"Hills Of Rock 2018" - Музикален епос в Пловдив, ден първи

   20 юли 2018 г. - до Гребния канал в Пловдив вторият "Hills of Rock" започна грандиозно. Събитието е част от културната програма на Града на тепетата като Европейска столица на културата през 2019-а. И без съмнение можем да кажем, че това издание е чувствително по-силно от предходното. Групите от първия ден на трите сцени, разположени във фестивалната зона, имаха своите фенове. Разбира се най-многобройна беше публиката пред главната, където хедлайнъри бяха SABATON.

   Влизането беше безпроблемно, веднага след входа усмихнати момичета раздаваха брошури с разположението на обектите в зоната и надуваеми пособия, с които евентуално трябваше да се вдига шум... Известен проблем имаше пред касите за зареждане на разплащателните карти. Опашките там бяха значителни. Не правеше добро впечатление и цената на бирата - 4 лева. Няма лошо да се работи на принципа "ден година храни", но това приличаше на пладнешки обир. И поне да ставаше дума за бира, а течността, която наливаха в чашите, по-скоро можеше да мине за… вода със странен и не особено приятен вкус. Цените на храната - без коментар - на стойността на над килограм качествени пържоли… Вариантите бяха два - или преглъщаш и продължаваш напред, или попържваш солено и продължаваш напред. И двата случая бяха често срещани.

   Първи на основната сцена се изявиха D2, преоткрили свята същност в рока и пост пънка. 30-те им минути бяха достатъчни, за да оповестят началото на най-големия фестивал на открито у нас през тази година и най-мащабно рок събитие в България изобщо. За съжаление, разположението на сцените не се оказа много добро, защото звукът осезаемо се смесваше. Бандите свиреха едновременно и в определени моменти цареше звуков хаос.

   D2 изкараха сета си стегнато, старите им и по-известни композиции звучаха много по-твърдо и определено по-добре с Деян зад микрофона. Смяната на оборудването вървеше в рамките на допустимото, забавяния нямаше, публиката имаше време да си вземе въздух след всяка банда, а AIRFORCE най-накрая имаха шанса да посвирят и на българска територия. И успяха да си спечелят доста нови фенове. Гласът на Дилян Арнаудов не е мръднал и звучи така, както го познаваме от хасковлиите SJK. AIRFORCE съществуват с едно прекъсване от 1989 г. Имат албум и два мини-албума, като във втория участва и Paul Di'Anno. Песента "Sniper", в която гостува бившият вокалист на "Девиците", получи добър прием от публиката. Интересно е да се знае, че барабанист на AIRFORCE е Doug Sampson - първият ударник, записал официално песен с IRON MAIDEN, които ще видим в неделя. Звучаха и "Lost Forever" и "Heroes 17". Благодарностите, разбира се, бяха на български.

   На този етап онези 60 хиляди зрители, за които се заговори дни преди "Hills of Rock 2018", бяха значително по-малко. Програмата продължи със SERENITY, които вече са идвали у нас, но за първи път се изявяват на голяма сцена. Австрийците продължават да трупат активи със симфоничния си пауър метъл и никак не стоят лошо, независимо че са само четирима, а една част от музиката им звучи на подложки. Есента на миналата година бандата издаде албума "Lionheart" и не беше чудно, че за отреденото им време момчетата наблегнаха именно на него - "United", "The Fortress (of Blood and Sand)", "Lionheart". Последните два концептуални албума на SERENITY наистина се приемат много добре и неслучайно групата им обръща повече внимание по време на фестивалните сетове. И докато Fish омагьосваше публиката с класически MARILLION композиции, на алтернативната сцена метълите вееха коси с VELIAN, които отново бяха квартет. Бандата определено е за главната сцена и има потенциала за много повече от обикновеното "достойно представяне". Проблемът при тяхното изпълнение, както и на динамиката на INFECTED RAIN, беше смесването на звуците от сцените. На моменти въобще не се разбираше, какво става и кой свири. Молдовците, ако продължават по този път, скоро ще получат признанието на големите в бизнеса, както се случи с украинците JINJER, които ще гледаме днес. А VELIAN могат много повече, но май не и в нашата реалност.

   По фестивали не е рядко срещано в дългия лайнъп от изпълнители и групи по сцените, тук-таме да се наруши стиловата хомогенност. Далеч от стряскащи крайности, присъствието на Fish в първата вечер на тазгодишното издание на "Hills of Rock" не предизвикваше особено вълнение в това отношение - но вълнуваше, разбира се, почитателите му, които се заредиха на предни позиции пред сцената непосредствено след финала на сета на SERENITY и зачакаха появата на любимеца си. "All the best freaks are here", както е казал лично поетът и както доказваха неколцината фенове с фанелки на Fish пред сцената, сред морето от надписи в по-хард рок и метък стилистиката.

   От немалко време за Fish е по-удачно да се говори като за поета, текстописеца и композитора, отколкото за певеца - след годините в MARILLION гласът му е сериозно пострадал и отдавна никой от по-запознатите фенове не очаква вокални подвизи. Въпреки това той и бендът му, без арсенала на волното майсторство и особено интересно сценично поведение, успяват да разпродават зали и пленяват вниманието на публиката си в продължение на часове - сет от над два часа не е нищо изненадващо. За съжаление в Пловдив времетраенето на сета беше ограничено до 40 минути - крайно недостатъчно за почитателите, а и за самия Fish, който в момента изпълнява, наред с творби от соловото си творчество, целия албум "Clutching at Straws" (1987) по повод 30-годишнината от появата му. Така имахме възможност да чуем само седем парчета от общо десетте (единадесет, ако броим секундите на "Happy Ending") на последния диск на шотландеца с MARILLION, концептуална творба, разнищваща проваления живот на неуспял пропил се певец и клопките на шоубизнеса.

   Fish излезе на сцената с типичния дълъг светъл шал над тъмната тениска, и без много приказки се зае да представи колкото може повече парчета в отреденото му кратко време. Звукът бе дотолкова добър, че можеше да се разбере голяма част от текста, който никога не е за подценяване при неговите композиции и носи голяма част от емоционалния заряд на песента. Нямаше време за повече комуникация с публиката, освен две-три подхвърлени реплики между парчетата, но Derek William Dick не е непознат за концертния живот у нас, та нямаше нужда от ухажване на публиката. А тя се беше събрала многобройна и накъдето и да се обърнеш, все попадаш на хора с тениски на IRON MAIDEN, AC/DC, JUDAS PRIEST например, да припяват ту едноименния рефрен, пронизващ целия албум "Clutching at Straws", ту "Sugar Mice", да не говорим пък за "Incomunicado", сложила и точка, даже направо удивителна на финала.

   Аранжирани, за да паснат максимално добре на настоящото състояние на вокалите на създателя си, парчетата се лееха и преливаха едно в друго, докато залезът догаряше на хоризонта зад сцената, в синхрон с мрачната атмосфера на изгубена надежда, витаеща около думите и звуците. Задължително е да отбележим музикантите, които помаха на Fish да сътвори магията на сцената - Robin Boult на китарата, Steve Vantsis на баса, John Beck на клавира и Gavin Griffiths на барабаните. В тази великолепна компания 40 минути отлетяха като миг.

Сетлист:
01. Slaintе Mhаth
02. Hotel Hobbies
03. Warm Wеt Circles
04. That Timе of the Night (The Short Straw)
05. Sugar Mice
06. The Last Straw
07. Incommunicаdо

   CREMATORY имат вярна, лоялна и многобройна публика в България и вчерашният концерт го доказа. Дали съобщението, което Markus Jullich публикува по-рано през годината, отвори очите на почитателите на групата и постигна някакви резултати, но пред сцената при изпълнението на CREMATORY имаше фенове, които танцуваха и пееха, както новите, така и класическите песни. И немците представяха нов албум - "Oblivion", но не забравиха и крайъгълните камъни от собствения им път в музикалния бизнес. Felix се появи с олдскул елече с нашивки и гръб на KISS, след всяка песен се консултираше с някакви листове, а Markus и клавиристката Katrin, с която са семейство, носеха по време на цялото изпълнение шапки, брандирани със знамето на България. Български флагчета бяха развети и в края на сета на групата, която изпълни "Greed", "Tick Tack", "Shadowmaker" и посвети "The Fallen" на сценичните работници. Разбира се, "Oblivion" беше застъпен също с няколко парчета, като "Revenge Is Mine", "Wrong Side", "Immortal" и за финал прозвуча песента, която винаги ще се свърза с CREMATORY - "Tears of Time" от "Illusions" (1995), албумът, който ги издигна на по-високо ниво. Екраните, разположени от двете страни на главната сцена, даваха възможност за много по-приятно преживяване на изпълненията на бандата, без необходимостта да си изкривиш врата, ако сцената е ниска и не си на решетките. Мнозина предпочетоха да си стоят спокойно по масите в зоната за хранене и да наблюдават ставащото на мониторите. Неизбежните в такава близост до водоем комари няма да споменаваме. Те и без това се напируваха повече от добре…

   След страхотното представяне на CREMATORY дойде време и за хедлайнърите на вечерта - SABATON. Шведските метъл герои вече близо десетилетие гостуват в България почти всяка година, отдавна са се доказали като любимци на родните фенове на тежката музика и винаги са били посрещани радостно. Вечерта на 20 юли не беше изключение. Малко след 22:30 ч. прозвуча откриващата мелодия - кавърът на класиката на BOLLAND & BOLLAND "In the Army Now", а след това дойде традиционната за шоуто на SABATON първа песен - "Ghost Division" - с огън, оръдейни изстрели и енергия, която не пусна нито публиката, нито групата до края на концерта.

   А изпълнението им беше точно това, което през годините свикнахме да очакваме от тази група - час и половина забавление, шеги, непрекъснат контакт с публиката и закачки между музикантите, подкрепени с майсторското изпълнение на хора, наложили се като едно от най-популярните имена в съвременния хеви/пауър метъл. Шоуто беше доста мащабно, с много пироефекти, подходящи кадри на видеостената зад барабаниста, придружаващи всяка песен, и, естествено, танк, върху който бяха разположени барабаните - оръдията, за радост на публиката, често гърмяха оглушително. Разбира се, музикантите се раздадоха без остатък. Joakim Broden за пореден път доказа, че ненапразно е един от най-обичаните съвременни метъл фронтмени - не спря да се движи, не спря да поддържа връзката с феновете, не спря да дава всичко от себе си. Басистът Par Sundstrom не остана по-назад - през цялото време свиреше и дивееше с усмивка на лицето, а Hannes van Dahl налагаше барабаните като за последно. Двамата китаристи, Chris Rorland и присъединилият се към групата през 2016 г. "северняшки гигант" Tommy Johansson, също показаха умения и настроение.

   Подборът на песните едва ли е оставил някого разочарован. Макар да наблегнаха на по-скорошното си творчество, SABATON намериха време да разходят публиката из цялата си дискография - като изключим "Atero Dominatus" и "Metalizer", всеки от албумите на групата беше представен с поне една песен - и всяка от изсвирените песни беше посрещната с истински взрив от емоция и викове. По думите на Joakim, българските фенове много са искали да чуят изпълнение на шведски - и го получиха - "Got Mit Uns". По желание на феновете получихме и "Swedish Pagans" - след като публиката в хор запя откриващия риф, Tommy Johansson засвири тази песен, въпреки шеговитата забрана на Broden. Изсвириха и "Resist and Bite" - отново, както и по време на предишните три концерта на SABATON в България, на три китари и отново китарните умения на Joakim станаха повод за шеги от страна на Chris Rorland. С "Night Witches" редовната част на концерта приключи - но на всички беше ясно, че това няма да е краят. Едва няколко минути по-късно започна задължителният бис - още три песни - "Primo Victoria", "Shiroyama" и "To Hell and Back". След това поредното гостуване на SABATON на родна почва приключи. Дано не е последното.

Сетлист на SABATON:
Intro - In the Army Now (Bolland & Bolland cover)/The March of War
01. Ghost Division
02. Winged Hussars
03. Blood of Bannockburn
04. Swedish Pagans
05. Carоlus Rex
06. Got Mit Uns
07. The Last Stand
08. Pаnzerkampf
09. Into the Fire
10. Sparta
11. Resist and Bite
12. The Lost Batallion
13. Coat of Arms
14. Night Witches

Бис:
15. Primо Victoria
16. Shiroyаma
17. To Hell аnd Back
Outro - Masters of the World

Екип на WeRock.bg