Lord Ahriman (DARK FUNERAL): "Блек метълът не е за всеки"

   Девет години по-късно от гостуването си в Каварна шведите DARK FUNERAL ще направят отново концерт в България - този път в София по покана на "BGTSC". Датата е 9 декември, мястото - клуб "Mixtape 5" (поръчай билет онлайн). Една от най-старите действащи блек метъл банди от идва у нас с нов албум и нов вокалист. Историята на групата е известна на почти всички и няма нужда да я повтаряме. Но какво се крие отвъд нея - прочетете в откровенията на лидера на DARK FUNERAL Lord Ahriman. Интервюто е предоставено от предаването "От Другата Страна" по радио "Варна".

"От Другата Страна": Привет, как мина предишното турне и какво очаквате от следващото, когато отново ще бъдете и в България?
Lord Ahriman: Беше фантастична обиколка. Наистина си изкарахме страхотно. Днес се чувстваме по-добри от когато и да било. Нещата ни се получават много по-лесно днес. Всеки един от нас е много по-концентриран върху доброто представяне на сцената, с което правим невероятно шоу за публиката.

По-добри ли са концертите с новия вокалист Heljarmadr?
Той е различен фронтмен. Мисля, че с него подобрихме сценичното си поведение. Heljarmadr прави нещата по свой начин и върши много добре работа си. Брилянтен вокалист е. На живо гласът му наистина е стабилен през целия концерт. Според мен това се среща много рядко в блек метъла. В студиото всички вършат страхотна работа, но когато излязат на живо, не могат да докарат същата мощ и сила. Heljarmadr е на другия полюс. Това, което чувате от него в албума "Where Shadows Forever Reign", това и ще получите при живите изпълнения. Той има стабилен глас и не губи почва под краката си, когато е на сцената. Наистина се възхищавам от способностите му и съм силно впечатлен от него.

По какъв начин Heljarmadr доразвива на живо представянето на Emperor Magus Caligula?
Двамата са много различни, както като вокалисти, така и като фронтмени. Не бих желал да ги сравнявам. Caligula свърши страхотна работа, докато беше в групата. За Heljarmadr мога да кажа, че наистина съм удовлетворен от него. Доволен съм и в личен план, защото е страхотен пич.

Има ли основателна причина през годините да изоставите кървищата и да се концентрирате повече върху музиката по време на концертите?
Понякога се връщаме към тези изпълнения, но всичко зависи от бюджета. Нормално е при фестивални участия да имаме възможност да представим шоу с пиротехника и т.н., защото сме с предимство пред другите банди и се възползваме от него. В клубните концерти няма много пари, а и в затворени помещение безопасността е на първо място. Използването на пиротехника в малки пространства никак не е удачно. Винаги обаче съм казвал, че музиката е на първо място. Ако в нея има настроение, по време на концертите не е необходимо да правиш нищо друго, освен да я изпълняваш. За нас тя е основен приоритет. Но когато става дума за блек метъл, по време на концерт винаги можем да подсилим атмосферата с нещо допълнително. Винаги реализираме разни налудничави идеи, когато имаме възможност.

Най-скучната част от живите изпълнения?
В концертите няма нищо досадно. Но виж - постоянното пътуване и чакане преди да излезем на сцената - това е скучната част. Винаги обаче се опитвам да си намирам занимания, които да разнообразяват деня ми преди шоуто да започне.

Какво феновете, които слушат други екстремни стилове, никога не успяха да проумеят в блек метъла?
Трудно е да отговоря. Всеки си има мнение за стила, но и блек метълът не е за всеки. Ако трябва да погледнем позитивно на нещата - учени са доказали, че за слушането на екстремна музика се изисква повече мозък. Все пак трябва да се вникне малко по-надълбоко в посланията, за да се проумее за какво става въпрос. И това е научно доказано. Светът е пълен с глупци, които идея си нямат, какво представлява блек метъла. За това и стилът не е за всеки, защото в него има много повече от просто стържене.

Тогава лично за теб блек метълът е музика или по-скоро отношение, гледна точка?
В изпълняването на блек метъл има много повече от музика. Тя е само едната страна. Преди да основа първия си блек проект през 1990 г. SATAN’S DISCIPLES, слушах всякакви екстремни стилове, които съществуваха през 80-те. Когато реших да събера своя група, не започнах да свиря така популярните тогава дет или траш метъл, а избрах блека, защото бях силно заинтересован от тъмната страна на живота. От там започва блек метълът за мен. Стилът пасна идеално на характера и личността ми. Така че музиката е само една част. От там нататък има още много. Също така има голяма разлика между блек метъл музиканта и фен, който слуша блек метъл. За нас блек метълът е много повече от музика.

И тази гледна точка никога не се е променила през годините?
Не разбира се. Понякога преживяванията по пътя на живота, са ме карали да мисля по друг начин, но ето ме мен - все още съм тук и продължавам да правя онова, което съм правил през последните 25 години - това е моят живот, това съм аз и никой друг. Това и получавате.

Тогава, когато Lord Ahriman е на сцената, той е повече артист или повече музикант?
Трудно е да отговоря. Възприемам се като пича с китарата, който прави разни неща, които учудват хората и ги кара да си задават въпроса - "този, по дяволите, за какъв се мисли?" Трудно е да обясня, какво представлявам на сцената. Разбира се, че съм и музикант. Също така като изпълнител за мен е много важно да развивам стила си на свирене. Не твърдя, че съм супер китарист, но за мен е важно да свиря по най-добрия начин, на който съм способен. И това обаче не е достатъчно. Винаги, когато съм на сцената, трябва да предложа и нещо по-различно на публиката от просто свирене. Цялото ми поведение е комбинация от много неща.

Как е възможно днес една личност да израсне и да се развие като силен характер?
Като не обръща внимание на простотията, която го заобикаля. За мен това е свързано и със свободата на изразяване, както и да правиш онова, което пожелаеш. Разбира се, че винаги ще се намерят хора, които няма да харесват тази твоя позиция. Става ли дума обаче за цензура - с нея борбата не трябва да затихва. Постоянно има разни религиозни организации и хора, които стоят зад тях, опитващи се да налагат цензура, да ограничават свободата на словото. Не ме е страх от подобни индивиди и ще продължавам да се боря за правата си и свободата си толкова, колкото е необходимо. За това трябва да съм силен и да не позволявам на някого да контролира душата и сърцето ми, защото иначе ще ме превърнат в скапана овца.

Каква е ролята на блек метъла, за да поддържаш тази своя позиция?
Винаги съм се движил по мой път. Дори и като дете по отношение на всичко не съм се съобразявал с чуждото мнение. Не следвам правила. Създавам свои. Изграждам свой свят на мрака. Ти решаваш дали да ме следваш. На мен не ми пука. Правя онова, което трябва да правя. Следвам сърцето и въображението си - не съществува нещо по-важно за мен от това.

Казваш, че "в свят, в който хората следват сляпо, гледаш на DARK FUNERAL като на аларма, която да ги пробуди…" Какво точно имаш предвид?
Тези, които не са чували за нас, но ни открият и разберат, какво точно правим, и ако все още се намират на границата между послушната овца и мислещото човешко същество, тогава точно ние може би ще успеем да ги завърнем и да ги накараме да си задават повече въпроси, да не се опитват да бъдат част от цялото, а да бъдат индивидуалности, които ще осъзнаят, какво биха искали да направят с живота си. За това и гледам на DARK FUNERAL като на аларма. Също така съм разбрал, че музиката ни означава много за нашите фенове. Тя им е помогнала да преминат през трудните моменти в живота им. Т.е. това, което правим, не е важно само за нас, но и за много други хора и то по начини, които може би самият аз не разбирам още.

Чувстваш ли се отговорен за тези хора?
Въобще не! Но съм доволен, ако музиката ни им е помогнала да преживеят трудностите и по този начин те са се превърнали в силни личности. Гордея се, че съм създал нещо, което може да има подобно голямо влияние. Обаче в крайна сметка всеки е отговорен за живота и действията си.

Но сам отбеляза, че твоята музика променя хората…
Така е, но ние самите не можем да ги променим. Те трябва да го направят сами. Но винаги е хубаво, когато чуя, че музиката на DARK FUNERAL е спомогнала за процеса, те да се превърнат в силни личности и да преживеят трудностите. Ние само една част от същността на промяната. Всеки сам трябва да я осъществи. И ако нашата музика го е провокирала да направи нещо добро за себе си, това е супер.

Веднъж от SATYRICON бяха казали, че е малко разочароващо, че феновете предпочитат първите албуми на групите. Как гледаш на тази да я наречем носталгия в блек метъла? Притеснява ли те?
Не. Защото и аз постъпвам малко или много по същия начин. Ще ти дам пример с JUDAS PRIEST - първите албуми, които чух, когато открих бандата, винаги ще имат специално място в сърцето ми. Това обаче не означава, че те не могат да създадат още по-велики албуми. Напълно съм наясно, че когато някой фен чуе някоя група или албум за първи път, емоциите от този първи път, няма как да се повторят със следващия албум на съответната банда. Дори и да се опитваш, няма да го постигнеш с други издания. Така работи човешкото същество. Също така има една група дай-хард фенове, които винаги ще предпочетат първите албуми на DARK FUNERAL пред новите. От друга страна съм убеден, че последните ни дискове са много по-популярни от първите, защото почитателите ни през тези години са станали много повече, отколкото са били, когато започвахме. За това и DARK FUNERAL сме по-силни и по-големи от когато и да било. Знам обаче, че и до днес сред нас има хард кор фенове, които предпочитат албумите от началото.

Къде се намира мястото, "където сенките царуват вечно"?
Всеки сам за себе си трябва да открие!

А защо ви отне толкова време, за да издадете "Where Shadows Forever Reign"?
Историята е дълга. Случиха се много неща през това време. Бяхме по турнета, имахме неразбирателства с вокалиста, бяхме без фронтмен за известно време. Имах и някои лични проблеми. Беше ми писнало от някои неща. Това ни коства по-ранното издаване на албума. Всичко обаче е в миналото. Ние сме тук и това е най-важното!

Ако погледнеш към музиката, която си създал през годините, има ли композиции, които продължават да са много важни за теб в личен план?
Всеки запис, който сме направили, принадлежи на времето си. Показва гледната ми точка тогава, какво е представлявал светът през моите очи, какво е бушувало в мен през отделните периоди. Всеки албум е натоварен с различни внушения. Те са отделните парчета от пъзела на приключението ми, наречено живот. Самият аз обаче не обичам да се връщам в миналото. Гледам към хоризонта. Онова, което е направено, остава назад. Винаги се движа напред и се стремя да постигна нови цели.

С това пренасищане на банди, които можеш да чуеш по всяко време в интернет, на какво според теб се дължи издръжливостта на DARK FUNERAL?
Създаваме качествена музика, която влияе на хората. Винаги става дума за композиции и какво въздействие оказват на слушателите. Точно това се получава с нашата музика. Тя оказва голямо влияние на много хора. За това и имаме толкова много фенове.

И в края няколко забавни въпроса - можеш ли да разкажеш поне един "Spinal Tap" момент от кариерата си?
О, повече от един са. Точно в момента обаче не мога да се сетя за някой. Но тези моменти са част от живота. Понякога се налага да правиш глупави неща, за да достигнеш до следващото ниво.

Най-странната ситуация, която си имал с фен?
Също не е само една. В миналото не бях толкова близък с феновете ни, както сега. И заради това днес винаги срещам доста странни между тях. Едно нещо никога няма да забравя, когато говоря с почитателите ни и го споменах по-рано - влиянието, което нашата музика им оказва. Когато след концерт отида да разговарям с феновете, те ми разказват за живота си и какво означава музиката ни за тях, какво означават DARK FUNERAL за тях - нещо, което винаги ме докосва. От една страна ми е трудно да си го обясня, защото, признавам си, че живея в някакъв мой свят и идея си нямам, какво се случва отвъд неговите стени. За това и винаги, когато чуя подобни истории, ми е трудно да ги осмисля.

Последно - ако имаше шанса да срещнеш 20-годишния Mikael Svanberg (рожденото име на Lord Ahriman, б. ред.), какъв съвет би му дал?
Да си седне на задника. Животът тогава беше много по-хаотичен и луд, отколкото е сега. Днес хаосът е много по-контролиран, отколкото преди.