"Hills of Rock 2019", ден първи: Порой от емоции

   За трета година летният фестивал "Hills of Rock" посрещна в Пловдив хиляди фенове на праведната музика, но посетителите, които се бяха подготвили с тубички слънцезащитни кремове и репеленти против стръвни комари, бързо трябваше да се преориентират и да се снабдят с дъждобрани и гумени ботуши. Поройният дъжд принуди организаторите временно да спрат програмата в първия фестивален ден, от което най-много пострадаха феновете на епичната пауър метъл дружина GLORYHAMMER, чието изпълнение на главната сцена бе отменено. Ако това е някаква утеха обаче, наесен ще ги видим на клубна сцена в София. В историята на фестивала вече са записани изпълненията на CRAZY LIXX, AVATAR, MOONSPELL, VISIONS OF ATLANTIS, DISTURBED и още девет родни и чуждестранни банди, които въпреки неприятните условия самоотвержено забавляваха не по-малко сърцатата публика - или поне онази част от публиката, която не се уплаши от дъжда и остана пред главната сцена, както и по-малките "Music Jam Stage" и "На тъмно".

   Още от 16:30 ч. имаше достъп до фестивалната зона, а и около час след това влизането беше бързо и безпрепятствено. По-късно заради обилния валеж организаторите решиха да отменят правилото за еднократно влизане за деня и разрешиха до края на петъчната вечер да се влиза и излиза неограничено с фестивалните гривни. Освен разположените на кратки интервали щандове за храна и напитки и каси за зареждане на фестивалните карти за разплащания, тази година за удобство и забавление на присъстващите са добавени зона с каравани и павилиони за street food (по-голямо разнообразие от вкусове за отегчените от кебапчетата в питка и пържените картофки) и малък лунапарк. Въпреки усилено рекламираните плащания с безконтактни карти "MasterCard", на повечето от щандовете имаше проблеми в началото на вечерта, но след най-много час кредитни и дебитни карти вече се приемаха.

   Първи на главната сцена се изявиха шведите CRAZY LIXX, които с музиката си продължават делото на 80-арските рокаджии, като наблягат на мелодични китари, многогласи в припевите и текстове, които възпяват дивия рокендрол живот. Заглавията на някои от парчетата в краткия им 30-минутен сет говорят сами за себе си: "Wicked", "Wild Child", "Hell Raising Women". За изпълнението на "XIII" пък вокалистът Danny Rexon се разходи по сцената с маската на убиеца от хорър класиката "Петък 13-ти", а китаристът Jens Lundgren вече бе захвърлил ризата си и демонстрираше изваяно тяло. CRAZY LIXX се сбогуваха с българската публика с припева на "Crazy Crazy Nights" на KISS, но с различен текст: "We are Crazy, Crazy, Crazy, Crazy Lixx." Въпреки че симпатичните шведи пофлиртуваха музикално и словесно с бурята, тя пожали изпълнението им и големият дъжд се изля около 5 минути след края на тяхната изява.

   За съжаление, GLORYHAMMER паднаха жертва на усложнената метеорологична обстановка и програмата продължи след почти час и половина пауза с още една шведска шайка - колоритните AVATAR. Техният сетлист вероятно също бе претърпял съкращения, защото разполагаха с 35 минути на сцената, вместо с 45. Гостували преди цели 8 години в България, когато през януари 2011 г. откриха два поредни концерта на HELLOWEEN в софийската зала "Христо Ботев", музикантите видимо се радваха на тази нова възможност да впечатлят родната публика и хвърлиха в играта всичките си козове. А те не бяха малко: гъвкав и криволичещ между категоризациите стил, енергично изпълнение, запомнящо се присъствие на фронтмена Johannes Eckerstrоm, който определено има не само певчески, а и театрален талант. Сетлистът бе подбран от последните четири студийни албума на бандата, сред които и актуалния "Avatar Country" (2018). "Клоунът" Eckerstrоm си спечели аплодисменти с изявлението, че "Hills of Rock" вече ще бъдат "Mountains of Metal", но още повече симпатии завоюва, когато в жест на съпричастност с публиката се отъркаля върху мокрия под на сцената. AVATAR показаха колко много са пораснали от последния път, когато се видяхме с тях в България, и си тръгнаха с обещание, че при първа възможност ще повторят.

Сетлист на AVATAR:
01. Hail the Apocalypse
02. A Statue of the King
03. Let It Burn
04. Bloody Angel
05. The Eagle Has Landed
06. Smells Like A Freak Show

 
 Ред бе на португалските метъл магьосници MOONSPELL, които бавно и неумолимо водеха мрака със себе си. Минути преди 20:30 ч. обаятелният фронтмен Fernando Ribeiro пристъпи на сцената, вдигнал фенер с алено сияние, и подхвана "Em Nome do Medo" ("В името на страха") - песен, която се появява още в двойния албум "Alpha Noir/Omega White" (2012). Сега тя се възражда в оркестрална версия в последното студийно издание, "1755" (2017), което е записано изцяло на португалски език. С присъствието на още 4 песни от концептуалния албум, посветен на разрушителното лисабонско земетресение през 1755 г., MOONSPELL не само представиха най-новото си творчество, но и сгъстиха мистериозната атмосфера. По време на втората песен, "1755", Fernando пък носеше зловеща маска на чумен доктор.

   Като добре смазана машина, португалските музиканти нанасяха удар след удар. Китаристът Ricardo Amorim сякаш в унес разтърсваше глава, докато плетеше мелодични сола върху плътните тонове, които Aires Pereira изтръгваше от струните на баса си, а барабанистът Mike Gaspar се грижеше за убедителния земетръсен тътен в недрата на готик магията, която се изливаше от сцената. Фронтменът Fernando често се обръщаше с приятелски думи към публиката, особено когато поднасяше любими на българските фенове парчета като "Opium", "Night Eternal" и окъпаната в кървава светлина "Vampiria", която подобаващо се възцари в мрака след залеза на слънцето. Дългоочаквана кулминация на биса пък бе класиката "Alma Mater" - хиляди гърла реваха с настървение припева ѝ. За щастие, няма да ни е нужно огромно търпение до следващата среща с MOONSPELL, тъй като те се завръщат за съвместен клубен концерт с ROTTING CHRIST този ноември.

Сетлист на MOONSPELL:
01. Em Nome do Medo
02. 1755
03. In Tremor Dei
04. Opium
05. Night Eternal
06. Breathe (Until We Are No More)
07. Extinct
08. Ruinas
09. Todos os Santos
Бис:
10. Vampiria
11. Alma Mater

   Докато заглъхваха последните тонове от изпълнението на португалските готик законодатели, успяхме да "акостираме" пред "Music Jam Stage" точно навреме, за да станем свидетели на първата изява на австрийските симфометъли VISIONS OF ATLANTIS на българска земя (или вода). Kрехката французойка Clementine Delauney отскоро извисява сопрана си редом с италианеца Michele "Meek" Guaitoli, който се присъедини към групата малко преди записите на актуалния албум "The Deep & The Dark" (2018). Двамата певци демонстрираха завидна вокална спойка и помежду им сякаш прескачаха искри, докато те видимо се забавляваха на сцената и с лекота и усмивка поднасяха класики като "New Dawn" и композиции от най-новата си творба: песни като омайната "Ritual Night" и по-динамичната "The Silent Mutiny". Имаше и парче, което според Clementine правеше световния си дебют пред българска публика: "Heroes of the Dawn". За съжаление главната сцена ни зовеше за изпълнението на хедлайнерите DISTURBED и не чухме цялото представяне на VISIONS OF ATLANTIS, но близо двеста души продължиха да ги аплодират бурно - и напълно заслужено.

   Само пет минути след предварително обявения час, което е идеално предвид предходното забавяне в програма, от сцената се разнесе интрото на "Are You Ready", водещия сингъл от най-новия, седми албум на DISTURBED - "Evolution", излязъл на пазара в края на миналата година. За съжаление в същия момент зачукаха едри, тежки дъждовни капки и се започна трескаво навличане на дъждобрани в най-различни цветове и форми. Положението на земята обаче нямаше как да се спаси с дъждобрани, разширяващите се и сливащи се водни басейни доведоха до разговори от типа: "Да знаете къде са тоалетните?" "Да, през езерото и наляво". Който се беше сетил да нахлузи плавници или поне да е по джапанки, беше ударил джакпота, останалите си джвакаха в по една частна локва във всяка маратонка или непукистки цепеха боси.

   David Draiman пък цепеше през откриващото парче, без да се смущава от природните условия, а многохилядната публика откликваше въодушевено. Прожекторите осветяваха ясно дъждовните струи и не знам как изглежда това откъм сцената, но сигурно у музикантите има известна доза притеснение, когато сетът започне в такива условия. Притесненията обаче, и да ги е имало, се изпаряваха с всяка следваща нота, публиката сякаш си каза - "майната му", мнозина бяха дошли специално да видят любимата си група, и атмосферата ставаше все по-яка. Звукът, от който в началото имаше какво да се желае, се пооправи, композициите следваха една след друга без почивка, нажежавайки околното пространство, сякаш в опит да изпарят дъждовните капки още във въздуха. След новото парче се телепортирахме до 2002 година с "Prayer" и "Liberate" от втория албум на бандата "Believe", после отново се пренесохме в настоящето с парче от "Immportalized" (2015) и така разходката из дискографията продължи, а ако мога да съдя от случващото се около мен, хората се размазваха от кеф. Музикантите се раздаваха без задръжки и така се стигна до "Land of Confusion", кавър на GENESIS от периода с Phil Collins зад микрофона - популярното парче, пуснато през метъл призмата на американците, пожъна завиден успех. След това беше време прожекторите да се задържат повече върху басиста John Moyer и барабаниста Mike Wengren, които последователно се развихриха със сола. Получи им се великолепно, по това време дъждът вече беше поспрял, вихреха се погота, хората изсъхваха, скачайки и куфеейки (и пак се намокряха, цопвайки в локвите) и въобще купонът беше на ниво. Напълно тематично започна "Ten Thousand Fists" от едноименния трети албум на групата, излязъл през далечната 2005 година, и хиляди юмруци се изстреляха към разкъсващите се облаци, между които любопитно надничаше по някоя и друга звезда.

   След още едно парче от последния диск ("No More") настана кратка пауза за почистване на авансцената от вода и на екраните за секунди проблесна текст, който се скри толкова бързо, че едва ли някой успя нещо да прочете. Вероятно бе информация за центрове за помощ и подкрепа при зависимости и депресия, тъй като непосредствено след това David се впусна в емоционална реч по темата. "Нека бъдем сериозни за секунди", започна той и заговори за приятелите, колегите, близките и изобщо светлите личности, които изгубихме в последните години, паднали жертва в борбата със зависимости, но най-вече с депресията. Спомена Chester (Beningston), Scott (Hutchison), Chis (Cornell), продължи с Layne Staley, Keith Flint, актьора Robin Williams - списъкът, за съжаление, е дълъг. "Нека тези от вас, които са страдали и са се борили с вътрешните си демони, вдигнат ръка" - и сред множеството се надигнаха десетки ръце. Може би други имаха причина да вдигнат ръка, но не го направиха, защото борбата с тези вътрешни демони, както ги нарече David, е нелека, но едно от най-забележителните качества на метъл музиката е именно това, че помага на мнозина, изгубили път, увереност и почва под краката си, да се съвземат и да намерят сили да продължат напред. "Огледайте се - обърна се към тези хора фронтменът. - Огледайте се. Не сте сами! От всички нас зависи да дадем на приятелите си причина да се борят!" Така започна, разбира се, "Reason to Fight", последвана от "Hold on to Memories" - "най-добрият начин да обезсмъртим хората, за които искаме да си спомняме - чрез музиката". Докато на екраните се прожектираха снимки и части от клипове с членовете на групата, техни близки, колеги музиканти и приятели (често тези две неща се припокриват, а аз добре помня статуса на David във "Facebook" след смъртта на Chester, едно от най-трогателните отдавания на почит, които прочетох), публиката бе призована да включи телефони и фенерчета и да превърне стадиона в развълнувано поле от искрици вяра, че можем да се справим с проблемите, като си подадем ръка.

   Публиката получи благодарности за упорството си да остане с групата по дъжда и уверения, че най-хубавите концерти се получават точно в най-гадни условия (гледайки кадри от Вакен и Гластънбъри година след година, си мисля, че има нещо вярно в това). След "Indestructible" на екраните грейна българското знаме, но теоретичният край на концерта дойде с още един кавър - "The Sound of Silence" на SIMON AND GARFUNKLE, когато Dan Donegan седна зад роял, John Moyer хвана виолончелото, Mike Wengren застана зад тимпаните, включиха се и цигулки, за едно истински вълшебно изпълнение.

   Преди последните три парчета за вечерта, изпълнени за бис, David заяви: "Получи се страхотно шоу. Трябва да аплодирате себе си!", след което поиска "помощ от публиката" - включването ѝ в изпълнението на "The Light" с ключова светлинна подкрепа от телефони и фенерчета при изпяването на тези две думи. Наистина се получи страхотно, мога само да завиждам на музикантите, от чиято позиция гледката е била несравнима.

   За финал останаха "Stricken" и "Down with the Sickness", задържали градуса на настроението и нивото на енергията все така високо, което накара David да заяви, че непременно трябва да се върнат тук. Хилядите понамокрени, поуморени, но предоволни фенове се съгласиха с охота. Въпреки сръдливата природа, която се опита да удави ентусиазма, финалът на първата вечер на "Hills of Rock 2019" беше истинска класа.

   За всички, които още имаха сили и желание, вечерта продължи с изпълнението на MAIKA на сцена "На тъмно". Групата, която познаваме от концерта на GOGOL BORDELLO, не изневери на стила си и двете фронтдами успяха да увлекат в танци ентусиастите, отклонили се от върволиците, отправили се към изхода.

   В събота купонът продължава с нови сили, прогнозата е за слънце, само се надяваме от опасността от удавяне да не се хвърлим към опасността от прегряване...

Сетлист:
01. Are You Ready
02. Prayer
03. Liberate
04. The Vengeful One
05. The Animal
06. Stupify
07. Voices
08. Land of Confusion (GENESIS cover)
09. Ten Thousand Fists
10. The Game
11. No More
12. A Reason to Fight
13. Hold On to Memories
14. Indestructible
15. Inside the Fire
16. The Sound of Silence (SIMON & GARFUNKEL cover)
17. The Light
18. Stricken
19. Down With the Sickness

   Остава ни надеждата днешният, втори ден на "Hills of Rock 2019", да ни посрещне с малко повече слънце и да си тръгнем малко по-сухи в края му. А по средата - да се насладим на изпълненията на ADIMIRON, LORD OF THE LOST, BONFIRE, RONNIE ROMERO & ERIDAN, хедлайнерите WHITESNAKE и още девет банди на двете по-малки сцени. Ние от WeRock.bg продължаваме да следим и отразяваме за вас събитието.

Текст: Florimel, Гергана Стойчева - Nousha
Снимки: Станимир Сребър

  Над 200 снимки от първия ден на "Hills of Rock 2019" може да разгледате в нашите галерии чрез връзките по-долу:

• Снимки на 40 DAYS LATER, SHODOWS OUT OF TIME, SEVI, LIFE LIGH, AFFECTION
• Снимки на CRAZY LIXX, AVATAR, MOONSPELL, DISTURBED