Joe Satriani избухна като супернова на 11 октомври в София

   Отдавна е станало малко тривиално да се говори за постиженията на Satriani: за продажби на албуми, за номинации за "Грами" (един от най-номинираните изпълнители, който обаче така и не е печелил) и т.н. Достатъчно е да кажем, че Големият Joe си остава една от най-важните институции в съвременната китарно ориентирана музика; инструменталист с непогрешим почерк, чиито мелодии се разпознават от няколко тона. И макар размахът на музикалното визионерство и новаторство в последните му албуми да не е онзи от класическите "Surfing with the Alien" и "The Extremist", то актуалният "Shockwave Supernova" е поредната красива порция музика от маестрото, която ни кани да се впуснем в необятните картини, рисувани от шестте му струни. А и именно турнето покрай "Shockwave Supernova" доведе Joe Satriani до втората му среща с българската публика – среща, за която се наложи да почакаме 13 години.

   Концертът, организиран от "Loud Concerts", бе по повод 9-ия рожден ден на радио "Z-Rock". Началото на шоуто даде южноафриканското пауър блус трио на Dan Patlansky. Качествен блус рок от Южна Африка? За някой това може и да звучи абсурдно, но прекрасните "фендърски" топли тонове, с които Dan заля зала 1 на НДК на момента му спечелиха както вниманието, така и бурните овации на публиката. Около 2500 човека дошли да се насладят на един великолепен китарен празник още на втората песен се увериха, че няма нищо случайно в избора на Satriani именно Patlansky да открива 10 от датите на европейското "The Shockwave Tour". Dan се показа като чудесен изпълнител (не само инструментално, но и вокално) и ту едва докосваше струните, ту избухваше в ефектни блусарски сола, а в самия край на 40-минутното си изпълнение, поднесе брутална музикална вакханалия, за да демонстрира, че арсеналът му далеч не се изчерпва с конвенционалните китарни техники.

   И ето че малко след 21:00, часът на Satriani най-после удари и маестрото излезе на сцената, следван от Marco Minnemann (барабани), Bryan Beller (бас) и Mike Keneally (китара и клавишни). И помете присъстващите като взрив от супернова.

   Инструменталните концерти не са от най-лесните за описване тъй като те изискват една малко по-различна настройка от зрителя - въображението и на изпълнител, и на слушател да работят на сходни или най-малкото на близки честоти. Защото без думи музиката е малко по-трудна за възприемане и, респективно, малко по-изискваща. Satriani не е Steve Vai и съответно визуалната част на шоуто му не е толкова ефектна колкото на именития му ученик. Да – визуализации, клипове и снимки се прожектираха на трите екрана зад групата, но те бяха по-скоро за фино подсилване на настроението. Satriani обаче не е и онзи тип китаристи, при които човек остава с чувството, че във всеки момент се опитват да поставят световен рекорд по скоростно свирене. На всеки, който е дори частично запознат с творчеството на Satriani, би следвало да е ясно, че той владее всички познати китарни похвати буквално до съвършенство. Но най-голямото му достойнство е, че тези похвати почти винаги са посветени на нуждите на конкретната композиция. Така ако Joe иска да заведе зрителя до тайнствени кристални планети, ще го направи със скоростта на светлината; ако иска да го накара да усети пулса на времето, ритъмът ще тупти в познатото часовниково тик-такане; но ако реши да покаже на слушателя симпатичната любовна история между пеперуда и зебра, ще изсвири малка, нежна и успокояваща мелодия. И така, като майстор-разказвач ще настрои зрителя на своите вълни. Но без да използва думи – само китарата си.

   Неговите помощници в тази вечер обаче не бяха просто поддържащ оркестър. На всеки един от тях му беше отпуснато време, за да покаже инструменталните си възможности. Mike Keneally (който постоянно сменяше китарата и клавишните) изсвири едно прекрасно соло в средата на "If I Could Fly", а малко по-късно дори влезе в кратък китарен дуел (в който се намеси и басиста Bryan Beller) с героя на вечерта. Marco Minnemann пък демонстрира, че не е просто желязна ритъм машина, но и е способен да изтропа интересно и разнообразно соло, използвайки почти целия си наличен хардуер. И всичкото това инструментално съвършенство беше облечено в чудесни звукови одежди, като единствено на някои места в залата високите честоти бяха малко по-"режещи", но всичко бе в границите на допустимото.

   Сетът на Satriani силно застъпваше актуалния му диск, но маестрото не спести някои от най-силните козове от дискографията си като "Friends", "Always With Me, Always With You" и игривата емблема "Satch Boogie". Така някак с лекота – магия след магия, пътуване след пътуване – концертът достигна до своя първи край. Само колкото да накара цялата зала да се изправи на крака и с аплодисменти и скандирания да призове музикантите да ни посвирят още малко. Бисът се състоеше от две парчета като първото – "Big Bad Moon" – се отличаваше по два съществени елемента. Първо: това беше единствената композиция с вокали в сета на Satriani и въпреки, че Joe не е кой знае какъв певец, нешлифования му глас си ходеше идеално с характера на парчето; и второ – солото с хармониката, което Satriani изсвири със стил, сякаш само за да ни припомни, че освен китарата крие и други фокуси в ръкава си. След два часа пиршество на класната музика концертът приключи с друга ключова композиция от творчеството на маестрото, а именно "Surfing With the Alien". Инструментал, дошъл сякаш най-после да ни изхвърли на брега след това шеметно препускане из дискографията на Satriani. Дано не ни се налага отново да чакаме толкова време за следващото идване на страхотния, усмихнат, гологлав пришелец, който с музиката и с присъствието си да ни напомни, че все пак е от тази планета, а не от някоя друга.

   Сетлист:

01. Shockwave Supernova
02. Flying in a Blue Dream
03. Ice 9
04. Crystal Planet
05. Not of This Earth
06. On Peregrinе Wings
07. Friends
08. Time
09. If I Could Fly
10. Butterfly and Zеbra
11. If There Is No Heaven
12. Cataclysmic
13. Crazy Joey
14. All of My Life
15. Marco Minnemann drum solo
16. Luminous Flesh Giants
17. Always With Me, Always With You
18. God Is Crying
19. Goodbye Supernovа
20. Satch Boоgie
Бис:
21. Big Bad Moon
22. Surfing With the Alien

 

Текст: Whiplash
Снимки: zero_sum

   В галериите ни може да разгледате близо 40 снимки от концерта на Joe Satriani в София.