Исландската прог банда AGENT FRESCO пристига за концерт в София на 4 септември

   Получихме следното съобщение:

Групата издаде своя последен албум “Destrier” в края на 2015-а г. и в началото на 2016-а тръгна на турне с Coheed & Cambria. Същата тази година те печелят наградите за най-добър вокал и най-добър албум на Исландските музикални награди, изпреварвайки престижни изпълнители като Bjork и Of Monsters And Men.

С поглед, зареян в далечен хоризонт,
където мрачни водни канари
се разбиват в залеза.

“В Agent Fresco никога не сме се отпускали в зоната на комфорта. винаги сме разширявали емоционалните си и музикални граници.”
-Арнор Дан Арнарсон

Понякога можеш да усетиш една група откъде е. Agent Fresco са необуздани, изящни, величествени, опасни и непредсказуеми, като земите, от които идват. Agent Fresco са от Исландия – страна, от която не може да не се повлияеш. “Когато живееш в страна, в която летата денонощно е светло, а зимите са почти пълен мрак, това няма как да не повлияе на душевното ти състояние,” казва Арнор Дан Арнарсон, певец, композитор и фронтмен на групата. Положението е ясно.

Музиката на Agent Fresco е отражение на вечно променящият се пейзаж и съкрушителното усещане за свобода и необятност. Това е прогресив Арт Рок група, на която трябва да се наслаждаваме от известно разстояние, за да я възприемем в целостта й, като голяма творба на изкуството. През последните години пъстрата, жизнена, нетипична и силно пристрастяваща музика на уважаваната група от Рейкявик, съставена от Арнор Дан, Торарин Гуднасон, Храфнкел Йорн Гудьонсон и Вигнир Рафн Хилмарсон, я направи любима на една музикална нация и породи международен интерес. Или, по думите на Хали Бонди от MTV: “Определено една от най-добрите банди, излезли от Исландия.” И това в страна, която има коефициент на групи на глава от населението по-висок от повечето други!

Постигнаха всичко с един албум. “A Long Time Listening”, издаден през 2010-а г., остави след себе си шокирани физиономии, трепетна почуда и безграничен ентусиазъм за подобни музикални изживявания. Прог Рок, Авангард, Метъл или Алтърнатив? Джаз, Пост Рок, а може би дори и Джент? Критиците бушуваха, надпреварвайки се в безплодните си опити да сложат етикет на мелодиите от Исландия. “Изумителен албум от най-добрата съвременна рок група в страната,” – това е присъдата на най-значимия исландки вестник, “Моргунбладид”. Дори по широко скроените стандарти на исландската музика, прочитът на рок жанра според Agent Fresco е необичайно одухотворен и многопластов, с променлива пулсация и седефени хармонии, отразяващи нюанса на всяко едно настроение, което можем да си представим. “В групата цари невероятна творческа свобода,” обяснява Арнор Дан, а Торарин добавя: “Ако спрем да разширяваме кръгозора си, може направо да се откажем. Силно се надявам това да не се случи.” Предизвикателствата са от изключителна важност за Agent Fresco. Предизвикателството да надскочиш себе си, да се развиваш, да стъпиш в нови територии. Според Арнор Дан, това е възможно, единствено ако групата запази своята неподправеност: “Искрено вярвам, че създаваме нещо неповторимо и честно, изцеждайки максимума от себе си на професионално и лично ниво.”

Едно особено тежко предизвикателство се крие в идеята за първия албум. В центъра на “A Long Time Listening” е темата за смъртта на баща му. “Това ме накара да осъзная колко величествена може да бъде музиката,” казва той. “Тя не само ми даде възможност да преживея смъртта на баща си, но и ми предостави най-добрия възможен начин да почета името му.” Вярно е, че всеки слушател ще изживее албума по различен начин, ще получи нещо различно от него. Арнор Дан не си пада по еднозначните истории. “Създаването на пластове от образи в песента, помага на слушателя да има по-неповторимо преживяване с нея и го води към по-лична интерпретация. Писането на недвусмислени текстове никога не ми е харесвало.”
Но това е преди години. Оттогава Agent Fresco бяха на две турнета и превзеха с щурм фестивали като Roskilde и Euroblast. Репутацията им, че на живо са рядка находка, чудовище, което на сцената е във вихъра си, бързо надгражда престижа им. “Свиренето на живо носи съвсем друго усещане – нещо много по-различно от композирането,” коментира Торарин. “Интерпретираш собствената си музика и един вид танцуваш със себе си.” Това не остава незабелязано, както музикантите научават след зашеметяващия си концерт на Iceland Airwaves в Рейкявик. “Сериозно, тази банда е страшно впечатляваща, а начинът, по който цялата зала пее с тях “Eyes of a Cloud Catcher” е миг, който още дълго ще живее в спомените на всички,” пише запаленият Пол Браниган от списание “Керанг”, след като гледа групата на престижния фестивал.

Но вторият албум... ами, той просто не иска да се появи. Класически случай на “Параграф 22” за Арнор Дан, който отново планира чрез албума да прогони могъщи черни демони от съзнанието си. “Емоционалният подтик за албума беше един мой гнусен сблъсък с насилието отпреди три години,” спомня си той. “Много късно една вечер ме нападнаха двама души. Оставиха ме със счупена очна орбита, аркада на веждата и мозъчно сътресение. Това ме промени. Реших да отпусна гнева и терзанията си на воля, а после поддържах енергията им, за да се храня от тези диви емоции.”

Затова албумът се нарича “Destrier”. “Destrier е средновековен боен кон, роден и отгледан за битки. Реших, че това е един красив, загадъчен и могъщ спътник за песните, идеален за концепция на албума.” Но събитията от жестоката схватка на Арнор Дан още са твърде близо до него, за да може да ги забрави. “Като погледна назад, осъзнавам, че изпуснах ситуацията от контрол. Едва не станах жертва на свой собствен Стокхолмски синдром, борейки се с гнева си. Точно това се опитах да предам с клипа на “See Hell”.” Този смайващ втори сингъл, с дълбоките си, трагични образи, ни въвежда в мрака на втория албум. “Едновременно е удивително и ужасяващо колко унищожителни могат да бъдат терзанията и гнева за физическото здраве на човека. Постоянно губех гласа си, имах проблеми със съня и панически пристъпи, и ми беше много трудно да се съсредоточа по време на финалните етапи от записите.”

В крайна сметка мисия “Destrier” е изпълнена и албумът с лекота надминава предшественика си. Четиринайсетте нови композиции са като рог на изобилието за музикални усещания, идеи и текстури, един емоционален и труден път през мрачни бездни, до върха на небесата, от най-тъмните страни на човешкото битие до мигове на искряща красота. Изведнъж става ясно защо албумът се е забавил толкова: подобни творби не се раждат между закуската, обяда и вечерята. Agent Fresco успяват да запазят музикалното разнообразие от първия албум и дори го разширяват още повече. “Опитах се да проуча и анализирам тежки емоции като тревожността и гнева, а Торарин експериментираше как ритъмът и хармониите могат да бъдат възприемани по различен начин от слушателя.” Мнението на Торарин по въпроса: “Има толкова неизследвани идеи, особено що се отнася до ритъма. Очарова ме и хармоничната последователност и взаимоотношенията й със звука, възприятието и връзките с други аспекти на музиката и природните звуци.” Това прави “Destrier” експериментално поле за новаторските му идеи.

За да бъдем по-точни, “Destrier” е пътешествие през всички китарни жанрове, създадени досега, с влияния, простиращи се от класическата музика до философията, от поезията до митовете на древността, влияния, създали своя собствена отвара от емоционално заредени парчета. “Rolling Stone” описва Agent Fresco като “Исландска група, която успява да маневрира между пламтящ алтернативен китарен рок, баладични фигури на пиано а ла Steely Dan и напеви като от грандиозен концерт на Queen, и то често в една и съща песен, с убедителен и еуфоричен ефект.” Прочитът на “Music Void” е следният: “Мъжкият вариант на Björk, с група, клоняща към Rage Against The Machine.” Да, и това го има. Но далеч не описва същината.
“Destrier” е доказателството, че с много баби, детето невинаги е хилаво. Албумът е замислен като творба на изкуството, не просто като сбор от песни. Арнор Дан свива рамене: “Винаги съм намирал за естествено да пишем и продуцираме албума като единна творба.” Вече трябва да е ясно, че забавлението не е единственото, което музиката на Agent Fresco цели. Макар че, в интерес на истина, те не биха имали нищо против, ако я ползвате точно за това. “За мен музиката ми е много силен отдушник и смятам, че писането на текстове ми помага да се развивам емоционално и интелектуално като човешко същество,” казва Арнарсон. “Да творя и да правя музика – най-просто казано, това ми дава цел.”

Концертът на Agent Fresco ще бъде на 4-ти септември в клуб Live & Loud на ул. „Позитано“ №8 в София. 100 броя билети са в продажба в мрежата на ETicketsMall и онлайн на www.liveandloud.net на цена 20 лв., след това цената ще се вдигне, а в деня на събитието(ако има останали билети) ще се продават само на входа на клуба. Бройката им е ограничена и препоръчваме да се подсигурите отрано.