"Kavarna Rock Fest 2016", ден втори - сбъдната фа(ва)нтазия

   След като отмина първият ден на "Kavarna Rock Fest 2016", 2 юли, когато на сцената на стадион "Калиакра" се изявиха AXEL RUDI PELL, THERION, VARG, ODD CREW и E-AN-NA, дойде ред на 3 юли, дебюта пред българска публика на тунизийците MYRATH и шведите SOILWORK, както и дългоочакваната кулминация на събитието - звездното шоу на проекта на Tobias Sammet, AVANTASIA. Вероятно именно хер Sammet и неговият мащабен пътуващ спектакъл привлякоха повече фенове, отколкото имаше в първия ден, и в разгара на нощта на градския стадион в Каварна куфееха над 4000 души.

   Румънците TIARRA бяха групата, която имаше незавидната участ да излезе първа във финалния ден на "Kavarna Rock Fest 2016". Изтощителната следобедна жега накара повечето от притежателите на билети да изберат сенките на чадърите пред възможността да чуят музиката на северните ни съседи и едва около 100 човека посрещнаха осемчленната група. TIARRA гостуваха за втори път в Каварна (първото идване на формацията датира от 2014 г., когато те участваха в конкурса "Battle of the Bands") и се заеха усърдно да пораздвижат редеещите метъл орди. Трите дами (вокали, цигулка и чело) и петимата господа на сцената "отстреляха" публиката с окло 35 минути метъл, издържан в добрите традиции на симфо готика, като най-слабата им черта бяха леко несигурните вокали на фронтдамата Anda. В една част от сета им (когато на сцената остана единствено мъжката част от групата) се видя, че едно потенциално бъдещо развитие с преобладаващо агресивно пеене вероятно не би било лоша перспектива.

   След кратка почивка (и точно по програма) в 17:50 ч. сцената завзеха LAST HOPE. Някъде в средата на сета Александър Бояджиев - Чиката сподели как приятели са им говорили, че фестивалът в Каварна едва ли е най-добрият избор да представят музиката си, и са ги убеждавали да не участват. Но историята на "Kavarna Rock Fest" помни и по-странни участници и стилови комбинации и в крайна сметка публиката всеки път е оценявала групите не толкова по тяхната стилова насоченост, а по качеството на изпълнението. И от тази гледна точка изборът на LAST HOPE беше абсолютно безпогрешен. Едно от най-добрите имена, които България може да предложи в тежкия ресор, буквално разкърти зъбите на все по-набъбващата фенска маса. Хардкор машината с почти 20-годишна история преведе публиката през целия си арсенал от сценични и музикални трикове. Имаше и "wall of death"; имаше ги и първите (макар и относително малобройни) мош- и съркълпитове за вечерта; имаше песни от актуалния "Chain Reaction"; имаше, естествено, и утвърдени LAST HOPE-класики като "Someone Else" и завършващата "Fuck Police". Но най-важното беше наличието на изключителната енергия, отношениe и заряд като за едно типично хардкор шоу, каквото софиянци знаят прекрасно как да спретнат. След техните 40 минути човек започва да се чуди: че къде, ако не тук (на най-дълголетния български метъл фестивал), е мястото на LAST HOPE?

   Под звуците на кръшните ориенталски мотиви на инструментала "Jasmin" и под закрилата на символа "хамса" от обложката на актуалния им албум "Legacy", тунизийците MYRATH стъпиха на сцената пред повече от 1000 фенове, които ги посрещнаха с ентусиазъм, викове и ръкопляскания. Вероятно сред публиката имаше и такива, които се чудеха кое да разкършат по-напред - вратове или бедра - но прогресив пауър метълът с тунизийски етно мотиви предложи изобилие от възможности и за двете. Енергичните и разчупени композиции на петорката, водена от двойника на Принца на Персия, вокалиста Zaher Zorgati, бяха премерено съчетани с родния им фолклор. Личеше и прогресив следата в подготовката на тези впечатляващи музиканти, които, преди да започнат да правят авторски записи през 2006 г., две години са свирили кавъри на SYMPHONY X.

   Част от текстовете бяха на тунизийски, но тази подробност не подразни публиката. Напротив, изпълнението на MYRATH получи топъл прием и позитивни реакции с доза приятна изненада. Парчетата бяха предимно от пресния "Legacy" (2016) и сред тях се откроиха сингълът "Believer" и химновата "The Unburnt", посветена на героинята от сериала "Игра на тронове" Денерис Таргариен. Барабанните откоси и бесният ритъм на "The Needle" обезглавиха най-яростно куфеещите маниаци. Когато Zaher прикани: "А сега, нека да потанцуваме!", музикантите подеха най-запомнящото се от своите парчета, "Merciless Times" от "Tales of the Sands" (2011). Финалът на 45-минутния сет на тунизийците настъпи с "Beyond the Stars" и с обещание за съвсем скорошна среща в София - преди края на тази година.

Сетлист на MYRATH:
Intro: Jasmin
01. Believer
02. Get Your Frеedom Back
03. Madness
04. The Needle
05. The Unburnt
06. Endure The Silence
07. Duat
08. Merciless Times
09. Beyond Thе Stars

   "Нямам абсолютно никаква идея защо ни бяха нужни толкова много години, за да дойдем в България" са едни от първите думи на Bjorn "Speed" Strid, след като извежда SOILWORK на сцената. Музикалната вихрушка на шведите помита още с първите акорди на "The Ride Majestic", а когато и Bjorn отприщва бездънното си гърло, става ясно, че SOILWORK са в топ форма. Въпреки че началото на сета им беше белязано с малко технически проблеми, нещата бързо са оправени и още с последвалата "Nerve" публиката вече се раздвижваше активно под традиционно добрия звук за стадион "Калиакра". Обръщенията между песните са кратки, но когато можеш да чуеш тупалки като "The Crestfallen" или "Let This River Flow" едва ли на някой му се слушат приказки. Групата видимо се забавляваше като басистът Marcus Wibom беше един от най-активните на сцената, а отсъствието на титулярният ударник на шведите - Dirk Verbeuren (който в момента налага кожите за MEGADETH) - почти не се забелязваше, тъй като младокът Bastian Thusgaard се справяше великолепно със задълженията зад барабаните. По време на "Overload" Bjorn активизира зрителите да поскачат редом с туптящия ритъм на парчето, а малко по-късно си избра фен от публиката, който да обедини двата отделни съркълпита в един по-централизиран водовъртеж. От друга страна китаристите Sylvain Coudret и David Andersson (който помагаше и с бек вокалите) ваяха онази мелодична магия, която ни напомни за пореден път къде точно са основите на "новата американска метъл вълна", дала на света групи като KILLSWITCH ENGAGE. Цялата втора вечер на "Kavarna Rock Fest 2016" беше белязана с великолепни изпълнения от вокална гледна точка и чистото пеене на Bjorn Strid добави още един голям плюс към тази позитивна тенденция. След "Bastard Chain" нещата почти се сливат в едно, докато шоуто на SOILWORK навлиза във върховата си точка . "Whirl of Pain" отново завърта съркълпита под одобрителните погледи и усмивка на шведите, а "Rejection Role" и "Follow the Hollow" припомнят за най-силния творчески период на групата и съответно албумите "Figure Number Five" и "Natural Born Chaos". По време на финалната мелачка - "Stabbing the Drama" - басистът Marcus Wibom дори слезе досами преградите и предизвика допълнително вълнение сред първите редове, докато вокалистът подканяше всеки, който знае думите на песента да се включи. Който можеше- пееше, който не можеше - скачаше, пляскаше или просто се включваше в мелето. И въпреки че SOILWORK дариха на феновете си в Каварна около час и 15 минути музика, сякаш на много от тях това не им стигна. Заради това и на изпроводяк Bojrn Strid сподели, че ще се опитат да не минат 20 години за повторна визита. И дано следващата (когато и да е) да е за хедлайнърски концерт.

Сетлист:
01. The Ride Majestic
02. Nerve
03. Death in General
04. The Crestfallen
05. Let This River Flow
06. Tongue
07. Overload
08. Petrichor by Sulphur
09. The Living Infinite I
10. Bastard Chain
11. Whirl of Pain
12. Rejection Role
13. Follow the Hollow
14. Stabbing the Drama

   След 21:30 ч. в дъното на сцената грейна гигантско пано с изобржението от обложката на "Ghostlights" и се издигна платформа, замаскирана с имитация на каменен зид. Предстоеше съдбовна среща - харизматичният Tobias Sammet най-сетне идваше за трети път в България, но за първи път водеше със себе си плеяда звездни вокалисти, готови да поднесат на феновете музика, която много меломани у нас не се и бяха надявали, че някога ще преживеят на живо. Гостуването на амбициозния спектакъл на AVANTASIA на "Kavarna Rock Fest" се готвеше цяла година - още през 2015-а, по време на фестивала във Вакен, попитахме Tobias дали планира да ни посети със страничния си проект извън EDGUY и той потвърди, без да разкрива подробности. Сега вече само минути деляха феновете от вълнуващ концерт с елементи на стендъп комедия и пантомима. Нощният въздух пропукваше, наелектризиран от очакване.

   И ето - в 21:55, под внушителните звуци на интрото "Also sprach Zarathustra" и оглушителните аплодисменти на над 4000 души, един след друг се появиха музикантите - китаристите Sascha Paeth и Oliver Hartmann, басистът Andre Neygenfind, Felix Bohnke зад барабаните, Michael "Miro" Rodenberg на клавишните и двамата беквокалисти Amanda Somerville и Herbie Langhans. Накрая Негово Хумористично Рок Височество, самият хер Tobias Sammet, нахлу на сцената с типичния си бомбастичен маниер, размаха стойката на микрофона и запя първия сингъл от "Ghostlights", с който се пробва да пробие дори на конкурса "Евровизия" - "Mystery Of A Blood Red Rose".

   Оттук нататък публиката бе бомбардирана с канонада от мелодични и епични снаряди от цялата дискография на проекта AVANTASIA, като най-много, разбира се, бяха песните от актуалния албум "Ghostlights" (2016), но придобилият вече легендарен статус дебют "The Metal Opera" (2001) също получи достойно представяне. Един след друг се редуваха световноизвестни вокалисти, които с лекота влизаха от роля в роля - магьосници, рицари и трубадури - и с гласовете си рисуваха вълшебни картини от въображаеми светове.

   Ronnie Atkins от PRETTY MAIDS бе пръв и със суровата си енергия призова машините ("Invoke The Machine"), после обожаваният от българската публика Michael Kiske (UNISONIC) ни потопи с извисения си глас в призрачни светлини ("Ghostlights"), но обожанието към него скочи до небесата, когато подхвана любимата на всички композиция "Avantasia" от "The Metal Opera" и публиката пя щастливо с цяло гърло. Ред бе на един от големите вдъхновители на Tobias Sammet, за когото вокалистът каза: "Ако не беше той, сигурно нямаше да започна да композирам музика." Достолепният Bob Catley от MAGNUM с разпознаваемия си тембър заплете великата мистерия на времето ("The Great Mystery"), като изпълни цялата над 10-минутна епична композиция.

   Щурмът на любимия ни викинг Jorn Lande (JORN) далеч не беше дебют на българска сцена, но все пак, подчерта Tobias, беше дебют с AVANTASIA. По време на "The Scarecrow" норвежецът видимо се забавляваше, а дрезгавите му вокали бяха великолепно допълнени от китарните сола на Sascha Paeth и широко усмихнатия Oliver Hartmann. Дуото Tobias и Jorn пък бе удостоено със скандиране на имената им, а фронтменът остроумно предложи за по-лесно да викаме "Jorbi", вместо поотделно "Jorn" и "Tobi".

   След още една песен в компанията на Jorn, "Promised Land", Tobias забеляза българско знаме в публиката и предпазливо се пошегува, че цветовете му напомняли на италианския флаг, с което си спечели сърдито освиркване, но бързо уточни, че никой не би развявал италиански флаг, като намекваше саркастично за загубата на "скуадра адзура", които бяха победени от тима на Германия с инфарктни дузпи по време на четвъртфинала на "Евро 2016" предишната вечер. В крайна сметка трибагреникът ни се озова в ръцете на хер Sammet, украси стойката на микрофона му, а Tobi шеговито запя началото на "I Don't Wanna Miss A Thing" на AEROSMITH и се престори на Steven Tyler.

   Хумористичната пауза бе последвана от появата на "най-добрия соул рок вокалист" според лидера на AVANTASIA - Eric Martin от MR. BIG, който поздрави публиката на български с "Момчета-а-а!" (отговори му мощен рев) и "Момичета-а-а-а!" (тук имаше щастливи писъци) и изпълни песента "Dying For An Angel". По-късно Tobias разказа, че именно по време на фестивала в Каварна през 2009 г., когато EDGUY свириха преди SCORPIONS, успял да убеди Klaus Meine да участва в проекта му като гост-вокалист в записите на "Dying For An Angel".

   За следващото изпълнение на сцената се завърна "датският дявол" Ronnie Atkins (така го нарече Eric Martin) и се опита да разпее публиката с "Cum On Feel The Noize", записана в оригинал от SLADE, но придобила много повече популярност заради кавъра, издаден от QUIET RIOT през 1983 г. Мелодията на рифа на "Twisted Mind" обаче имаше по-голям успех и хиляди гърла запратиха енергията си към нея.
Трябваше да има и балада, затова Tobias помоли клавириста Miro да подаде началния тон и започна да гадае дали този тон предвещава "The Final Countdown", "Jump" или "Smoke On The Water". Но не - беше ред на вълшебната приказка "Farewell", в която се разгърна красивото сопрано на Amanda Somerville, а в края парчето бе увенчано от бляскавото музикално присъствие на Michael Kiske.

   За щастие "Farewell" не беше "сбогом", защото историята още не бе приключила ("The Story Ain't Over" с участието на Bob Catley), а далечният тътен, който оповести началото на "Reach Out For The Light", избухна в зрелищен театрално-музикален двубой, който Sammet и Kiske изиграха и изпяха от душа и сърце.

   Най-новото попълнение в семейството на AVANTASIA, Herbie Langhans, излезе от сенките в дъното на сцената, където досега се бе изявявал като поддържащ вокалист, за да изпее втория сингъл от "Ghostlights" - "Draconian Love". Съкрушителният удар в края на сета бе 12-минутното пиршество за сетивата "Let The Storm Descend Upon You", където Jorn и Ronnie Atkins се вихреха като два мелодични урагана.

   По-малко от минута, след като сцената опустя, Tobias се появи отново и се оплака, че шофьорът на микробуса, който трябвало да ги закара до хотела, закъснявал, затова имало време ща още една песен. Попита публиката какво иска, но не се заслуша много във виковете, защото решението вече бе взето - одисея в Космоса с "Lost In Space" и отново помощ от фенове за припева. Най-накрая публиката получи това, което жадуваше - за наистина последното изпълнение под прожекторите блеснаха в шпалир всички 12 звездни музиканти и певци, водени от Tobias Sammet, и ни подариха медли от "Sign Of The Cross" и "The Seven Angels". Празнична заря огря среднощното небе и ознаменува върха на музикалния празник и финала на "Kavarna Rock Fest 2016".

   Присъствалите на този пищен спектакъл със сигурност няма да видят скоро нещо подобно, защото AVANTASIA си взимат почивка от няколко години след края на настоящото си турне. Но приятните емоции вероятно ще ни държат влага задълго.

Сетлист на AVANTASIA:
Intro: Also sprach Zarathustra
01. Mystery Of A Blood Red Rose
02. Invoke The Machine (with Ronnie Atkins)
03. Ghоstlights (with Michael Kiske)
04. Avantasia (with Michael Kiske)
05. The Great Mystery (with Bob Catley)
06. The Scarecrow (with Jorn Lande)
07. Promised Land (with Jorn Lande)
08. Dying For An Angel (with Еric Martin)
09. Twisted Mind (with Ronnie Atkins and Eric Martin)
10. Farewell (with Amanda Somerville and Michael Kiske)
11. The Story Ain't Over (with Bob Catley)
12. Reach Out For The Light (with Michael Kiske)
13. Drаconian Love (with Herbie Langhans)
14. Let The Storm Descend Upon You (with Ronnie Atkins and Jorn Lande)
Бис:
15. Lost In Space
16. Sign Of The Cross / The Seven Angels

   Поредното издание на "Kavarna Rock Fest" е вече в историята. И то каква история! Години наред ще се помни и ще се разказва за бомбастичното шоу на AVANTASIA, завладяващия театрално-симфоничен сет на THERION и хард рок купона под заразителните мелодии на AXEL RUDI PELL. Много фенове си тръгнаха с нови любимци, за които бяха чували малко или нищо досега, но MYRATH, SOILWORK и VARG успяха да откраднат сърцата им. А самоотвержените изпълнения на българските и румънските банди (E-AN-NA, TIARRA, ODD CREW и LAST HOPE) бяха на световно ниво и накараха сънародниците на музикантите да се гордеят.

   Единайсетият "Kavarna Rock Fest" не беше просто отбиване на номера и се случи въпреки всякакви спънки и напук на недоверието на мнозина. И няма да казваме, че беше като за последно, защото вярваме, че има още много какво да се види от този фестивал.

Текст: Florimel, Whiplash
Снимки: Герасим Трифонов