Joel Hoekstra от WHITESNAKE: "Трябва да работиш здраво във всичко, с което си се захванал"

   Joel Hoekstra се присъединява към WHITESNAKE през 2014 г. Преди това китаристът има участия в NIGHT RANGER, TRANS-SIBERIAN ORCHESTRA, свири с Шер и много други проекти. Последният албум, който излезе с негово участие, беше на супергрупата ICONIC. Един от формалните поводи за разговор с него. Другият е последния концерт в България от прощалното турне на WHITESNAKE на фестивала "Midalidare - Rock In The Wine Valley" в село Могилово (поръчай билет онлайн). Любопитното около интервюто е, че то стана напълно спонтанно и импровизирано. Без предварителна подготовка. И беше организирано буквално за 30 минути - от имейла за поканата, до неговото осъществяване. Само си представете - пращате имейл и веднага получавате отговор, че можете да се видите и да разговаряте с Joel Hoekstra след половин час. Яко, нали?

   Интервюто с Joel Hoekstra е излъчено в предаването "От другата страна" по радио "Варна" на 13 юни.

Привет, Joel, работиш със световноизвестни музиканти. Има ли изпълнител, с когото все още не ти се е отдало да записваш, а много искаш?
Joel Hoekstra:Записвам с всеки, който е талантлив и позитивен човек. С такива хора искам да работя. Има няколко музиканти, с които ме отне време да се свържа, но по време на пандемията минах през списъка си и успях да направя отделни проекти. Така създадох съвместни видеоизпълнения с Dino Jelusick, Mike Portnoy, Billy Sheehan. Кого забравям от списъка? Arnel Pineda. С тях винаги сме си казвали, че бихме се радвали да направим нещо. Понякога отнема време. Забавната част беше с Mike Portnoy, защото участва в милион банди, както и аз, и когато се засякохме, първите ми думи към него бяха - как така никога досега не сме направили нещо заедно. Забавно беше. Свързах се с някои от музикантите и записахме едно-друго за удоволствие. Така че бих работил с всеки, който е талантлив и позитивен.

Какво очакваш, когато те поканят да участваш в друг проект?
Просто искам да направя хората щастливи. Повечето покани ги приемам. Отклонявам тези, които биха попречили на онова, което правя. Примерно не приемам оферти за присъединяване към други банди. Няма как да стане. Част съм от WHITESNAKE и TRANS-SIBERIAN ORCHESTRA, и не ми остава време за нещо повече. Но, ако някой ми подхвърли че ще е радостен, ако участвам със соло като гост в негов албум, обикновено приемам. Още повече, че постоянно правя такива работи за един или друг като записвам по някое соло за техни албуми. Но трябва да отбележа, че това е гост-участие. Не искам да изглежда, че участвам в милион банди. Моите банди са WHITESNAKE и TRANS-SIBERIAN ORCHESTRA. Така че, ако някой ме покани да участвам като гост в негов запис, обикновено приемам.

Спомняш ли си какво си помисли, когато те поканиха да станеш част от WHITESNAKE?
Отнеми ми минута, за да получа прослушване. Phil Carlson, мениджърът на FOREIGNER, ми помогна много, за да се срещна с David Coverdale. Той ми прати имейл, след което получих гласово съобщение от David. Забавната част беше, че по това време участвах в мюзикъла от Бродуей "Rock of Ages". Самото шоу започва с гласа на David Coverdale. Особената част да получиш гласово съобщение от него, е че в продължение на шест години всеки ден го слушах на запис в началото на всяко представление. Шест години. И когато получих съобщението от него, веднага си помислих "О, Боже, шоуто започва". Чувството беше страхотно. Трябваше да бъда сигурен, че ще направя добро впечатление. И смятам, че David просто беше решил да ме успокои. Каза ми да отида и да направя онова, което основно правя и да свиря по начина, по който обикновено свиря. Просто трябва да съм човекът, който съм. Искаше да бъда себе си - "Ела и изсвири онова, което искаш, направи твоите неща и не се притеснявай за нищо".

Разликите за самия теб да свириш класически песни на DEEP PURPLE в албума "The Purple Album" и оригинален материал във "Flesh and Blood"?
В "The Purple Album" съм вкарала много повече креативност, отколкото хората осъзнават, защото не сме използвали звука на клавирите, както DEEP PURPLE са го правили. А Reb Beach изпълни повечето от основните китарни рифове. Аз самият трябваше да мисля върху неща, които не са типични за мен. Трябваше да мисля за различен подход на свирене. Трябваше да бъда много по-креативен в "The Purple Album", отколкото хората осъзнават. За "Flesh and Blood" имах повече свобода. Но от друга страна това са рифове и песни на WHITESNAKE, така че трябваше да съм наясно, че няма как да се отклоня твърде много от оригинала, който феновете очакват, за да не ме очернят публично и т.н. В общи линии във "Flesh and Blood" имах възможността да изсвиря онова, което чувствах, че трябва да бъде изсвирено, разбира се, докато продължаваше да работи за бандата и да покрива визията на David за онова, което той обикновено винаги прави.

Какво няма да си позволиш да прекрачиш в живота?
Не знам, не се притеснявам твърде много за това. Поглеждам откъде идвам - бедно семейство от Средните щати, без въобще да съм предполагал, къде ще се озова днес. Всеки ден давам най-доброто от себе си без значение какво изпълнявам, работя здраво и се опитвам да продължавам да вървя напред. Амбициите ми се изчерпват с желанието ми да работя здраво и да вървя напред. Нямам намерението постоянно да мрънкам какво не съм постигнал все още. Това влияе деструктивно, защото винаги ще има още повече, което можеш да постигнеш. А постоянният стремеж към него не води до щастие. Така че се опитвам да го карам ден за ден и да давам най-доброто от себе си. Ако имам концерт сега, ще дам всичко от себе си. Това е в общи линии начинът ми на живот в момента.

Явно успяваш да си напаснеш графиците.
Аз съм работохолик и работя постоянно. В момента съм на турне и преподавам от разстояние. Преподавам уроци по китара. Работя по следващия албум на JOEL HOEKSTRA'S 13, Давам интервюта за ICONIC и за WHITESNAKE. Работя здраво и се опитвам да поддържам темпото. Това е единственият начин, който познавам, за да съм там, където съм в момента в музиката. Просто си казвам, че ще продължа така, надявайки се че ще това ще ме тласка да вървя напред.

Последно издаде албума "Second Skin" със супергрупата ICONIC. Подобен тип банди носят ли същия смисъл, както през 80-те примерно?
При ICONIC положението е малко по-различно. Политика на "Frontiers Music" е да събират на едно място известни музиканти. Идеята им за ICONIC е същата. Събират класически рок музиканти около певеца Nathan James, който е малко по-млад, но е невероятен вокалист. Той е фронтмен на INGLORIOUS в момента. По същото време и Michael Sweet от STRYPER е водил разговори за подобен проект с лейбъла и така се стига до обединение на двете идеи. Така с Michael заехме позициите на двамата китаристи, а за басиста и барабаниста ни казаха, че ще бъдат обявени по-късно. Не е голям проблем, че не се знаят отсега. Тогава не ми направи кой знае какво впечатление. Предположих, че ще бъдат по-малко известни музиканти, които, обаче, са страхотни изпълнители. След което останах малко изненадан, когато разбрах, че в групата влизат Tommy Aldridge на барабаните и Marco Mendoza на баса. Познавам всички и съм работил с всички. Извън факта, че проектът е нов, чувствам, че работя със стари приятели.

Как работи една такава група, която се събира само за издаването на албум?
Michael очаква от мен да създам китарни рифове, но без да ги аранжирам. Всъщност избирам темпо, записвам риф за въвеждането, риф върху, който да се пее, риф преди припева, риф за припева, преходи, като във всяка песен имам по три-четири рифови идеи. След което той ги аранжира дигитално по начина, по който иска да звучат. Понякога, ако нещо не му достига, го доизмисля и добавя или в основата на негова идея включва някой от моите рифове. След като ги аранжира, ги праща на Alessandro Del Vecchio и Nathan James, които измислят вокалните мелодии и текстовете. Но и в случая Michael също има роля. Така се получава една композиция на ICONIC. Всеки има някакво участие. Всички са привлечени при създаването на една песен, за да се получи химията и общата визия за материала.

Всъщност ICONIC е проект само за албуми?
Със сигурност ще има още записи. Хората могат да са спокойни за това. Надявам се, че в някакъв момент ще можем да свирим и на живо. Ще е страхотно, ако стане.

Супергурпите имат ли същата роля, както в миналото?
Не съм много в тази терминология. Някак си ми звучи арогантно да характеризирам по този начин нещо, от което съм част. Ние сме просто музиканти, които създават заедно албуми. Не знам. Всъщност хората могат да определят нещата, както си искат. Всеки от нас има своите проекти, които са му основен приоритет. Michael има STRYPER, Nathan e в INGLORIOUS, аз съм с WHITESNAKE и TRANS-SIBERIAN ORCHESTRA. Така че, ако успеем да намерим пролуки в графиците си, със сигурност ще се съберем, за да направим концерти. И ще е страхотно, ако стане. Иначе за значението на това дали сме или не супергрупа, нещата опират до настоящето и не означават нищо повече от това да издадем албум. Надяваме се, че "Second Skin" ще се хареса на феновете. Никой обаче не може да предвиди с точност какво ще стане. На мен ми се иска да продължим, колкото е възможно повече заедно. За всичко, от което съм част, искам да продължи максимално дълго.

Когато композираш нова музика, важно ли е за теб да избягаш от клишетата или ги използваш свободно?
Не знам. Зависи от това, накъде си се запътил. Мисля, че с ICONIC се опитваме да се върнем в 80-те. Така че използването на някои клишета не е табу и не е толкова лошо. Ако се опитваш да създадеш най-прогресивния и новаторски албум на всички времена, тогава клишетата са пълно табу, както и повтарянето на нещо, създадено от някого в миналото. Така че използването на клишетата зависи от това, какво правиш.

Когато композираш нова музика на какво точно разчиташ - на опита или на импулса?
За ICONIC от лейбъла използват етикета "комерсиален хард рок" и "звук от 80-те". Всъщност и Michael, и Alessandro настояват за точно такива рифове. При мен процесът е като отправяне на поглед към любимата ми музика от онази ера. Примерно албума на WHITESNAKE от 1987 г. Също така през цялото време в главата ми се въртяха DOKKEN и китарата на George Lynch. Той ми е оказал голямо влияние. Точно подобен стил на рифовете търсех. А тях ги определят като комерсиални.

Но то не е лошо да си комерсиален.
Бих определил музиката, която създавам за този проект като мелодична. Може би това е по-правилният етикет за нея от комерсиална. Точно така звучи рокът от 80-те, ако се върнем там. Също така свиря рифовете, които харесвам. Имам зададено темпо и импровизирам. Когато нещо ми хареса, го запазвам. После се насочвам към рифовете, върху които ще има глас, може да е нещо с по-малко движение, защото ще има вокали и после идва време за големия риф на припева. Работата ми е свързана с много джемсешъни, докато открия темите, които ще се харесат.

Имаш ли си специално място, където се връщаш, когато загубиш вдъхновение?
Фундаментите на музиката ми помагат да преодолея блокажа. Ако имаш музикално образование, винаги можеш да си кажеш, че не е необходимо да продължаваш да свириш все едно и също, а да прескочиш границите на стила, в който се подвизаваш. Причината за блокажа може да е заради факта, че през цялото време се разполагаш в сферата на една точно определена ритмика. Може би, ако се опиташ да създадеш суинг или нещо, които използва за основа рока на 60-те, ще успееш да се отпушиш. Просто избери друго темпо. Напиши нещо, което може би няма да се възприеме от останалите в групата, в която си в момента, но ще ти помогне да преодолееш блокирането. Ако обаче не искаш да излизаш от средата, но си изгубил музата си, промени настройките на китарата.

Музикалното образование помага и то много.
Музикалното образование помага. Смешно е да смяташ, че нечия помощ може да те нарани. Хората, които твърдят подобни неща, сигурно са се научили да свирят само пауър акорди или G-акорди, или са стигнали само до там да си настройват сами китарата. В някакъв момент те стигат до определено равнище и спират да се развиват, смятайки, че са научили достатъчно. А това е само основа. Трябва да продължаваш, да се самообразоваш. Аз самият знам какво и как трябва да направя в даден момент. Но някой друг сигурно трябва да се научи, да не използва материал, който не се вписва в определено звучене. Така че трябва да се научи да бъде умен, за да не чуе от останалите, че идеята му е боклук. Мога да създам прогресив мелодии, на които да се възхищават, но не бих го направил например в албум на ICONIC, защото идеята зад групата е да изпълнява праволинеен, осемдесетарски хард рок.

Стилът ни свирене ли оформя музиката или тя определя начинът ти на изпълнение?
И двете. Ако ме потърсят за създам песен в определен стил, тогава този стил ми оказва влияние. В същото време можеш да подходиш по точно обратния начин. Да създадеш нещо, което не се вписва в стила, нещо, което ще се окаже провокация за феновете. Тогава ти влияеш на съответния стил. Дори и хората да определят стила на ICONIC като хард рок от 80-те, ако си пуснеш албум, записан тогава и "Second Skin", веднага ще кажеш, че нашият албум е създаден през 2022-ра. Независимо че повечето музика в него сочи към 80-те, в диска има и много от 2022 г.

Кой е твоят най-рокендрол момент?
Много са и ми е трудно да избера един. Има толкова много малки събития и случки, които са ме отвели до мястото, където съм в момента. Така че ще ми е трудно да посоча само един. Преживяла съм толкова много страхотни моменти. През последните 15 години успях да свиря с голяма част от героите ми от детството. Първо се запознах с тях, после станахме приятели, накрая създадохме музика заедно. За това не бих избрал само един момент, а бих поставил всички на едно място. Бих посочил възможността да се срещна с идолите си, които са били по плакатите на стените ми, да се запозная с тях и да работя с тях. Не пазя вече нито една снимка, защото имам възможността да работя с тези музиканти. Работата е най-важна, вместо да стоя, да гледам плаката и да си мечтая да свиря с тях. Така че днес давам най-доброто от себе си и показвам най-доброто от личността, в която съм се превърнал. Вече ми е късно да се преоткривам и да се опитвам да съм някой друг. За това и се опитвам да съм най-доброто ми "Аз", което мога да бъда. Иначе нищо няма да има смисъл.

Ако имаше шанса да срещнеш 20-годишния Joel Hoekstra, какъв съвет би му дал?
Да работи здраво. Да бъде уверен в работата си. Всичко се свежда до това как работите и в какво инвестирате времето си. Това е. Нещата не опират толкова много до късмета, както смятат много хора. Късметът трябва да остане на заден план. Времето не трябва да се пропилява напразно. Въпросът е, че трябва да работиш здраво във всичко, с което си се захванал.