"IQ Music Festival" на 9 юни в Белград - "U(lo)se Your Head"

Правим грешката да тръгнем към Белгард по обед на предния ден. Резултатът - жега, задух и изгорели лица. Поне пътя до там е "като масло" и пристигаме бързо и без да ни се образуват камъни в бъбреците от друсане. Доволни сме, че ще можем да се изкъпем, да си починем малко, а после да обърнем известно количество "Niksicko pivo" в някоя кръчма. Да, ама не. Който е ходил в Белгард (особено новата част) знае, че там табели на булевардите на практика НЯМА, камо ли на по-малките улици. Ама нито една, никъде! Съответно - спираш да питаш някакви хора, които очевидно знаят още по-малко къде се намират! Подаваме картата, за да отбележат местонахождението ни, но за 5 мин. (буквално!) 3-ма различни човека ни показват 3 коренно различни местоположения. Не просто коренно различни, ами и на срещуположни краища на града! Говориш им на английски - те питат от къде си и като кажеш "България" се чудят защо предпочиташ английския. На теб ти става неудобно и започваш да използваш гротескна смесица между български, сръбски и македонски, но пак те гледат очудено и те питат защо не говориш на английски. И тъкмо започнах да кроя пъклени планове за това как да прекратя тази лингвистична мъка, когато съвсем, ама съвсем случайно се натъкнахме на леко забутания си хотел, който в последствие се оказа най-якият белградски такъв.

   На 9 юни отиваме рано към Арената за еднодневния "IQ Music Festival", чийто девиз бе "Мисли със собствената си глава". Въпреки че на събитието ще участват "само" 5 изпълнители, за сръбските фенове са от значение основно бандите, а "разбирачески" спорове дали това е обикновен концерт или фестивал отсъстват. Пускат ни в залата в 18:20 ч., сръбската банда DREDDUP туко-що е излязла на сцената. Групата стартира скоростно, ударно и направо ни отвява главите. В залата все още има има съвсем малко хора - не повече от 150 човека, за сметка на това точно пред сцената се е заформила яка агитка, която размята невъобразимо двуметрови коси. Басистката на групата, заела поза а ла "Трухильо" също куфее здраво. Mikka (вокалистът) съблича тениската си и започва да подкача, мята се, пада на земята и сякаш не би могла да се появи нито капка умора в татуираното му тяло. Казва "Сега скачайте!" и пред сцената става меле. Стилът на групата е кросоувър с много сериозна индъстриъл основа и определено си струва да се чуе. Ако досега не сте го направили - поправете грешката! Кратки благодарствени думи и DREDDUP слизат от сцената, а аз си обещавам да си купя тяхно CD задължително.


   Малко след това на сцената се качват MIZAR заедно с членове на хор "Harmosini", който изпълнява византийски песнопения. Веднага стана ясно, че и този път ще преобладават песните от последния албум "Детето и белото море". Започват първите акорди на "Александър". Един от членовете на хора носи шапка с кръст върху нея, който при движение изпъква от светлината. Пада се точно на челото му и аз някак се сещам за обърнатия кръст на челото на Glen Benton. Разкарвам мисълта, когато музиката на първата песен прелива в първите думи на "Ходен же". Текстът е на старославянски, съдържа части от Евангелие на Матея. Хорът е подреден в триъгълник на сцената, облечени са в черно. Всички пеят със затворени очи. Магия! Поглеждам Горазд - той е безкрайно съсредоточен, както винаги, и някак си изпъква с червената си китара на фона на приглушеното осветление и тъмните облекла. Звукът е перфектен. Чува се така познатият възглас "Алилуя!" - началото на "Амфилохий" от "Кобна убавина". Долавям, че текстът е различен. Чувам думите "На реките Вавилонски таму седевме и плачевме..." - това е от Библията (псалам на Давид 136:1). Горан Траjкоски го изпя с АНАСТАСИJА навремето. Песента се казваше "На реках вавилонских". Следва любимата ми песен от последния албум - "Здив", която разказва за планина Мъглен. Пея с цяло гърло, никой друг не го прави. Малкото хора около мен се поклащат нетърпеливо и аз се дразня, защото знам че един такъв концерт на MIZAR в България ще бъде приет по много по-подобаващ начин. Следва адаптираната версия на песнопението на Йоан Кукузел - "Аврамово войнство" и "1762" - онази трагична песен по стихове на Григор Пърличев, посветена на унищожението на охридската патриаршия. Минаваме през обичаните "Пролет над земята", "Градот е нем" и величествената "Константинопол", когато един от хористите вдига кръст над главата си, докато пеят "Од Исток сонце и вистина, бакни го крстот небесен".... Цялата настръхнала, гледам този момент бемълвно, с широко отворени очи! Завършекът на участието на MIZAR идва с култовата "Почесна стрелба", при която най-после се забелязва някакво раздвижване сред множеството малки групички пред сцената. Дочуват се откъслечни припявания. След последната фраза "..замолкни во тишина" и дружен поклон, групата слиза от сцената.

   Сетлист на MIZAR:

01. Александър
02. Ходя же
03. Амфилохий/На реках вавилонских
04. Здив
05. Аврамово войнство
06. 1762
07. Пролет под земята
08. Градот е нем
09. Константинопол
10. Почесна стрелба

   Точно разсъждавам защо публиката беше толкова вяла и малобройна, когато на сцената излизат BLOCK OUT. Явно в Сърбия доста ги обичат, защото веднага започват да се стичат още хора. Наострям уши с голям интерес. Минава малко време, в което разбирам че тази музика определено не е моята. Напъвам целия си слушателски стоицизъм, който ме е спасявал на всякакви неподходящи купони, вечеринки, концерти и т.н., но явно е нужно много повече, за да издържиш няколко десетки минути музика, която граничи с китайско мъчение: "кап.... кап.... кап". Всички парчета звучаха еднакво, накрая бях убедена че са изпълнени две песни, а те се оказаха 7-8. В музиката им има доста дуум, но е толкова безплътен, че няма как да е по-зле. Толкозва за тях. Не искам и да си спомням. След време, което ми се струва като десет вечности, BLOCK OUT слизат от сцената.

   Настава очакването на LAIBACH, което продължи около 35 мин. До мен един човек губи търпение и се провиква: "Айде, бе, Любляна!!!" (Лайбах е немското име на столицата на Словения Любляна). Като по поръчка в този момент на видеостените се визуализира Млечният път на фона на немски марш. След малко се появяват орелът и гълъбът, които са символите на турнето "We Come in Peace". Още известно време и словенците излизат на сцената. Думите не са достатъчни за да се опише последвалото преживяване! Всичко става без излишни церемонии - първа излиза красивата Mina, която е облечена в униформа и носи мегафон в ръка. Освен от участието си в LAIBACH, тя ни е позната и от изключително приятната синт поп група MELODROM. След нея на сцената се качва Milan Fras и цялата зала избухва.

   Първата песен е "Ti, ki izzivas", на двата екрана се прожектира черно-бяла визия, а Mina вика на мегафона: "Ti, ki izzivas! Ti, ki izzivas!", Milan е застинал в края на сцената, със скръстени ръце. На екрана текат надписи и в момента, когато пред очите ни минава "Go yourself to battle", той пристъпва напред и започва да сече звуковата картина с уникалния си глас. Призовава ни да се втурнем в битка, пък ако трябва да умрем, за да покажем че сме герои: "..Scrno stopi sam, v krvoprelitje in padi - ce si zares junak!". Изумително е как комбинацията между визия и звук може да те докара до транс, до неподозиран екстаз. Eкраните сменят цветовата си гама в кърваво червено - става ясно, че песента, която започва е култовата "Brat moj". Визията е повече от провокативна - от много близо е заснет акт на френска любов, върху екрана преминават надписи на английски, които се явяват директен превод на текста на песента. Завършва с думите "…to the new light". На ред са класиките "Die Liebe" и "Leben - Tod". Всички пред сцената избухват, крещят насечените фрази с вдигнати нагоре ръце. Моментът е неописуем. На танцувалната "Warme Lederhaut" публиката се раздвижва в бясно темпо. Звукът е перфектен, светлините преминават от жълто в червено, а на екрана се появяват ръце, плъзгащи се по кожа. Следват два кавъра - "Love on the Beat" на Serge Gainsbourg и "Across the Universe" на THE BEATLES, където Mina за пореден път демонстрира висотата на прекрасния си глас. На екрана се появяват кадри от филма "Iron Sky" . Започват първите звуци от класиката "B-Mashina", която е включена в саундтрака на филма. След новата "Under the Iron Sky", залата избухва за пореден път с "Tanz mit Laibach", на екрана тече клипът към песента. Всички знаят текста, пеят с цяло гърло и подскачат в една обща движеща се маса, Milan Fras ги подканя, вдигайки ръцете си нагоре. Минаваме през "Alle gegen alle", "Leben heisst Leben" и "Geburt einer Nation", за да завършим с кавър на Bob Dylan - "Ballad of a Thin Man". Думите на текста се размиват и потичат в безкрайни реки, за да захранят тревите, които растат от екрана. С това LAIBACH слизат от сцената, точно толкова безцеремонно колкото се и качиха преди малко повече от час (кога мина той?). Хората се прегръщат едни други, а аз излизам на въздух, за да осмисля станалото. Това определено е най-добрата изява на LAIBACH, на която съм присъствала. Речникът ми е твърде беден, за да изразя видяното и чутото. Беше неповторимо - от онези концерти, които остават в паметта ти завинаги.

   Сетлист на LAIBACH:

01. Ti, ki izzivas
02. Brat moj
03. Die Liebe
04. Leben - Tod
05. Warme Lederhaut
06. Love on the Beat (Serge Gainsbourg cover)
07. Across the Universe (THE BEATLES cover)
08. B-Mashina
09. Under the Iron Sky
10. Tanz mit Laibach
11. Alle gegen alle
12. Leben heisst Leben
13. Geburt einer Nation
14. Ballad of a Thin Man (Bob Dylan cover)

   За малко да забравя, че трябва да изчакам излизането на Marilyn Manson. Той, разибра се, не бърза особено. Връщаме се в залата и разбираме, че за него има пълна забрана за снимки. Псувам наум и се опитвам да си намеря място сред стеклото се множество. Няколко хлапета повръщат върху оградите, докато мястото, където по принцип стоят фотографите се пълни все повече и повече с охрана. На сцената се спуска черна завеса, след което чакаме още половин час, за да се покаже заветният силует зад нея. Цялата публика е вдигнала телефоните си и снима неистово, с надеждата да хванат появяването му. След малко (около час след като LAIBACH приключиха), завесата пада и залата се изпълва с пушек. Писъците на публиката се надигат като цунами. Едно момиче припада и охраната го изнася навън. Започва "Hey, ceruel world" и Manson сваля кожения си шлифер, накланя се към публиката, когато за радост на първия ред се сгромолясва върху главите на охраната. Настава още по-голям хаос и още едно момиче бива изнесено по спешност, което някак се връзва със следващата песен - "Disposible Teens". MM обикаля сцената от единия до другия край, като се накланя над определени хора от публиката и им пее фрази от текста. От време на време се изплюва от високото, което предизвиква неразбираеми удобрителни възгласи. Следва "No Reflection", преди която всички се насладихме на фъфлещ монолог - който е разбрал и дума от това, което измърмори Menson - ще получи бира. Явно в публиката имаше отличник, защото по някое време Manson отваря един "Jelen" и я подава напред. Първите звуци на "Mobsene" взривяват и без това подпалената тълпа. Всички танцуват и са вдигнали телефони и малки фотоапарати над главите си, като от време на време охраната се врязва в тълпата и бута оборудваните със снимачна техника ръце. Преминаваме към "Dope Slow", Мanson сменя одеждите си с блещукащо сако и очила, маниерничи и се кълчи, като след секунди отново настава хаос - един младеж се е изкатерил по загражденията и се прехвърля към сцената. Разбира се, бива свален не особено нежно от шестима охранители, които го изнасят. Следва "Slo-mo-tion", по време на която над главите на публиката политат черни балони, а Manson, наметнат с розова лисича яка дивее по сцената. В един момент създава впечатление, че ще я хвърли в публиката, което докарва момичетата до неистови писъци. В крайна сметка я захвърля зад себе си с извинителна усмивка. Слага стойката на микрофона между краката си и върху всички се изсипват конфети, започва класиката "Rock Is Dead", последвана от култовия кавър на DEPECHE MODE - "Personal Jesus". Винаги съм твърдяла, че ужасно много му отива да я изпълнява. Минаваме през химни като "Torniquet"и "Sweet Dreams (Are Made of This)". Сериозният реквизит, потрошените микрофони и хвърленият такъв в публиката, който предизвиква яко блъскане и истерия бележат продължението, песента е "Antichrist Superstar". MM се опитва да завърши участието си с "Beatiful People", която дори не е нужно да изпълнява, тъй като публиката знае текста до последната думичка и го надвиква изключително успешно. След края се покланя няколко пъти и слиза от сцената, но възторжените викове "Маnson! Manson!" го карат да се завърне за последна песен - "Murderers". Завършва я, а ние вече едва се държим на краката си и излизаме бързичко на чист въздух, като внимаваме да не се подхлъзнем на стотиците нахвърляни по земята пластмасови чаши. Зад нас остават възгласите на тълпата, които се чуват дълго след като сме се отдалечили от залата...

   Сетлист на Marilyn Manson:

01. Hey, Ceruel World
02. Disposable Teens
03. Love Song
04. No Reflection
05. Mobscene
06. Dope Show
07. Slo-mo-tion
08. Rock Is Dead
09. Personal Jesus (DEPECHE MODE cover)
10. Pistol Whipped
11. Tourniquet
12. Hate Anthem
13. Sweet Dreams (Are Made of This) (EURYTHMICS cover)
14. Antichrist Superstar
15. Beatiful People
Бис:
16. Murderers