Marco Hietala от NIGHTWISH: "Не съм създаден, за да работя от 9 до 17 ч."

   Преди малко повече от две седмици се състоя второто гостуване на финландските симфо метъл величия NIGHTWISH в България. Те бяха хедлайнъри на първото издание на фестивала "Varna Mega Rock", организиран от "Кметъла" Цонко Цонев.

   Преди концерта на групата на третия ден от събитието WeRock.bg успя да се срещне на живо с басиста/втори вокалист на NIGHTWISH Marco Hietala. Какво сподели той за бандата, нейните успехи, както и за себе си, може да разберете от интервюто ни с него.

WeRock.bg: Здравей, Marco. Знам, че сте в България от вчера, как върви престоят ви тук?
Marco Hietala: Ще разкажа нещо от днес - обядвахме в готин ресторант на плажа. В един момент обърнах внимание на събралите се хора, всеки от които се забавляваше по свой собствен начин, и реших да покажа финския си чар. Съблякох блузата си и се затичах към морето. Беше импулсивно, но готино решение, което ме освежи.

Първата ти група TAROT е създадена през 80-те и оттогава обикаляш света. Кои аспекти от музикантския ти живот се промениха досега?
Осъзнах, че светът е колкото голям, толкова и малък. Независимо от това в каква среда се намираш, какви хора има около теб, общото между всички нас е, че имаме нужда от едни и същи неща - приятелска компания, с която да си прекараме готино, работа, с която можем да се чувстваме пълноценни и в същото време да изкарваме достатъчно, за да има какво да сложим на масата за нас и децата си. Нещата не са толкова сложни.

Черешката на тортата е това, че се занимавате с нещо, което значително подобрява живота на хората...
Да, именно! Тук обаче изниква друг въпрос - щом ние успяваме да постигнем това, то тогава защо е толкова трудно да видим положителни резултати за политиците, управляващите и т.н...

Какви стъпки трябва да предприеме един музикант, за да успее да остане релевантен в постоянно променящата се индустрия?
Музикалната индустрия също не е в особено добро състояние. Звукозаписните компании и радио станциите малко или много рушат това, което те самите са помогнали да бъде изградено. Дългосвирещите студийни албуми остават на заден план за сметка на триминутните хитове... Преди време нещата не стояха по този начин, всичко беше значително по-разнообразно и даващо възможности. В наши дни се следват работещи формули в името на по-голямата печалба. Поради този факт почти нямам доверие на тези компании и хората, които стоят зад тях, защото винаги има човек, седящ върху купчина пари и раздаващ заповеди Тези хора непрестанно ти казват какво да правиш... В противен случай изхвърчаш.

Превръща ли се тази независимост в утопия?
Трябва да си широкоскроен и да работиш адски здраво, за да изградиш достатъчно голяма и лоялна фенбаза, която ще ти помогне да постигнеш тази независимост. Ние сме големи късметлии, защото успяхме да постигнем това още с първите няколко албума. Тогава все още се продаваха албуми и индустрията не се опитваше да ги "убие", за да даде път на звезди еднодневки и техните Spotify-хитове. Други важни елементи, на които един музикант трябва да обърне значително внимание, са постоянството и това да се обградиш с хора, които споделят възгледите ти.

 

Как би обяснил разликата между това да бъдеш добър инструменталист и добър композитор?
Не всеки човек, който може да свири на инструмента си, има таланта да пише готини песни, но и не всеки композитор има достатъчно добра техника при изпълнение. Това, което се опитвам да обясня е че, за да напишеш нещо стойностно, то трябва тези две неща да се припокрият до известна степен. Не трябва да обръщаш повече внимание на техниката си или на умението си да създаваш, защото по този начин ще изостанеш с единия от тези два ключови елемента и няма да успееш да се развиеш по правилен начин.

Какво не би жертвал, за да продължиш музикалната си кариера?
Никога не можеш да си сигурен, че в един момент здравето ти няма да те предаде, та е възможно един ден да се наложи да спра заради това, кой знае... Един ден може да ми се наложи да запълвам времето си с нещо друго. Разбира се, все още нямам такива намерения, но човек трябва да бъде подготвен. Грижа се за здравето си - нямам проблеми с алкохола, наркотиците и дори жените, ха-ха. Пазя се, за да може възможно най-дълго да продължа да се занимавам професионално с музика, тъй като знам, че не съм създаден да работя от 9 до 17 ч. Неведнъж съм давал шанс на обикновеното ежедневие с такъв тип работа, но всеки път приключва по един и същ начин - намразвам го и напускам. Изпитвам огромно уважение спрямо хората, които успяват да го правят, защото знам колко трудно може да бъде.

През последните няколко години все повече хора, помогнали за изграждането на тежката музика, се оттеглят или си отиват от този свят. Смяташ ли, че има утвърдени банди, които биха могли да поемат факлата?
Хм, нека помисля... Доста хора казват, че ние сме една от тези банди, но не съм в позиция, от която мога да потвърдя или отрека това твърдение. Сещам се и за Myles Kennedy, който е страхотен музикант. Харесвам както соловата му кариера, така и заниманията му със Slash. MUSE съществуват от 94-та, но успяха да се утвърдят като съвременен стадионен хедлайнър. Хубавото е, че през годините се появиха творци, които имат нужните умения и химия помежду си, за да се издигнат в тези среди и да отведат тежката музика към нови висоти. Обнадежден съм, че в бъдеще това ще продължи да се случва.

Психическите заболявания непрестанно оставят своя отпечатък върху обществото, в което живеем. Смяташ ли, че не обръщаме достатъчно внимание на тези проблеми?
Факт е, че психическите заболявания са наистина тежки. Аз самия страдам от хронична депресия и трябва непрестанно да внимавам какво се случва с мен. Вероятно ще взимам хапчета до края на живота си... От личен опит знам какво чувства един човек, на когото му се налага да води тази вътрешна битка със себе си. Понякога може да бъде толкова тежко, че изпадаш в състояние, в което светът около теб спира да има значение, и най-лошото е, че чувстваш себе си като тежест за останалите. Чувстваш се сякаш никой няма да те разбере, никой няма да се интересува достатъчно, за да седне и да те изслуша. Животът ти става безсмислен, налудничав дори... С напредването на годините се научих да разпознавам симптомите на депресивните епизоди в доста ранен стадий. Първият такъв епизод се случи през 90-те и тогава не бях подготвен. В продължение на половин година се борех със себе си до момента, в който споделих на правилните хора за проблема, който имам. Моето лично мнение е, че водим прекалено забързан живот, който редом с прекалената употреба на техника значително повишава нивата ни на стрес.

Смяташ ли, че вместо да ни сближава, технологията ни раздалечава един от друг?
Преди дълги години хората са живеели на племена, но тогава те са имали нещо, което в наши дни почти липсва - единност. Хората са били обградени от хора. Днес водим уединен начин на живот и социалните ни контакти се случват през екран. По този начин се губи един много важен елемент в човешката комуникация - неподправеността на живия разговор. Чатейки си с някого, ти губиш възможността да видиш и усетиш искрените му чувства, които се виждат в изражението му. Според мен това също е нещо, на което трябва да се обърне повече внимание, но не аз съм човекът, който може да го направи. Моето призвание е друго - сцената.

Актуалният ви студиен албум "Endless Forms Most Beautiful" комбинира в себе си изкуство и наука. Би ли могла музиката да бъде смятана за отделна наука?
Защо не? Добре знаеш, че освен ноти, музиката засяга и други важни неща като тактове, честоти и т.н. Спокойно можем да кажем, че в музиката освен изкуство, има и немалка доза наука. Истинското предизвикателство идва, когато решиш да изпипаш тези елементи, което, според мен, ние успяхме да постигнем.

Благодаря ти за отделеното време и възможността да проведем това интервю, Marco. Последните думи са твои!
Удоволствието е изцяло мое! Получи се доста добър разговор. За пръв път съм във Варна, но се радвам на престоя си тук, чувствам се добре. Времето е хубаво, морето - топло, а малко по-късно ни предстои и последният концерт от фестивалните ни изяви това лято.

Автор: Eino
Снимки: Станимир Сребър