LAIBACH в София на 6 март - да ревизираш Божието дело

   Въпреки че имам, смея да твърдя, късмета да се запозная с музиката на LAIBACH в много ранна възраст и да са ми били "пътеводна светлина" дълго време, аз съм непослушен фен. Макар да съм присъствала на не един, два или пък четири и пет техни концерта, последните години не съм ги следила истински изкъсо, а когато разбрах за "Opus Dei Revisited" първосигнално изпитах някаква досада. Кому е нужно Revisited точно пък на "Opus Dei"? Това в моите уши е съвършен албум. Ако албумът беше човек, бих си го татуирала в анфас на гърдите, до гадовете, които са в профил и слушат как се пръска сърцето ми, дето разправяше един поет. Защо съвършенството трябва да се пипа?

   Затова и не бях слушала "Opus Dei Revisited" до концерта на 6 март. И за да разберете колко точно съм зле - дори не отидох на концерта с особен ентусиазъм. Но нищо. Айде, и аз като бабичките - да си видя пак героите от младостта. Главата ми мина в онзи mode - онова което чуваш когато включиш колонка: Turn on. Pairing..... ...., въпреки че аз много добре си знам че положението е Battery low. Да видим.

   Посланията на LAIBACH са прости, без финтифлюшки, но въпреки това са податливи на екстремни противоположности в интерпретацията. Стилът им вплита реториката на "врага" и именно тази способност да объркват онези умове, които не са свикнали (или просто не искат) да мислят в контекст и с подтекст прави LAIBACH така гениални. И със сигурност е причината, поради която през 2015 г. успяха да се докопат не другаде, а до Северна Корея. Техният концерт там беше нещо нечувано и невиждано, и неправено досега. Словенците превърнаха центъра на Пхенян в декор, а публиката (заведена под строй да чуят "западните изпълнители") - в статисти.

   Но да се върнем тук и сега. Ясно е, че концертът ще бъде от две части. По този начин LAIBACH своеобразно започват да трупат пласт по пласт концепцията на конкретното участие/турне. Те никога не са били просто музиканти, напротив: Музиката е част от цялото аудио-визуално преживяване. При тях всеки елемент има много сериозно значение. Всяка отделна светлинка, всеки цвят (или липсата му), всеки кадър на видео стената, всяка дума, всяко движение, дори подборът на шрифта. Аз лично винаги съм гледала на участията на LAIBACH малко като на своеобразна опера.

   За мен е формалност да се пише просто репортаж: В толкова почнаха, толкова публика, ето взет от някъде сетлист (понякога грешен), айде. Затова на някои места ще опитам да ви дам поне рамка на контекст. Не навсякъде и не съвсем подробно, защото положението ще стане дисертация.

   LAIBACH винаги са точни и започват директно с две песни от "Nova Akropola" (1985): "Vier personen" и "Drzava". И тук ще направя една странична вметка: За изкушените може би ще бъдат интересни два записа от участия на живо, чрез които се предствят части от "Nova Akropola" и по-специално на "Drzhava": концерт в Москва през 1994 г. и един с участието на словенската филхармония през 1997 г. в Любляна . За сравнение и усещане.

   Продължаваме с "Boji" (Rekapitulacija 1980–1984)

Kaksni boji!
To niso nasi boji!
To so tuji boji!
Mi pa bi radi bili svoji!

   "Какви са тези битки? Това не са нашите битки! Бихме искали да са нашите!", а на екрана отзад се визуализират десетки телевизори и тълпи. LAIBACH винаги са изразявали ясно позицията си по отношение на масовите медии, техният дневен ред и начина по който влияят на обществото.

   Преминаваме към "Mi kujemo bodocnost" - песен, която не очаквах. Към нея има едно видео от 1983 г. , като в работата се включва и Richard Heslop (знаете, той е работил с QUEEN, THE CURE и кой ли не). Видеото, заснето в Любляна и вдъхновено от постери на LAIBACH, разпространявани през 1982 г. (The Death of Ideology) до преди няколко години се считаше за загубено. Какъв по-добър момент да се покаже на "голям екран". Но там има и друго. "Mi kujemo bodocnost" е името, което LAIBACH дават на участието си на фестивал в Загреб през 1983 г. , когато част от визуалното им представяне включва Тито в порно монтаж. Една от огромните пародии на тоталитаризма, предизвикала истински шок. От този момент те хем са забранени, хем започват да коват историята. Бъдещето.

   Тук обаче нищо не напомни тези славни, но стари моменти от пътя на "Mi kujemo bodocnost". Този път "Ние ковем бъдещето" имаше ясно насочено послание, като явно целта е в абсолютната конкретника на думите. Върху много по-фина звукова подложка и без кой знае какво визуално оформление, Милан Фрас рецитира, докато на чистата видео стената вървеше текстът на английски. По нашенски:

Ние сме огън, запален за свобода...
Ние ковем бъдещето.
Ние сме огънят, стоманата и ковачите.

   Усещането е, че този път тези неща трябва да ни се кажат в пряко и абсолютно буквално. Докато говори Milan Fras прави нещо, което поне аз никога не съм забелязвала при него: Съсредоточава погледа си в конкретни хора от публиката и натъртва всяка фраза, сякаш иска да бъде разбран абсолютно конкретно: "НИЕ ковем бъдещето".

   Няма да забравя навремето, преди 100 години, колко смешно ми стана след един концерт, когато някакъв случаен льольо се възмущаваше: "И нямаше никакъв контакт с публиката!" Е, това трябва да е бил велик миг за теб! Контакт с публиката поне малко имаше :)

   Заедно с червени прожектори на екрана се появява жена в профил, която започва да говори на словенски. Ясно, че започва "Smrt in pogin" ("Sketches of the Red Districts", 2003). Речта засяга годишнината (през 1980) от сблъсъците между крайно десни (Orjuna) и крайно леви в миньорския град Търбовле - там, където на бял свят се появява идеята "Лайбах" именно в деня на тази годишнина.

   Следва "Anti-Semitism" ("WAT", 2003). От 1987 г. вкл. , когато излиза "Opus Dei", в продължение на много години LAIBACH почти не са използвали словенски език в новата си музика, като едно от изключенията прави именно "Anti-Semitism". Това е песен, както десетки други, за която хората държат да изпадат в полярност какво точно казва. Пък и от една страна имаш тази песен, която се тълкува разнопосочно, от друга - "Yisra'el" ("Volk", 2006), която... също се тълкува разнопосочно. Като цяло - няма угодия.

   В интервю, взето при предходното идване на LAIBACH в България (за licata.bg, ноември, 2023) и въпрос, свързан с конфликта Палестина-Израел, Ivan Novak отговаря: "Ние не вземаме страна и съчувстваме на всички невинни и случайни жертви. Това, което се случва в Газа, е геноцид. Подкрепяме позициите на Израел и Палестина, които са полезни и за двете, а не само за едната страна." Толкоз.

   Съвсем на място идва подборът на следващата песен: "Ballad of a Thin Man". Това е песен на Bob Dylan от 1965 г., а LAIBACH правят неин кавър заради покана по повод 70-годишнината му. Навремето Dylan разказва, че е вдъхновена от онази непоносимост към задаването на хиляди изяснителни въпроси, като отговорите никога не са достатъчни на питащите. Никога не е достатъчно нито това, което виждаш, нито това, което чуваш.

   Малко преди антракта отново се връщаме към песен от дебютния "Nova Akropola" (1985) - "Brat moj". Синя и топла светлина застават една до друга.

Mi smo kovaci vere v vstajenje,
mi smo zivljenja divji smeh!
in gladnih ne izmuci.

   Малко от нас знаят словенски и въпреки това - не мисля, че има нужда от превод.

   Първата част завършва с една от двете песни на LAIBACH от типа "кой разбрал, кой не разбрал, всички скачат и маршируват" - "Alle gegen alle", кавър на EBM класиците от DAF. Версията на LAIBACH присъства в албума "NATO" (1994) - (анти)военен албум, чиято концепция води до конфликтите след разпадането на Югославия и представлява съвкупност от авторски песни и кавъри.

   След като LAIBACH ни разведоха из конкретни моменти в историята си, създавайки стабилна основа за навързване на цялостната концепция на концерта и въобще на цялото си турне, дойде и време за втората част - представянето на новaта версия на "Opus Dei" - албумът, който може би е първията по-широко разпознаваем в пълна цялост.Там към суровият индъстриъл в предходните албуми се добавят елементи на симфоничност, което отваря врата към ушите и очите на по-масовата публика.

   Започват тържествено с "Leben heisst leben", когато вече се включва певицата Marina Martensson, която съвсем омекотява звученето. Продължаваме с "Leben- Tod", песен която в оригиналния си вид също няма женски вокали. Водещата фраза Es gibt ein Leben vor dem Tod ("Има живот преди смъртта") е заета от Волф Бирман. Той е поет с китара от Източна Германия, който първоначално е убеден комунист, после така да се каже, преосмисля тези си убеждения. Официално разрешеното му концертно турне във ФРГ завършва с отказ за завръщане в ГДР и с отнето гражданство. Тогава той пише известно количество песни, посветени на Испанската гражданска война, които събира именно под заглавието "Es gibt ein Leben vor dem Tod".

   Именно защото не бях слушала "Opus Dei Revisited" преди да дойда на концерта (срам връз мен, знам, знам, стига сте ми го натяквали), в началото просто не схванах коя е следващата песен. Marina Martensson започна да чете от строга кожена папка нещо, което обаче от своя страна няма как да бъде сбъркано: Всеобщата декларация за правата на човека. Права, които има всяко човешко същество на този свят. Или поне от декември, 1948 г. , когато е приета от ООН. Или поне на хартия. Или поне...

   Докато задълбавам, Milan Fras се включва: Charity. Hope. Faith. Fortitude. Traitors. Justice. Temperance. Wisdom. Strength. Duuuuty.

   Ясно. Това е "Transnational", която в оригиналната си версия е една от първите симфонични заигравки на LAIBACH. Следва "F.I.A.T." Там са вкарани думите на Езра Паунд, който по времето когато вече е в Италия и има достъп до радио излъчване, призовава американското население да прекрати ВСВ и да остави Хитлер да спечели.

   Преминаваме през "How The West Was Won" (която в новата си версия има чистота и дълбочина, която не може да не бъде отбелязана), за да стигнем до завършващата песен в оригиналното издание на "Opus Dei" (в "Revisited" обаче поредността е друга) - "The Great Seal".

   Всъщност това е третата версия на "Тhe Great Seal". Тя може да се чуе и в албума "Volk" (2006) със заглавие "NSK". Тук можете да разпознаете цитати от онази известна реч на Чърчил, позната под името "We Shall Fight On the Beaches", която той произнася след операция "Динамо" по изтеглянето от Дюнкерк.

   Следва "Geburt einer Nation", в която няма особено фрапираща промяна, а на екрана се прожектира оригиналният клип. "Geburt einer Nation" е версия на големия хит на QUEEN "One Vision", който пък е вдъхновен и съдържа части от прочутата реч на Мартин Лутер Кинг "I Have a Dream" - една от най-иконичните речи в американската история.

   Е, има такива дето когато чуят точно тази реч на немски и в стилистиката на LAIBACH, веднага решават че някой, нали, в този момент нахлува в Полша, правят "къща" с ръце и почват да обвиняват баба си в измяна. Това е едно от абсолютните доказателства, че понякога не е важно какво точно казваш, начинът по който го казваш е истински работещият елемент. В изкуството си LAIBACH винаги са се заигравали именно с тази тънка особеност на комуникацията, умишлено оставяйки широко поле за интерпретации.

   Завършваме представянето на "Opus Dei Revisited" с кавъра на OPUS "Live is Life".

   Естествено, това не е всичко.

   Следва (уж!) по-лирична част, която при други обстоятелства, в друг свят, би звучала дори нелепо и дайхард феновете биха мрънкали, но тук не просто слага черешката на тортата в концепцията на концерта, а виждам че хората (поне тези около мен) искрено се вълнуват от случващото се.

   "The Engine of Survival" e първата от тази поредица.

   Докато Marina Martensson и Milan Fras пеят заедно: "Even of black rain falls, I will cover you/Even if I lose it all, I'll fight for you...", екрана отзад показва красиво момиче, чието лице малко по малко е грубо омазано, а накрая съвсем покрито с черна боя от груба мъжка ръка.

   "Each Man Kills the Thing He Loves" - песен по стихове на Оскар Уайлд, позната ни в изпълнението на Жана Моро е последвана от "I Want to Know What Love Is", кавър на баладата на FOREIGNER, а на екрана се появява розово сърце, което вече съвсем обърква обърканите.

   Концертът завършва в музикалната стилистика на LAIBACH и въпреки това изненадващо:

   На фона на кадри от гигантската разруха - резултат от действащите в момента войни, Milan Fras рецитира части от трагичната, мрачна песен на Били Холидей "Strange Fruit". Песента е записана през 1939 г. и засяга линчовете и издевателствата на расова основа в Щатите. Вдъхновена е от реалният случай, когато авторът на поемата вижда обесени чернокожи тийнейджъри, висящи от едно дърво.

   И това са последните, насечено изкарани думи, които чуваме:

Here is a fruit for the crows to pluck
For the rain to gather
For the wind to suck
For the sun to rot
For the tree to drop
Here is a strange and bitter crop...

   LAIBACH слизат от сцената, а на екрана се появява надпис:
"This is the end. See you next time in Hell."

   Всички си тръгваме в тишина.

   Както неколкократно споменах, посланията на LAIBACH винаги са били конкретни, но заради реториката твърде често се възприемат разнопосочно и това е целта. Работата е малко като онова как разграничаваш, например, военния роман от анти-военния? За да го направиш имаш нужда от контекст, знание, вдълбочаване и чувствителност.

   В мрежата попаднах на не един и два коментара в духа на: "Вече не слушам LAIBACH, продали са се на Украйна!" Доказателство, че някои може и да са "слушали", но никога не са чували. Някои пък са просто като публиката в Северна Корея. Но хората там поне имат оправдание: Нямат избор. А това е най-важното нещо: Да знаеш, че имаш избор. Само това.

   Но да, може би целта на LAIBACH в конкретния случай беше да поставят нещата по-ясно от обикновено. Да са разбрали и едните, и другите, и третите.

   Е, на излизане от концерта, един случаен льольо (да, като оня дето преди 100 години си настояваше за "контакт с публиката" :)) каза на приятелката до него: "LAIBACH май са станали хипари..."

   Въпреки натежалото сърце, пак се смях. Както преди 100 години. Но малко по-различно (както казваше Джон Кофи в "Зеленият път")

   Turn on. Pairing.... CONNECTED.

   IN LAIBACH WE TRUST!

 

Текст: Morrigan
Снимки: Герасим Трифонов

 

   В галериите ни може да разгледате десетки снимки от концерта на LAIBACH в София на 6.03.2025 г.