Каварна изпрати старата и посрещна новата година с U.D.O.

На 31 декември 2008 г. вечерта центърът на Каварна прилича на Бейрут. На път към издигната на площада сцена човек бива проводен от гърмящи фишеци и пиратки, а над различни места от града се пръскат единични фойерверки. Хората се подготвят за официалното посрещане на 2009 г.
   Музикалното оформление на отиващата си година в морската ни рок-столица по традиция е облечено в метални доспехи и този път не правеше изключение - в Каварна щеше да дефилира малката петчленна команда на емблематичния хер Udo Dirkschneider - U.D.O. Атмосферните условия бяха по-сурови спрямо последните няколко новогодишни концерта и, макар сняг да липсваше, минусовите температури явно накараха част от хората да преосмислят приоритетите си. В резултат докато СИГНАЛ забиват пред сцената има не повече от 300 души. Групата, която преди седмици напълни Зала 1 на НДК обаче не им даде нито секунда, в която да скучаят. Демонстрирайки безспорната си класа Данчо Караджов и компания редяха хит след хит, а публиката се разпяваше с класики като "Да те жадувам", "Сбогом" и "Може би". Надигат се чаши със стоплящи напитки и кривата на настроението върви във възходяща посока. След малко повече от 40 минути СИГНАЛ се скриват и техниците се заемат да префасонират сцената. Оказа се, че повечето от зрителите са чакали точно този момент за да излязат от скривалищата си и когато екзекуторът, от обложката на последния студиен диск на U.D.O., свъсва вежди от декора, зловещите му очи вече гледат над 800 човека. А около 22:30 ч. върху им заваляват ударите на тевтонската стомана.
   Прокламаторското интро ни призовава да приветстваме Mastercutor. От гърлата се откъсват ревове, а квинтетът на сцената забива първия гвоздей за вечерта - заглавното парче на албума от 2007 г. "Mastercutor". Обръгнали на ниски температури (по думите на самите музиканти те са свирили и при по-неблагоприятни условия в Русия и Украйна) петимата не изглеждаха притеснени от студа и сновяха по всички кътчета на сцената. Igor Gianola (китари) и Fitty Wienhold (бас) бяха най-активни, а на моменти барабанистът Francesco Jovino се покачваше на сета си за да подканя публиката към по-голяма активност. Кълбетата дим от дъха на музикантите се сливаха със сценичния пушек, а той биваше разнасян от кристалния звук. Последва "24/7". Гласът на Udo се извисяваше във върхова форма, а типичните му камуфлажи и поклащания допълваха характерния имидж. Военна униформа бе навлякъл и старият му съратник Stefan Kaufmann. В тази бойна стилистика следващите две парчета прозвучаха напълно смислово свързани - "They Want War" и "Bullet & the Bomb". Тук беше хвърлена и първата бомба от дискографията на ACCEPT - "Midnight Mover" - и стана ясно, че някои от присъстващите бяха дошли на площада именно за да чуят песни на култовата банда от Солинген. За тях малко по-късно имаше цели три отнасящи залпа, които ни преведоха през окопите на най-силният период на бившата група на Udo и Stefan. Върхът беше "Princess of the Dawn" от албума "Restless and Wild". Тогава всички на площада, които някога са били заразявани от онзи познат риф, редяха в един глас заглавната строфа, а мистър Dirkschneider беше видимо доволен от певческите им възможности. "Living for Tonite" прозвуча така сякаш бандата няма намерение да намаля темпото, а това беше категорично затвърдено от последвалите "Thunderball", "Man and Machine" и "Animal House" от дебюта на U.D.O. от далечната 1987 г. През по-голямата част от концерта Stefan Kaufmann наблягаше на ритъм партиите и бе оставил повечето сола на Igor Gianola, но за следващата песен излезе напред и поведе публиката към нова доза хорово пеене. Мелодията беше "Fur Elise" на Бетовен, а песента естествено се казва "Metal Heart". Нито тази, нито парчетата от последвалия бис имат нужда от представяне, защото едва ли има фен на твърдата музика чиято глава да не се е поклащала под съпровода на туптящото метално сърце или на "Balls To The Wall". Осъзнали, че имат още няколко минутки музикантите решават да ни зарадват и с "I'm Rebel" като за последно. Ето и пълният сет-лист от концерта:

01. Mastercutor
02. 24/7
03. They Want War
04. The Bullet And The Bomb
05. Midnight Mover
06. Vendetta
07. Breaker
08. Princess Of The Dawn
09. Living For Tonite
10. Thunderball
11. Man And Machine
12. Animal House
13. Metal Heart
-----------------------------
14. Holy
15. Balls To The Wall
16. I'm A Rebel

   Когато вече гръмовният тътен е позаглъхнал на сцената се появяват Цонко Цонев и Андрей Слабаков, за да водят финалното отброяване до настъпването на 2009 г. А малко преди официалното й идване кметът на Каварна пожелава през следващата година "...рокът да победи и чалгата, и световната криза". Нещо, което май и ние си желаем най-искрено...