолютния връх на вечерта и недвусмислено доказаха, че Joe Cocker с пълно право е удостоен с Ордена на Британската империя заради неповторимия си певчески талант. Първата бе поднесена под формата на трогателното изпълнение на "You Are So Beautiful" на Billy Preston, по време на което гласът на Joe, съпътстван единствено от рояла и от впоследствие включилия се Хамънд, изгря с пълния си блясък, разчувствайки не един и двама от зрителите в залата, а втората... Е, втората песен не би трябвало да се нуждае от кой знае какво представяне - не само, защото е на THE BEATLES, но и защото именно нейната интерпретация превръща главния ни герой в световна сензация преди цели 41 години. Става дума за заглавната композиция от дебюта на Joe Cocker "With a Little Help from My Friends", разбира се, с която завърши и същинската част на концерта, и то как... Наистина е трудно да се опише грандиозността и въздействието на изпълнението, на което станахме свидетели. След него последвалите бисове ("She Came in Through the Bathroom Window" на THE BEATLES, класиката на Arthur Hamilton от 1953 г. "Cry Me a River" и финалната вакханалия "High Time We Went") преминаха някак неусетно и... като в мъгла. Мъгла, в която продължавам да се лутам и в момента, близо три часа след края на концерта, мислейки си за преживяното и слушайки записа от паметното изпълнение на същата тази "With a Little Help from My Friends" от същия онзи "Уудсток '69"...
Envy
Сетлист на Joe Cocker - София, зала "Фестивална", 28.05.2011:
01. Hitchcock Railway
02. Feelin' Alright
03. The Letter
04. When the Night Comes
05. Unforgiven
06. Summer in the City
07. Up Where We Belong
08. You Are So Beautiful
09. Hard Knocks
10. N'oubliez jamais
11. Come Together
--- [band introduction]
12. You Can Leave Your Hat On
13. Unchain My Heart
14. With a Little Help from My Friends
--- Бис 1:
15. She Came in Through the Bathroom Window
16. Cry Me a River
--- Бис 2:
17. High Time We Went
Ето и фотогалерия със снимки от концерта.
Коментари (9)
Zeon
29.05.2011 11:41:35
отговори
+ 0 – 0
Концертът беше уникален, но изобщо не ми хареса като цяло организацията.
1. Звукът беше отвратителен. Което може би е в резултат от залата, а НДК щеше да е идеално място за този концерт.
2. Започнахме да влизаме в 19:15. Когато концертът започна в 20:15, хората още си намираха местата.
3. Обикновено когато се налагат декларации за непълнолетни, информация за тях се намира онлайн седмица-две преди концерта. Сега обаче ни ги хвърлиха в последния момент, докато чакаме на опашката. Имаше някои деца, които бяха дошли сами на концерт, защото не знаеха, че им трябва придружител.
Въпреки всичко, добре че беше концерт на Джо Кокър 
Няма как да го запомниш с лошо.
Oн!
29.05.2011 10:06:03
отговори
+ 0 – 0
И аз мисля, че звука беше ужасен... Обаче басистката ме накефи много!
WeRock.bg не носи отговорност за мненията към новините на този сайт.
Забранено е: писането на български език с букви от латинската азбука; писането на коментари, съдържащи груби обидни изрази, независимо срещу кого са насочени; писането на коментари от един и същи потребител, но с различни имена с цел манипулация; писането на конфликтни, провокативни, нецензурни и др. подобни коментари; писането на коментари, представляващи явна или скрита реклама.
WeRock.bg си запазва правото да заличава и всякакви други коментари, които прецени като некоректни или ненужни.
ВАЖНО: Коментарите НЕ са начин за контакт с WeRock.bg. Ако имате въпроси към нас, пишете на имейл адресите, посочени в "Контакти".
