Канадски траш метъл класики с ANNIHILATOR в София на 17 ноември

   Вечерта на 17 ноември в София беше от тези, когато ти се иска да се клонираш, за да си на две места едновременно. Случи се така, че и ANNIHILATOR, и MOONSPELL гостуваха в столицата ни и много фенове се озоваха пред дилема кое събитие да посетят. И двете групи не пристигаха за пръв път в страната, а и не са стилово идентични, но все пак падна мислене. По едно време концертът на MOONSPELL се разпродаде, после графикът му се изтегли по-късно във времето поради независещи от групата и организаторите обстоятелства, така че се оказа, че ако човек си е взел билет за този концерт и имаше желанието и парите, можеше в последния момент да си купи билет за Jeff Waters и компания, да гледа сета на канадците и на бегом да се изстреля към "Mixtape 5", където със сигурност да хване португалците, а вероятно и ROTTING CHRIST. Но тези, които бяхме избрали ANNIHILATOR от самото начало, тези схеми не ни интересуваха и директно се запътихме към клуб "Joy Station" за организирания от "Loud Concerts" гиг.

   В осем часа, за когато беше обявено началото, подгряващите ARCHER NATION вече свиреха второ парче от сета си. Американското трио, започнало кариерата си под името ARCHER, наблегна на третия си албум, "Beneath the Dream", излязъл тази година. Чухме шест от осемте му песни, плюс "Hell in a Handbag" от мини-албума "Who's Gonna Save You Now?" (2016) и "Day That Never Came" от "Culling the Weak" (2015). Dylan Rosenberg (вокали и китара), Dave De Silva (бас) и Keyhan Moini (барабани) развяваха дълги коси и забиваха своя мелодичен хеви и пауър метъл за явна наслада на публиката, която, нетипично за такива "мероприятия", вече се беше събрала почти изцяло. По едно време се чуха дори скандирания на името на групата, което може да означава само, че тя се е сдобила с нови почитатели (или е затвърдила позициите си пред старите). Стегнато, енергично изпълнение, запомнящи се композиции - много добро представяне на подгряващите.

Сетлист на ARCHER NATION:

01. Not My Own
02. Shackled
03. Acedia
04. Hell in a Handbag
05. Day That Never Came
06. Division
07. Severed
08. I Am the Dawn

   Точно в девет часа мизата се вдигна - географски се преместихме на север към Канада, а на сцената заеха местата си четирима музиканти. ANNIHILATOR не са непознати концертно на българската публика - след участие на фестивала в Каварна прз 2010 г. и на "Loud Festival" през 2012 г., когато се качиха на сцената преди SLAYER. Тогава не ни убягна иронията, че имаме възможност да се радваме на творчеството на Jeff Waters през последните години именно защото, след като групата е в застой (за пореден път) в края на 90-те години, именно концерт на SLAYER го вдъхновява да се върне към писане и композиране на песни. Но и двата предишни пъти имахме възможност да чуем само съкратен фестивален сет, за пръв път ни очакваше пълнокръвно хедлайнърско изпълнение - и нямахме търпение!

   На прага на издаването на седемнадесетия си албум "Ballistic, Sadistic", предвиден да се появи през януари 2020 г., Jeff от месец обикаля Европа с турнето "A Tour for the Demented", което всъщност е в подкрепа на "For the Demented" (2017). От новата творба чухме само едно-единствено парче - "Psycho Ward". Останалото беше разходка от внушителното творчество на групата чак до първите години. Чухме размазващата "King of Kill", завладяващата "Set the World on Fire", смахнатата "Schizos (Are Never Alone)" - няма да изброявам, вижте само сетлиста и както се казваше в моето детство, "гледай и пълней".

   Като казваме "група", трябва да уточним, че ANNIHILATOR всъщност е по-скоро проект на Jeff Waters, за който той подбира различни музиканти, като понякога някои от тях участват и в процеса по създаване на творческия материал. В настоящата формация зад микрофона и с китарата отново е Jeff, сънародникът му Aaron Homma отговаря за ритъм китарите, 26-годишният Fabio Alessandrini налага барабаните, а басът е поверен на Rick Hinks.

   Интро от филма на ужасите "Поличбата" (1976) с музиката на Джери Голдсмит, много подходящо за вечерта, начало с "Betrayed" от "Annihilator" (2010). Последвалата "King of the Kill" от едноименния албум от далечната 1994 година вдигна градусите в залата, за да останат така високи чак до самия край, публиката се впусна ентусиазирано да куфее и пее заедно с Jeff, който поддържаше познатия вече близък контакт с нея - разхождаше се до ръба на сцената, за да поздрави феновете от първите редици, и не спираше да ръси шегички, включително за своя сметка. "Знаете, че мен ме интересуват само парите. Моите коли, къщи, самолети. Разбира се, всички знаят, че най-добрият начин да спечелиш пари за тези самолети, е да си 53-годишен, без коса, и да свириш хеви метъл." След като смехът на публиката не беше с очакваните от Jeff децибели, той уточни: "Стига де, знаете, че ние, канадците, правим смотани майтапи. Трябва да се засмеете, от учтивост". Някакъв такъв майтап течеше и по повод коя песен на кого е любима и кой какво харесва, но по-важното си оставаха музиката и изпълнението ѝ. В творчеството си Jeff има и възходи, и падения, но на сцената е безупречен. Справи се забележително с вокалите, докато разнищваше риф след риф в типичния си прословут стил, а китарната колаборация с Aaron беше безупречна във всяко отношение.

   В изпяването на два пъти имаше леко забравяне на текст (рано му е още за аутокю, все пак), като единият път това се случи по време на новото парче "Psycho Ward", така че никой нямаше да забележи, след като не знаем текста, но Jeff чистосърдечно си изпя "по дяволите, забравих думите". Не вярвам някой да се впечатли особено.
Извън рамките на шегичките и дребните подхлъзвания обаче беше обявлението, че тъй като следващата година се навършват три десетилетия от издаването на албума "Never, Neverland", планът е да се съберат оригиналните членове на бандата, участвали в записа му, и да се направи турне, на което да се свири цялата творба. Дано да се случи и дано има дата и за България, класиката си е класика и като гледам в каква форма е Jeff, това ще си струва да се види.

   Финалът на "официалния" сет дойде с "Phantasmagoria", обявено като "парче, създадено още преди барабанистът Fabio Alessandrini да бъде роден", а също и като "любимото на групата". По-скоро любимото на Jeff, ми се струва. Последва истинско завръщане към корените и "Alice in Hell" (1989) с "Buzz Like a Buzzsaw Blade", "W.T.Y.D." и "Alison Hell". Албумът е безспорен фаворит на феновете и песните получиха мощна вокална подкрепа от публиката, за достоен финал на вечерта, която не само ни подари пълнокръвно преживяване с ANNIHILATOR и машината Jeff, но и ни остави с приятното предвкусване на следващия концерт - идеална комбинация.

Сетлист на ANNIHILATOR:

01. Betrayed
02. King of the Kill
03. No Way Out
04. One to Kill
05. Set the World on Fire
06. Ultraparanoia
07. The Trend (интро)
08. Schizos (Are Never Alone) Parts I & II
09. Drum Solo
10. Knight Jumps Queen
11. Twisted Lobotomy
12. Psycho Ward
13. Tricks and Traps
14. Phantasmagoria
15. Burns Like a Buzzsaw Blade
16. W.T.Y.D.
17. Crystal Ann
18. Alison Hell

Текст: Гергана Стойчева - Нуша