Китаристът на PAPA ROACH Jerry Horton: "Новият ни албум стои записан повече от година"

   Новият албум на PAPA ROACH е вече записан. Поне от година, по думите на китариста на американците Jerry Horton. За да подгрее феновете, бандата вече пусна няколко сингъла, придружени от видеа. Струнникът определя творбата като разнообразна и казва, че всяка композиция носи собствена индивидуалност и енергия. Какво още? - ще разберете от разговора с него по-долу.

   Интервюто е излъчено в предаването "От другата страна" по радио "Варна" на 8 ноември.

Привет, Jerry, как протичат концертите в САЩ?
Имаме концерти и фестивали. Има и организирани турнета в момента. Но е трудно, защото изглежда, че всяко място, където се правят концерти, има различни правила. В същото време различните промоутъри също имат различни правила на работа. Някои организатори настояват музикантите да са ваксинирани, но не и посетителите на концерти, други – изискват всички да са ваксинирани. Ние направихме кратка обиколка с BREAKING BENJAMIN и MEMPHIS MAY FIRE. Концертите бяха страхотни. Имахме много строга политика в зоната на изпълнителите. Публиката спазваше други правила. Участвахме и на един фестивал и беше страхотно. Трябваше да свирим и на втори, но той беше отменен заради лошо време. Това, което наблюдавам е, че на няколко банди им се наложи да отменят турнетата си, защото някои от музикантите хванаха COVID-19. Изглежда, че нещата започват да си идват на мястото и се надявам, че ще става все по-добре, за да се върнем към нормалния живот.

Ваксиниран ли си?
Да. Не е толкова лесно да имам позицията по отношение на антиваксърската пропаганда. Мисля, че има доста дезинформация. Има много невярващи във ваксините. Лично аз бих искал да мога да променя мисленето им, но те твърдо държат на позициите си. Трудна ситуация.

Турнетата ще се променят ли след пандемията?
Не знам. Много внимаваме, когато трябва да организираме някое турне. В момента сме се концентрирали изцяло върху творческия процес. Надявам се, че ще има страни, които заедно ще излязат от сегашното положение и ще можем да тръгнем на турне.

През май пред "Kerrang!" вокалистът на бандата Jacoby казва, че новият албум на PAPA ROACH буквално ще издуха мозъците на рок феновете.
На първо място новият ни албум стои записан от година. Когато работим по нов диск, искаме да имаме възможност да го прослушваме. И едва след като погледнем критично на него да сме сигурни, че е станал точно така, както сме си го представяли. В същото време си налагаме ограничения да не го слушаме твърде много, за да не ни омръзне. Понякога слушаме всичко, което сме направили. Новият ни албум е много разнообразен. В него има много песни, за които смятаме, че са страхотни. Не казвам, че е новаторски, но е композиран много внимателно, всяка композиция носи собствена индивидуалност и енергия. С "Kill the Noise" показахме, че в албума ще има някои много здрави песни. В тях рифовете извират отвсякъде. Наистина сме много развълнувани от сътвореното.

Защо точно с предстоящия албум решихте да постъпите по този начин?
Когато работиш с продуценти, които са истински отдадени на онова, което правят, и го правят с любов, страст, и отделят страхотно количество енергия за музиката, това по някакъв начин запалва креативността в самите нас. Не искам да омаловажавам постиженията на продуцентите, с които сме работили в миналото. Много от тях са страхотни рок продуценти, които се занимават с това от много години. Но за тях по някакъв начин е по-скоро работа. Наясно са какво работи и какво не, имат изградена стратегия, познават занаята, по-методични са по отношение на процеса. Продуцентите, с които работим в последно време, ни напомнят какви бяхме в първите ни албуми. Те подстрекават експериментаторското начало в бандата. Акумулират го, хващат го, анализират го и го изкарват от нас. По този начин и експериментите се получават по-добре и усещам как успяваме да разтворим целия натрупан опит в музиката.

Сингълът "Kill the Noise" има много силно послание. Защо депресията разрушава големите музиканти?
Мисля, че големите творци понякога задържат вътрешните си проблеми. Имат вътрешни демони, с които се опитват да се справят. И в повечето случаи за тях музиката е терапия и възможност да се махнат от реалността. "Kill the Noise" е песен както за депресията, така и за тревогите, и е предупреждение към всичко в живота ти. Понякога наричаме чувството "шум". Като напрежението в главата, което непрекъснато те съпътства и не ти дава миг спокойствие. Но трябва да го изкараш. Дали с медитация, дали слушайки музика или правейки нещо, което да те отвлече от там. За това е "Kill the Noise".

Защо обаче музикантите, които имат подобен проблем, не говорят за него, защо го задържат?
Някои хора не искат да говорят, може би, защото не искат да тревожат околните, не искат да гледат на тях като на слаби характери, които се оплакват. Всеки човек има собствен механизъм за справяне с този проблем. Проблем, към който не искат да насочват вниманието на всички.

Сменяме темата, че стана твърде депресивно. Спомняш ли си деня, в който осъзна, че наистина сте известни?
Седем години бяхме независима група. Три или четири години преди да подпишем вече се бяхме превърнали в местна забележителност. Хората ни разпознаваха и беше много забавно. Това, за което питаш, ме удари, когато бяхме на едно световно турне. В началото бяхме банда, която свиреше на третата по значимост сцена на фестивалите. И само след седмица вече бяхме хедлайнъри и се качвахме на главната сцена. Не беше за вярване. Случваше ни се нещо откачено. Буквално за една нощ станахме основната група на основната сцена. Предстоеше ни да свирим на две по-малки места, но те просто не можеха да поберат феновете, които искаха да ни гледат и това започна да се превръща в проблем по време на турнето. Точно тогава като ниво се изравнихме с банди като NOFX и GREEN DAY. Беше направо луда работа. Така стана очевидно, че сме успели. Наистина с нас ставаше нещо, което не можехме да повярваме.

В миналото имахте платинени албуми, а какво се промени днес?
В САЩ рокът вече не е интересен. Не е мода. Но въпреки това хората продължават да купуват албуми. "Crooked Teeth" всъщност стана платинен. Две от песните в него станаха златни сингли. Бихме могли да имаме и други платинени плочи, ако хората продължават да купуват албуми. Днес обаче това се измерва по друг начин. За всеки е трудно да поддържа подобно платинено ниво в продължение на 20 години.

Ранната слава недостатък ли е?
Тази моментална слава може понякога да изкриви перспективата ти за нещата. От друга страна попадаш в ситуация, в която феновете започват да харесват онова, което си направил към момента и очакват да го повтаряш постоянно. Може би точно заради това вторият ни албум "Lovehatetragedy" не стана платинен, защото не искахме да повтаряме дебюта. Искахме да се променяме и да се развиваме, създавайки музика, която е интересна за нас самите. А не да се опитваме постоянно да повтаряме "Last Resort".

Трудно ли беше това решение?
Беше трудно, изгубихме нивото, което бяхме постигнали, но за нас подобна стъпка беше важна, за да запазим страстта си към музиката. Ако се бяхме спуснали по пързалката да повтаряме "Last Resort", щяхме да я намразим, нямаше да можем да продължим напред и нямаше да сме днес тук.

Преди разговора с теб си пуснах клипа на "Last Resort". Какво си спомняш от времената, в които записахте тази песен?
Когато бях на възрастта на хлапетата, които се появяват в клипа, тези, които седят в стаите си, с плакатите по стените, все още дори не свирех в група. Тогава слушах SEPULTURA, MEGADETH, TESTAMENT, SLAYER, METALLICA и също така NINE INCH NAILS, SKINNY PUPPY, MINISTRY. Такива бяха вкусовете ми. Забавно е, защото когато видях PAPA ROACH на сцена, преди да стана част от групата, а те се бяха събрали преди месец и нямаха китарист, изпълнявайки някаква странна музика, не ми бяха никак интересни. Тогава си падах по RED HOT CHILI PEPPERS и бандите, които изброих по-рано. В началото Jacoby ме покани да се присъединя към групата, но аз категорично отказах, защото слушах съвсем различна музика от тази на PAPA ROACH. Не исках да свиря техния фънки стил. Радвам се, че той беше настоятелен и ми се обади отново.

Кой според теб е определящият момент за PAPA ROACH?
Трудно е да посоча само един от всички тези 27 години. Но бих отбелязал, когато "Getting Away with Murder" стана платинен. Защото той показа на индустрията, която вече ни беше отписала, че сме по-живи от всякога и все още сме способни да издаваме добра музика.

Кой е твоят най-рокендрол момент?
Не знам. Може би най-откаченото шоу, което някога сме правили… Или някой друг... Няколко са, но ще се спра на един, който мисля, че е от края на цикъла за първия ни албум. Свирехме на някои радио фестивали в САЩ. Трябваше да се придвижим от Западния бряг към Източния. Други две банди участваха на същите фестивали. Наехме чартър с тях. Това бяха DISTURBED и LINKIN PARK. Спретнахме си най-щурото парти по време на полета, с който прекосихме страната. В края му единственото реално нещо, което беше останало, беше тоталното умопомрачение. Спомням си как всеки един от нас излетя от самолета и се качи на лимузините, които ни чакаха. Това би трябвало да е най-рокендрол моментът ми.

Най-смелата идея, която сте осъществили?
Най-смелата и може би най-умната ни идея е реализирането на сингъла "Scars". Защото песента е среднотемпова. Не е нещо, което обикновено правим. Също така е много мелодична, което също не допускаме много. Тази композиция има най-много радио ротации от всяка друга, която сме записали и издали. Решението да я направим беше истински хазарт. Но рискът проработи и ни се отплати. Това е най-смелата и умната постъпка, която някога сме предприемали. И, да - музиката е хазарт.