Интервю с Николо Коцев по повод световната премиера на рок-операта "Nostradamus"

   На 18 ноември, 15 години след своето издаване, създадената от Николо Коцев рок-опера "Nostradamus" ще бъде поставена за първи път на сцена. Това ще се случи в сградата на Държавна опера - Русе. Ден по-късно, отново на същото място, музикалното произведение ще има още едно представление. И двата концерта са напълно разпродадени - над хиляда русенци и гости на града ще имат удоволствието да се насладят на световната премиера, а за онези, които не успяха да се сдобият с билети, остава уверението дадено ни от самия Николо, че има голяма вероятност догодина представянето на "Nostradamus" да продължи в още няколко големи български града. Как е дошла идеята за създаването на тази рок-опера, защо е избрал главен герой в нея да бъде Мишел дьо Нострадам, как е успял да събере звездния състав, записал това музикално произведение, и как то е било прието от критиката? Защо бяха необходими цели 15 години, за да се осъществи тази световна премиера и защо тя е точно в Русе, какво предстои да видят зрителите, кои световни рок звезди не успяха да станат част от двете представления, това ли е най-мащабното и амбициозно нещо, с което се е захващал и ще види ли някой ден бял свят неговата втора рок-опера "Draconia"? Всичко това, а и още много интересни неща, можете да разберете от интервюто, което Николо Коцев даде специално за читателите на WeRock.bg.

WeRock.bg: Здравей, Николо! Предстои ти нещо, което вярвам е твоя отдавнашна мечта - премиерата на рок-операта "Nostradamus". Нека обаче първо да се върнем към самото начало на нещата - как ти дойде идеята да напишеш такъв тип музикално произведение?
Николо Коцев: Мисля, че това се случи през 1997 г. Точно бяхме привършили работата по албума "Bad Religion" на BRAZEN ABBOT. Joe Lynn Turner беше последният певец, който дойде при мен, за да запише песните, в които участва. Някъде към края на работата ни той ме попита: "Защо не вземеш да напишеш нещо за следващия албум, което да е с двама вокалисти, пеещи в едно и също парче?" Този въпрос ми беше задаван преди това и от Thomas Vikstrom (шведски вокалист, работил с групи като CANDLEMASS, THERION, STORMWIND и др. - бел. ред.) Аз лично не смятах, че стилът на BRAZEN ABBOTH е подходящ за едно такова нещо. Но когато и Joe ме попита си помислих, че мога да направя музика, която чисто стилово да иска и да помага на едно подобно взаимодействие между двама или дори повече певци. И понеже от много време мислех да създам нещо, което представлява симбиоза между изразните средства на класическата и на рок музиката, изведнъж се сетих, че една рок-опера би била чудесна форма за едно подобно съчетаване на изразните средства.

А защо точно Нострадамус? Това музикално произведение можеше да разказва за живота на някоя друга историческа личност. Има ли конкретна причина, за да избереш точно него?
Причината е, че аз много си падам по необяснимото, свръхестественото. Онова, което ние, простосмъртните, не разбираме. Освен това, много от предсказанията на Нострадамус се отнасят за бъдещето. Още не са се случили. И това ми дава широк спектър на действие, когато трябва да пиша музика за такъв тип събития. Имам предвид музикално изразните средства. Може би в онзи период, когато мислех да създам рок-опера, случайно съм прочел някакъв материал за Нострадамус и това ме е подтикнало да използвам именно неговата история. В моето произведение се разказва за живота му - от началото до края, като вътре се разглеждат пет от предсказанията му. Три от които вече са факт, а две предстои тепърва да се случат. През живота си Нострадамус има над хиляда предсказания. Те са събрани в десет сборника, всеки с по сто предсказания, написани в четиристишия. Много от тях действително са се сбъднали. Най-важните, поне според мен, са тези пет, които аз избрах. Смъртта на Хенри Втори, Наполеон и Френската революция. Избрах и Адолф Хитлер, който е наричан от Нострадамус Вторият антихрист. Много ясно е предсказано, че става въпрос точно за него и за Втората световна война. Също така е описал появата на Третия антихрист, който според Нострадамус се нарича Мабос. Това предстои да се стане в бъдещето. Както и Краят на света - според предсказанията това ще се случи в 3797 г.

Колко време ти отне композирането на цялото произведение? И труден ли беше този процес или се получи от само себе си?
Както в началото беше трудно, така в един момент се оказа, че е лесно. И причината за това е, че аз боравех с музикални средства, които са ми добре познати. Все пак имам и класическо образование. От друга страна обаче се чувствах не в свои води, защото за едно подобно нещо няма откъде да се научиш. Няма откъде да прочетеш. Това, което се стараех да направя, е "Nostradamus" да е много по-оркестрална рок-опера отколкото просто да включа оркестър, само колкото да казвам после, че го има. Симфоничният оркестър е главен герой в "Nostradamus". Много от основните теми са изнесени именно в симфоничната музика. Има доста места, на които свири само оркестър, оркестрацията си е симфонична и т. н. Тоест, аз се постарах да създам нещо, което е повече от рок-оперите написани до онзи момент. И понеже нямаше с какво да сравнявам, трябваше да вярвам на собствената си преценка и на начина, по който виждах нещата. Беше ми трудно да преценя дали съм намерил точните изразни средства и необходимата симбиоза. Но като цяло нещата ми бяха лесни, защото и двата стила - рок и класическа музика, ми бяха познати.

Днес изпълнители като Joe Lynn Turner, Jorn Lande, Doogie White и Glenn Hughes изнасят изключително често концерти у нас. Но в онези години, български изпълнител да записва с музиканти от техния ранг беше нещо наистина немислимо. Как избра кои музиканти да участват в "Nostradamus" и как успя да ги убедиш да участват в един такъв амбициозен проект?
"Nostradamus" беше написан в момент, който бе труден за рок музиката. Не че днес, примерно, моментът е лесен, но в днешно време наблюдаваме един ренесанс на старите рок музиканти. На старите кучета, както се казва. Те получават много ангажименти, вижда се, че има интерес към тях, публиката ги харесва. Новата вълна не създаде нещо кой знае колко забележително и феновете на този тип музика си останаха верни на своите идоли от онова време. Благодарение на този факт, в един момент музикалната индустрия се събуди и видя, че има хляб в това да дава работа на утвърдени с времето изпълнители. Съответно, много стари групи, които вече се бяха разпаднали, се събраха отново и имат успех. Във времето, в което започнах да пиша "Nostradamus" обаче рок музиката беше в немилост. За големите рок групи, с изключение на онези, които бяха запазили съществуването си, като BON JOVI и AEROSMITH примерно, животът беше труден. И Glen Hughes, и Joe Lynn Turner, са имали трудни периоди. Аз имах щастието да започна да пиша "Nostradamus", когато тези хора бяха достъпни. Също така имах взаимоотношения с японски музикални компании, които харесваха това, което правя. Музиката на BRAZEN ABBOTH беше добре посрещната в Япония. Поради тази причина имах и известна финансова мощ, благодарение на която можех да си позволя да поканя тези изпълнители. Усещайки цялата тази конюнктура, аз се свързах с мениджърите на въпросните музиканти и започнах да ги каня един по един. Част от тях така или иначе вече бяха взимали участие в записите на BRAZEN ABBOTH, така че това не беше кой знае колко сложно. По трудно беше намирането на изпълнител за ролята на Инквизитора в рок-операта. Първо предложих на Bruce Dickinson и той прие. Вече дори се бяхме разбрали за възнаграждението и точната дата, на която ще пристигне за да направи записите, но изведнъж се появиха някакви пречки от мениджмънта му. Мисля, че и в този период той се събра отново с IRON MAIDEN и аз получих един отказ от него, който не беше очакван от мен. След това предложих ролята на Ronnie James Dio. Точно в онзи момент обаче той беше започнал да се занимава със собствен концептуален албум, който се казваше "Magica", така че и с него нещата не се получиха. Тогава предложих на Tony Martin (британски вокалист, известен главно с участието си в BLACK SABBAT) - също страхотен певец. Там пък се случи една леко конфузна ситуация. Той беше писал на някакъв свой фен доста снизходителни, ако мога така да се изразя, неща за мен. Този фен пък взе, че публикува въпросната частна кореспонденция в официалния форум на BLACK SABBATH. Това беше нещо, което той не биваше да прави, защото начинът, по който Tony Martin се отнася към мен в техен частен разговор не беше начинът, по който той се отнасяше към мен докато двамата контактуваме. Когато обаче видях написаното, което беше нещо от сорта на: "Канят ме да участвам в някаква рок-опера, която можеше да стане много по-хубава, ако я бях направил аз", написах на Tony Martin, че такива мнения човек трябва да пази за себе си и това беше краят на идеята той да бъде част от "Nostradamus". И трябва да ти кажа, че въобще не съжалявам за всички тези неща, защото Инквизиторът стана Jorn Lande (норвежки вокалист, записвал с групи като MASTERPLAN, BEYOND TWILIGHT, MILENIUM и др., бел. ред.) и аз не мога да си представя някой в света, който да изпълни тази роля по-добре от него. Това е цялата история. В добавка - привличането на Alannah Myles също не беше проблем. Аз страшно много я харесвам, тя е брилянтна певица. Да е жива и здрава. Тоест, на въпроса ти - не беше сложно да се намерят тези хора, защото моментът беше такъв, че правеше нещата възможни. Също е важно да кажа, че имах зад гърба си звукозаписна компания, която поемаше разходите за записите.

Glenn Hughes и Николо Коцев по време на записите на "Nostradamus"

Как преминаха записите на рок-операта? Има ли някоя по-интересна случка от този период, която си запомнил?
Честно да ти кажа, интересни случки в моята работа има много рядко, защото аз винаги се опитвам да бъда много организиран и крайно педантичен по отношение на спазване на схеми, правила, планове и т.н. Хубавото беше, че всички музиканти можеха да дойдат при мен. Имах собствено студио и те отсядаха в града, в който живеех. Дори, с изключение на Glenn Hughes, който се настани в хотел, всички останали живяха в моята къща. Тогава аз бях сам, а къщата беше огромна. Горният етаж дори изобщо не го ползвах. Така че нямаше кой знае колко интересни неща покрай записите, но периода беше изключително вълнуващ, защото създавах нещо, което беше рядко срещано. Първо, като симбиоза и второ, като концентрация на таланти. Да не забравяме, че ритъм секцията беше представена от музиканти от EUROPE (Ian Haugland - барабани, John Leven - бас и Mic Michaeli - клавишни, бел. ред.) Останалите имена вече ги споменахме. Певци от този ранг да участват в един и същи проект - това беше нещо уникално и смятам, че все още е, защото много рядко се случва подобно събитие. Да, за някаква отделна песен или за един концерт - има много такива случаи. Но запис на цяла рок-опера е нещо, което е достойно за уважение. Интересен факт е, че симфоничният оркестър е български. Дойдох във Варна и направих записите. Едва успях да се прибера вкъщи за Коледа. Изпуснах самолета и се добрах до дома си във Финландия на 24 декември. Друго, което си спомням от онзи период е това, че всички музиканти се представиха като страхотни професионалисти. Бяха много добре подготвени и за мен беше истинско удоволствие да работя с тях. Между другото, аз имам всичко това снимано. Целият звукозаписен процес. Или поне важните моменти. Планирам да издам едно DVD тип "Making of", на което да има оригинални кадри от преди 16-17 години. Ще стане чудесен филм с модерен наратив. Аз ще бъда човекът, който ще разказва за всичко, което се е случило тогава в студиото. Така феновете ще могат да видят истински кадри и ще разберат как точно са ставали нещата.

Как се прие от критика "Nostradamus"? Все пак, не всеки ден на пазара се появява рок-опера. Какви бяха реакциите на музикалните специалисти?
Все още имам на сайта на "Nostradamus" една секция (nostramusic.com/interviews.htm), в която можеш да видиш десетки прекрасни ревюта. В доста от списанията от онова време рок-операта беше категоризирана като запис на месеца. Някои ревюиращи дадоха 11 точки, от възможни 10. "Nostradamus" влезе и в холандската музикална класация за продажби на албуми. За около две седмици беше в първата десетка на продажби на Amazon.com Спомням си и едно много лошо ревю, което беше от списание "Hard Rock" във Великобритания. Написано беше от хора, които просто не бяха разбрали за какво става въпрос, защото, все пак, за да харесаш такъв албум, трябва да имаш афинитет към един подобен стил, към начина на музициране, към визията, която аз съм имал, когато съм създавал това музикално произведение. Ясно е, че въпросното ревю беше написано от човек, който не бе съвсем в крак с начина, по който аз виждах нещата. Но тази лоша рецензия беше просто смешна на фона на между 150 и 200 ревюта, които се изказваха изключително положително за "Nostradamus". Някои от тях бяха направо бомбастични.

Ти самият доволен ли си от крайния резултат? Днес, като гледаш назад от дистанцията на времето, би ли променил нещо в това произведение? Мелодия, текст или дори изпълнител?
Не, не бих променил, защото аз вярвам, че всяко музикално произведение е създадено за да тежи на мястото си. Във времето, в което е създадено. Но самият факт, че "Nostradamus" сам намери път към сцената 15 години след издаването си, говори, че тази музика е все още актуална. И то не толкова като музика, защото няма какво да си кривя душата - в тази рок-опера няма нищо гениално. В онова време някои журналисти ме нарекоха гениален. Един от тях дори написа: "Да, може би Николо Коцев не е Господ, но със сигурност е разговарял с него." Аз лично смятам, че няма нищо гениално в тази творба. Тя е просто едно хубаво музикално събитие. Един чудесен музикален разказ, който пленява със самия факт, че е бил реализиран. "Nostradamus" е мащабно нещо - има седем солисти, хор, симфоничен оркестър, прекрасна ритъм секция, много качествено свирене, китарни партии и т.н. Това, че на едно място са събрани такива невероятни гласове на рок легенди, е нещо, което прави проекта уникален. А защо да променям нещо, което е уникално? Естествено, нищо в този свят не е перфектно. Ако днес започна да се вглеждам в детайлите със сигурност ще открие малки грешчици тук и там. Между другото, сега, когато работя с различните звена докато подготвяме премиерата на тази рок-опера, откривам точно такива малки грешки. Несъответствия между отделни инструменти, които навремето не са се чували. Аз и затова съм ги оставил тогава, защото не са правели впечатление. Както се казва, тези грешки не са били чуваеми. Но днес, като гледам нотите, си давам сметка, че има разни местенца, на които нещата трябва да се коригират. Съвсем дребни са и не променят същността на композицията, но е интересно, че ги откривам 15 години по-късно.

Alannah Myles и Николо Коцев по време на записите на "Nostradamus"

Световната премиера на "Nostradamus" ще се състои на 18 ноември, в сградата на Държавна опера - Русе, цели 15 години след нейното издаване. Защо трябваше да мине толкова много време, за да представиш "Nostradamus" на живо, пред публика? Каква е причината това нещо да не се е случило до момента?
"Nostradamus" беше създаден като студиен проект. Първоначалната ми амбиция беше да издам двоен диск с една рок-опера. Всяко концептуално музикално произведение обаче, носи със себе си заряд и възможност бъде реализирано на сцена. През годините, аз съм имал множество запитвания от различни музикални академии, примерно от САЩ, Канада и дори Източна Европа, това произведение да се ползва като дипломна работа. Тогава обаче нямах пълен набор от ноти, който е необходим за да бъде реализирано едно подобно нещо на сцена. Така нареченият клавир - извлечение на пиано с всички певчески партии. За да имам това нещо, ми бе необходим цял месец къртовски труд в началото на година. През януари се занимавах именно с тази работа. Освен това, навремето аз нямах ноти и за музиката, което свири самата рок група. Сега вече ги имам - и това ми отне доста време докато го направя. Това са причините "Nostradamus" да не може да се реализира по никакъв начин навремето в чужбина. Веднага трябва да кажа, че през годините тук в България имаше две инициативи, които искаха да поставят произведението на сцена. И двете рухнаха безславно, защото в последният момент се оказа, че бюджетът, който ми обещават, е нереален и не може да ми бъде осигурен. В този момент аз си казах, че трябва да сложа това нещо настрани, да го оставя на мира, за да си живее своя собствен живот. И ако "Nostradamus" е действително достоен и има смисъл да бъде поставен на сцена, той сам ще намери пътя към нея. Защото според мен има нещо много жалко и тъжно в това, един композитор да тича от врата на врата и да се моли за пари, за да осъществи сценична реализация на свое произведение. Трябва да бъде точно обратното. Хората, ценителите, феновете, театрите трябва да търсят автора и да искат да изпълняват неговото произведение. Когато аз не виждах такъв театър и такива ценители, които да идват и да искат от мен да поставя това произведение на сцена, реших, че ще изчакам, докато ситуацията се промени. И ето, че този момент дойде. Става въпрос за една българска фондация, която се нарича "Пчелен кошер". Не знам дали е със стопанска или с нестопанска цел, но за мен това е без значение. Те реализират "Nostradamus" на загуба, само и само защото искат събитието да се случи. Естествено, след премиерата ние вече ще имаме възможност да направим пет големи представления догодина в България, на които да разгърнем с истинската му мощ това, което сме направили сега. Да съберем публиката, която подобава на произведението. Сега ще свирим в малката зала на Русенската опера, която има 500 места.

Изпревари следващият ми въпрос - защо избра точно Русе? Самият ти си следвал в Пловдив, не ти ли се е искало да представиш "Nostradamus" там? Примерно, в Античния театър. Или пък в София?
За поставянето на едно такова произведение се изисква огромен бюджет. Бюджет, който не е възможен за мен, още повече, че тази рок-опера не е проверена пред публика. В момента ние само се надяваме двете представления, които предстоят, да имат голям успех. Но не знаем, дали ще стане така. Както сам виждаш, на Орлов мост се събират по 60-70 хиляди души за музика, която не е рок-опера, нали? И не е възможно всички тези хора да обичат това, което правя аз. По-скоро рок-операта е труден жанр, който трябва да бъде разбран и желан, за да дойдат хората на едно такова представление. И аз си давам сметка, че ако бяхме тръгнали с по-голяма кошница, както се казва, щеше да има огромен риск. Освен всичко друго, голямата зала струва много повече пари от малката. Разходите там са много по-големи. Озвучаване, осветление, охрана, наем и т.н. Това е нещо, което ние не бихме искали да опитваме, когато става въпрос за премиерата. Решихме тя да бъде едва ли не бутиково представление и да се съсредоточим главно върху самото пресъздаване на произведението, а не върху рекламна кампания, която, на всичкото отгоре, щеше да отвлича вниманието ни от най-важното. И ето, че във случая, залата ни е разпродадена и то два пъти. Няма нито един останал билет. Има вариант да се пуснат някакви правостоящи билети, но това предстои да се уточни. За нас това е едно огромно удоволствие, защото ние ще излезем на сцената и ще изсвирим нещо, което знаем, че хората искат да чуят. Те ще са дошли специално за да видят "Nostradamus". Ще има хора от Белгия, Румъния, Турция, Гърция, Финландия, Швеция, че даже ще имаме гост от Кот д’Ивоар. Това е една от причините, да изберем град Русе. Друга причина е, че оперното изкуство е ужасно скъпо удоволствие. В конкретния случай ще имаме оркестър, който се състои от 51 човека, 30 души хор, 14 души балет, шест солисти и рок група от шест човека. Режисьор, сценограф, хореограф, дизайнер на костюми, екипи, които отговарят за звука, осветлението и т.н., и т.н. Това са все неща, които струват пари. Ако трябваше аз да платя всичко, щеше да ми бъде абсолютно невъзможно да си го позволя. А ние сега привличаме един оперен театър към каузата, благодарение на маестро Найден Тодоров, който е директор на операта в Русе и вкара "Nostradamus" в редовната си програма. И по такъв начин, взаимодействайки си, ние правим така, че да е възможно да се осъществи начинанието. Иначе щеше да бъде абсолютно невъзможно. Само екипът на русенската опера, който ще вземе участие в проекта, наброява над сто човека. Имай предвид, че хора репетира от 15-и септември, рок групата от два месеца, а беквокалистите от 10-и септември. Всички тези хора трябва да получават някакви пари за труда си през това време, нали? Това са разходи, които не биха били възможни за плащане, ако всичко трябваше да се поеме от мен.

Държавна опера - Русе

Какво предстои да видят зрителите в тези две вечери? Какво да очаква публиката в Русе?
Бих искал да се похваля с това, че целият ни екип е изключително ентусиазиран. Всички очакват с нетърпение събитието да се случи. Публиката в Русе ще види едно музикално произведение, което е изпълнено по най-добрия възможен за момента начин, с огромно удоволствие, с много ентусиазъм и много любов. И разбира се, с много преданост към изкуството, което създаваме.

Как избра изпълнителите, които ще видим на сцената? И имаше ли такива, които се опита да привлечеш, но не успя? По-специално визирам някои чуждестранни вокалисти.
Най-важният ми критерий при избора на хора за моите проекти е те да могат да пеят и да свирят изключително добре. Никога не съм си позволявал да каня някого само заради името му, ако знам, че той не е достатъчно добър в това, което прави. Естествено, давам си сметка, че привличането на звездни имена, е сериозен плюс. Това е нещо, което е хубаво за всеки проект. Специално за "Nostradamus" предложих на Joe Lynn Turner да вземе участие в представленията и да изпее своята роля. Знаеш, че поради глупави стечения на обстоятелствата, ние двамата в момента не сме в много добри отношения и това не се случи. Предложих също и на John Lawton, когото уважавам много, защото е брилянтен певец. Той обаче имаше проблеми с научаването на текстовете наизуст. В "Nostradamus" Lawton щеше да участва в шест-седем песни, а това е чисто нов материал за него, който за да бъде поставен сценично, трябва да бъде изпят наизуст. Да ти излиза от сърцето. С него се бяхме разбрали за всичко - условия, хонорар и т.н. Когато обаче John получи договора и видя в него клауза, че трябва да знае нещата наизуст, се отказа. Поканих също Jorn Lande и Doogie White. Свързах се с тях още през месец март. И двамата ми отговориха, че им е твърде рано, за да могат да потвърдят участието си. Doogie работи с Michael Schenker и ако се наложи да тръгне с него на турне, просто няма как да му откаже, защото това е неговият работодател. Jorn пък чакаше да се случи някакво новогодишно турне с AVANTASIA, в което, ако не участва заради "Nostradamus", ще загуби много пари. Ставаше въпрос за около девет или десет концерта. Аз от своя страна не можех да предложа кой знае колко високи хонорари. Хората, които в крайна сметка ще вземат участие в събитието, действително искат да бъдат част от него. Водещото не са парите. Естествено, аз плащам на всички, но като цяло идеята не е това да се прави за пари. Идеята е да се участва в нещо наистина уникално и аз вярвам, че то ще се получи точно такова. Смешното е, че в последствие се оказа, че и Jorn, и Doogie, могат да участват в премиерата на рок-операта. И пожелаха да дойдат. Аз обаче вече бях ангажирал хора за техните роли. Няма как да си позволя да нямам човек до последния момент и тепърва да тръгна да търся някой. Едно на ръка, че бих могъл да бъда изнудван за повече пари по този начин и второ, че в такава ситуация щях да бъда много по-изнервен. Затова и предпочетох по-отрано да си подбера хората и нещата да са сигурни. Разбира се, че не съм правил компромиси с певческите качества на участниците, защото за тези роли извиках Bjorn Lodin (шведски певец, композитор и продуцент, известен главно с участието си в групата BALTIMORE, бел. ред.) и Thomas Vikstrom - двама изключителни шведски вокалисти, с които съм работил в миналото и знам на какво са способни. За друга роля поканих един млад турски певец - Mehmet Kaya, познат в България с групата си SAINTS ‘N’ SINNERS. Така че за двете представления на "Nostradamus" имаме добро чуждестранно участие. Солистите са добре балансирани - трима чужденци и трима българи. Звезди Керемидчиев от АХАТ ще бъде в ролята на Инквизитора, Алекс Атанасов ще бъде Нострадамус - това е и главната роля, а Амалия Ненова от DIRTY PURCHASE ще влезе в две роли - на Катерина Медичи (кралица на Франция от 1547 до 1559 г., бел. ред.) и Anne Gemelle (втората съпруга на Нострадамус, бел. ред.)

Планираш ли да направиш запис на представлението и впоследствие да го издадеш?
Да, планираме запис. И аудио, и видео. Ще бъде направен много професионално. Идеята обаче, поне към момента, е не целият запис да бъде издаден с комерсиална цел, а да направим един пакет, една извадка от представлението, с която да събудим интерес от чуждестранни инвеститори и мениджъри. Тази рок-опера трябва да бъде реализирана и в чужбина и ние вярваме, че това ще се случи. Мога примерно да ти кажа, че Thomas Jensen, който е един от собствениците на фестивала "Wacken", ме е питал още през 2002-ра дали мога да представя "Nostradamus" там. Тогава, разбира се, не можех. Това не е нещо, което става ей така, с щракване на пръсти. И когато не съществува готова постановка, аз нямам какво да му покажа. Ние в момента правим нещата така, както трябва да бъдат - с мултимедиен декор, специално направени костюми за солистите и т.н. Което е рядък лукс в днешно време. Човек трудно може да си позволи да направи такива неща. Сега обаче, когато минат двете представления в Русе и направим записите, ще има какво да показваме на заинтересованите лица. И, ако някой пожелае да го направим някъде - събираме се за три дена, опресняваме го, издухваме прахта и сме готови. Без да е необходим цели два месеца труд на всичките звена, както за предстоящите две представления.

А има ли вече планове за представянето на "Nostradamus" и в други български градове догодина?
Фондацията "Пчелен кошер", за която ти говорих, има амбицията догодина да направим пет представления в България. Рано е за дати, градове и зали, но желанието ни е местата, на които това нещо ще се осъществи, да са с капацитет от около 2000 - 2500 човека, за да може да има и някаква възвръщаемост на вложените средства.

И друг път съм ти задавал този въпрос, но няма как да не го направя и сега: смяташ ли рок-операта "Nostradamus" за връх в музикалната си кариера до момента? Гледаш ли на нея като на най-амбициозното и мащабно нещо, което си композирал и записвал?
Не, не я смятам за връх в кариерата си, защото тепърва ми предстои да направя нещо, което ще е доста по-мащабно и по-сериозно. Става въпрос за друга рок-опера - "Draconia", по която работя от много години, но в един момент я оставих настрана, защото музикалната индустрия падна на колене пред нелегалното сваляне на музика. В една такава обстановка никой не можеше да ми предложи договор за реализирането на "Draconia". А това е нещо, което би струвало ужасно много пари. Аз не мога да поема риска и да заложа имуществото си, за да види тази рок-опера бял свят. Бюджетът би бил поне 50-60 хиляди евро. За човек като мен подобна сума не е лесно да бъде рискувана. Съвсем естествено предпочетох да не правя подобно нещо. Фондация "Пчелен кошер" има амбицията да финансира довършването на "Draconia", а самото музикално произведение е в един напреднал етап на работа. Написал съм 14 от общо 22 композиции. Все още не съм абсолютно сигурен дали изобщо тази рок-опера ще има аудио вариант. Има голяма вероятност да запишем единствено демо версия, по която всички солисти да могат да разучават ролите си, след което "Draconia" да бъде представяна само на сцена. Издаването на албум в момента е лудост. Абсолютно безсмислено действие, което само гълта разходи. Вероятно едно такова нещо е важно за онези музиканти, които искат да имат издаден албум. Аз имам много албуми зад гърба си и нямам особено желание да правя още един. По-скоро това е едно бреме за мен. Мога да ти дам пример и с групата ми КИКИМОРА. Всички музиканти от нея ме навиваха непрекъснато да издадем албум. Казвах им, че такова нещо няма да се случи, защото не ми трябва. Най-накрая се събраха достатъчен брой парчета и все пак решихме да ги издадем. И какво? Продажбите са смешно малки. Защо ни беше необходимо да правим 1000 копия? Поне има на какво да се подписваме.

През 2008 г. направих с теб доста дълго интервю. Тогава те попитах дали според теб има някакъв шанс "Nostradamus" някога да бъде поставен на сцена. Помниш ли какво ми отговори?
Не, какво?

Каза ми: "Аз вярвам, че някога "Nostradamus" ще види сцена. Но може би няма да съм жив."
Ха-ха-ха, хем съм пророкувал, хем не съм знаел нищо!

Очевидно днес ще завършим по-оптимистично и както разбрах току що, сега едва ли би ми отговорил по подобен начин, ако ти задам същия въпрос за "Draconia".
Да, така е. "Draconia" като цяло е един по-мъдър проект. Освен че носи със себе си радостта ми и освен че целият сюжет е написан изцяло от мен, той не робува на същите рамки, в които е ограничен "Nostradamus". Там нещата са ясни - имаме ограничение в рамките на рок песента. В "Draconia" се набляга повече на класическата оперна традиция. Да, пак има песенна структура, но някои от композициите са много дълги, нямат ярко изразен припев и просто преливат една в друга. Това е материал, който не е радиофоничен и музиката му е нелогична. Аз лично не познавам днес радио, освен ако не е някое строго профилирано, което да пусне песен по-дълга от пет минути. В "Draconia" има композиции по осем, девет, че и повече минути. Сигурен съм, че в момента на издаването на тази рок-опера, това ще бъде върхът на моята музикална кариера. Но няма да бъде нейният край. "Draconia" е много по-смела и много по-артистична, по отношение на самата композиция. Това е една рок-симфонична фантазия. Отново е замислена да бъде с оркестър, а солистите ще бъдат осем. Сюжетът е фантастичен, но в крайна сметка става въпрос за борбата между доброто и злото. Възпяват се добродетелите в човешкия дух и характер. В човека като цяло. Възпитава към доброта, а това за мен е едно универсално нещо. Целият свят има нужда от него.

Благодаря ти за това интервю, Николо. И успех на "Nostradamus" в Русе!
И аз ти благодаря!

Текст: Ози
Снимки: Личен архив