Кой е Steven Wilson и има ли той почва у нас?
Щом като дойде за концерт, очевидно е музикант, а че явно има почва у нас, стана ясно още когато месец и половина преди въпросния концерт събитието беше преместено от клуб "Music Jam" в Зала 3 на НДК, поради големия интерес. Винаги е хубаво, когато организатори и изпълнителни се интересуват повече от феновете, отколкото от надписа "Разпродадено", светещ срещу датата в разписанието на турнето.
Не зная дали беше изненадващо, че Зала 3 беше пълна почти изцяло в нощта на 30 април, малко преди 21 ч. - началният час на концерта, обявен без подгряващи групи - но определено беше приятно. Със сигурност не беше изненада, че концертът започна навреме, продължи почти три часа с кратка пауза между двете части и че беше поразително преживяване, разказите за които карат неприсъствалите горко да съжаляват, а присъствалите вече да стискат палци за следващ концерт на британеца у нас.
Steven Wilson бе движещата сила зад PORCUPINE TREE, група, която няма нужда от допълнително представяне, но е в етап "на изчакване" от няколко години, през които членовете ѝ се занимават със соловите си проекти. Музикант - композитор и текстописец, продуцент и звукоинженер, китарист и клавирист, изпълнител и творец, миналата година Steven бе обявен за "Крал на прог рока", след като спечели в три категории на наградите "Progressive Music Awards" в Лондон, а през 2012 г. бе обявен за "Пътеводна светлина" ("Guiding Light"). Излишно е изброяването на големи имена в прогресив рока и метъла, чиито албуми продуцира, миксира и ремиксира, в които участва като гост вокалист или гост инструменталист - "Уикипедия" е услужлива в това отношение. След четири солови албума този изключителен - без преувеличение - музикант направи София част от турнето, представящо последния - "Hand. Cannot. Erase." (2015) Първата част на концерта бе посветена именно на този албум - по-точно тя се състоеше от целия този албум.
Началото. Залата притъмня. На видеостената зад сцената се появяват кадри на панелен блок, градинка, млада жена, запалила цигара. Под синята светлина на сцената заемат местата си музикантите - блестящият джаз пианист Adam Holzman, басистът със завидна кариера Nick Beggs, небезизвестният китарист Dave Kilminster и барабанистът Craig Blundell. И Steven Wilson, разбира се. След откриващата "First Regret" той, босоног, както винаги на концерти, споделя, че говори много между песните - едва ли някой е останал разочарован, че се оказа точно така. По екрана зад музикантите преминават снимки и кадри от видеоклипове. Звукът е чудесен. Музикантите са великолепни. Музиката е приковаваща вниманието, разтърсваща душата, предизвикваща ума. Изпълнението е изумително. Вълнуващо до сълзи - и то не само в преносен смисъл.
"Routine" с прекрасния глас на Ninet Tayeb е може би най-тъжната песен от албума, споделя Steven. Албум, изследващ дълбините на болката и тъгата, на страданието, причинено от отчуждението, на живота сред хора в пълна самота. Тежко и изящно, мрачно и красиво, вихър от емоции в кристалната яснота на звука. Заглъхват последните тонове на "Ascendant Here On..." и кратката пауза е нужна не само за музикантите, но и за публиката, за отрезвяване след потапянето в този безбрежен океан.
Втората част е разходка от миналото до непосредственото настояще. "Dark Matter" е стъпка към началото - годината е 1996-а, албумът е "Signify", четвърти за PORCUPINE TREE. От следващия албум в историята на групата, "Stupid Dream" (1998), присъства "Don't Hate Me", но преди това "Harmony Korine", сингълът от първия солов албум на Wilson "Insurgentes" (2008), сякаш разбива светът на парченца.
"Lazarus", друга песен от дискографията на PORCUPINE TREE, звучи в памет на починалия наскоро David Bowie. Стивън използва момента да поговори за развитието на музиката и музикалната индустрия, за големите имена, които задават посоката и създават жанрове, и за трагедията, когато загубим някой от великите - както Bowie, както Prince.
Покрай "My Book of Regrets" и прекрасната изненада "Vermillioncore", бижута от мини албума "4 1/2", излязъл в началото на тази година, Wilson представя тази своя интересна творба, състояща се предимно от записи, ненамерили своето място в сюжетната линия на "Hand. Cannot. Erase.", но заслужаващи да видят бял свят. (Смятам, че всички в залата потвърдиха за себе си, че е точно така.)
За "Sleep Together" вече никой не седи, всички са на крака. Фината завеса между сцена и публика е платно, върху което силуетите на музикантите играят свой театър на сенките, подсилващ съвършенството, с което звук и светлина въздействат в шеметно единство върху сетивата, за да пренасят по време на целия концерт публиката в различна, съвсем различна от света навън вселена.
Бисът започва със "Sign o' the Times", кавър на Prince, и продължава с друга песен от времето на PORCUPINE TREE - "The Sound of Muzak", при която Steven кани хората да се включат с помощ в изпяването на припева, защото я смята за една от малкото, чийто текст се помни и пее лесно. Финал с "The Raven That Refused to Sing". Тъжното ѝ великолепие е поглъщащо, примамва до ръба на сълзите и те оставя сам да решиш дали да прекрачиш, или да спреш със свито гърло. Блестящ финал на брилянтен концерт, в който рядко съвършената комбинация на безупречен професионализъм и замайващ талант можеше да доведе до катарзис, ако това не беше станала вече, в известен смисъл, мръсна дума. Води до екстаз, ако предпочитате, до извисяване - много подходящо за вярващите в празничната нощ, до търсене на думи, с които не може да се опише неописуемото, и до много голяма надежда и горещи пожелания това да се случи отново. Защото всеки има нужда от малко късче надежда, маскирано като черна дупка от тъга, поднесено като три часа изящна музикална красота.
Сетлист:Част 1(Hand.Cannot.Erase.)
01. First Regret
02. 3 Years Older
03. Hand Cannot Erasе
04. Perfеct Life
05. Routine
06. Home Invasion
07. Regrеt #9
08. Transience
09. Ancestral
10. Happy Returns
11. Ascendant Here On...Част 2:
12. Dark Matter (кавър на PORCUPINE TREE)
13. Harmony Korine
14. My Book of Regrets
15. Index
16. Lazarus (кавър на PORCUPINE TREE)
17. Don't Hate Me (кавър на PORCUPINE TREE)
18. Vermillioncore
19. Sleep Together (кавър на PORCUPINЕ TREE)Бис:
20. Sign о' the Times (кавър на Prince)
21. The Sound of Muzak кавър на PORCUPINE TREE)
22. The Raven That Refused tо Sing
Текст: Гергана Стойчева - Нуша
Снимки: Герасим Трифонов
В галериите ни може да разгледате снимки от концерта на Steven Wilson в София на 30 април.
My Dick Yancko
3.05.2016 08:32:06
отговори
+ 6 – 10
На такива като него в даскало им викахме "цайсати магарета" и им провеждахме "Шок и ужасТ" секое междучасие. Всеки нормален мрази красивите и умните!
уникално преживяване
2.05.2016 13:58:34
отговори
+ 10 – 5
може би най - чаканият концерт за тази година! браво на организаторите, че ги докараха! След Озрик Тентикълс, видяхме и Стивън Уилсън!
чакаме King Crimson!!! дано още тази година!
Mare Vitalis
2.05.2016 11:15:56
отговори
+ 11 – 5
Хубав репортаж, пращайте всеки път и само Гергана като репортер 
chapman stick
2.05.2016 10:41:48
отговори
+ 9 – 4
Преди години не съм вярвал, че ще видя Анеке повече от един път и Стивън поне един път в България. Радвам се, че съм бъркал. Това е един от концертите, за които се радвам, че нямаше подгряващи групи. Не знам дали има и българска група, която да може да се доближи до нивото на концерта като звук и продукция. Изборът на зала беше много добър. Това е един изпълнител който определено заслужава добър звук. Тук нямам никакви забележки. Всичко се чуваше кристално добре. Звукът обкръжаваше от всички ъгли на залата. Преди години съм бил на концерт на Porcupine Tree. Мултимедията беше добра, но определено тази вечер визуалната част беше още по-добра от товата, което бях гледал вече. Забелязва се и една съществена разлика. Визуалната част съпътстваща концертите на Porcupine Tree се състои повече от абстракции, докато Hand cannot erase по-скоро разказва история.
Steven Wilson не кани случайни хора на сцената с него. Всеки снощи демонстрира завидни умения, като Стивън и басистът свириха на повече от един инструмент (до колко използването на chapman stick в някои парчета беше уместно не знам). Като цяло обаче предпочитам концепцията на постоянен състав, отколкото един човек със съпътстващи музиканти.
Публиката снощи беше разнородна като музикални интереси. Steven даже направи коментари относно тениските на хората, седящи на първия ред. Радвам се, че макар това да беше седящ концерт, имаше и хора, които станаха и куфееха. Най-голямото вълнение предизвикаха песните на Porcupine Tree, но това все пак са стари класики, които са утвърдили през годините. Шоуто беше разделено на две – Hand cannot erase и старите неща. Добро решение. На моменти на първата част се чудех дали гледам филм, дали гледам концерт, или пък наистина не се разхождам из един град във въображението си. Като излезнах от залата ми трябваше известно време да се адаптирам и да разбера къде наистина се намирам. Такова беше въздействието като цяло от концерта снощи.
Като единствена забележка – кавърът на Prince не се получи много добре. Изпълнението беше леко дървено и откъм свирене и сценично поведение. Негрите определено са царете на ритъма по мое мнение. Макар и да съм голям фен на Porcupine Tree не мога да кажа – концертът на Porcupine Tree беше по-добър от този снощи. Единствено от фенщина бих го написал. Това са си два отделни проекта. Крайното мнение опира по-скоро до вкус.
Относно изказванията на Стивън за музикалния бизнес и формулата на успеха не бих се изказал надълго и широко. При някои групи като Opeth промяната на музикалния стил не беше до толкова гладка. Пък едни AC/DC макар и да си свирят едно и също цял живот не мисля, че чак толкова хора им се сърдят.
Като заключение - надявам се да има още такива концерти в България. Летвата онази вечер обаче беше вдигната много високо.
Троскот
2.05.2016 10:24:01
отговори
+ 3 – 4
"беше преместено от клуб "Music Jam" в Зала 3 на НДК, поради големия интерес. "
1. Въпросният клуб е странна подигравателна игра на дебелаците от смеХ незнайно с кого!
2. Големият интерес беше равен на капацитета на Микстейп!
3. Стивън е голям!
Зиги
2.05.2016 10:38:51
+ 5 – 5
Към 1. бих добавил и:
4. Клубът продължава да не е отворен. Тоест, към настоящия момент той не съществува. Затова и преместиха от там и Удо, и Стивън Уилсън.
А дали Удо и Уилсън трябва по принцип да се обявяват за някакви малки клубове, това е друга тема на разговор. Очевидно, по интереса и към двата концерта, отговорът е не.
veskob
2.05.2016 00:59:08
отговори
+ 10 – 5
Ами просто след този концерт,други няма!Отличен е слабо казано.Няма смисъл от анализи,просто трябва да се изживее!Голям,много голям е Стивън Уилсън.Също така е въпрос на време да има нов албум на Porcupine Tree,дано да е по-скоро!
WeRock.bg не носи отговорност за мненията към новините на този сайт.
Забранено е: писането на български език с букви от латинската азбука; писането на коментари, съдържащи груби обидни изрази, независимо срещу кого са насочени; писането на коментари от един и същи потребител, но с различни имена с цел манипулация; писането на конфликтни, провокативни, нецензурни и др. подобни коментари; писането на коментари, представляващи явна или скрита реклама.
WeRock.bg си запазва правото да заличава и всякакви други коментари, които прецени като некоректни или ненужни.
ВАЖНО: Коментарите НЕ са начин за контакт с WeRock.bg. Ако имате въпроси към нас, пишете на имейл адресите, посочени в "Контакти".
