"Hold the Line" - И след 40 години ТОТО държат здраво фронта

   40 години активна дейност със съвсем малко прекъсване си е постижение за която и да е група и заслужава да бъде отбелязано подобаващо. Когато става дума за TOTO, честванията започват с нов албум, събрал най-доброто от тези четири десетилетия и няколко нови парчета за разкош, и продължават с турне. Формула, която има само добри страни - даваш на феновете това, което харесват, а покрай него чуват и новото. "40 Trips Around the Sun" включва 14 парчета старо злато и три нови композиции, като всъщност съвсем нова е само "Alone". Независимо от върховете и спадовете в комерсиалния успех, от стиловото разнообразие - заигравките с хард теченията, експериментите, поп звученето, джаз уклона, групата има ярък и отличим почерк и това си личи и сега - "Alone" неслучайно е откриваща за концертите от турнето.

   Открива и третия концерт на TOTO в България, няколко минути след 20 ч. в Зала 1 на НДК, когато голямото бяло платно, закрило сцената, пада и пред пълната зала (свободни са само два-три реда на трети балкон) се появява групата в настоящия ѝ състав - Steve Lukather на китарата, David Paich и Steve Porcaro на клавирите и Joseph Williams, който е вокалистът, но тази вечер всички пеят и то не малко. Компанията се оформя от четиримата тур-музиканти Lenny Castro (перкусии), Warren Ham (беквокали, саксофон), Shannon Forrest (барабани) и Shem von Schroeck (бас).

   Само че започваме с гаф - микрофонът на Joseph не работи и въпреки опитите на публиката да подскаже какво се случва, цялата песен минава като във версия за караоке. Когато се оказва, че има опасност и "Hold the Line" да си откараме така, някак все пак става ясно, че има проблем и в настъпилата пауза за отстраняването му на Joseph се пада задачата да изтанцува един бърз степ, за да развлича публиката. С кепето и шлифера на позамогнал се парижки художник бохем той наистина е атрактивна гледка, въпреки че сините чепици на Steve Lukather сигурно също щяха да приковат погледите при едно такова танцово изпълнение.

   Проблемът е отстранен, "Електричеството не ви е приятел", заключава Steve (не е, наистина, най-вече не пробвайте да се здрависвате с него) и следва втори опит за хита от първия албум на бандата, носещ нейното име и излязъл в далечната 1978 година, изпълнен тогава, разбира се, от Bobby Kimball. Този път проблеми няма и всичко потича по мед и масло. Почти веднага чуваме и "Spanish Sea", втора от неиздаваните песни, намерили място в "40 Trips Around the Sun", носеща категорично разпознаваемия почерк на TOTO. Почти без никакви приказки парчетата преливат едно след друго - разтопяващо лиричната "I Will Remember", вихърът на джазовия инструментал "Jake to the Bone", нежната "Lea", докато залата не избухва за един от гвоздеите на вечерта в ритъма на "Rosanna". Почти през цялото време хората в залата правят опити да танцуват, докато не пристигне някой сърдит разпоредител "да въведе ред", а когато дойде време за припевите на големите хитове, и с пеенето се справят повече от добре. Приятно е, че няма доминираща възрастова група - хора от няколко поколения се сливат в пъстро множество, обединено в емоцията на музиката.

   След "Rosanna", този мега хит от супер успешния албум "Toto IV", спечелил шест награди "Grammy", настъпва времето да се компенсира липсата на приказки по-рано с акустична част от седем парчета, в която музикантите разказват накратко историята около създаването на композициите. Освен акустични, версиите са и съкратени, звучат като на раздумка край лагерния огън и създават особена интимна атмосфера, сближаване между музикантите и публиката, което в тази голяма зала е постижение. Не може да не отбележим "Georgy Porgy", създадена от David Paich за дебютния албум, или пък "Human Nature", написана от Steve Porcaro след разговор с дъщеря му за училищни проблеми, но влязла в световната музикална история като част от феноменалния албум на Michael Jackson "Thriller" (1982).

   След акустичния сет в последната част на концерта личните ми фаворити са "Dune (Desert Theme)" от безспорния саундтрак към спорния филм на Дейвид Линч по романа на Франк Хърбърт; и кавъра на "While My Guitar Gently Weeps" на THE BEATLES, фигуриращ в албума "Through the Looking Glass" (2002). Освен че композиторът на парчето George Harrison участва в концерта за Jeff Porcaro през 1992 г., Steve Lucather твърди в интервю, че желанието му да бъде рокзвезда като китариста на ливърпулската четворка го е подтикнало да се занимава изобщо с музика.

   Никак не е трудно да се отгатне с коя песен завършва концерт на TOTO. "Готови ли сте?", пита Steve Lukather. Разбира се, че сме, "Africa" е песен, която и на сън да те бутнат, ще я запееш, а запееш ли я, после няма отърване, не ти излиза от главата с дни. Бисът, многозначително, е "The Road Goes On" - 40 години все още не стигат, да видим накъде ще ги поведе пътят след турнето.

   В концерта трябва да се отбележат няколко липси - липсваха отишлите си от този свят братя Jeff и Mike Porcaro, липсваха повечко песни в сетлиста от "Fahrenheit", предвид че е записан с Joseph Williams; със сигурност щеше да е интересно, ако имаше архивни кадри и клипове от историята на групата. Ала залагайки на съвсем семплата визия акцентът падна върху музиката, което допринесе за класически и емоционален концерт, продължил над два часа и показал недвусмислено, че в TOTO още има хляб, още има великолепни гласове и много, много музика - поне за още толкова години.

   Сетлист от концерта на ТОТО, провел се на 4.03.2018 г. в Зала 1 на НДК, и организиран от "Sofia Music Enterprises":

01. Alone
02. Hold the Line
03. Lovers in the Night
04. Spanish Sea
05. I Will Remember
06. English Eyes
07. Jake to the Bone
08. Lea
09. Rosanna

Acoustic Storytellers Sеt
10. Miss Sun
11. Gеorgy Porgy
12. Human Nature (Michael Jackson cover)
13. Holyanna
14. No Love
15. Mushаnga
16. Stop Lоving You

17. Girl Goodbye
18. Аngela
19. Lion
20. Dunе (Desert Theme)
21. Whilе My Guitar Gеntly Wеeps (THE BEATLES cover)
22. Strаnger in Town
23. Mаke Believe
24. Africa

Бис:
25. The Road Goes Оn

Текст: Гергана Стойчева - Нуша