Интервю с Mick Moss от ANTIMATTER

   ANTIMATTER е група създадена от бившия басист на ANATHEMA Duncan Patterson и стария му приятел Mick Moss. През 2005 г. Patterson си вдига басовете и оставя Moss сам. Той пък от своя страна не страда много и продължава да развива творчеството на проекта в "по-агресивна и по-динамични форми". Поне така казва в интервюто, което даде за "От другата страна" по повод концерта, който ANTIMATTER ще направят в България на 23 септември по покана на "Live & Loud".

   Интервюто с Mick Moss (ANTIMATTER) е излъчено в "От другата страна" по радио "Варна" на 19.09.2016 г.

От другата страна: Привет, Mick, предимствата и недостатъците да изпълняваш песните на ANTIMATTER на живо?
Mick Moss: Когато се чувстваме добре и когато имаме добра връзка с феновете по време на изпълнението, ако според предварителните планове звукът на сцената е добър и всички сме на една вълна, тогава между нас в групата и между нас и публиката протича енергия, която кара всеки след концерта, когато се прибира да се чувства щастлив и да бъде с приповдигнато настроение. Недостатъците са, че когато някое от тези неща не се получава, както сме го замислили предварително, значи концертът не се развива добре. Идеята обаче е групата и публиката да са на една вълна. Когато тя протича между нас и феновете, когато има добра връзка, когато се почувстваме взаимно, тогава недостатъци няма.

Как постигате това настроение?
На първо място публиката трябва да бъде възприемчива и ентусиазирана. Тогава, когато сме на сцената и се изгубим в изпълнението, станем едно цяло с него, в края на коя да е песен, реакцията на публиката трябва да засили тези чувства, посланията трябва да бъдат предадени и да бъдат обменени с енергията на феновете. Това трябва да постигаме с всяка следваща композиция. Ако подредим песните в сета по правилния начин, това пътешествие ще увлече всички.

Импровизирате ли, когато свирите на живо?
Когато свирим на живо, не импровизираме, имаме доста дебел наръчник от правила, които спазваме. Изпълняваме песните така вярно, както сме ги записали в албумите. Е, понякога си позволяваме леки забежки, но искаме да дадем на публиката онова, с което тя е свикнала и обича да слуша от албумите. Така че на концерт не спестяваме детайли от композициите и от нас не могат да се очакват изненади в тази посока.

Как виждаш ролята на слушателя в процеса на музикална комуникация?
Възприемането на музиката на ANTIMATTER зависи от това дали си на концерт на проекта или си вкъщи. Слушането като активен процес, зависи от обстановката, в която се слушат композициите. Може би, за да се навлезе във всичките им нива, е необходимо те да се чуят по няколко пъти. Също така е възможно музиката, която съм си пуснал вкъщи, да я възприемам по различен начин отколкото преди ден или седмица. От друга страна – песните предизвикват емоции. Може би вчера съм бил в друго настроение и музиката, която съм слушал тогава, ми е донесла различни чувства от днес. Когато си е вкъщи, слушателят може да потърси в посоки, в които му диктува общото състояние. Да потърси в посоки, които съответстват на личните му търсения. При концертите имаш една възможност, като един изстрел, имаш само един шанс, за да усетиш изпълнението по правилния начин. Възприемането на музиката от слушателя зависи от много неща – може, когато е излязъл от вкъщи, да е бил болен или уморен, или в настроение, което предполага пълно единение с композициите. Ролята на слушателя, като част от публиката, е различна от човек до човек. Публиката е сбор от личности. Всеки усеща музиката по свой начин, но най-добрият вариант е, когато всички се настроят на една честота и се надявам това да се получава и при нашите концерти след две или три песни.

По какъв начин тогава възприемането на музиката на ANTIMATTER зависи от културните особености на слушателя?
Възприемането на музиката наистина зависи и от географските особености. Всяка култура има предпочитан стил музика. Не обичам генералните обобщения, но ако вземеш един петдесет годишен жител от дълбоката провинция на Турция, който цял живот е слушал единствено традиционната музика в родината си, той няма как да разбере и да възприеме онова, което звучи по денс партитата във Великобритания. Така че от тази гледна точка двама души, които живеят и са израснали в различни култури, ще възприемат една и съща музика по различен начин. Това обаче се отнася и до различните възрасти. Не понасям определена част от музиката, която синът ми слуша. Дори и да се опитам да я разбера, не се получава. Тя ми е чужда. Чисто културно и двамата сме от Ливърпул, ползваме една и съща обществена система през повечето време. Но неговите връстници предпочитат звука на различни форми музика, които аз не разбирам. Така че ако трябва да обобщя, в културен аспект хората възприемат една и съща музика по различен начин и културните им особености ще натежат по различен начин при слушането на тази музика.

Да се в върнем за кратко на концерта в София – имате ли вече подготвен сетлист?
Любимите ми песни за концерт са от албума "Leaving Eden". Също така обичам "Paranova" и "Monochrome" от "Fear of a Unique Identity", които са от по-късния ANTIMATTER, защото са по-динамични, носят повече напрежение от по-ранния материал. При мен с възрастта се забелязва едно обръщане към по-агресивните форми, не както при повечето хора, когато остаряват да стават по-спокойни, по-меланхолични. Т.е. аз вървя в посока, противоположна на тази, в която би трябвало да се движа. В миналото композициите бяха по-бавни и по-нежни. Колкото повече натрупвам годинки, толкова по-динамична и агресивна музика излиза от мен.

Тогава кои фенове възприемат по-добре музиката на ANTIMATTER – младите или по-възрастното поколение?
Нещата не са едностранчиви, което означава, че не мога да поставя акцент върху определена възрастова група. Когато свирим в Холандия, в публиката присъстват много хора на средна възраст, между 40-ет и 50-ет, които слушат прогресив рок музика. Когато сме в Полша, феновете са по-млади и личните им предпочитания клонят към готик и дуум сцената. Публиката на ANTIMATTER е комбинация от млади метални глави и готик любители, омесени с 50-ет и дори 60-ет годишни фенове, които идват да ни гледат. Не става въпрос за стесняване на възрастовата граница към по-младите, но отзвука на музиката ни не зависи от годините на хората.

Ти самият пред каква публика предпочиташ да свириш?
Пред възприемчива публика. Не търся определена аудитория, обединена от някакъв демографски признак. Предпочитам да съм приятел с всички, които са застанали пред сцената. Да съм пред фенове, които очакват да направя нещо за тях.

Как според теб музикални форми, които не са мейнстрйим, могат да достигнат до по-широка публика?
Труден въпрос, защото ако всеки можеше да направи научни изследвания, в тази посока, би стигнал до отговора. Въпросът е по-скоро, как моята музика да достигне до по-широк кръг от слушатели. Ако разбереш, кажи ми, моля те...

Как би обяснил музиката на ANTIMATTER от гледна точка на метафизиката, заради произхода на името на групата?
Не аз избрах името на проекта. Duncan Patterson избра ANTIMATTER. Един ден просто се е разхождал по улицата и някой му е подал флаер, на който е била рекламирана някаква танцова забава, която била наречена "антиматерия". По това време ние търсихме име. Моето предложение тогава беше проектът да се казва ABSOLUTION, защото психологически много се интересувах от изкуплението, което е в основата на музиката ми. По онова време бях в състояние на постоянно възмездие. Duncan обаче искаше името да бъде ANTIMATTER и аз приех неговата идея. И бих казал, тя представя музиката на проекта по-много добър начин. Когато започвахме, с Duncan Patterson водихме много продължителни разговори за метафизиката. Обсъждахме личните ни гледни точки за съществуването, за мистицизма, за лудостта и за смъртта. Бяхме задълбали много в незримата, тъмна част от съществуването, която ни заобикаля и която е тук, но повечето не могат да я видят. Така името ANTIMATTER пасна идеално на състоянието, в което се намирахме тогава. Звучи плашещо, но и двамата бяхме навлезли в от другата страна на живота, в мястото, където материята е мъртва, бяхме прекрачили границата на здравия разум. За това и ANTIMATTER пасна на групата като дялан камък. Така мога да обясня изкуството на групата – то и извън обозримото, то е в невидимото, но в същото време е тук.

Тогава има ли връзка между лудостта и креативността?
Това за мен са две напълно различни състояния. Лудостта е състояние на съзнанието. Креативността е резултат от творческото начало. Не можем да обобщим, че всички луди са креативни и всички творци са луди. Не става. Но много творчески личности са нестабилни. В което е тънката разлика. Много от налудничавите мисли, всъщност са плод на здрав разум. Така смятам. За мен е много важно да се самопредизвиквам почти до точката на лудостта. Не познавам границата между нормалното психическо състояние и лудостта, но познавам много добре границата между креативността и нейната липса.

И къде лежи тази граница, защото днес има много музика, която не е резултат на креативност?
Днес има много музика, която представлява просто навързани, повтарящи се бийтове и мелодични линии. За това не ти трябват много знания, нямам проблем с този тип музициране, но това не е креативност. Когато музиката стане продукт, промишлен продукт, тогава тя не струва. Защото тогава тя не извира от сърцето, а е резултат от печалбарството. Музиката сама по себе си е голяма индустрия. Има много хора, които се стремят единствено към парите. Те са целта на индустрията на бизнес равнище. Интересното е, че ако си много креативен, веднага изпадаш от вниманието на голяма част на консуматорите на музика. Това, за което ти говоря, е еквивалентът на бързата храна. Обаче днес например новата вълна на прогресив рока се превръща в сериозен бизнес. Много групи се опитват да се намърдат в него. Много лейбъли се опитват да пробутват банди от стила. Идеята е, че колкото по-голяма креативност демонстрираш, но не в музиката, а в представянето, в опаковката, толкова повече хора ще си дадат парите на теб. Има много групи, които прибързват, работят за внезапния успех. Хей, това е прогресив рок. Нещата не стават така. Този начин на работа истински ли е или е продиктуван от условията... Лошото е, че това са двете страни на монетата. На този фон лично аз създавам музика, но идея си нямам каква е, ако ме разбираш. Музиката на ANTIMATTER извира от различни състояния и може да пасне на публика с много разнообразни вкусове. Трудно е да посоча, какво точно представлява музиката, която извира от сърцето. Важното е душата и тялото ми да вибрират на същата честота. Това, което не правя, е да се форсирам и да създавам композиции, които са модерни. Не искам да задоволявам вкуса на консуматорите. За това и страдам от липсата на голямо внимание. Но по-добре така, отколкото да се пусна по течението.

Каква е връзката между пространството, звука и композицията в музиката на ANTIMATTER?
Когато композирам, се опитвам да оформя звук, който няма как да видиш или да докоснеш. Защото го усещаш чрез слуха, от където рефлектира върху тялото на слушателя. Изграждам звук, който да повлияе на вътрешното състояние на някого, на вибрациите на физическото му съществуване. Това е най-опростеният начин, по който мога да обясня, какво се опитвам да направя, когато композирам.

 

 Автор: Мартин Николов
Снимки: Emmy Belovarski