Jonne Jarvela (KORPIKLAANI): "Фолк метъл феновете обичат да се забавляват и се интересуват от история"

   На 1 ноември, деня след мистичната нощ на Хелоуийн, българските фенове на фолк метъла ще имат шанс за още един вълшебен празник - концерта на финландските "шамани" KORPIKLAANI и руските "езичници" ARKONA. Най-веселото метъл шоу през годината (поръчай билет онлайн) е организирано от "BGTSC" и с тяхно съдействие успяхме да вземем интервю с вокалиста Jonne Jarvela и цигуларя Tuomas Rounakari от KORPIKLAANI.

WeRock.bg: Ще имате трети концерт в България на 1 ноември. Първите две изяви бяха през 2010 г. – първо в Каварна, а след това – в София. Спомняте ли си тези две посещения в нашата страна?
Jonne Jarvela: Помня, че беше много весело, друго не помня.

Концертът в София ще бъде част от турнето ви с ARKONA. Планирате ли двете групи да изпълните нещо заедно на сцената?
J. J.: В момента нямаме такива планове, но никога не се знае. Често щурите идеи идват на момента.

Би ли ни разкрил какво ще включите в сетлиста си? Четох някъде, че щял да бъде "best of", така ли е? Ще изпеете ли "Sahti" и "Viinamaen mies" от новия ви албум "Noita", както и повечето от песните си за пиене?
J. J.: Сетлистът, поне за мен, е "best of". Ние ще свирим много песни от новия ни албум "Noita", като "Lempo", "Nain mina vedessa neidon", "Kylasta kevainen kehto" и "Ammanhauta". Скоро ще пуснем видео към "Ammanhauta" (интервюто е взето преди появата на видеото, бел. авт.), която за мен е ключова песен в албума, създадена по мотиви от стара легенда от Весилахти - селото, в което израснахме аз и басистът ни Jarkko. Също така може да очаквате анимирано видео към песента "Viinamaen mies" по-късно тази или в началото на следващата година.

Пеете основно на родния си език. Чувствате ли се като един вид културни посланици, защото, не е тайна, че много хора в последните десетилетия се вдъхновиха от хеви метъла да учат скандинавски езици и в частност финландски.
J. J.: Не се чувствам като посланик. Английският ми е много лош. Истината е, че за мен е много по-лесно да пресъздам чувствата и атмосферата на родния ми език, но разбира се, ние правим културна промоция в същото време. Както казваш, много хора се интересуват от Финландия, идват на концерти във Финландия и дори учат финландски. Ние сме наистина активен туристически справочник и център за развитие на туризма във Финландия без подкрепата на правителството.

Кажи ни нещо за концертите и публиката в различните страни и континенти. Как ви възприемат?
J. J.: Фолк метъл феновете са сравнително един и същ вид хора навсякъде по света. Те обичат да се забавляват и някои много се интересуват от история. Често знаят за националния ни епос Калевала повече от нас, така че се учим един от друг.

Тази година издадохте нов албум, наречен "Noita", с много интригуваща история, свързана със заглавието. Бях много впечатлена, че хората продължават да хвърлят клонки на Гроба на вещицата (noita), дори сега. Би ли разказал историята за нашите читатели и как тя ви вдъхнови за албума?
J. J.: Когато бях дете, живеех доста близо до Гроба на вещицата, често си играех в гората и винаги хвърлях клонка върху гроба, когато минавах оттам, както правеха всички други. Беше съвсем нормално да го правим, защото в в този район легендата все още е жива. Причината е, че последната воля на вещицата била да я погребат тайно в църковния двор, което не е било позволено за вещици през 11-и век. [Затова четирима мъже понесли през нощта умиращата старица, както е нарисувано на обложката на албума.] Вещицата още казала, че ако умре по пътя, да я погребат там, където е издъхнала и всеки, който мине оттам, трябва да хвърля клонка на гроба ѝ, иначе ще бъде прокълнат. Помня, бях 7-8-годишен и се пързаляхме със ски с класа ми от училище близо до мястото на гроба, а в цялата местност нямаше нито една клонка. Тръгнахме със ските по-далече из гората, намерихме клонки и се върнахме да ги хвърлим. Учителят ни също.

Ще направите ли английска версия на новия си албум "Noita", както на предишния "Manala"?
Не планираме да правим английска версия на целия албум "Noita".

В наши дни "noita" се превежда като "вещица", но в пред-християнски времена е значело по-скоро "лечител" или "шаман". Това финландска традиция ли е или по-скоро на лапландците?
J. J.: Мисля, че тази традиция в един или друг вид е съществувала по целия свят. Имало е хора, които са знаели повече от другите кои билки помагат при някои болести или проблеми, а също може да са оказвали духовна подкрепа. В крайна сметка хората винаги са били едни и същи. Ако вярваш в нещо, каквото и да било, това прави живота ти по-лесен по някакъв начин. Природата е била най-близката аптека, но някой е трябвало да знае какво да вземе от нея. След това християнството обвинява тези лечители, че правят нещо лошо и дори ги избива.

Какво се е случило с noita след приемане на християнството – всички ли са били избити и традицията е изчезнала или някак си е оцеляла?
J. J.: Тя станала нелегална, но все още е жива и сега дори набира сила. Днес може открито да говориш за тези неща свободно, например за шаманизма, защото всеки знае, че той не е свързан с някаква религия. Той е най-вече използване на природата за добри цели.

В последните години имаше няколко промени в състава на KORPIKLAANI. Имате нов циглуар и нов акордеонист, съответно Tuomas Rounakari и Sami Perttula. Кажи ни нещо за тях?
J. J.: Tuomas участваше и в записите на предишния ни албум "Manala", но "Noita" е първи албум за акордеониста ни Sami. Той вече е член на групата повече от две години. Добре беше, че се присъедини към нас известно време преди да запишем "Noita", за да може да се сработим. Sami внесе свежа струя в бандата и стила ни и най-вече допринесе за добрите отношения и атмосфера със своя слънчев характер и трудолюбие.

Jonne, кажи ни нещо за своя соло проект. В него участва братът-близнак на Sami - Toni Perttula. Кой още участва? Музиката в този проект е спокойна, шаманска, дори лечебна, различна е от музиката на KORPIKLAANI. От къде почерпи идеи и вдъхновение?
J. J.: Стана случайно, но се получи добре. Нямах планове да правя соло албум или нещо такова. Когато имах пауза по време на турнетата ни, аз започнах да пиша много бавни и акустични композиции. Песните сякаш падаха от небето, щом вземех в ръце акустичната китара или мандолината, ставаше толкова лесно. Когато събрах много песни, които не подхождаха на стила на KORPIKLAANI и не можех да изсвиря с колегите от групата, аз започнах да мисля за друг проект. Това се разбра от приятелите ми музиканти, защото бях толкова въодушевен, че не можех да си държа устата затворена. Малко по малко започна да се оформя истинска група и ние издадохме албум. Не се предполагаше да бъде банда, която изнася концерти, но правехме и планове да опитаме да свирим на живо. Потръгна добре и ето че се получи нова група, наречена JONNE, записваме нов албум и когато имаме време, свирим и на живо. Има двама членове от AMORPHIS - Jan Rechberger и Santeri Kallio, които са също така заети със собствената си група, както аз с KORPIKLAANI и Yovan Nagwetch, който свири и представя културата на северноамериканските индианци по света, така че не е лесно да вместим дати за турнета на общата ни банда, но се надявам да можем да пътуваме повече заедно в бъдеще.

И една специална информация относно Jonne за дамите, фенове на KORPIKLAANI. Знае се, че си женен и имаш деца, но какви и колко? Известно е, че най-големият ти син се занимава с музика, ще чуем ли някога баща и син да пеят и свирят заедно?
J. J.: Имам двама синове и две дъщери. Ще видим какво ще се получи. Сега вече и най-малката ми дъщеря Tinja, която е на пет години, започна да свири на кантеле (финландски струнен народен инструмент, бел. авт.), което е наистина страхотен избор. Тя също и пее през цялото време и се е научила да приглася, ако някой пее. Чудя се, откъде се е научила. Нашият пощаджия много често пее, когато идва да разнася пощата, може да е от него. Както и да е... винаги съм готов да пея и свиря с децата си, така че може да чуете нещо общо някой ден.

Въпрос към Tuomas - как учен стана рок музикант? Кажи, моля, нещо за научната си дейност и с какво се занимаваш като етномузиколог? Също нещо за проекта си SHAMANVIOLIN.
Tuomas Rounakari: Въпросът всъщност трябва да бъде обратно. Цигулката и да бъда музикант е първият ми избор. Но имах също така желание да разбера различни начини за обяснение и опит в живота като такъв. Като дете изпадах в транс, когато свирех. Когато си го припомних като възрастен, се роди моят соло проект за цигулка, наречен SHAMANVIOLIN. Естествено, изучаването на местните култури много повлия на процеса. По-голяма част от репертоара на SHAMANVIOLIN идва от архивни записи на автентични шамански песни от Сибир, комбинирани с мои авторски песни. Работата с местните народи в арктическите райони все още е голяма част от моя живот. През март отново ще пътувам в Сибир и ще стартирам проект, който цели възраждането на почти изчезнал народен инструмент наречен Ning-juh, на народа ханти (малобройна угърска етническа група в Западен Сибир, бел. авт.). Изкуството е просто моят метод да изучавам живота. Често правя изследванията си, докато свиря, а проучванията ми често раждат нови песни.

Да се върнем отново към KORPIKLAANI с въпрос към Jonne Jarvela - кой пише текстовете на песните ви, особено финските? Един и същ ли човек ли е писал текстовете в първите и последните ви албуми?
J.J: Повечето от текстовете за последните ни три албума, "Ukon Wacka", "Manala" и "Noita", написа Tuomas Keskimaki (заместник-председател на финландското Калевала поетично общество, бел. авт.). Аз съм писал текстовете на първите ни два албума, а на останалите албуми, повечето фински текстове са написани Juha Jyrkas (музикант, специалист по фино-угорски езици, бел. авт.). Текстовете в "Noita" са вдъхновени от стари легенди, но не са свързани концептуално. Може би г-н Keskimaki им е придал по-лично усещане, отколкото на текстовете в "Manala", повечето от които са базирани на Калевала. Последната песен от "Noita", "Antaja" ["Този, който дава"] е разказ на мой странен сън, който дълго време ме държа под впечатление след като се събудих. Сънувах стар просяк, на който дадох няколко монети, а той ги превърна в злато и ми ги върна. Просякът си тръгна, аз се опитах да изтичам след него и да му върна монетите, но не можех да се движа. Някой, който разбира от сънища може да знае какво значи, но ние поне направихме нова песен. "Lempo" е древен фински бог на любовта и на него е посветена третата песен от албума. Lempaala, където аз и Jarkko завършихме средното си образование, е съседно село на Весилахти и се смята, че там е живял бог Lempo.

Кажи ни нещо за народните инструменти, които използвате в музиката си - виждаме цигулка, хърди-гърди, акордеон, кое остава по-скрито?
J. J.: Свиря на върбова свирка в песента "Pilli on pajusta tehty", което и така се превежда. Изобщо не знам как се свири на този инструмент, но продуцентът поиска нещо "за цвят" в албума и го получи. Той си мислеше, че знам да свиря и каза, че е станало отлично. Наум доста се смях. После му казах, че всъщност не съм знаел да свиря на върбовата свирка. Харесват ли ви солата на тази свирка в "Pilli on pajusta tehty", хахаха?

Какво е мнението ти за фолк метъла в последните години?
J. J.: Мисля, че се развива. Появяват се нови фолк метъл групи от различни страни и това е добре. Те поддържат сцената свежа и жива.

KORPIKLAANI са една от водещите фолк метъл групи. Каква е тайната на успеха?
J. J.: Започнах работа като музикант през 1993 г., мисля, че основната тайна е постоянството. Моята персонална тайна и моят начин е, че бавното развитие гарантира дълга кариера. Трябва да си тъп и упорит, хахаха.

Кажи нещо на българските си фенове.
J. J.: Ако все още сте ни фенове след последното ни шоу във вашата страна, което не помня, значи и вие сте тъпи и упорити, хахаха, обичам ви всички, ще се видим скоро!

Благодаря ти за интервюто, ще се видим на концерта!
J. J.: И аз много благодаря!

Автор: HeathenHeart