John Cooper от SKILLET: "Ще ни видите в най-добрата ни форма"

   Американската банда SKILLET гостува за пръв път у нас през 2014 г. в рамките на фестивала "Sofia Rocks", когато се превърна в една от приятните изненади на събитието. Сега, четири години по-късно, музикантите се завръщат у нас, за да изнесат първото си хедлайнърско шоу на родна земя.

   Това е и основният повод WeRock.bg да се свърже с фронтмена на групата John Cooper за едно ексклузивно интервю преди дългоочакваното им гостуване утре, 30 юни, в столичната зала "Универсиада" по покана на "Joker Media" (поръчай билет онлайн). Разговорът ни с John може да прочетете по-долу.

Здравей, John. Искрени благодарности, че се съгласи да направим това интервю.
Удоволствието е изцяло мое. Обаждаш се от България, нали?

Да, точно така. Къде те намирам в момента?
Сега сме в Австрия, за да се изявим в рамките на "Nova Rock".

Съвсем скоро ще дойдете и в България...
Спомням си, че преди няколко години свирихме на един фестивал в София. Публиката тогава беше адски дива. Останахме приятно изненадани колко много фенове имаме в България. Още тогава знаехме, че ще се завърнем при вас възможно най-скоро. Сега сме още по-развълнувани, защото този път идваме с хедлайнърско шоу, за да покажем бандата в най-добрата ѝ форма. Ще имаме възможност да изпълним някои от най-големите си хитове, както и най-доброто от новите ни парчета.

Имате ли някакъв по-специален "ритуал", през който преминавате преди да се качите на сцена?
Може да го намериш за малко странно, но се събираме в кръг и пеем една част от Библията, която много харесваме. Това ни помага да избистрим умовете си, за да се фокусираме и ни мотивира да дадем най-доброто от себе си. Един вид, зарежда ни с положителна енергия, която предаваме на феновете си, създавайки страхотна рокендрол атмосфера.

До колко това, което правиш в момента, се доближава до детските ти мечти?
Ами, донякъде. Занимавам се с музика от малък и винаги съм си мислил, че би било адски готино да бъда в група. Знаех, че все по някакъв начин ще се занимавам с това изкуство, но тогава не предполагах, че нещата ще се развият толкова много, за да започна да изкарвам прехраната си чрез музика. Звучи клиширано, но аз наистина се чувствам адски щастлив, че успявам да го правя. Моментите, в които си на сцената и виждаш в лицата на хората, че всъщност правиш нещо значимо, са неописуеми.

Какво би казал John Cooper на 20-годишното си Аз, за да му удари рамо по отношение на музикалното му развитие?
Хм, интересен въпрос... Бих обяснил на по-младото си Аз, че за да успее като музикант, трябва да осъзнае, че бизнесът е също толкова важен, колкото и самата музика. Нещата не се свеждат единствено до изкуството и рокендрола. Колкото по-рано човек осъзнае това и се научи как се прави бизнес, толкова по-добре за него и развитието му. Хубаво е да се отбележи, че това значи и да се грижиш за хората, които работят за теб и да си юридически изряден, за да не те погнат от правителството, ха-ха.

Музикалната индустрия се промени доста през годините, а и продължава да го прави. Как успявате да останете фокусирани, оцелявайки в тази постоянно променяща се среда?
Има адски много хора, които са ни казвали, че са чули за SKILLET заради Интернет. Едно от най-важните неща за един музикант в днешно време е да осъзнае ролята, която технологията и социалните мрежи играят в музикалната индустрия, за да научи как работят и да ги използва както сметне за най-добре, за да развива своята кариера. Друго, за което се сещам, е навигацията, която е поредното чудо на технологиите. В днешно време е много по-лесно да се ориентираш откъде трябва да минеш, за да достигнеш крайната си точка. Можеш да го направиш без дори да спираш някъде, за да разгръщаш голяма хартиена карта и тепърва да се ориентираш къде се намираш и накъде трябва да потеглиш. От друга страна, за мое щастие, аз съм в една група с жена ми, но не всеки музикант има този късмет. В такива случаи мобилните телефони позволяват да поддържаш връзка с близките си хора. Нещо, което преди не е било възможно.

Кое е нещото, с което постоянно ви се налага да се борите като банда?
Със сигурност това е да останем релевантни в една постоянно изменяща се музикална индустрия. За разлика от преди, рокендролът вече не е толкова голяма част от мейнстрийм културата. Една от най-големите пречки за съвременните банди е постоянният глад за нов и разнообразен материал от страна на феновете. Трудно е да успяваш да постигнеш това и в същото време да запазиш същността си. Точно това се постарахме да направим с последния ни албум "Unleashed". За наше огромно щастие, постигнахме тази цел и това ни донесе нови почитатели.

Как съчетаваш живота си на рок звезда със семейния такъв?
Човече, понякога ми е наистина трудно да го правя. Двете неща изискват адски много време, което не винаги мога да дам. Знам, че трябва да поддържам кариерата си на рок звезда, но в същото време имам деца, които не трябва да забравям. Налага се да градя кариера, за да има с какво да изкарвам прехраната си, но също толкова важно е прекарвам време с децата си. По един или друг начин засега успявам да балансирам двете неща.

Смяташ ли, че рок и метъл музиката загуби склонността си да се бунтува?
Хм, не мисля. По-скоро е в застой. Според мен това се случва "на вълни". Може би в наши дни влияние върху това оказва и фактът, че мейнстрийм културата и рокендролът се преливат едно в друго, което прави много неща по-достъпни за феновете. В наши дни хората имат достъп до почти всичко. С времето това ги предразполага да свикнат с прекалено голямото разнообразие и малко неща успяват да ги учудят или изкарат извън зоната им на комфорт. Затова трябва да непрестанно да търсим нови неща, мотивирайки се да продължавам с развитието си, за да не губим стремежа, който ни дърпа към необятното.

Помага ли това разнообразие или пречи на новите банди, които се опитват да пробият в индустрията?
Дали голямото разнообразие пречи на новите банди или им помага зависи изцяло от самите тях. Може да се отнасят с групата си все едно е хоби, с което се занимават в свободното си време и да се чудят защо никой не им обръща внимание, но имат избора да стиснат зъби и да работят здраво, за да напишат страхотен риф или запомнящ се куплет, които се отличават и блестят на фона на останалите произведения в индустрията.

Какво мислиш за концертните холограми, които връщат починалите музиканти обратно на сцена?
Колкото и да са противоречиви, безспорен факт е, че с времето тези холограми ще бъдат все по-често срещано явление в музикалния бизнес. Лично аз смятам, че са готин жест, чрез който отдаваме почит на покойните музикални величия, които всички обичаме. Ако трябва да съм честен, тук ме изненада, защото не съм се замислял по-задълбочено относно тези неща и нямам кой знае какво мнение.

Това беше всичко. Има ли нещо друго, което би искал да кажеш?
Преди да завърша с няколко думи относно предстоящото ни шоу в София, искам да ти споделя, че вече работим върху следващия си студиен проект. Някои песни вече записваме, но други все още тепърва предстои да довършим. Надявам се, че ще успеем да ги издадем в най-скоро време. Радвам се, че най-сетне имаме възможност да посетим страната ви като хедлайнъри, за да ни видите в най-добрата ни форма. Самостоятелните ни концерти са много по-взривяващи в сравнение с фестивалните ни изяви, затова силно препоръчвам да посетите концерта ни, защото няма да останете разочаровани.

Благодаря ти за отделеното време, John. До скоро!
Нямам търпение да се завърнем в София. Желая ти всичко най-добро и до скоро!

Автор: Eino